България е сред петте страни с най-много и най-скъпи газови проекти в Евросъюза водена от Гърция, Румъния, Полша и Хърватска. Страната ни прахосва и ще прахоса повече от 4 милиарда лева обществени финансови средства за изграждане на скъпа, ненужна и вредна за климата, здравето и околната среда газова инфраструктура по Европейския списък с Проекти от Общ Интерес (ПОИ). Това показва актуален анализ на европейските организации Food and Water Action Europe and Climate Action Network Europe по данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (англ. European Network of Transmission System Operators for Gas (ENTSOG).
Повече от 3 милиарда лева
Повече от 3 милиарда лева, толкова колкото даде за Турски поток, България инвестира в така наречените CAPEX (capital expenditures). Това са капиталови разходи за изграждане, модернизация и рехабилитация на газовите инсталации. Останалата сума от около 1 милиард лева е предвидена за OPEX (operational expenditures), т.н. оперативни разходи за годишна поддръжка на газопроводи и газопроводната мрежа за 15 годишен период от време. Това са само предполагаемите разходи. Ако към сметката от 4 милиарда лева прибавим и сумата предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост за газификацията на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн, както и щетите от газовите инсталации, които се пишат на екологичната, климатична и социална сметка, то общата сума ще се увеличи многократно.
За сравнение в Европейски план, ако всички кандидат проекти бъдат приети е планирано да се изразходват над 41 милиона евро – 30 милиона за изграждане и финализиране на газови проекти и над 11 милиона евро оперативни разходи за годишна поддръжка за 15 години напред.
Актуално страната ни е кандидатствала за общо пет от 74 газови проекта от ПОИ – трансгранични инфраструктурни проекти, които свързват енергийните системи на държавите от ЕС и се ползват с достъп до преференциални условия, ускорени процедури и приоритетно финансиране. Между тях са газовите интерконекторни връзки с Гърция и Сърбия (IGB, IBS) и газовия коридор Eastring, подземното газохранилище Чирен, както и рехабилитация, модернизация и разширяване на съществуващата национална газопреносна мрежа.
За тези газови проекти е кандидатствала България:
- Eastring – България: проект за изграждане на транспортен газов коридор през територията на Словакия, Унгария, Румъния, България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на изкопаем газ;
- Проект IGB: Изграждането на газова връзка (интерконектор) между Гърция и България;
- Проект IBS: изграждането на газова връзка (интерконектор) между България и Сърбия;
- Модернизация, рехабилитация и разширяване на националната газопреносна мрежа;
- Разширение на подземното газохранилище във врачанското село Чирен.
Девет аргумента защо България да преустанови инвестициите в газови инсталации
1. Икономическа нерентабилност и така наречения “заключващ ефект” на солидни инвестиции с дългосрочен ефект
Веднъж изградени, газовите инфраструктурни проекти ни обвързват с ползване на вносен изкопаем газ за индустриални, енергийни и битови нужди. Също така и с технология, отделяща значителни емисии парникови газове за десетилетия напред. За да оправдаят високите инвестиции, газовите съоръжения ще трябва да работят и след 2035 г. Това е датата, към която емисиите и енергийните решения в ЕС ще трябва да са коренно различни. Това важи, ако искаме да се постигнат климатичните цели на ООН и ЕС. Ограничаването им да работят за по-кратък период от време ще доведе до финансови загуби и пропуснати ползи. България отново ще бъде изправена в същата ситуация както актуално с въглищата – на (закъсняло) търсене на алтернатива за енергийна трансформация. Рискът от блокиране на милиарди обществени средства и плащането на двойна цена от българското общество и бизнеса за декарбонизация е очевиден.
2. Поскъпване на изкопаемия газ
В близко бъдеще както заради условията на пазара, така и заради покачващите се цени на въглеродните емисии. Като се вземат предвид емисиите от целия жизнен цикъл на изкопаемия газ, включително изтичането на метан, е неизбежно – България ще има същия проблем с цената на въглеродните емисии от газа, още през 2025 г., както сега с въглищата. България ще трябва да плаща още повече за изпускането на въглеродни емисии на територията си. Това ще се отрази осезаемо на цените на енергията, произведена от изкопаемия газ и на цените за крайните потребители – бизнеса и домакинства.
