[av_one_full first min_height=“ vertical_alignment=“ space=“ custom_margin=“ margin=’0px’ padding=’0px’ border=“ border_color=“ radius=’0px’ background_color=“ src=“ background_position=’top left’ background_repeat=’no-repeat’ animation=“ mobile_display=“]

[av_hr class=’invisible’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′ font=’entypo-fontello’ custom_class=“]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ custom_class=“]

„Муха монарх“

– Малка намеса с огромни последици…

[/av_textblock]

[av_hr class=’invisible’ height=’20’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′ font=’entypo-fontello’ custom_class=“]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ custom_class=“]

Ако генетично модифицираните организми са в състояние да оцеляват и да се размножават в околната среда, някои от тях ще успеят да се разпространят в естествените популации като инвазивни чужди видове. Възможно е този процес да не е напълно видим или външно проявен. Но докато той стане очевиден, вече може да е твърде късно. По този начин генното инженерство може да застраши опазването на естествените видове.

Пример: Ген на плодови мушици (Drosophila melanogaster) е манипулиран с помощта на генетични ножици CRISPR/Cas, за да бъде направен подобен на ген, открит в пеперудата монарх (Danaus plexippus). Вследствие на изменението на общо само четири базови двойки плодовите мушици са станали устойчиви към токсините, произвеждани от определени растения. В резултат на това мушиците могат да усвояват токсините и да станат отровни за хищници. Масовото освобождаване на такива мушици може да има сериозни последици за хранителната мрежа и екосистемите.

Този пример показва, че незначителните промени в един ген могат да окажат значително въздействие върху природата, дори ако в генома не се добавят допълнителни гени.

Ако не бъдат строго регулирани в законите за генното инженерство, такива организми могат незабелязано да се разпространят в околната среда; по този начин генното инженерство се превръща в заплаха за опазването на видовете.

Година на издаване: 2020 г.

Допълнителна информация: Karageorgi и др., (2019 г.) „Genome editing retraces the evolution of toxin resistance in the monarch butterfly“, Nature

Източник на текстовете и визиите: TestBiotech 

Илюстрация: Timo Zett – timozett.de 
[/av_textblock]

[/av_one_full][av_hr class=’invisible’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′ font=’entypo-fontello’ custom_class=“]