Днес Столичния общински съвет гласува програмата за въздуха на София за периода 2021-2026 г., след като набързо беше прокарана през комисиите. Ние следяхме и участвахме в процеса на изготвянето и дискусиите по нея от самото начало, има подобрение спрямо предходни програми. Но има и съществени проблеми, които поставят под въпрос постигането на нормите за качество на въздуха.
Един от основните недостатъци е, че в предложения проект има сериозна несъразмерност на бюджета спрямо приоритетните източници, предложените за тях мерки и очакваните намаления на емисиите. Над 83% от бюджета са предназначени за мерки свързани с транспорта, докато намалените емисии от този сектор са в размер на едва 6% за ФПЧ10 и 5% за ФПЧ2.5. В програмата бюджетът за транспорт е увеличен с почти 500 млн. лв. до малко над 2 млрд. спрямо версията, представена за обществено обсъждане. Срещу тези нови 500 млн. лв не са посочени никакви разчети с колко още ще се намалят емисиите от сектор транспорт и нивата на намаление са същите като с по-ниския бюджет. Отделно мерките в транспорт са изключително скъпи спрямо очаквания ефект. За илюстрация: 1 тон намаление на емисиите на ФПЧ10 от мерки в транспорта ще струва 2.19 млн. лв., а от мерки за битово отопление – 27 хил. лв., т.е. ще бъде 100 пъти по-евтино от мерките в транспорта.
Допълнителен проблем, свързан с ефективността на мерките е, че в плана за действие има много малко такива, за които е включена оценка с колко ще се намалят емисиите от прилагането им. Т.е. трудно е да се прецени, дали това са подходящи и ефективни мерки. За много от тях не са посочени и количествени индикатори за изпълнението им.
Когато се правят тези програми, трябва да се внимава с харченето на обществения ресурс със съмнителен ефект. Няма нужда от стотици мерки и милиарди изхарчени за тях. Това може да е чудесен подход от ПР гледна точка, но за нас е важно макар и да има по-малко мерки, те да са ясни, фокусирани и с висок ефект. Само така може бързо да постигнем нормите за качеството на въздуха и да намалим хилядите жертви от мръсния въздух.
Най-съществените проблеми в самите мерки са, че не е предвидено изрично въвеждане на нискоемисионни зони за битово отопление, освен по улици, в които има изградена и функционираща централна топлофикационна или газоразпределителна мрежа. Извън тях е предвидено въвеждането им само “при необходимост”, а според За Земята такава съществува и към момента. За предвидените в плана за действие зони с ниски емисии за транспорта не са заложени ясно параметрите им, докато в предвижданията за постигане на нормите са взети предвид конкретни такива. Това поставя под риск предвиждането на програмата, че ще се постигнат нормите за чистота на въздуха, както изисква и закона.
Тази програма е четвърта по ред, в която се отбелязва, че липсват множество данни за трафика, транспортните средства, отоплението в бита и др. Столична продължава да изостава сериозно в набирането на тези данни, въпреки че такава мерки имаше заложени и в програмата, която приключи през 2020 г., но очевидно не бяха изпълнени. Следователно са под въпрос всички предвиждания в програмата.
Фотограф: Боряна Пандова 
