Този кратък анализ не е предназначен за привържениците на АЕЦ Белене от всички цветове, нито за държавните чиновници, зомбирани от великата идея да я построят. Надяваме се да го прочетат здравомислещите хора, още веднъж да се уверят в безсмислието на този многомилиарден проект и в последна сметка да го спрат.
Брошура „Ако АЕЦ Белене вече беше построена“
От апологетите на АЕЦ Белене често може да се чуе, че още преди няколко години сме можели да я завършим и тогава, както пееше Богдана Карадочева – ще започне такъв живот… От инженерна гледна точка това, разбира се, не би било възможно, след като при прекратяване на проекта през март 2012 год. все оше техническият проект не е утвърден, няма договор за изграждане, няма стратегически инвеститор, няма финансиране, няма нищо.
Все пак, какво би станало ако проектът не беше прекратен?
Да предположим, че към средата на 2012 год. техническият проект на АЕЦ Белене бе утвърден и държавата бе започнала изграждането. Ако по някакво чудо бе създадена перфектна организация за строителство, бяха намерени кредити за около 20 млрд лв на разумна цена, ако изграждането бе станало без забавяне, ако бе осигурен персонал за централата и тя бе подсъединена към мрежата … и много други ако … хипотетично първият блок на АЕЦ Белене може би щеше вече да е завършен?
Първият въпрос е щеше ли да има пазар за електроенергията от Белене?
Преглед на страницата на ЕСО показва, че от началото на годината до 12 март електропроизводството е спаднало с 4,8 %, а електропотреблението – с 6,8 % в сравнение със същия период на 2017 год. През миналата седмица например максималният товар в страната е бил само 5286 МВт, а минималният – 3350 МВт.
От началото на година нетният износ е бил средно 424 МВт с големи вариации.
Как се осигурява товарът в страната и износът, като се има в предвид, че без АЕЦ Белене сега имаме инсталирани около 11880 МВт (с един блок на ТЕЦ Варна)?
– АЕЦ Козлодуй генерира постоянно около 2100 МВт;
– Поради постоянните дъждове повечето ВЕЦ (общо 2340 МВт без помпи) постоянно са в работа, понякога осигурявайки над 1600 МВт и общо 8,7 % от производството от началото на годината;
– Останалите ВЕИ (общо 1822 МВт) работят основно в зависимост от времето и са дали 5,4 % от производството от началото на годината;
– Топлофикационните и заводските ТЕЦ дават 400-500 МВт;
– ТЕЦ на въглища (общо 4000 МВт) покриват останалото, като мощността им принудително е ограничена, дори наскоро ТЕЦ Бобовдол спря работа напълно.
Ясно е, че дори през този сезон шансовете АЕЦ Белене да намери пазар за електроенергията си в страната и в региона биха били нулеви.
Вторият въпрос е щеше ли АЕЦ Белене да е конкурентна?
По различни прогнози при пълно натоварване (два блока с общо 2120 МВт, 7970 часа работа годишно и 16,9 млрд кВтч бруто производство годишно) електроенергията от АЕЦ Белене би струвала между 170 и 200 лв/МВтч, а при по-ниско производство – значително повече.
Тази себестойност голяма ли е или много голяма?
Както винаги отговорът на въпроса е в сравнението. За тази цел най-добре е да се ползуват публичните данни от Българската Независима Енергийна Борса (БНЕБ). През 2017 год. средната цена на базова електроенергия, търгувана на БНЕБ, ден напред, е била около 80,5 лв/МВтч. Според БАН тя щяла да расте и при умерено развитие през 2020 год. вече щяла да е 114 лв/МВтч.
По разбираеми причини (но неизвестни на науката) обаче, основно поради свитото потребление и излишъкът от мощности, логично се стигна до намаляване на постигнатата цена на базова електроенергия ден напред на БНЕБ (http://www.ibex.bg/bg). Например през първата седмица на март т.г. тя е 63,22 лв/МВтч, през втората – 53,94 лв/МВтч, а през последните 5 дни – 37 лв/МВтч. За 17 март, събота, е постигната немислимата доскоро цена от 24,96 лв/МВтч, а за неделя, 18 март – дори 14,81 лв/МВтч.
Тенденция за намаление се вижда и при цените на върховата и подвърховата електроенергия.
Следователно ако по някакво чудо АЕЦ Белене бе вече построена, при либерализиран пазар, електроенергията й щеше да бъде тотално неконкурентна и непродаваема. Инвестираните общо 22-23 млрд лв щяха да бъдат загубени, нещо повече – централата щеше да генерира годишно милиардни загуби за изплащане на взетите заеми и натрупаните лихви, както и за поддръжката й. Сигурно не е излишно да се каже, че държавата няма откъде да вземе тези пари, освен да вдигне данъците и да отреже разходите за заплати на учители, лекари, полицаи, за пенсии и т.н.
Ех, какъв живот само!
Същата перспектива се очертава, ако АЕЦ Белене бъде завършена в обозримо бъдеще. Последният доклад на ЕСО (http://www.eso.bg/fileObj.php?oid=1088) за периода 2018-2027 год. ясно показва, че без АЕЦ Белене (дори и без ТЕЦ Варна) към 2027 год. потреблението в страната ще е напълно осигурено с възможности за износ между 6,5 и 7,9 млрд кВтч годишно. Дори докладът на БАН отчита (http://www.bas.bg/IR1.pdf, стр. 268), че при реалистично развитие на мощностите и потреблението, вътрешното потребление в страната до 2040 год. ще е задоволено с възможности за огромен износ – 9 млрд кВтч до 2035 година и до 5 млрд кВтч след това извън зимните месеци. Няма обаче никакви гаранции дали другите страни ще имат нужда от толкова ток, като се има в предвид, че през последните години износът намалява и през 2017 год. е бил само 5,52 млрд кВтч.
Това са само част от фактите, които показват, че проектът АЕЦ Белене беше и си остава многомилиардна авантюра, подхранвана от корупционни очаквания и проруски интереси. Внушенията които обилно се сипят за интерес от балканските страни, за „заявка“ за европейско финансиране, за интерес от китайски инвеститори, как БАН била показала, че проектът е жизнеспособен, как нямало губеща АЕЦ, да не изпаднем от клуба на ядрените държави и прочее, не могат да променят този извод.
Източник: 
http://www.mediapool.bg/ako-aets-belene-veche-beshe-postroena-news276902.html
http://www.segabg.com/article.php?id=898309
