Тези дни премиера Бойко Борисов и енергийния министър Теменужка Петкова възторжено обявиха, че руската“Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал електрик“ са „се обединили“ за участие в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ Белене.
Услужливите медии веднага поеха този тон и поканиха за коментар отдавна компрометирани експерти, които от години заблуждават обществото, че този корупционен проект има бъдеще и ще бъде реализиран.
И как този проект е успял да обедини великите сили, решени да построят заедно атомна централа в България, за първи път в историята на ядрената енергетика.
За пореден път „независимите“ медии не дадоха възможност да се чуят разумни коментари по темата за АЕЦ Белене, може би ирационално си мислят, че ако не се чуват критики, по магически начин централата ще бъде построена и ще продава на половин Европа електрическа енергия.
Всъщност няма нищо ново около корупционния гьол (както го нарече премиера Борисов през 2012 г.) АЕЦ Белене.
Трите компании са подписали меморандум за разбирателство, който няма никаква обвързваща сила. Според меморандума Фраматом и Дженерал електрик заявяват, че ще продават своята продукция на Росатом, ако руската компания бъде избрана за стратегически инвеститор.
Линк към самия документ от сайта на Росатом:
Тоест западните компании не са изявили желание да бъдат инвеститори в АЕЦ Белене, а да си продават продукцията… ако има кой да им я плати. Това е много различно от позиция на стратегически инвеститор.
Няма изявено желание от френската и американската компании да финансират зомбито на българската енергетика.
Съвсем друг е въпроса колко ще оскъпи проекта използването на американски турбини за руски реактори, заради преработката която ще се наложи. Те са с различна структура, нискооборотни, с по голяма маса и по-тежки. И без съмнение тази смяна ще причини големи икономически загуби на руската компания, която трябва да се откаже от своите турбини.
Няма никакъв повод за гордост, приповдигнати коментари и очаквания, освен за отклоняване на вниманието от важните проблеми които очакват политически решения.
Във важен за целия Европейски съюз момент, когато всички страни се конкурират за бъдещото финансиране от Зелената сделка, от фонда за Справедлив преход, New Generation EU,React ЕU и други европейски фондове.
Нашето правителство вместо да ускори работата, за да представи по най-добрия начин нуждата от финансиране на енергийния преход на въглищните региони чрез качествени регионални планове и проекти.
Вместо да положи максимални усилия да помогне за преструктурирането на икономиката чрез зелени проекти във Фонда за възстановяване на икономиката на ЕС след пандемията от коронавирус, правителството извади отново от гардероба скелета на зомбито АЕЦ Белене. Сякаш няколко десетилетия кражби и корупция не са достатъчно доказателство, че този проект не е жизнен.
Повечето средства от европейските фондове ще бъдат разпределени на конкурентен принцип, а не на квотен.
От качествените планове и проекти, които ще бъдат създадени и представени от нашата администрация и бизнес пред ЕК зависи с какви пари ще разполагаме за да осъществим справедлив, плавен и с минимални социални щети икономически преход.
Ако сега не се възползваме от тези възможности, България ще остане на опашката на ЕС по икономическо развитие и за дълги години в плен на въглищата, олигарсите и корупцията в енергийния сектор.
Политиците трябва да престанат да мислят за изборите догодина, а да проявят повече кураж и визия за бъдещето.
Проектът АЕЦ Белене трябва да бъде закрит и да се осъществи на конкурсен принцип безядрено използване на площадката, изградена за АЕЦ с прилежащата и инфраструктура.
По този начин ще се даде възможност за има възвращаемост на вложените средства при строежа ѝ.
Зелената сделка и Фонда за възстановяване на икономиката на ЕС след пандемията ни дават много добра възможност за енергиен преход в
страната на базата на енергийна ефективност, достъп на домакинствата до ВЕИ и децентрализация на производството на електроенергия.
С нас или без нас бъдещето на ЕС е в нисковъглеродната икономика, основана на децентрализация на производството на енергия и на зелените технологии.
При тази икономика няма място за енергийни мастодонти като АЕЦ Белене, морално остарели още преди да бъдат построени и да заработят.
