Понастоящем държавите-членки разработват своите планове за изразходване на средства от ЕС, за да демонстрират на Европейската комисия как ще използват безпрецедентните суми от бюджета на ЕС и средствата за възстановяване. Кампания на Climate Action Network (CAN) Europe идентифицира добри и вредни мерки за климата и околната среда, които 13 държави-членки и региони планират да финансират от джоба на ЕС. България е представена с шест номинации и в трите категории, но с най-силен превес при “грозното” разходване на средства.
Пакетът за възстановяване на ЕС, комбиниран с бюджета му за 2021-2027 г. възлиза на 1,8 трилиона евро и е най-големият финансов пакет досега (в ЕС) и има за цел да стимулира икономиката по време на продължаващата пандемия. В същото време финансовата подкрепа трябва да бъде насочена към изпълнение на целите на Зелената сделка на ЕС за справяне с климатичната криза и изграждане на по-устойчиви, жизнени и адаптивни общества и икономики.
Кампанията EU Cash Awards / Награди за Европейско финансиране, която стартира днес, разглежда как държавите-членки и регионите планират да използват наличното финансиране чрез набор от планове, които те трябва да разработят, за да получат достъп до финансиране от ЕС, а именно структурните фондове, Фондът за справедлив преход, и средствата за възстановяване. Въз основа на проектопланове, публикувани от правителствата, или на изтекли документи, в кампанията се подчертават добри, лоши и грозни мерки в тези разходни планове.
Кампанията цели да насърчи държавите-членки, регионите и Европейската комисия да предприемат решителни стъпки при финализирането на тези разходни планове, като изключат всички вредни за климата и околната среда мерки и насърчат решения за справяне с климатичната и екологичните кризи.
Акцентите сред добрите примери, които отчетливо допринасят за необходимия преход са амбициозният териториален план за справедлив преход на полския регион Източна Великополска и отпадането на петролните шисти от сектор Отопление в естонския регион Ида-Вирумаа. В допълнение, мерките за възстановяване на полското правителство, които насърчават енергийните общности и енергийната ефективност в сградите, плановете на испанското правителство да мобилизира повече от 10% от своя план за възстановяване за създаване на възможности и обществени услуги в селските райони или планираните инвестиции на Белгийския регион Валония за енергийна ефективност в сградите са инвестиции на ЕС, които служат на хората и климата.
За съжаление, наградите за Европейско финансиране откриват повече „лоши“ и „грозни“ практики, отколкото добри. Категорията „лоши примери“ обединява елементи на greenwashing или частично добри мерки, които пропускат възможността за реална промяна. Те включват: пропуснати възможности за инвестиции в транспорт с ниски въглеродни емисии в Чехия, Франция, Германия, Полша, Португалия, Словения и белгийския фламандски регион и липса на необходими инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност – въпреки огромния потенциал – в Германия, Франция, България, Чехия и Латвия. Френските и испанските инвестиционни планове за финансиране на „не толкова зеления водород“ също предизвикват съмнения. Фактът, че всички тези планове са били създадени при липсата на обществени консултации в почти всички страни, е повод за безпокойство за НПО.
Разделът „Грозни практики“ обхваща мерки, които имат за цел да подкрепят използването на изкопаеми горива, било то нефт, въглища или газ. Този раздел включва: празен чек на стойност 2,5 милиарда евро за петролни и газови компании, както и за други въглеродно-интензивни индустрии във Франция, полски и български инвестиции в замърсяващи инсталации за изгаряне на отпадъци, инвестиционни планове на Румъния и България за разширяване на газоразпределителната система и словенски спасителен пакет за авиационни компании.
Следващата важна стъпка от кампанията за Награди за Европейско финансиране е да се поставят всички мерки на публично гласуване, за да се определят най-добрите, лоши или грозни мерки, избрани от европейците, които държавите им се опитват да финансират чрез средства на ЕС. Резултатите от публичното гласуване ще бъдат обявени на церемония по награждаване на 29 април, малко преди Европейската комисия да започне оценка на представените от държавите планове за възстановяване.
Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята, каза:
“За Земята от години следи и дава предложения за подобряване начина, по който се харчат публични средства в България – и евросредства и национални такива. С интерес се запознахме с плановете на правителството за възстановяване, в писането на които не бяхме поканени да участваме, но ще са определящи за бъдещето на страната в настоящото десетилетие, а и след това. В резултат, България е представена в кампанията EU Cash Awards със седем номинации и в трите категории, като най-силна е конкуренцията при “грозното” разходване на средства с цели четири примера – инсталация за горене на отпадъци в центъра на София, планове за изграждане на газопроводи до въглищни региони, магистрала през богатото на биоразнообразие Кресненско дефиле и път, разделящ на две природен парк “Българка”.
Все пак наблюдаваме и “лъч светлина” в лицето на новопредложена след общественото обсъждане в края на годината нова програма за единични мерки за възобновяема енергия и енергийна ефективност в домакинства, с допълнителна помощ за енергийно бедни граждани. Настоящият дизайн на новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради, в момента набляга повече на “пропуснатия й потенциал”, но с няколко подобрения може да придобие истински трансформиращ живота на хората и бъдещето им вид.
Маркус Трилинг, координатор по политиката за финансиране и субсидии в Climate Action Network (CAN) Europe, каза: „Държавите-членки се договориха да изразходват предстоящото финансиране от ЕС за целите на Зелената сделка, като същевременно прилагат принципа „не нанасяй значителни вреди“ при всичките си инвестиции. Сега е времето те да насочат нашите пари там, където са казали, и да направят плановете за изразходване на средства от ЕС наистина трансформационни. Имаме нужда от публични инвестиции, които ще подкрепят прехода към общество щадящо климата. Това би било от полза не само за климата, но и за европейската икономика като цяло. „
„Разходването на пари от ЕС за изкопаем газ ще заключи икономиките в отделяне на повишени емисии и зависимост от изкопаеми горива в продължение на десетилетия.“
Арно Колиньон, Координатор по въпросите на енергийната политика и климата, Inter Environnement Wallonie (IEW), Белгия, каза: „Преди няколко години повечето публични пари щяха да бъдат изразходвани за пътна инфраструктура и други публични инвестиции, които застрашават сериозно климата. В Белгия поне вече не е така и със сигурност е забележителна еволюция! Но все още има дълъг път докато нашият лидер осъзнае, че климатът и околната среда трябва да бъдат интегрирани във всяка инвестиция.”
Войчех Шималски, Институт за устойчиво развитие, Полша, каза: „Тъй като пандемичната ситуация в Полша се влошава, перспективите за полско зелено възстановяване се развиват. Полският план за възстановяване показва някои добри и лоши примери за парични разходи от ЕС. Хубавото е, че се насочват към повече общностни енергийни решения – защото хората използват повече енергия в домовете си. Лошото е, че липсва сериозно финансиране за местната велосипедна инфраструктура, която може сериозно да подпомогне възстановяването на туризма и здравето на гражданите. Има също много неизвестни – някои мерки може да се окажат много грозни.“
Кампанията се реализира със съдействието на фондация Майнър / Supported by the Minor Foundation for Major Challenge
