Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.
Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/05/NO2-report-scaled.jpg13442560ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2022-05-10 07:30:252022-05-30 17:30:29Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?
Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители.
В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната.
Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:
Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното и споделяне;
Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/10/Screenshot-2021-10-26-at-17.36.40.png13682840maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-26 17:38:212021-10-26 17:38:21Одит на марките 2021 г.
Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г.
В доклада сме представили старите и новите насоки на СЗО, като сме направили и сравнение с националните норми в България. Включили сме и информация относно здравните ефекти в световен и национален план според различни източници, както и препоръки към властите за справяне с проблема с мръсния въздух и неговото негативно влияние върху здравето.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/10/ivan-nedelchev-jgAqPuFRxIk-unsplash.jpg14401920maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-26 16:43:322021-10-26 19:39:37България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация
Във връзка с дългогодишната липса на визия и на реални действия от правителствата и политиците, региона на Марица Изток беше оставен без ясен план за развитие в условията на енергиен преход.
Политиците предпочитаха да отлагат необходимите реформи за да си осигуряват гласове от региона за поредните избори, така бяха пропуснати 10-15 години, в които заетите в сектора, както и синдикатите бяха залъгвани с кухи декларации как правителството защитава интересите им.
Във връзка с възможностите за финансиране чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход, териториалните планове стана невъзможно политиците да продължават да протакат необходимите реформи в енергийния сектор.
Тук прилагаме първа част от задълбочен анализ по темата справедлив енергиен преход като европейски подход и конкретно по отношение на въглищната индустрия в региона на Марица Изток.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/09/Tec_Marica_Iztok_2_-_panoramio_1.jpg7401191maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-09-15 14:23:062021-09-15 14:25:40Социални последици от енергийния и икономически преход в региона на Марица Изток – 1 част
Проблемите с енергийната бедност са нерешени вече десетилетия в България. Поредица от правителства изливат всяка година между 80-120 милиона лева под формата на енергийни помощи за 250 000-300 000 лица и семейства.
Тези средства се даваха под формата на некачествени въглища и мокри дърва, и нямат за цел да намалят броя на енергийно бедните чрез по-усточиви мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилищата, или подмяна на отоплителните им уреди. В последните години има опити в това направление, но те са в много малък мащаб.
България е страната с най -голям дял на лицата, които не могат да си позволят да поддържат дома си достатъчно топъл – 30,1 %, при средно 18,2 % за ЕС за 2019 г.
30,1 % от населението не е в състояние да плати своите сметки за комунални услуги навреме поради финансови затруднения, докато съответната средна стойност за ЕС е 6,6 %.
Експерти от За Земята от години предлагат на национално и общинско ниво решение на проблема. Имаме препоръки и конкретни изпълнени проекти с администрацията на отделни общини. Но е необходим ресурс на държавата и стратегическо мислене за устойчиво решение на този социален проблем.
С особена острота енергийната бедност се поставя във връзка със изискванията на Зелената сделка и необходимостта от енергийна трансформация и справедлив преход.
Без адекватни мерки за намаляване броя на енергийно бедните няма как да бъдат изпълнени целите на Националния план за възстановяване и устойчивост. Хората получаващи целева помощ за отопление не биха могли да платят цената на енергийната трансформация.
Предлагания от нас анализ от Юлиана Илиева: „Енергийна бедност, възможни решения“ предлага изключителна задълбоченост и познаване на проблема на ниво ЕС и национално ниво. Предлага подходящи и реалистични решения на този огромен социален проблем.
