Коментар от За Земята върху позицията на българското правителство за 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата
В началото на декември в Катовице ще се проведе 24-та Конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Основната цел на тази среща е да се приемат правилата на Споразумението от Париж.
Позицията на българското правителство се характеризира с липса на визия за бъдещето и нисък хоризонт на предприетите действия. Отново в основата на предлаганите мерки е мисълта за скорошните избори и опасността тези политици да не бъдат преизбрани ако се решат на непопулярни, но носещи устойчиви резултати в бъдеще действия. Вече над 10 години правителствата в България нямат собствена позиция по климатичните политики, отчитаща спецификите на социално-икономическото развитие на страната както и реалните ефекти върху околната среда. Нашите управници следват сляпо позицията на Полша и се крият зад аргументите на полското правителство.
Българското правителство официално заявява „Не може и не трябва да се очаква, че сам ЕС може да се справи с глобалния проблем изменение на климата.Категорично не можем да приемем увеличаване на амбицията на ЕС по отношение на целите до 2030 г.“ Това становище се споделя и от българския президент, който ще бъде официалния водач на делегацията в Катовице. Българските управляващи показват пълно неразбиране на реалната ситуация с климатичните политики в България. Не намират най-добрите решения, подходящи не само за справяне с проблема, а даващи възможности за развитие и модернизиране на българската индустрия.
Тази позиция на правителството беше приета в обстановка на протести на миньорите и енергетиците от Мини Марица Изток и ТЕЦ Марица Изток 2.Протестите бяха организирани от двата големи синдиката КНСБ и КТ Подкрепа, в защита на работните места на хората. За съжаление правителството предпочете да излъже за пореден път работниците, че ще запази въглищните мини и ТЕЦ-ове, както и работните места на хората, вместо да обяви програма за справедлив енергиен преход с ясни срокове за намаляване зависимостта от въглища. Управниците трябва да работят заедно със синдикатите, бизнеса, общините, НПО, за намиране на най-добрите решения за социални и икономически реформи на национално и регионално ниво, вместо да ги залъгват с неизпълними обещания, лишени от икономическа логика.Неизбежно е съкращаването на работници и намаляването на търсенето на въглища, но може да се предвидят програми за алтернативна заетост на хората, както и варианти за икономическо развитие на регионите, които да намалят социалната цена на прехода.
През последните години нараства държавната помощ за държавната ТЕЦ 2, за 2016 и 2017 година БЕХ плати над 270 милиона лева за закупуване на парникови квоти, за 2018 година поради нарастване на цената на парниковите квоти на европейския пазар се очаква да са необходими нови 380 милиона лева. Няма вариант, при който тази държавна помощ да продължи без извършване на радикалани реформи в сектора.
Бодрото рапортуване на министрите на околната среда Н. Димов и енергетиката Т. Петкова пред протестиращите че „ще защитят работниците“ във въглищната индустрия нямат никаква стойност, защото зад тях не стои правителствена програма, стратегия за извършване на справедлив енергиен преход. Идеята да се обещава на всички всичко ще доведе само до повишаване на социалното напрежение и несигурност относно бъдещето на въглищата в България.
Особено неприятно впечатление прави антиевропейското говорене на българските политици по темата за климатични политики и реформите в сектор енергетика. Всички необходими и неотложни промени, свързани с чистата околна среда, качеството на живот и здравето на хората се представят като „натиск от Брюксел“. Много жалко е че това не са приоритети на нашите политици, защото се отнасят до българските граждани. Същевременно продължава държавната подкрепа за частни интереси в енергетиката и за енергийните олигарси.
Време е за истински реформи и решения след обсъждане с всички заинтересовани страни, за да бъдат постигнати най-добрите резултати, с отчитане на специфичните за България обстоятелства.
