Зони с ниски емисии от транспорта. Проучаване на международния опит и изводи за София

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?

Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.

Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.

Научете повече от доклада!

Данни от измерванията в табличен вид, може да намерите тук.

Премахване на пластмасовите бутилки за еднократна употреба от Народното събрание

Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

300322_Pismo_Parliament_SUP_bottles-1

,

Отворено писмо от 92 НПО срещу включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС

Open letter from 92 CSOs

Отворено писмо от 92 НПО:

За да се избегне „грийнуошингът“, позволен от Таксономията, финансовите институции трябва да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всичките си продукти и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви или зелени

 

Уважаеми банки, инвеститори и застрахователи,

 

На 2 февруари 2022 г., Европейската комисия предложи включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС за устойчиви дейности[1]. Това решение е кулминацията на двугодишна сага, която измени таксономията от научно обоснована  рамка, целяща да насочи инвестициите към устойчиви дейности в един силно политизиран документ, който обслужва възгледите на привържениците на изкопаемия газ и ядрената енергия.

Това решение не е научно обосновано и е несправедливо, а отговорните финансови институции трябва публично да поемат ангажимента да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички продукти и облигации, които предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни.

Изкопаемият газ[2], както и ядрената енергия, бяха изключени от таксономията в последния доклад на експертната група, формирана от Европейската комисия. Доводите за това им изключване са прости: производството на газ води до значителни парникови емисии и все още няма доказано устойчиво решение за погребването на отработеното ядрено гориво[3]. Въпреки това лобиращите за газ и ядрена енергия, както и европейските държави-членки с големи дялове в тези индустрии не се съгласиха с това и Европейската комисия съзнателно позволи нови централи за изкопаем газ и атомни централи да бъдат включени в Таксономията на ЕС.

Действително, досега изкопаемият газ и ядрената енергия бяха единствените дейности, които се облагодетелстваха от специална процедура. Ядрената енергия бе предложена за преглед на Съвместния изследователски център (СИЦ/JRC) на Европейската комисия, организация, която е свързана с ядрената индустрия[4] и която представи проблема с изхвърлянето на отпадъците като решен. Този преглед не отчита възможността от аварии и рисковете за околната среда във веригата за доставки на  уран[5]. Бе допуснато газът да се отклони от прага на парниковите емисии за производство на електроенергия и/или топлинна енергия и така да може да отделя 3 пъти повече емисии от останалите производствени методи включени в таксономията[6].

Решението да бъдат включени изкопаемият газ и ядрената енергия в Европейската таксономия е в разрез с множеството предупреждения на изследователи, НПО и ОГО (организациите на гражданското общество), че едно такова решение ще застраши устойчивия преход в Европейския съюз. От една страна, новите газови електроцентрали, съвместими с таксономията, които отделят 270 gCO2e/kWh вече биха отделяли повече парникови газове от настоящата средна въглеродна интензивност на производството на електроенергия в ЕС и 16-18 пъти емисиите на наземната вятърна енергия[7], като по този начин се блокира възможността енергийната система на ЕС да достигне въглеродна неутралност в следващите десетилетия[8]. От друга страна, ядреният отпадък все още води до сериозни проблеми за устойчивостта[9]. Освен това, новите ядрени реактори изискват продължително време преди да могат да започнат да произвеждат електроенергия, което би означавало разширяване /бел.р. и удължаване живота/ на електроцентралите, използващи изкопаеми горива. Ядрената енергия, както и изгарянето на газ оказват отрицателно въздействие и на качеството на водата и нейната наличност.

Включването на изкопаем газ и ядрена енергия в Таксономията на ЕС след такъв непрозрачен процес отменя четиригодишната работа на европейските институции и експертни групи и вреди на ролята на ЕС като водач в устойчивото финансиране.

Самата Платформа за устойчиво финансиране, както и много професионалисти в сферата на устойчивото финансиране и групи като Eurosif и Принципите на ООН за отговорно инвестиране[10] са против предложението на Европейската комисия за включване на изкопаем газ и ядрена енергия и подчертават, че това би нарушило доверието в новата рамка и би имало сериозно въздействие върху околната среда. Президентът на Европейската инвестиционна банка обяви, че Европейската банка ще прилага свои собствени – и по-строги – критерии[11]. Европейската асоциация на потребителите (ЕАП) обобщи това като „неприемлив институционален грийнуошинг“.

Това мнение е споделено от много от бъдещите главни потребители на таксономията – финансовите институции. Групата на институционалните инвеститори за изменението на климата (IIGCC) – група от инвеститори, наброяваща над 370 институции и с повече от $50 трилиона активи под управление – се противопостави на включването на изкопаем газ, казвайки, че това би „уронило авторитета на таксономията, както и на ангажимента на ЕС за достигане на климатична неутралност до 2050“. Няколко отделни финансови институции заеха същата позиция спрямо газ/ядрена енергия като например Mirova във Франция, Achmea/ABP в Холандия, Union Investment/GLS в Германия и Raiffeisen Bank International в Австрия[12].

Отговорността да не подведат потребителите си сега е в ръцете на финансовите институции.

Дори ако делегираният акт изисква финансовите институции да отчитат подкрепата си за изкопаем газ и/или ядрена енергия поотделно, европейските граждани имат правото да очакват, че устойчивите продукти, които им се продават, не поддържат изкопаем газ и ядрена енергия и не трябва да се очаква от тях да проверяват това самостоятелно. Съществуващият световен пазар на зелени облигации изключва изкопаеми горива и ядрена енергия, подобно на няколко етикета за зелени устойчиви продажби в европейските държави [13]– Таксономията на ЕС не бива да бъде използвана за предлог за връщане назад.

