Предотвратяване и профилактика на активисткото прегаряне
На 26-ти юни в София проведохме в парка семинар на тема Прегаряне: превенция и справяне с прегарянето у активисти и активистки групи, фокусирани върху различни еко-социални каузи. В тази статия ще прочетете повече за споделеното по време на семинара. И най-вече как да си даваме грижа както на себе си, така и на колективите, в които сме активни, за да бъде устойчив и щадящ нашият активизъм.
Споделяме с вас Стратегии за устойчивост – Примерни упражнения за установяване / справяне със състоянието на прегаряне 
Loading...
Reload document 
Open in new tab При интерес по темата, очаквайте още интересни включвания от нас!
Прегарянето е дефинирано и субективно преживяно, като състояние на физическо, емоционално и психическо изтощение, причинено от дългосрочно участие в ситуации, които са емоционални взискателни. Причините могат да бъдат комбинации от много високи очаквания и хронични ситуационни стресове. Прегарянето е придружено от набор от симптоми включително физическо изчерпване, чувство на безпомощност и безнадеждност, разочарование и развитие на негативна Аз-концепция и негативно отношение към работата, хората и живота. В крайната си форма прегарянето представлява точка на пречупване, след която способността ни за справяне със заобикалящата ни среда е силно затруднена.
Активизъм
Активизмът ни е продиктуван от грижата към нас самите и общността ни. Начин е да се застъпим за другите и каузите, за които ни е грижа. Чрез активизма си намираме съмишленици, не се чувстваме като самотни воини, подкрепяме се, лекуваме травмите ни – това е регенеративна работа, която е много изискваща.
Грижата за себе си няма да разреши днешните проблеми, които мъчат духа. Когато хората усещат дистрес, този дистрес идва от срещата между аза и външния свят. По тази причина грижата трябва да отива отвъд индивида, чрез промяна на системата. Да се подкрепяме в трудните времена и в лицето на предизвикателставата на системата е най-важната реакция спрямо напрежението от околната среда.
До голяма степен всеки от нас се занимава с една или друга кауза, свързана с грижа за общността точно по тази причина. Затова организираме протести, преки действия, застъпнически кампании или кампании в социалните мрежи. И излиза, че грижата за общността ни кара да пренебрегнем грижата към себе си. Грижата за общността изисква от нас да проявяваме състрадание всеки един ден от активисткия ни живот. Но какво става, когато това състрадание се изчерпа както спрямо другите, така и спрямо нас самите? Следователно грижата за общността не е възможна без грижата за себе си. Уговорка: грижата за себе си не отрича грижата за общността.
Прегарянето ще продължава да се случва, докато не изградим план за грижа и любов към себе си. Това е дълъг, не линеен и не еднакъв за всички ни процес. Ето какви стъпки би могъл да обхваща този процес.
Прегаряне
Направи себе си пръв приоритет на самия теб. Преграрянето е често следствие на вярването, че самите ние не сме важни, че трябва да сме на първа линия за общността, семейството, приятелите, дори за сметка на собственото си благосъстояние. Това вярване – осъзнато или не – идва от вътрешно гласче, често наричано вътрешния критикуващ, който ни говори грубо и без емпатия. Затова е приоритетно да изградим навик да говорим на себе си, както когато говорим на хората, които обичаме. Когато усетим, че такива мисли нахлуват, нека ги чуем, но да не им вярваме, а да ги изпратим с нежно опровержение.
Единственият начин навън е през (The only way out is through). Чувствата ни, били те положителни или отрицателни (гняв, срам, безсилие, перфекционизъм, др.), са валидни. Те носят информация, могат да бъдат и мотивация и ресурс за повече енергия в движението, но на първо място те трябва да бъдат чути и осмислени. Чак след това да се канализират по правилен начин и пуснати, за да са в наша полза. Затова майндфулнес е много добър метод на задържане на съзнанието върху сегашния момент. Приемайки смирено емоциите, мислите и усещанията в тялото си, ни учи на неосъждащо наблюдение и активно слушане – начини, по които се свързваме и взаимодействаме с околната среда.
Понякога дори не знаем, че сме прегрeли. Усещаме, че няма време за губене и няма за кога да спираме борбата. Освен икономическите и социални предизвикателства, с които се сблъскваме като млади хора и в които трябва да оцеляваме, знаейки, че времето е срещу нас, ние поемаме и допълнителната отговорност да сме пазители или стопани на планетата. Това не е справедливо. Детството и младите ни години минават чувствайки еко-скръб, а това не трябва да е товар върху нашите плещи.
Еко-скръб
Това е индивидуалната и колективна скръб, която изпитваме в лицето на разрушението на екосистемите, биологични видове, пейзажи. Може да се прояви като еко тревожност или отчаяние, което е чувството, че климатичните промени и съпровождащите процеси са непреодолима сила и ще доведат до изчезването на нашия вид, което пък създава усещането за безсмислие да живеем. Много може да се каже по темата…
Подобно на Втората световна война, когато по радиото се е пускала военна пропаганда почти постоянно, тогава се е наблягало на решения, привизи към активни дейстия, градивна съпротива… Така и в активизма ни днес е по-ползотворно да наблягаме на изграждане на алтернативи.
Ние сме отговорни и ръководим собственото си възстановяване. Вярването е, че можем да въздействаме на средата, която обитаваме и така да си помогнем, предприемайки необходимите стъпки – спорт; вода; качествена почивка; здравословно хранене; духовни практики; изпълващи взаимоотношения; твърда черта между времето за работа и времето за почивка; осъзнаване на границите и органиченията ни; креативно хоби…
Аз
И пак може да направим всички препоръчани неща, но да не успеем да се възстановим или да изградим вътрешна система за предотвратяване на нашето прегаряне. Ако работното ни място или колективът ни не фасилитират възстановяване, а подхранват прегарянето, ако не позволяват промени, инициирани от нас и агентност (способността ни да избираме и действаме свободно) симптомите просто няма системно да изчезнат. Вместо по-малко натовареност и повече свободно време и по-високо заплащане (или удовлетворение), ни се предлагат часове по йога и партита. Те имат своето място, но не като част от стратегия за замазване на положението. И така, колкото да мобилизираме вътрешния си ресурс – нагласите, личностните си особености, то ако средата ни не се променя също (организационни ресурси, близките ни, съмишлениците ни, културата) овладяването на чувството за прегаряне ще ни се изплъзва. Затова грижата, любовта и радостта е хубаво да бъдат насочени и навътре, и навън.