Анализът ще бъде предоставен и на ресорните министерства за да имат по-широк избор на мерки за устойчиво намаляване броя на хората получаващи енергийни помощи.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/08/pexels-leigh-heasley-816744-1-scaled.jpg22402560maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-19 11:59:382021-08-25 12:02:07Децентрализираното производство на енергия
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/08/tyler-casey-ficbiwfOPSo-unsplash-scaled.jpg14402560maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-18 11:57:102021-08-25 12:54:56Анализ за възможностите за производство на зелен водород в България
Политически и правен анализ на пречките пред общините и НПО за участие в регионалните планове за енергиен преход, както и в националния план за възстановяване
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/08/scott-evans-i8xzA_chRgs-unsplash.jpg19251920maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-17 11:41:442021-08-25 11:53:22Анализ на пречките пред общините в регионалните планове за енергиен преход
Целта на настоящия текст е да направи оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България, което да допринесе за едно устойчиво развитие не само на тях, но и на свързаните с тях територии и население.
Алтернативното икономическо развитие за тези региони е свързано с развитието на чисти енергийни технологии, запазващи енергийната база на България в светлината на „Зеления пакт“ на Европейския съюз и последвалите цели за устойчиви „зелен“ и „дигитален“ преходи, прехода на ЕС към Индустрия 4.0, както и от необходимостта от възстановяване на страната от обърканите и неразумни действия на правителствата в сферата на енергетиката през последните 20 години. Това развитие не може да бъде затворено териториално в изброените три региона, напротив – то е свързано с общото демографско, икономическо и социално развитие на страната, опазването на околната среда и стремежа към по-добро благосъстояние на всички.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/08/pexels-pixabay-39553-scaled.jpg13072560maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-09 11:48:592021-08-25 12:56:08Оценка на възможностите за алтернативно икономическо развитие на въглищните региони в България
Брифинг: Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
През януари 2021 г. Европейската комисия публикува списък с кандидат-проектите за петия по ред списък с проекти от общ интерес или ПОИ. ПОИ са трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, които получават най-висока политическа подкрепа на ниво Европейски съюз: по-бързи разрешителни процедури, ускорен процес на оценка за въздействието върху околната среда и допускане до специална линия на финансиране от ЕС (Механизмът за свързване на Европа или МСЕ). 74 на брой газови проекта са кандидатствали и са в очакване да получат одобрение като ПОИ. От тях нито един не трябва да бъде избран поради различни причини.
Какво не е наред с новата газова инфраструктура?
Изкопаемият газ е изкопаемо гориво, което значително замърсява въздуха и има негативно въздействие върху климата. В Европа изкопаемият газ вече е отговорен за повече емисии на въглероден диоксид (CO2) от въглищата. Производството, транспортирането и използването на изкопаем газ също така неизбежно е свързано с отделянето на опасни и значително подценени емисии на метан. Метанът е парников газ, който допринася с почти 25% за глобалното затопляне и следователно превръща решението на въпроса с изкопаемия газ във важен елемент от всякакви действия, насочени към справянето с неотложните проблеми на климата.
Съобразно с това изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ е просто несъвместимо с ангажимента на Европа за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и още по-малко до 2040 г., което е необходимо, за да се ограничи повишаването на температурата до 1.5°C и да бъде в съответствие с Парижкото споразумение. Освен това изграждането на нова газова инфраструктура е ненужно и икономически нерентабилно: всички надеждни сценарии, включително прогнозите на Европейската комисия в съответствие с нейната цел за намаляване на емисиите от 55%, предвиждат намаляване на търсенето на изкопаем газ между 32% и 37% през 2030 г. и след това. Следователно изграждането на нова инфраструктура за изкопаем газ би довела до генериране на невъзвръщаеми инвестиции, блокиране на финансови средства и загуба на пари на данъкоплатците, които ще се стоварят върху европейските граждани.
На този фон предоставянето на достъп до специална линия за публично финансиране и до регулаторни бързи процедури на проекти за изкопаем газ изглежда несъгласувано и абсурдно. И все пак това ще се случи, ако проектите за изкопаем газ получат място в Петия списък с ПОИ.
