Френският културен център стана домакин на целодневна дискусия, посветена на прехода отвъд въглищата. Можете да гледате видео тук, тук и тук. Организатори са природозащитните организации За Земята и WWF, които от години работят по темата и често инициират срещи и събития, в които събират често противоречащи си и взаимно изключващи се мнения. Първата кръгла маса на тема справедлив преход в България беше реализирана в края на 2018, отново от двете организации. Тогава все още държавите в Европейския съюз не бяха обединени около инициативите, които станаха известни като Зелена сделка, затова и много от участниците отричаха, че енергийният преход се задава. Вече се убедихме че колкото повече се отлагат решенията за този преход , толкова по-болезнени и с тежки социални последици ще бъдат мерките наложени от икономическата логика. Само за една година, след решителни стъпки на европейско ниво, мненията бяха далеч по-балансирали и концентрирани върху търсенето на решения и нови възможности, с радост констатира Тодор Тодоров от “За Земята”. Сделката е само една рамка, затова разчитам участниците да споделят как според тях тя трябва да се случи по на-добрия начин, заключи той.
Публичната дискусия, озаглавена „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България” успя да събере представители на централната власт, общините, граждански организации, науката и бизнеса, тъй като темата изисква своевременни действия от страна на всяка от заинтересованите страни. Инициативата е част от проект EUKI за справедлив енергиен преход преход , обхващащ партньорски инициативи и споделяне на ноухау между Германия и Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Гърция , България.
Въпреки известните различия относно приоритетите в предстоящия икономически и социален процес, налаган спешно от нуждата от действия срещу промяната на климата, участниците споделиха общото мнение, че забавянето на мерките за енергиен преход ще има тежки последици за цялото общество и ще затрудни както прилагането на решения за устойчива енергийна и икономическа трансформация, така и предприемането на спешни мерки за справяне с негативите при случващото се вече преструктуриране на сектора и закриване на работни места.
В уводните си думи Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България акцентира, че станалият известен като Европейски зелен пакт е Новата стратегия за растеж на Европа, която интегрира спешната нужда от трансформация и развитие на чисти технологии, които да забързат процеса на декарбонизация на икономиката на континента. Той припомни, че тази посока на развитие е изцяло определена от очакванията на европейските граждани, които са дали гласа си на последните европейски избори.
“На правителствено ниво вече работи координационен съвет под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев. В този съвет са представени всички министерства, агенции, които пряко са свързани с темата Зелената сделка.”, подчерта заместник министърът на околната среда и водите, Атанаска Николова, която определи пълната реализация на целите в Стратегията за развитие на ЕС като предизвикателен реинженеринг на цялата икономика и промяна на начина на функциониране на обществото и начина на живот. За България като водещи теми тя цитира запазването на конкурентоспособността, растежа на икономиката, повишаване на енергийната ефективност, технологичната неутралност и социалната справедливост.
Заедно със зам. министърът на енергетиката Жечо Станков настояха, че промяната ще е успешна, ако е справедлива, плавна и се вземат предвид националните специфики. “Трябва да въвлечем хората от регионите, ако те не чувстват справедлив прехода, няма как да е справедлив”, каза министър Станков. На въпроса как ще бъдат включени гражданите, които са неизследван и нереализиран потенциал, той обясни, че България е
отлично подготвена и нормативната база се променя така, че да направи производството на възобновяема енергия за собствени нужди по-атрактивно.
“Зелената сделка ще се случи с или без нас”, съгласи се и представителят на въглищната индустрия Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“. Тя се присъедини към защитниците на Зелената сделка, което е в пълен контраст с факта, че оглавява топлоелектроцентрала със сериозен въглероден отпечатък и източник на сериозни социални и екологични проблеми.
Върху разговорът в рамките на обществото и включването на самите хора в процеса се концентрира Меглена Русинова от Българска фотоволтаична асоциация. Тя обясни, че целта е да подобрим качеството на околната среда и конкурентоспособността на всички държави-членки, включително тези от периферията като България. Русинова изтъкна, че една от големите победи е залагането на минимума от 30% енергия от възобновяеми източници, залегнала в Националния план. Илиана Павлова от Българска стопанска камара се концентрира върху кръговата икономика като част от енергийната система и научните изследвания като фактор в Зелената сделка.
Към проблемите на общинско и областно ниво привлякоха вниманието Веселка Иванова, началник отдел Програми и проекти на общините към Национално сдружение на общините, Антон Илиев, главен експерт от община Бобов дол и Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник.
“Ние в България проспахме 12 години по отношение на дейности в сферата на околната среда, забелязваме една мимикрия и движение на празен ход, докато скандинавските и другите държави-членки на съюза работиха доста усилено. За съжаление имаме и общините вина, защото не сме достатъчно смели.”, каза г-жа Иванова. Тя цитира докладът за България на европейската комисия, според който страната ни подхожда неадекватно към проблемите на околната среда и това пречи на растежа. Според нея, обаче положителното в ситуацията е, че общините имат сериозен опит в писане и администриране на европроекти, а над 50% от проектите са реализирани от българските общини.
“Между 7 и 10 хиляди са заетите във въглищният сектор, в отговор на нашето запитване Министерство на труда и социалната политика каза, че на фона на глада за кадри, те със сигурност няма да останат без работа. Нашата роля е да настояваме за регионални планове за енергиен и икономически преход , включващи преквалификация за тези хора.”, обясни в заключение Тодор Тодоров от За Земята.
Отново се уверихме, че само с общите усилия на всички заинтересовани страни можем да постигнем успешен и справедлив енергиен преход.
Дискусията беше в духът на доброто партньорство и си личеше, че участниците имат амбицията да преодолеят проблемите. Като цяло заинтересованите страни разбираха ангажиментите си и показаха, че ги приемат насериозно, но предизвикателството пред България е да не продължава да губи ценно време.
Зеленият пакт дава много възможности ,но те са на конкурентен принцип, най-голямо финансиране ще получат страните, предлагащи стойностни и гарантиращи устойчив резултат планове за енергиен и икономически преход. Ние можем да бъдем една от тези страни.
