Наредбата за изискванията към дървесината за битово отопление няма да доведе до подобрение на въздуха

Снимка: @PippilotaM

На 07.10.2019 г. влезе в сила Наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отоплениe (Наредбата). Нормативният акт е една от основните мерки предприети от правителството за намаляване на замърсяването на въздуха в отговор на решението на Европейския съд от април 2017. С нея Министерство на земеделието, храните и горите определя, че на територията на общини с наднормено замърсяване с фини прахови частици домакинствата ще имат право да горят само дървесина с абсолютна влажност до 30%, която не е боядисвана, обработвана с лакове и т.н.

Според нас Наредбата няма да допринесе за подобряване на качеството на въздуха и здравето на гражданите поради фундаментални проблеми с нея и с основата за създаването ѝ – промените в Закон за чистота на атмосферния въздух от началото на годината. По-подробно може да прочетете в нашата Позиция, а тук накратко ще разкажем за основните причини.

С Наредбата не се създаде стандарт за дървесината, който да бъде задължителен за производителите и/или търговците по подобие на този за въглищата, а се въведоха лобистки разводнени изисквания като цялата отговорност за осигуряване на качеството е прехвърлена върху гражданите. А във верига на производство, търговия и употреба на продукта, потребителите са в най-малка степен подготвени да гарантират постигането на изискванията заради нуждата от калибрирани уреди и познания за работа с тях. Друг проблем е, че трябва да се контролират десетки хиляди потребители, вместо няколко стотин производителя и търговеца. Контролът за спазване на изискванията всъщност ще е невъзможен, тъй като властите нямат право да влизат в домовете, за да  докажат изгарянето дървесина, която не отговаря на изискванията. Освен това контролните органи не са ясно определени и не са разписани функциите им. Всички знаем какво се случва, когато има възможност да се прехвърля горещия картоф между институциите. Обикновено – нищо. Друг съществен недостатък е, че нито Наредбата, нито Закон за чистота на атмосферния въздух предвиждат санкции за нарушителите.

Преди година министър Нено Димов заяви “За да имаме по-чист въздух е необходим политически консенсус и воля за предприемане на непопулярни мерки. Конкретни резултати могат да бъдат постигнати само със съвместни действия на всички институции на национално и местно ниво.”[1] В момента обаче в София хората могат да си купят мокри дърва и дори стара използвана дограма от борси за дърва и въглища без проблем, а институциите нехаят. Какво ще се случи на практика?! Някой си купува свободно влажни дърва или стара боядисана дограма, защото никой не контролира продавача. Прибира се, гори ги в печката, с което замърсява и дома си, и целия квартал. Идва някой от общината или РИОСВ на проверка и вижда влажните дърва или дограмата в двора. Но собственикът твърди, че не гори от тях, а инспекторите нямат право да влязат в дома му и да извършат проверка, за да установят нарушението. Макар че няма как, но дори и да го докажат, не могат да наложат санкции. Как да очакваме нещо да се промени с тази Наредба тогава?!

Необходимо е да се рестартира процеса, да се промени ЗЧАВ, да се създаде стандард, който да урегулира продажбата на дървесина и да въведе реален контролен механизъм със съпътстващите санкции. В противен случай българите не само ще продължим да дишаме замърсен въздух и ще понасяме здравните последици от това, но ще трябва да платим и глобите заради едно правителство, в което интересите на отделни министерства и лобита са над тези на обществото.

Припомняме, че прилагането на изисквания към качеството на дървесината за отопление е втората мярка с най-голям принос за намаляване на емисиите на ФПЧ, определена в Националната програма за качество на въздуха (НПКАВ) приета от Министерски съвет през 2019 г. Тази мярка е важна защото над 76%  от хората ползващи твърди горива за отопления са на дърва и едва 14-15% на въглища. [1] Това е и една от мерките, с които българското правителство се надява да омилостиви Европейската комисия по наказателната процедура срещу страната ни, по която се очаква, ако няма сериозен напредък, да ни бъдат наложени сериозни санкции. Но с тази Наредба, който и да е министърът на околната среда, трудно ще  убеди Комисията за напредък по изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.

 

БЕЛЕЖКИ:

[1] Очакваният принос от такава мярка е почти три пъти по-висок от прилагането на стандарти за въглища за град София (Таблица 18, стр. 88 от Проект на НПКАВ версия Януари 2018.) Според Глава 3 от приетата НПКАВ “прегледът на емисиите в НИЕ за компонента ФПЧ2.5 на ФПЧ10 показва, че приносът на битовото отопление към общото количество емисии на ФПЧ2.5 на национално равнище варира между 77% и 82% за периода 2011 – 2016 г.”. В програмата недвусмислено се казва, че основен принос за това има изгарянето на дърва “Емисиите на ФПЧ10 от битовото отопление се получават най-вече от изгарянето на твърди горива, особено дърва, но също така и въглища”. Това се обяснява с много по-високата употреба на дърва спрямо въглища. В Глава 3 още се посочва, че за 2016 г. над 76% от домакинствата, отопляващи се на твърдо гориво използват биомаса (предимно дърва) и тенденцията е възходяща, а 14-15% от домакинствата използват въглища или въглищни брикети като при тях тенденцията е низходяща.