Избирането на кандидат-проекти за изкопаем газ би било също несъвместимо с ревизирания регламент за трансевропейската енергийна инфраструктура (TEN-E), който най-вероятно ще влезе в сила през 2022 г. и изключва на този етап всички „класически“ проекти за изкопаем газ. Петият списък с ПОИ, от друга страна, също ще бъде приет през 2022 г., но все пак ще предвижда изграждането на инфраструктура за изкопаем газ. Това би довело до ситуация на явна политическа несъгласуваност, при която при наличието на регулация изключваща газова инфраструктура (TEN-E) проекти за изкопаем газ същевременно ще бъдат ускорено придвижвани и ще покриват условията за финансиране от ЕС до 2023 г.
Около две трети от инфраструктурните проектите за изкопаем газ, кандидатстващи за ПОИ споменават възможността да се транспортира водород в бъдеще. В даден момент, при преустройство на неголям брой съществуващи газопроводи, би могло да се стигне до тяхното ограничено използването за пренос на водород от възобновяема енергия. Обезпокоително е обаче, че като аргумент за бъдещото използване на водород се изтъква инфраструктура за изкопаем газ, която дори не е изградена към момента и която ще дойде в допълнение към съществуващата вече свръхголяма газопреносна мрежа. Дебатът за евентуална готовност за използването на водород не трябва да прикрива риска от изпадането в ситуация, в която значителни финансови средства ще бъдат блокирани в изграждането на газопреносната мрежа на ЕС и с това не трябва да се отвлича вниманието от необходимостта газовата инфраструктура да бъде изведена от експлоатация.
Няма какво да се залъгваме: включването на инфраструктура за изкопаем газ в Петия списък с ПОИ би означавало продължаваща подкрепа за една енергийна инфраструктура, която ще бъде несъвместима със собствената визия на ЕС за устойчива бъдеща енергийна система.
КАКВО НЕ Е НАРЕД С ТЕЗИ 74 КАНДИДАТСТВАЩИ ПРОЕКТА?
Сред кандидатите за Петия списък с ПОИ има 74 [1] проекта за изкопаем газ. Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпо струваща газова мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. Както показва скорошен доклад на Artelys, Европа не се нуждае от повече проекти за изкопаем газ, за своята енергийна сигурност. Освен това тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък с ПОИ поради поне една от следните причини:
Те са кандидатствали в предишни години за ПОИ, но не са били одобрени. Петнадесет от кандидат-проектите, включително проекти – мастодонти като газопровода Eastring, Бял поток и разширяването на газопровода БРУА – са кандидатствали за ПОИ в миналото, но са били отхвърлени от Европейската комисия. Няма причина тези кандидатури да заслужават да бъдат разглеждани отново през 2021 г. особено взeмайки под внимание засилената амбиция на ЕС в областта на климата.
Те са икономически нерентабилни без публично финансиране. Дванадесет от кандидатстващите проекти вече са получили милиони евро за строителни работи от Механизма за свързване на Европа, който отпуска този вид финансиране само за проекти, които „не са икономически жизнеспособни и обикновено не биха достигнали до инвестиционните програми на инфраструктурните предприемачи“. Тези вредни проекти са не само несъвместими с Европейските цели за климата, но се нуждаят от публично финансиране, за да имат икономически смисъл. Сред тях са терминалът за втечнен газ в Кипър, тръбопроводът GIPL между Полша и Литва и Балтийския газопровод между Дания и Полша. Няма смисъл да се губят и без това оскъдните публични средства за замърсяващи, икономически нерентабилни проекти. Вместо това, от финансиране и подкрепата на ЕС трябва да се възползват наистина устойчиви проекти за справедлив енергиен преход. Скорошни изследвания показват, че такива загуби вече реално са се случвали, като 440 милиона евро са били насочени към проекти за изкопаем газ, които или не са били завършени или все още не се използват.
