Турбо плевели
– Пренебрегван риск от неконтролирано разпространение…
Често се твърди, че използването на генетично модифицирани растения досега е доказало, че технологията е безопасна. Това обаче не е вярно. Много от рисковете не са разгледани подробно. И дори да не са се проявили всички притеснения, има достатъчно примери за това кои аспекти са се объркали и са били пренебрегвани дълго време.
Един от тези примери води до значителни последици за околната среда и селското стопанство – генетично модифицирани растения, устойчиви на глифозат, се отглеждат за търговски цели в продължение на повече от 20 години; това са най-често използваните генетично модифицирани семена в световен мащаб. В геномите на тези растения се вмъква ген за образуването на допълнителен ензим. Този ген се среща също естествено в растенията, но в естествената си форма не е достатъчен, за да ги предпази от хербицида. Освен това генетичният състав на повечето от генетично модифицираните растения, отглеждани в Аржентина, Бразилия и САЩ (соя, царевица, памук, захарно цвекло и рапица), е изменен, така че да съдържа определени други варианти на тези EPSPS ензими (5-енолпирувилшикимат-3-фосфат (EPSPS) синтаза).
Според резултатите от изследвания, публикувани през 2018 г., от китайски учени, които са изследвали вид на Арабидопсис талиана, често използвано като растение – модел, допълнителните ензими, образувани в растенията, не само ги правят устойчиви на глифозат, но влияят и върху растителния метаболизъм, който контролира растежа и плодовитостта. Това може да накара потомството на растението да образува повече семена и да бъде по-устойчиво на стрес от околната среда. Като възможна причина за наблюдаваните ефекти изследователите посочват взаимодействията с естествения растителен хормон ауксин. Този билков хормон регулира растежа, плодовитостта и приспособяването към околната среда.
Тази констатация отменя предишните предположения в оценката на риска по отношение на възможното неконтролирано разпространение. Ако генетично модифицираните растения се кръстосат с естествените популации, потомството им има ясно предимство при оцеляване и може да се разпространи много по-бързо, отколкото се смяташе досега. Новите изследвания показват, че този риск за околната среда зависи от самия допълнително вмъкнат ген (и допълнително образувания ензим), а не единствено от използването на глифозат, както се предполагаше по-рано. Стресовите условия като топлина и суша могат допълнително да засилят този ефект.
Доказателства за неочаквано високия потенциал за разпространение на тези трансгенни растения вече са изнесени в предишни проучвания. Независимо от това, Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и биотехнологичната промишленост винаги са твърдели, че допълнителният ензим EPSPS няма да даде на растенията предимство при оцеляването, ако те не бъдат допълнително третирани с глифозат. Новото проучване от Китай обаче показва, че гените, които са допълнително включени в растенията, могат да увеличат риска от разпространението им в околната среда, дори ако не се използва глифозат. В резултат на това генетично модифицираните растения могат да станат инвазивни и в дългосрочен план да изместят естествените видове.
Има и други аспекти, които са важни за селското стопанство. Някои видове плевели се адаптират успешно към използването на глифозат – те могат да повишат активността на съответните генни сегменти и на свой ред по квази-естествен начин да засилят ефекта на EPSPS ензимите. Впоследствие потомството на плевелите е защитено и срещу употребата на хербицида. Новите резултати от изследванията предполагат, че тези плевели могат да постигнат и по-висока биологична пригодност. Следователно широкомащабното отглеждане на генетично модифицирани растения може да доведе до създаването на все повече плевели чрез тези механизми за адаптация. В страните, където се отглеждат генетично модифицирани растения, устойчиви към глифозат, плевелите, устойчиви към хербициди, всъщност се разпространяват много по-бързо, отколкото първоначално се очакваше.
Този пример показва, че ако се освободят генетично модифицирани организми, увреждането на околната среда може да остане скрито дълго време. Настоящата оценка на риска не е достатъчна, за да се гарантира безопасността на растенията.
Година на издаване: 2020 г.
Допълнителна информация:
Вижте още: Видеоклип относно вноса на генетично модифицирана соя (на немски език със субтитри на английски)
Източник на текстовете и визиите: TestBiotech
Илюстрация: Timo Zett – timozett.de