Без решение по казуса с обезщетенията на хората от Бели бряг приключи процесът по медиация към Европейската банка за възстановяване и развитие, започнал преди две години и половина. Заключенията във финалния доклад са, че не може да бъде достигнато решение, което да удовлетворява и двете страни, следователно процесът ще бъде прекратен.
Въпросният механизъм за подаване на жалби към Европейската банка за възстановяване и развитие има за цел да гарантира независимия поглед към социалния и екологичен аспект по администрираните от банката проекти.
Бели бряг е село в района на Стара Загора, което е предвидено за заличаване, тъй като територията му е в рамките на мина, която държавното дружество “Мини Марица-изток” ЕАД (ММИ) иска да разработва. Проблемът е, че предложените на собствениците обезщетения за техните имоти, не могат да гарантира достоен живот на друго място. Тъй като техниката за разширението на територията на мините е финансирано с грант от Международния фонд за подпомагане извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй”, от ЕБВР, която администрира фонда, процесът по медиация беше реален шанс да се стигне до взаимно удовлетворяващо решение.
Докато хората от Бели бряг очакват развръзката, продължаваща десетилетия, на 7 август 2020 г. избухна пожар в един от имотите, откупени от ММИ, но все още стопанисвани от предишният си собственик. Огънят придобива застрашителни размери и на косъм се разминава реалната опасност да изпепели близкостоящите къщи. Трагедията не е изненада, имайки предвид, че изоставените имоти не се стопанисват. Янко Янков е свидетел и най-пряко застрашен от пожара, тъй като неговата къща се намира в непосредствена близост. Само благодарение на посоката на вятъра и навременната помощ на съседи и по-късно “Пожарна безопасност и защита на населението”, имотът му и селото са били спасени. Бяхме при него няколко дни след събитието, за да научим повече.
Дворът на Янко Янков
Янко Янков в двора си в Бели бряг
Оказва се, че въпреки наличието на стриктни екологични и социални политики, Европейската банка за възстановяване и развитие, не успява да гарантира, че техните клиенти, ще изпълнят изискванията им. Според политиката на ЕБВР в случаят на село Бели бряг, когато има изселване на хората от домовете им, те трябва да получат пълна стойност на заместване.
Според жалбоподателите, причината за липсата на постигнато споразумение и съответно, за затваряне на процеса, е именно фактът, че ММИ редовно не е спазвала срокове, не е предоставяла обещана информация и не е изпълнявала поети задължения. Жалбоподателите не са поискали затваряне на процеса и до последно са се опитвали, чрез посредничеството на Механизма, да получат оферти и да преговарят с ММИ, както и да получат с помощта на Механизма повече информация относно промени в Плана за преселване.
Основните точки, които процесът на Разрешаване на проблеми към ЕБВР обсъди със ММИ и жалбоподателите в този почти тригодишен период, и по които не беше постигнато съгласие, бяха:
- Пълната стойност на заместване като част от оценката на имотите и методите, използвани за изчисляване на дължимото обезщетение;
- Преселване на жителите на Бели Бряг и приложимия социален пакет;
- Преместване на гробището;
- Земеделска кооперация.
Жалбата повдига и въпроси като:
- Повредени или съборени къщи и стопански постройки, поради близостта на мината (500-600 м) и преки въздействия, причинени от експлозиите на мината; Икономически загуби и икономическо изместване на жителите на Бели Бряг, поради загуба на обработваема земеделска земя, която преди това е служила като източник н а доходи;
- Здравни проблеми (респираторни заболявания, депресия и тревожност) поради близостта на мината, фоновия шум и вибрациите, в резултат на минната дейност;
- Влошаващи се условия за живот, включително ръст на престъпността (кражби) и липса на медицински услуги в селото от 2005 г., когато селото е изоставено от общинската администрация заради започването на процеса на преселване.
Една от основните цели на процеса по медиация е постигане на по-голяма прозрачност. От една страна беше постигната прозрачност на оценките на имотите и начина на формиране на офертите, но това се случи в последната година на процеса на доброволно изселване – през 2019. Продължава да липсва прозрачност относно процеса и следващи стъпки, планирани от ММИ, както и неизпълнение на поети задължения от страна на Дружеството. В момента останалите 18 домакинства трябва да бъдат принудително изселени, но няма яснота кога какво ще се случи.
Подробна история за казуса с видео материал може да намерите тук:
