Генетично насочване
– Намеса в „зародишната линия“ на естественото разнообразие…
Новите техники за генетично модифициране могат да се използват също и за промяна на естествени популации. Разработени са т. нар. „генетични насочвания“ (gene drives) с цел промяна, намаляване или дори унищожаване на естествени популации, например на вредители. Най-съществената характеристика на генетичното насочване , че то може да заобиколи правилата за естествено наследяване. Допълнително добавените гени могат да се разпространяват сред популациите по-бързо от обичайното. Генетичните ножици CRISPR/Cas са един от основните инструменти, използвани за тази цел – така генетичният материал за ножиците се закрепва здраво в генома на модифицирания организъм и се копира отново и отново в следващите поколения. Цялото потомство ще носи допълнителния ген, докато в естествени условия той би присъствал средно в едва половината от потомството на всяко поколение.
Тази технология е предназначена за приложение например върху плодовите мушици, считани за вредители в селското стопанство, или комарите, които могат да предават болести, както и върху гризачи-вредители. Може да се използва и за борба с инвазивни видове или растения, смятани за плевели. Проблемът е, че веднъж щом бъде приведен в действие, този експеримент трудно може да бъде спрян. Дори и да настъпи увреждане на хората и околната среда, често няма да има ефективен метод за отстраняване на генетично модифицираните организми от околната среда. Дългосрочните последици не могат да бъдат надеждно оценени.
Техническото характеризиране на генетично модифицираните организми, а дори и лабораторните експерименти са недостатъчни, за да се оценят всички рискове, които могат да възникнат от бъдещите поколения, както и от взаимодействието им с околната среда. Следователно от гледна точка на принципа на предпазливост неконтролируемото освобождаване не може да бъде одобрено.
Този пример показва, че не трябва да се допуска освобождаване на генетично модифицирани организми, чието разпространение не може да бъде контролирано.
Няма начин да се даде надеждна оценка на дългосрочните последици от тяхното освобождаване. Ако контролът не е ефективен, екосистемите могат да бъдат сериозно увредени, а изчезването на видове може да се ускори. Рискът за хората също е значителен, например ако се стигне до предаване на нови заболявания.
Година на издаване: 2020 г.
Допълнителна информация: Gantz, V.M., и Bier, E., (2015 г.) „The mutagenic chain reaction: A method for converting heterozygous to homozygous mutations.“
Вижте още: Видеоклип за комарите с генетично насочване (на немски език със субтитри на английски)
Източник на текстовете и визиите: TestBiotech
Илюстрация: Timo Zett – timozett.de