3. Проблем за бъдещата конкурентноспособност
Всяко решение, което води до ненужно скъпа енергия, е проблем за бъдещата конкурентоспособност на българската икономика и отлагане на преодоляване на проблема с енергийната бедност на българското общество. Скъп ток от газови централи означава по-трудни времена. Това важи за всички производители и потребители на стоки и услуги, които нашата страна се опитва да предлага на пазара.
4. Неспазване на климатичните цели
Неспазването на климатичните цели и задължения на България за намаляване на нетните въглеродни емисии най-малко с 55% до 2030 г. и постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Това ще има негативни правни и финансови последствия. Може също да се стигне до дипломатическа изолация на държавата ни в рамките на Европейския съюз. Може да се получи и допълнително отблъскване на чуждите инвеститори, които търсят възобновяема енергия и (сигурна) среда на зелени иновации.
5. Достатъчна инфраструктура
Достатъчна газова инфраструктура и алтернативи за покриване на нуждите и в пикови сезони: По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2019 г., съществуващата газова инфраструктура в България покрива повече от два пъти потреблението на газ в страната за една година. Изграждането на нова такава е напълно нецелесъобразно. Следвайки актуални модели разполагаме с достатъчно алтернативи за покриване на нуждите на България и в пикови сезони, без да е нужно нито допълнително газифициране на Маришкия басейн, нито изграждане на допълнителна газова инфраструктура, включително за пренос.
6. Търсенето на изкопаем газ
Ниското и намаляващо търсене на изкопаем газ на национално ниво в различни сектори ще се задълбочи като дългосрочна тенденция, следвайки последни данни от актуалните модели на Центъра за изследване на демокрацията.
7. Последиците за околната среда и хората
Негативните последици от изкопаемия газ за климата, околната среда, здравето на хората и правата на местни общности – част от тях управлявани от авторитарни режими извън ЕС, също ще продължат да се задълбочават като проблематика.
8. Емисиите на метан
Изкопаемият газ е неизбежно свързан с отделянето във всички етапи от производствената верига на емисии на значително подценения парников газ метан, който към настоящия момент допринася за една четвърт от глобалното затопляне на годишна база. Емисиите на метан са около 80 пъти по-вредни за климата от емисиите на въглероден диоксид за двадесетгодишен период. По последни данни, тъй като употребата на въглища намалява, в Европейския съюз, изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид от въглищата. Намаляването на емисиите на метана е стратегията с най-голям потенциал за ограничаване на глобалното затопляне през следващите 20 години.
9. Няма време за газови проекти
Няма време България да се превръща в така популяризирания от българската политика Газов Хъб на Балканите. Европа вече е по пътя към преустановяване на употребата на газ (за справка Холандия, Дания, Австрия и др.). Времето на газа като преходно гориво вече изтече. Това потвърди категорично последния доклад на Международната енергийна агенция (IEA). Следвайки рамката на Зелената Сделка и всички политически и законодателни процеси и динамики, които текат актуално на Европейско и световно ниво е повече от нелогично. Няма логика България да върви наопаки и да инвестира в изкопаем газ.
Нека се поучим и от грешките си относно Турски / Балкански поток. Заради изграждането на газопровода „Балкански поток“ „Булгартрансгаз“ натрупа масивни дългове от над 2,6 милиарда лева към днешна дата. Плановете този дълг да бъде частично погасен от приходите, генерирани от транзитните такси не се реализираха. Дори напротив: газопроводът не работи на пълен капацитет, но ще трупа ежегодно разходи за поддръжка – дълговете на държавното дружество нарастват.
Очакваме от българските политици да се поучат от грешните инвестиции в „Балкански поток“. Очакваме те да пренасочат обществените средства за развиване на иновативни решения, енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници. Това би подпомогнало социално и екологично справедливия енергиен преход на България.
Прочетете тук актуалните ни становища относно:
Не заключвайте Мариците с изкопаем газ!
https://zazemiata.stage-test.eu/resources/pozicia-gaz-marica/
Метанът – невидимото лице на изкопаемия газ
https://zazemiata.stage-test.eu/nevidimoto-lice-na-izkopaemiya-gaz/
