Въглищните централи и депата за депониране на отпадъци от горенето на въглища са източник на наднормено прахово замърсяване в Гълъбово, което остава под радара на контролните институции. Това показват данните от пан-европейско измерване на CEE Bankwatch Network на нивата на замърсяване с фини прахови частици в населени места в близост до въглищни мощности, в което Екологично сдружение “За Земята” се включи в края на 2019 г.
В продължение на 26 дни между 14 ноември и 9 декември наблюдавахме концентрациите на прах с машина за измерване на фини прахови частици (GRIMM Environmental Dust Monitor 164), инсталирана в северната част на гр. Гълъбово, на около един километър от сгуроотвала на ТЕЦ “Брикел” (депото за отпадъци от изгарянето на въглища), известен като черно езеро, и на два километра от въглищните централи “Брикел” и ”ЕЙ И ЕС Гълъбово”. Централите “КонтурГлобал Марица изток 3” и държавната “ТЕЦ Марица изток 2” също се намират на по-малко от 25 км в права линия от града.
Анализът на данните показва, че среднодневната законова норма за фини прахови частици с размер до 10 микрометра (или микрона) (ФПЧ10) от 50 µg / m³ е превишен пет пъти само в рамките на периода на измерването, при 35 допустими превишения за година. Още по-опасни за човешкото здраве са фините прахови частици с размер до 2,5 микрометра, за които Световната здравна организация (СЗО) дори обяви, че няма долен праг на замърсяването, който да защитава здравето. Дневният лимит за този замърсител, препоръчан от СЗО е 25 µg / m³, а в законодателството на ЕС и на България има само средногодишна норма. През периода на измерване в Гълъбово, лимитът, препоръчан от СЗО, е превишен цели единадесет пъти.
Анализът на данните заедно с атмосферните показатели за посоката и скоростта на вятъра показва ясно, че високите нива на замърсяване с прах идват от посоката на депото за изхвърляне на пепел и от посоката на електроцентралите.
При множеството въглищни мощности около град Гълъбово, дори когато се прилагат най-добрите техники и практики (на каквото не ставаме свидетели, особено когато наблюдаваме работата на “Брикел”), неминуемо се оказва влияние върху качеството на въздуха в града. Официалната автоматична измервателна станция за наблюдение на качеството на въздуха в Гълъбово, разположена в централната част на града, обаче публично следи и показва само концентрациите на серен диоксид и азотен диоксид. Не са публично видими нивата на фини прахови частици (ФПЧ10), които следи, според актуализацията на Програмата за качеството на атмосферния въздух (ПКАВ) на Гълъбово (2019-2023). За ФПЧ2,5 проби се вземат ръчно, като резултатите излизат в рамките на две седмици, когато вече е прекалено късно за коригиращи действия.
От 2016 г. ТЕЦ “Брикел” и “ЕЙ И ЕС Гълъбово” имат свои автоматични измервателни станции за ФПЧ10, серен диоксид, азотен диоксид и др. в рамките на гр. Гълъбово. Регионалната инспекция по околна среда (РИОСВ – Стара Загора), която следи за изпълнението на изискванията от централите по различни показатели на околната среда, има достъп до тях, но данните не са публични.
Няколко месеца преди нашето измерване в Гълъбово, на 12 септември 2019 г., след поредното замърсяване на въздуха на Гълъбово, в медийна публикация директорът на ТЕЦ „Брикел“ Янилин Павлов обещава, че ще закупят специална апаратура, която да измерва атмосферния въздух с цел всички да следят състоянието му. Няма публично достъпна информация за данни, измерени с такава станция.
Тъй като замърсяването с прах е неизбежно при производство на енергия от въглища, българските власти трябва спешно да започнат извършване на адекватно проследяване на замърсяването от ФПЧ10 и ФПЧ2,5 в Гълъбово и ранно предупреждаване за очаквано такова. В допълнение трябва да се предприемат и действия за ограничаване на замърсяването и поправка на вече нанесените щети. Между черното езеро и жилищните части на града трябва да се залеси защитен дървесен пояс, за да се намали излагането на населението на прахови частици. ТЕЦ “Брикел” трябва да бъде спряна възможно най-скоро, тъй като работи извън оптималния си експлоатационен живот, цялата сграда пуши, не само комините й. Планове за ликвидиране на последиците от дейността й, както и за осигуряване на алтернативни икономически възможности за служителите в теца са други необходими стъпки.
Констатациите от независимия мониторинг на качеството на въздуха на CEE Bankwatch Network след почти четири години наблюдение в 15 различни места в Централна, Източна и Югоизточна Европа подкрепят аргумента, че стандартите за замърсяване на въздуха почти никога не могат да бъдат спазени, докато съществуват въглищни мощности и че това не се ограничава до държави извън ЕС или остарели електроцентрали.
Според анализа на обобщените данни за региона, дори когато въглищните централи са сравнително нови и спазват минимални законови екологични стандарти, поддържащи съоръжения като открити рудници или депа за съхраняване на отпадъци от изгаряне на въглища, остават сериозни източници на прахово замърсяване заради незадоволителна поддръжка и забавена рекултивация.