Смесването на водород с изкопаем газ в съществуващата европейска газопреносна мрежа се предлага като вариант за плавен преход към климатична неутралност. Смесването обаче може да бъде осъществено само в много ниски количества, а без цялостно преоборудване на мрежата – в обеми по-малки от 10%. Цените за потребителите ще се повишат, стандартите за газ ще бъдат подкопани, а ползите за околната среда биха били минимални.
Устойчивият водород се очаква да бъде достъпен в ограничени количества и е подходящ единствено в специфични процеси, за които няма неутрални по отношение на климата алтернативи. Тази употреба не изисква смесване на водород в общата газопреносна мрежа.
За да се достигнат целите на ЕС в областта на климата, емисиите от сектора на жилищните сгради в ЕС трябва да намалеят с над 60% до 2030 г. (спрямо стойностите от 2015 г.). Това означава, че спешно са необходими варианти за декарбонизация, които могат да бъдат внедрени масово през следващите години.
Устойчивият водород обаче няма да бъде наличен масово преди следващото десетилетие, докато други варианти – като мерките за енергийна ефективност, използването на термопомпи и централното отопление, вече са на наше разположение. Производството на топлинна енергия чрез водород ще изисква скъпо преустройство на настоящата газопреносна мрежа и свързаните с нея битови уреди, докато използването на термопомпи, например, ще е не само по-евтино, но и по-ефективно (около шест пъти).
Водородната инфраструктура ще трябва да бъде структурирана по различен начин от газовата, за да се постигне нейната максимална ефективност. Тя трябва да бъде планирана така, че да пренася водород към районите с повишено търсене, като индустриални центрове например. Ако се планира в непосредствена близост до обекти за производство на възобновяема енергия това би намалило разходите за изграждането ѝ. Настоящата газопреносна мрежа на ЕС ще може да бъде намалена дори и при най-оптимистичните варианти за употребата на водород.
Вероятно не всички настоящи потребители на газ ще се възползват от бъдещата наличност на водород. Разминаването между разходите и ползите свързани, с внедряването на водородната инфраструктура, би представлявало значителен риск за обществената ѝ легитимност.
Добиването на енергия от водород е от ключов политически интерес в прехода към климатична неутралност. Според начините на добив водородът може да бъде „син“ или „зелен“. „Синият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и добитата от него електроенергия е със значителен въглероден отпечатък. „Зеленият“ водород се придобива чрез възобновяема енергия, но понастоящем той представлява едва 1% от общото производство на водород.
За успешното внедряване на водород в бъдеще е необходимо капацитетът за възобновяема енергия на ЕС да бъде утроен до 2030 г. Нужни са политики в областта на иновациите и понижение на цените на „зеления“ водород. Ключово предизвикателство е управлението на бързия преход към „зелен“ водород и недопускането на прекомерни инвестиции в „синия“, който може още през 2030 г. да е неконкурентен.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/01/Bulgarian-Full-methane-emission-infogr..png9001600maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-19 14:40:132022-01-20 14:41:54Емисиите на метан
Представяме българското издание на Атлас на пластмасата – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата) и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят.
„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“ – от авторите на Атласа
Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.
Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.
Подкрепи петицията за по-смели мерки за справяне с пластмасовото замърсяване
Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.
Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях.
Част от основните секции в атласа са:
12 кратки урока за пластмасата и планетата
История
Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
Употреба: благословия и проклятие
Здраве: Хранително-вкусова химия
Храна: Вкусни хапки
Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
Туризъм: противодействие на прилива от боклук
Изменение на климата: Парников дефект
Вода: отпадъци на хоризонта
„Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
Износ на отпадъците: сметището е затворено
Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза
Корпорации: потребители на прицел
Въвеждане на правила: решения от грешната страна
Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника
Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/07/Screenshot-2020-07-15-11.46.44.png6361052e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2020-07-15 11:28:292021-08-03 14:46:29Атлас на пластмасата: факти и данни за света на синтетичните полимери
изготвени от Сдружение „Горичка“ и Екологично сдружение „За Земята“
– м. юни 2020 г.
София заслужава по-умно управление на отпадъците! Затова съвместен екип на За Земята и Горичка формулира 4 базови предложения за подобряване на системата за управление на отпадъците в Столична община. Това не са всички промени, които е необходимо да се направят, но е едно добро начало.
Предложенията са:
1. Въвеждане на разделно събиране на хранителните отпадъци от домакинствата – кафява кофа за хранителни отпадъци до всеки комплект цветни кофи за рециклируеми отпадъци;
2. Поставяне на повече кофи за разделно събиране на рециклируеми отпадъци, така че да има цветни кофи на максимум 150 м от всяка жилищна и обществена сграда;
3. Обособяване на площадки във всеки квартал за приемане на всички видове разделно събрани отпадъци от домакинствата, които да работят с удължено работно време.
4. Предоставяне на достъпна, актуална, изчерпателна и разбираема информация за местата и начина на предаване на различните видове отпадъци и тяхната по-нататъшна преработка, за количествата рециклирани, компостирани, изгорени и депонирани отпадъци, за разходите за управление на отпадъците и за размера и начина на изчисляване на такса „битови отпадъци“.
Повече подробности вижте в инфографиките и писмото, изпратено до кмета на Столична община.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/07/SmartWaste_Sofia-ZaZemiata-Gorichka_0.jpg10991555e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2020-07-03 14:40:212020-07-29 11:16:31Четири предложения за по-устойчиво управление на отпадъците в София
Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.
„Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.
Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/04/Atlas.png459894ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-04-17 12:01:552020-04-17 12:37:46Атлас на почвите
Инфографика, показваща колко скъпо струват еднократните изделия за дамска хигиена по време на менструалния цикъл, както и достъпните и безопасни алтернативи.
Трайни и безопасни алтернативи за менструална хигиена
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/03/Menstrual-items-infographicBG.jpg14011427e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2019-02-05 20:24:132019-03-15 20:25:05Изделия за менструална хигиена: Трайни и безопасни алтернативи
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Loading...
Reload document 
Open in new tab 