Тези проекти изпитват хронични строителни закъснения. Удивителните 65% от всички кандидат-проекти, които вече са били част от Четвъртия списък с ПОИ (43 от 66), са отчели забавяне с поне една година на датата за въвеждане в експлоатация – често пъти дори по-дълго. Например в Гърция два газопровода – проектът за интерконектор ИГБ / IGB, свързващ Гърция с България, и газопровода Посейдон, свързващ Гърция с Италия – вече отчитат отлагане с 5 години на датата за въвеждане в експлоатация. През 2020 г. само два газови проекта, част от Четвъртия списък на ПОИ, са осъществили напредък в сравнение с 2019 г. Според ACER най-честите причини за закъсненията са затруднения с финансирането. Всяка година закъснение потвърждава икономическата нерентабилност на тези проекти и увеличава вероятността за блокиране на финансови средства.
Тези проекти ще бъдат осъществени на територията на страни, където търсенето на газ вече е достигнало своя пик. Това важи за 65% от всички кандидатстващи газови проекти. При само три изключения, всички държави от ЕС, където са планирани да бъдат разположени кандидат-проектите за газ, вече са преминали пика на газово потребление през последното десетилетие. При всички обстоятелства съществуващата инфраструктура за изкопаем газ е била достатъчна досега, за да задоволи и да отговори на търсенето през пиковите години – друга причина да не се изгражда нова, допълнителна газова инфраструктура в тези страни. Освен това следва да се има предвид, че търсенето на газ е спаднало в 16 държави-членки с поне 10% през 2019 г. в сравнение със съответните пикови години. Тези държави включват Франция, Унгария, Италия, Литва, Латвия, Румъния, Словакия, Дания, България и Словения, всички от които имат газови проекти, кандидатстващи за ПОИ на тяхна територия.
Тези проекти срещат открита съпротива от страна на местните общности. Двадесет от кандидатстващите проекти са изправени пред някаква форма на местна опозиция от същите общности, които би трябвало да се възползват от тях. Ожесточена съпротива – водена от опасения за околната среда, здравето и поради геополитически притеснения – се разрасна около няколко проекта, които се очаква да увеличат вноса на изкопаем газ към ЕС. Те включват терминалите за втечнен изкопаем газ в Крък (Хърватия) и Скулте (Латвия), но също така и изграждането или разширяването на гигантските газопроводи: ТАНАП, ТАП, Южен Кавказ и Транскаспийските тръбопроводи, както и EastMed, свързващ Европейския континент с газовите полета в оспорваните води на Югоизточно Средиземноморие. Дори и да успеят някога да видят бял свят (след още много години), всички тези мегапроекти ще бъдат ненужни на европейския континент, където търсенето на изкопаем газ се очертава да намалява.
[1] Тази оценка не включва 3 кандидат-проекта за ETR, тъй като те не са проекти за изкопаем газ и следователно обикновено не отговарят на условията по настоящия TEN-E
ЗАКОНОДАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО ПОИ
На всеки две години Европейската комисия приема нов списък с ПОИ под формата на делегиран акт. Европейският парламент и Съветът на ЕС разполагат с два месеца (с възможност за удължаване с още 2 месеца) да приемат или да се противопоставят на целия списък, включително на всички ПОИ от всички категории.
Публикуването на окончателния проект на Петия списък с ПОИ се очаква до края на 2021 г. Процесът за избор на проекти, които ще бъдат включени, вече стартира през януари, с публикуването на нов списък с кандидатури. Преди да бъде приет от Европейската комисия, той ще бъде обсъден през пролетта и лятото на 2021 г. в регионални групи – платформа, силно повлияна от електро преносните системни оператори.
What is wrong with the 5thPCI list candidate projects?
Какво не е наред с проектите-кандидати за Петия списък на ПОИ?
Сред кандидатите за петия списък на ПОИ има 74 проекта за изкопаем газ.
Нито един от тях не трябва да бъде избран
ЗАЩО?
