Изпълнителната агенция по околна среда отново крие данни за качеството на въздуха

Екологично сдружение “За Земята” заведоха повторно жалба срещу отказ на Изпълнителна агенция по околна среда за това, че им отказват почасови данни за концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ) във въздуха от официалните измервателни станции. От сдружението съобщават, че това се е превърнала в системна практика на агенцията, с която се нарушава и националното законодателство и конвенцията от Орхус, която урежда достъпа до информация, правосъдие и участие на гражданите във взимането на решения за околната среда. Международен акт, който България е ратифицирала, но през последните години не спазва и е заплашена от спиране правата по Конвенцията [1].

Последната епопея, проточила се около година и превърнала се в прехвърляне от институция към институция[2], започва през май 2018 г. Тогава “За Земята” искат от Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в София данни за замърсяването с фини прахови частици. След като са прехвърлени към Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) и получават само частичен достъп, без средночасовите стойности, стигат до обжалване пред Административния съд. Съдът се произнася в полза на сдружението, но въпреки това, в средата на февруари 2019 г. ИАОС повторно отказва да даде данните с повече от абсурдни мотиви.

Според агенцията предоставянето на подобна информация би довело до “нереална и неточна картина”, защото законовите норми били за среднодневни концентрации, а не до средночасови. Това можело да доведе до “заблуда и манипулиране на обществеността”. Т.е. повече информация за гражданите е рисково за ИАОС. Друг брилянтен аргумент е, че “Невъзможност за правилно интерпретиране на данни за замърсяването и представянето на невалидирани данни би се отразило неблагоприятно на компонентите на околната среда”. Явно според ИАОС въздухът би се замърсил повече, ако някой изследва или публикува такива данни. “ Дали в такъв случай, когато Столична община показа графично същите тези данни на своя уебсайт, това оказва негативно влияние на въздуха и настъпват вредни последици за околната среда от представянето на подобна информация?!” – коментира Ивайло Попов от За Земята като допълва:

“Недопустимо е да се крият данни, събирани от държавни органи и платени с нашите данъци. Особено пък данни за околната среда, които следва да се публични и по международните договори, по които България е страна. Ситуацията с качеството на въздуха е изключително сериозна и всеки анализ би бил полезен, но явно ИАОС следва политиката на министър Нено Димов, че екологичните организации следва да се държат на страна. Подобни данни не просто трябва да бъдат давани при поискване, а следва да са достъпни на сайта на отговорната институция за всеки, било то гражданин, институция или НПО. ”

От организацията припомнят, че това не е първият отказ на ИАОС да предостави почасови данни. Още през 2017 г. За Земята започна борба за достъп до тях, но и до днес агенцията не ги предоставя.

 

[1] България продължава да не спазва изискванията на Орхуската конвенция и може да бъде първата страна, изключена от нея според първия доклад на Комитета за съответствие по конвенцията от 18 февруари 2019. В доклада е посочено, че страната ни трябва да изпълни изискванията на решение VI/8d на Съвета на държавите членки на Орхуската конвенция до 1 октомври 2019 г., в противен случай следва спиране на правата й по Конвенцията.

[2] През май 2018 г. За Земята  подават заявление до Регионална инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) София с искане за достъп до числови данни за период от четири месеца, събирани чрез измервателните станции, разположение в техния район. Поискали са и средночасови стойности за концентрацията на фини прахови частици с размер 10 и 2,5. Директорът на РИОСВ София препраща заявлението “по компетентност” до Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС).. В началото на юни главният секретар на ИАОС  Тихомир Николов дава частичен достъп до данни – без средночасовите стойности за двата вида ФПЧ, концентрацията, на които е най-проблемна за качеството на въздуха за София. Сдружението обжалва пред съда и през декември 2018 г. Административен съд – София град решава, че решението на ИАОС е постановено при нарушение на изискването за форма и съдържание на административния акт, при несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целта на закона. Налице е както пълна липса на мотиви, така и липса на разпоредителна част, в която административният орган ясно и категорично да е формулирал волеизявление за отказ. Преписката е върната за ново произнасяне.