ИВАН МИХАЙЛОВ: Ужасно е да си жив индикатор на замърсяването на въздуха

ИВАН МИХАЙЛОВ: Ужасно е чувството да си жив индикатор на замърсяването на въздуха

В началото на 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) отхвърли окончателно жалбата на група граждани и сдружение “За Земята” срещу  Програмата за качество на въздуха (ПКАВ) на София за периода 2021-2026 г. Съдът не призна, че документът засяга правата и интересите им с мотива, че програмата е вътрешноведомствен акт, който е  необжалваем и те нямат правен интерес от обжалването му. А всъщност целта на тази малка група софиянци беше да заставят общината да приеме  по-ефективни мерки срещу замърсяването на въздуха в града, които да залегнат в програмата.

Съдебната практика на Съда на европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обаче е по-различна и това внася оптимизъм. От “За Земята” обмислят да подкрепят тези граждани в тяхната битка за чист въздух и да се обърнат към ЕСПЧ по повод нарушените им права от страна на българската държава.

През целия си живот Иван Михайлов е бил спортист. До преди десет години – тогава е на 47 години –  когато спонтанно развива тежка форма на астма. Сега всяко замърсяване на въздуха над 30-40 микрограма/ м3 с фини прахови частици (2,5 микрона) при Иван води до реакция в белия дроб и задух.

“Ужасно е чувството да си жив индикатор на замърсяването на въздуха…”, казва Иван. 

И въпреки това той не се отказва да живее в София. Основната причина за това трудно решение е, че в този град се е устроило вече семейството му, а и тук е и работата му, от където не може да отсъства дълго. При сериозно замърсяване на въздуха в града, се изнася на хижа Алеко на Витоша за дни или седмици.

И сутрин, и вечер използва инхалатор, приема лекарства, за да може да диша.

Поддържа възможно най-чиста въздушна среда в апартамента си, следи с уреди праховото замърсяване и включва три броя пречистватели на въздуха, когато и колкото е необходимо. Тук Иван цитира президента на Световната асоциация за чист въздух: „Когато се бориш за глътка въздух нито парите, нито властта, нито егото имат смисъл.“

Тези ежедневни практики му позволяват да бъде със семейството си и да развива  бизнеса си – рехабилитация.

“Има ли решение проблемът с мръсния въздух?” е въпросът, на който Иван заедно с неправителствената организация „Въздух за здраве“ търсят отговор от години. Местната администрация обаче игнорира желанието на организацията да помогне с експертиза при подготовката на програмата за качеството на въздуха в София.

Така в един момент Иван (и още няколко граждани) прави избора да се обърне към съда, защото по думите му заложените мерки в програмата са за „отбиване на номера“ и за да се „усвоят едни пари”. В него липсва стратегическа визия.

Личният му принос за по-чист въздух е ползването на скутер за ежедневен превоз и на автомобил с газова инсталация, който му служи за транспорт на оборудване, когато се налага. Също така засажда фиданки в парковете на града. Когато въздухът е чист, Иван обича да се разхожда именно в тези безценни зелени оазиси на София.

Фотограф: Боряна Пандова