Тъй като всички те представляват допълнителна инфраструктура за изкопаем газ на фона на съществуващата вече гъста и скъпоструваща газопреносна мрежа на ЕС, те са несъвместими с климатичните цели на ЕС. На всичкото отгоре тези конкретни кандидат-проекти за изкопаем газ не трябва да бъдат включени в Петия списък на ПОИ поне по една от следните причини:
Този политически брифинг е публикуван от Climate Action Network (CAN) Europe и Food & Water Action Europe през март 2021 г. Climate Action Network (CAN) Europe е водещата европейска коалиция на неправителствените организации, бореща се с опасните климатични промени. С над 170 членуващи организации от 38 европейски държави, представляващи над 1500 НПО и повече от 47 милиона граждани, CAN Europe популяризира политиките за устойчив климат, енергетика и развитие в цяла Европа. За Земята е българският член на мрежата.
www.caneurope.org
Food and Water Action Europe е европейската програма на Food & Water Watch, организация с нестопанска цел, базирана в САЩ. Food & Water Action Europe защитава здравословната храна и чистата вода за всички. Ние се противопоставяме на корпорации, които поставят печалба пред хората и се застъпваме за демокрация, която подобрява живота на хората и защитава нашата околна среда.
www.foodandwatereurope.org
ESTHER BOLLENDORFF
Senior Gas Policy Coordinator
Climate Action Network Europe
esther@caneurope.org
FRIDA KIENINGER
Senior Campaigner Food & Water Action Europe
fkieninger@fweurope.org
+32 (0) 2893 1045
FEDERICO MASCOLO
Intern
Climate Action Network Europe
federico@caneurope.org
Брифингът е преведен от Десимир Панчев и Веселина Василева (газов координатор в За Земята, v.vasileva@zazemiata.org) на базата на оригиналния текст: http://bit.ly/2021PCI5thList
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/FossilFuelGraph.jpg10081130r.slavkovahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2021-04-01 15:59:302021-04-02 14:09:26Кандидат-проекти за Петия списък на ПОИ: последен тласък за изкопаемия газ?
В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.
Ето и накратко какво засягаме с него:
Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/FoEE-GMO-briefings-BUL-social-media-Page-01.png35082481ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2021-01-19 18:17:052021-01-19 18:17:05„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО
На 18.12.2020 г. За Земята подадохме Становище по проекта на „Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021-2026 г.“ (Програмата) в рамките на обществената консултация. То беше подкрепено от сдруженията Велоеволюция, Въздух за здраве, Горичка, „Грийнпийс“ – България, За Земята – достъп до правосъдие, Спаси София и WWF България
Документът се състои от 3 части, които можете да видите тук:
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/03/P3051913.jpg600800ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-12-23 17:51:012020-12-23 17:51:01Становище по проект на Програма за качество на въздуха на София 2021-2026
Защо новите геномни техники трябва да бъдат обект на строго регулиране
Ще се появят ли ГМО в чиниите и полетата ни, които не се изследват достатъчно, без дори да се етикетират?
Това е реална опасност, свързана с нови техники за произвоство на ГМО, наречени генетично редактиране. В момента европейските институции са под силен натиск от индустрията за облекчаване на регулациите им.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/06/pollen2.png220220perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2020-12-17 16:52:332020-12-17 16:53:52Генното инженерство застрашава поминъка на бъдещите поколения
Нашите партньори от Clean Air Fund възложиха проучване на общественото мнение на YouGov в някои от ключовите за тях страни. В този доклад представяме резултатите от него за България.
Според изследването българите разбират сериозния ефект от замърсяването на въздуха и го поставят като водещ фактор за общественото здраве пред редица други.
Повечето от респондентите смятат, че живеещите в силно замърсени райони биха се възстановили по-трудно при преболедуване от COVID-19. Голяма част от респондентите са забелязали подобрение на качеството на въздуха след началото на кризата с вируса.
