Изненадващо за бившите управляващи, страна с АЕЦ е подложена на военна агресия
Енергийният преход в България трябва да доведе до бързи и адекватни структурни реформи в енергийния сектор, които да доведат до енергийна независимост. Подкрепени от бюджета и от средствата на НПВУ, от Фонда за справедлив преход, политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени и за чиста околна среда следва да се приемат като важни за цялото общество.
Бруталната агресия на Путин над Украйна и безпрецедентните санкции, които ЕС наложи на Русия, налагат преосмисляне на основните направления в енергийните планове на страната.
ЕС се опитва да намали до минимум енергийната зависимост от Русия и това е необратим процес.
Нашето правителство няма нито време, нито оправдание да отлага енергийните реформи. Приемането на по-амбициозни цели за зелен преход е гаранция за повишаване на енергийната независимост от страната и за смекчаване на последиците от нови политически и енергийни кризи в региона.
Задължителен е отказът от корупционния проект за строеж на АЕЦ Белене, Козлодуй 7, както и от договорите с Газпром.
Обслужването на частни, олигархични интереси в ущърб на държавата в енергийния сектор от различни политици и чиновници наблюдаваме от десетилетия, както и даване на приоритет на руските енергийни интереси, за сметка на българските.
Време е този корупционен модел да бъде прекратен и най-после да се обърне внимание на устойчиви решения за повишаване на енергийната независимост на страната, съхраняване на природата и подобряване качеството на живот на хората.
Абсурдно е през 2022 г. енергийният сектор да е блокиран от едни и същи политици, обслужващи руските енергийни интереси от 30 години, обричащи България на ограничаващи развитието на икономиката ни енергийни мега проекти.
Министри от известни с огромната си корупция правителства от по-далечното и по-близко минало: Румен Овчаров, Румен Петков, Румен Гечев, президентът Георги Първанов, продължават да блокират европейския път на развитие на страната в посока повишаване на енергийната ефективност, децентрализация на производството на електроенергия и улеснен достъп до ВЕИ на домакинствата. Обезпокоително е, че им се дава гласност в медиите, като част от управляващата коалиция да агитират почти ежедневно за подновяване на компрометирания проект АЕЦ Белене, причинил загуби от над 3 млрд. лева на бюджета, както и за газови проекти, разчитащи на руски газ.
Теменужка Петкова и Бойко Борисов все още не намират пътната карта за строежа на Турски /Балкански поток, проект на Газпром, платен с близо 3 милиарда лева от националния бюджет и напълно безсмислен за българския енергиен преход.
Десетилетия не чухме от тези политици предложения за опазване на околната среда, на българската природа, за подобряване качеството на въздуха в страната. Така и не направиха връзка с подобряване на здравето и качество на живот на хората с чистата околна среда.
Войната на режима на Путин срещу Украйна развенча още един мит, който повтаряха без да мислят гореизброените политици, за да игнорират децентрализацията в енергийния сектор: Че не се водят войни в страни, в които има АЕЦ и газопроводи.
Руските войски окупираха Чернобил, там има голямо хранилище за радиоактивни отпадъци и веднага беше отчетена повишена радиация, само от движението на тежките военни машини в района. А ако военните действия доведат до сражения в този район?
Окупирана беше и Запорожка АЕЦ, най-голямата в Европа с 6 реактора по 1000 MW всеки. Засега окупирането на АЕЦ се използва само за заплаха, но никой не знае какво може да се случи при неблагоприятно развитие на войната за режима на Путин.
Избухналите пожари в района на централата са много сериозно предупреждение, че там може да бъде предизвикана ядрена катастрофа с по-тежки последици от Чернобил и Фукушима.
Взривени бяха и няколко газопроводи, което дори не беше отбелязано като важно събитие — толкова по въпроса за „защитата“ от военни действия на страните с АЕЦ и газопроводи.
Впрочем тези примери трябва да се имат предвид и от ЕС във връзка с плана за категоризирането на ядрена енергия и природния газ като „зелени“ източници на енергия.
Построяването на нова ядрена мощност в Белене е невъзможно по много причини, за които сме писали по-рано (Ядрената енергетика в България — хаос, корупция и некомпетентност; Критичен анализ на върховенството на закона в процеса на лицензиране на АЕЦ Белене)
Към тях сега се добавят и санкциите на ЕС към Русия и невъзможността да се очаква руско оборудване за съществуващия вече реактор, покрит с найлони на площадката в Белене от години.