Почти всички българи смятат, че качеството на въздуха в населените места, в които живеят трябва да се подобри и изразяват подкрепа за редица мерки в тази посока. Топ 3 от тях са: стимули за използване на по-чисти форми на транспорт, подобряване на обществения транспорт и стимули за домакинствата да използват по-чисти горива за отопление и готвене.
Докладът с данни за България на английски език може да прочетете тук.
Пълният доклад на английски език за всички страни и с анализ на данните може да прочетете тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/06/AirQualityBulgarians3-1.jpg5121024ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-06-17 16:02:222020-06-18 12:44:23Резултати от социологическо проучване за замърсяването на въздуха и COVID-19
Основни резултати от национално представително проучване на обществените нагласи относно използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба
януари 2020 г. Поръчано от екологично сдружение “За Земята” Изпълнено от Маркетлинкс
През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Често намираме пластмасови отпадъци в морето, по плажовете, планинските пътеки, реките, градските градини, улици и площади, и всякакви открити пространства. Пластмасата е най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове и дори бутилирана вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени. Поради тези причини Европейският съюз въвежда ограничения за пластмасата за еднократна употреба, които България трябва да приложи от юли 2021 г. Тези ограничения включват забрана за седем продукта (клечки за уши, стиропорени съдове и др.). Други осем вида широко използвани изделия като пластмасовите бутилки, еднократните кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокрите кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение, но с цели за ограничаване на използваните количества.
Резултатите от проучването недвусмислено оборват широко разпространеното твърдение, че лошото управление на отпадъците у нас се дължи на липса на съзнание у гражданите. Преобладаващата част от анкетираните заявяват готовност да действат на лично ниво чрез промяна на навиците си, например като заменят пластмасовите пазарски пликове с платнени торби или като използват лични бутилки и чаши за многократна употреба. Същевременно запитаните изразяват силна подкрепа за по-решителни мерки от страна на държавните институции и производителите за намаляване употребата на пластмасови изделия и произтичащото от тях замърсяване на околната среда.
За да са възможно най-ефективни, политиките и мерките за ограничаване на използването на пластмаса, трябва да бъдат съобразени с обществени нагласи поради ключовата роля на гражданите като потребители и данъкоплатци.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/05/Trevozha-se-za-shhetite-nanasyani-ot-plastmasovite-otpadci-na-okolnata-sreda.png371600violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-05-13 10:03:182022-01-21 12:42:12Хората се тревожат от замърсяването с пластмаса и са готови да участват в решаването на проблема
Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.
„Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.
Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/04/Atlas.png459894ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-04-17 12:01:552020-04-17 12:37:46Атлас на почвите
Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.
За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.
ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.
„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-07-16 20:49:512022-01-21 12:40:41Отворено писмо: Време е Министерство на енергетиката и ЕБВР да намерят решение за Бели бряг
Докладът успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/FOE_Genome-website-845x321.jpg321844ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2019-06-25 15:45:472021-03-29 11:39:34Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда
Докладът търси причините за замърсяването на въздуха в София с фини прахови частици и азотен диоксид от транспорта, анализира същността на проблема и дава насоки за решаването му.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2019-03-28 00:42:222020-01-14 12:41:34ТРАНСПОРТЪТ и замърсяването на въздуха в София
В опит да попълним част от липсващата информация, свързана с битовото отопление с твърди горива от За Земята възложихме Национално представително проучване, което беше извършено от Маркетлинкс през месец септември 2018 г. Настоящият доклад е базиран на данните от него.
Основната цел на изследването е да проучи нагласатана гражданите за смяна на вида отопление, който ползват, и да се подпомогнат институциите при разработването на мерки в тази посока, подкрепени от съответни финансови механизми към тях.
Фокусът на изследването е върху отоплението с дърва и въглища, като се оценява какво е важно и необходимо за хората, за да преминат към по-чисто отопление. Представено е и разбирането на гражданите за връзката между отопление с дърва и въглища и неговото въздействие върху здравето и качестовото на въздуха, както и основна информация с какво се отопляват хората в страната.
Прочетете доклада тук (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2019-03-19 09:27:132019-04-22 16:42:31Какво мислят хората за отоплението с твърди горива? Резултати и изводи от национално представително проучване на За Земята
В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване (това да е линк към доклада) с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането и у нас.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2018-12-21 13:58:382019-02-14 10:56:40Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух
Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.
Вижте проучването тук
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/01/48891155_1984642668280659_237401452543213568_n.jpg484960ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2018-12-12 15:56:422019-11-26 11:35:48Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/03/Menstrual-items-infographicBG.jpg14011427e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2018-10-18 20:26:442020-07-29 11:18:42Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини
Не се заблуждавайте от неподходящи заместители! Да не заменяме едни изделия за еднократна употреба с други.
Кракто изложение от обединението Rethink Plastic (Да преосмислим пластмасата), което предупреждава политицте за заблуждаващи и неподходящи заместители на еднократната пластмаса като биоразградими пластмаси или изделия от смесени материали, включващи пластмасов слой.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2018-10-04 12:04:102019-03-15 17:06:06Неподходящи заместители на пластмасите за еднократна употреба
В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.
В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2016/02/HOTL.png18553112ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2017-12-17 12:25:112019-08-03 12:39:13Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи
Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“. Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.
Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/08/Naglasi-GMO.png462875ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2017-11-17 12:57:362019-08-03 13:53:43Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт „Без ГМО“
С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.
Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.
Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2016/02/HOTL.png18553112ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2016-02-19 11:47:532019-08-03 12:03:57Концентрация на земеделието в България
За Земята публикува брошура с инфографики , базирани на данни от социологическо проучване в осем европейски страни, изготвено за Приятели на Земята Европа и За Земята, което показа висока обществена подкрепа за устойчиво произведена и продавана локално храна.
Според проучването 94% от българите смятат, че правителството трябва да подкрепя повече местно произведената храна. От интервюираните в страната 81% се опитват да разберат, дали храната, която купуват е произведена локално, но 71% смятат, че е трудно да намерят информация от къде могат да си купят такава. 61% от анкетираните смятат, че няма достатъчно места да закупят местно произведена храна в района, в който живеят, а само 43% понякога си купуват такава. В същото време 89% смятат, че закупуването на местно произведена храна помага за създаването на работни места в региона. Според За Земята тези данни показват, че местните и централните власти трябва да положат повече усилия, за да се популяризират съществуващите места и начини за закупуване на местно произвeдени храни, като фермерските пазари, хранителните кооперативи и др.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/11/Eating-From-the-Farm-Postcards.png5171793ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2015-04-21 14:50:522019-08-03 11:16:19От фермата до трапезата: обществена подкрепа за местна и устойчиво произведена храна
В близкото бъдеще ще бъдем принудени не само да изхранваме повече хора по един устойчив начин, но освен това ще се наложи да задоволяваме нови и променящи се обществени потребности.
Този доклад разглежда някои от най-новаторските и находчиви начини, по които са започнали да се справят с този проблем производителите и потребителите на храни в различни части на Европа. Разглеждаме пет случая, онагледяващи различните пътища, по които общности откриват по-устойчиви начини да се произвежда и консумира храна с изгода за всички. Методите са различни, но резултатите са едни и същи: контролът върху хранителната система се връща отново към малките, устойчиви стопанства и производителите на храна, за сметка на едрия промишлен бизнес, който владее пазара днес и който поставя печалбата преди благосъстоянието на хората и на планетата.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/11/Eating-From-the-Farm-Postcards.png5171793ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2015-03-20 11:21:292019-08-03 11:42:51Храна от стопанството: социалните, екологичните и икономическите ползи от местните хранителни системи
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