Да не говорим за огромния нерешен проблем с управлението и съхранението на високорадиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво на АЕЦ Козлодуй, камо ли да се прибави и още една ядрена мощност.
По същите причини — санкциите, Козлодуй 7 също е невъзможен с руски реактор, а рекламираните напоследък от нашите политици американски малки модулни реактори нямат лиценз никъде в света и най-оптимистичната дата за построяването на ядрени мощности с тях е около 2035 г.
Повече по тази тема: https://zazemiata.stage-test.eu/malkite-modulni-reaktori/
Във връзка с руската агресия над Украйна, Финландия прави оценка на рисковете за сигурността на планирания ядрен реактор „Hanhikivi 1“, който трябва да бъде построен от руската държавна компания „Росатом“.
Вероятността финландското правителство да прекрати този проект е голяма.
Като последица от санкциите върху руските банки не е ясна съдбата и на унгарската АЕЦ Пакш 2, която е планирана със заем от Русия на стойност 10 млрд. евро.
Времето на газа като преходно гориво мина преди десетина години. Както и на обещанията на Борисов страната ни да стане газов хъб на Балканите.
Уязвимостта на Европа от изкопаемите горива не е проблем от днес. Още в началото на 2009 г. Путин демонстративно спря доставките на газ през Украйна, което засегна няколко ЕС страни, включително и България. Но за съжаление не бяха прeдприети мерки за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаем руски газ.
Високите цени на енергията в Европа от есента на миналата година също са последица от прекалено големия дял на газ и въглища в енергийния микс на европейските страни.
Този ценови шок на енергията, произведена от газ и въглища, за пореден път ни показа, че разчитайки на изкопаеми горива, поставяме икономиката в позиции както на несигурност и зависимост от непредвидими пазари, така и на политически и икономически интереси, върху които нямаме контрол.
Сега българското правителство има възможност заедно с партньорите от ЕС да предприеме конкретни мерки за повишаване на енергийната независимост на страната.
В момента е особено важно да се прекрати кампанията на някои политици и медии у нас срещу Зелената сделка, представяна като „натиск от Брюксел“ срещу българските национални интереси и икономическо развитие.
Заради санкциите срещу Русия след започналата война срещу Украйна, регистрираната в Швейцария компания „Северен поток 2“ е подала молба за обявяване в несъстоятелност и е освободила всичките си служители.
Тенденцията е ЕС да намали до минимум зависимостта си от руски газ.
Променената обстановка в Европа поставя българското правителство пред изпитанието да извърши реални реформи в посока справедлив енергиен преход още по-бързо. Искаме да набележим стъпките, така необходими в този процес:
- Да се приемат енергийните политики в посока зелен преход и зелена икономика.
- Отказ от енергийни мега проекти – АЕЦ Белене, Козлодуй 7, парогазови централи, заключващи развитието на енергетиката.
- Развитие на енергетика, основана на съвременните ВЕИ технологии, енергийна ефективност и децентрализация на производството на електроенергия.
- Инвестирането във ВЕИ и технологии за съхранение на енергията ще бъде водещо в близките години. Още повече, че ще има допълнителни средства от Плана за възстановяване, Модернизационния фонд, Фонда за справедлив преход, териториалните планове.
- Постепенно и планирано затваряне на въглищните централи, започвайки от тези, които не отговарят на екологичните норми от години. С използване на средствата от Фонда за справедлив преход, за да бъде справедлив енергийния преход и по отношение на заетите в сектора работници.
- Създаване на детайлен план за кариерно преориентиране на засегнатите от енергийния преход служители, включващ анализ на заетите към момента работни места, образователен ценз и възрастова група, въз основа на който да има ясна стратегия за възможностите на служителите след поетапното закриване на въглищните мощности. Това би смекчило значително негативните нагласи на голяма част от обществото в региона по темата за енергийния преход.
Имаме и други конкретни предложения и препоръки които правителството трябва да предприеме и сме готови да предоставим експертна помощ на Министерство на енергетиката. Надяваме се то да излезе от черупката си и лобистките интереси, и да се отвори към капацитета на НПО експертите, енергийните експерти и учени.
Photo by Pavel Neznanov on Unsplash