Ние, НПО и ОГО, призоваваме финансовите институции да се ангажират публично да изключат изкопаемия газ и ядрената енергия от всички свои продукти, както и облигации, които се предлагат на пазара като устойчиви, зелени или отговорни. Това специално налага изключването на тези видове енергии от фондове по „чл. 9“[14].

Европейските граждани не трябват да бъдат заблуждавани в това да повярват, че подкрепят устойчивия преход като избират таксономия, съобразена с климата, като в същото време несъзнателно подкрепят изкопаем газ и изграждането на ядрена инфраструктура.

Подписали:

  1. Urgewald

Regine Richter, Public Finance Campaigner

  1. Reclaim Finance

Paul Schreiber, Financial Regulation Campaigner

  1. European Environmental Bureau (EEB)

Christian Schaible, Policy Manager

  1. Greenpeace France

Florence de Bonnafos, Senior Campaigner

  1. Greenpeace Switzerland

Larissa Marti, Sustainable Finance Campaigner

  1. Greenpeace Italy

Alessandro Giannì, Campaign Director

  1. Greenpeace Espana

Meritxell Bennasar, Taxonomy Head

  1. Greenpeace CEE

Jasmin Duregger, Climate and Energy Campaigner

  1. Global Witness

Tara Connolly, Senior EU Gas Campaigner

  1. CAN Europe

Chiara Martinelli, Director

  1. Shareaction

Maria van der Heide, Head of EU Policy

  1. Friends of the Earth Europe

Colin Roche, Program Director

  1. Les Amis de la Terre France – Friends of the Earth France

Lorette Philippot, Private Finance Campaigner

  1. MTVSZ.hu – National Society of Conservationists – Friends of the Earth Hungary

Ákos Éger, Executive President

  1. Friends of the Earth US

Kate DeAngelis, International Finance Program Manager

  1. Environmental Association „Za Zemiata“ – Friends of the Earth Bulgaria

Radostina Slavkova, Climate and Energy Coordinator

  1. Friends of the Earth Finland

Tanja Pulliainen, Chairperson

  1. ReCommon

Simone Ogno, Finance and Climate Campaigner

  1. Fair Finance International

Kees Koode, International Coordinator

  1. 350.org

Nick Bryer, Associate Director – European Campaigns

  1. 350.org Japan

Takayoshi Yokoyama, Leader

  1. SumOfUs

Leyla Larbi, Campaign Manager

  1. WeMoveEU

Virginia López Calvo, Senior Campaigner

  1. ASUFIN

Verónica Rodríguez, Communication Officer

  1. Milieudefensie – Friends of the Earth Netherlands

Kauther Yahya, Sustainable Finance Campaigner

  1. Amazon Watch

Moira Briss, Climate and Finance Director

  1. BankTrack

Johan Frijns, Executive Director

  1. CEE Bankwatch

Petr Hlobil, Fossil Fuel Area Leader

  1. Change Finance

Shonan Kothari, Campaigns and Communication Officer

  1. .ausgestrahlt

Julian Bothe, Nuclear Energy Campaigner

  1. The KoalaKolektiv

Karla Koala, activist group

  1. Verbraucherzentrale Bremen

Annabel Oelmann, Finance Head

  1. Bellona Europe

Lina Strandvåg Nagell, Sustainable Finance & Economy Manager

  1. Bellona Germany

Dr. Erika Bellmann, Director

  1. The Alliance of Associations Polish Green Network

Maciej Wereszczyński, Energy and Climate Program Coordinator

  1. ZERO – Associação Sistema Terrestre Sustentável

Francisco Ferreira, Presidente

  1. The Gastivists

Manolis and Ermioni, members of the Gastivitsts

  1. Oil Change International

David Tong, Global Industry Campaign Manager

  1. The Veblen Institute

Wojtek Kalinowski, Director

  1. Revo prosper

Neus Casajuana, Presidente

  1. Both Ends

Cindy Coltman, Senior Policy Officer

  1. Just Finance International

Wawa Wang, Director

  1. Nature & Environment (Natuur & Milieu)
  2. Just Share

Hugo Robyn, Director – Climate Change Engagement

  1. Global 2000

Patricia Lorenz, Nuclear Energy Campaigner

  1. DUH

Constantin Zerger, Energy and Climate Director

  1. Climáximo

Joao Costa, Volunteer

  1. Bürgerbewegung Finanzwende

Magdalena Senn, Sustainable Finance Campaigner

  1. Counter Balance

Xavier Sol, Director

  1. Stand.earth

Gary Cook, Global Climate Campaigns Director

  1. Corporate Europe Observatory

Belén Balanyá, Climate and Energy Researcher

  1. Centre for Transport and Energy

Šimon Batík, Project Coordinator

  1. Fundacja EkoRozwoju / The Foundation for Sustainable Development

Krzysztof Smolnicki, Board President

  1. Stowarzyszenie Pracownia na rzecz Wszystkich Istot

Diana Maciąga, Climate and energy campaigner

  1. Stowarzyszenie Edukacyjno-Kulturalne Wspólna Ziemia

Radosław Sawicki, Board President

  1. Opzione Zero

Marino Favaretto, Representative

  1. Mekong Watch

Kiguchi Yuka, Director

  1. Hiilivapaa Suomi (Coal-free Finland)

Le Vo, Campaign Coordinator

  1. Alliance for Future Generations – Fiji

Seru Lavatenalagi, Coordinator

  1. Mom Loves Taiwan Association

Gloria K.J Hsu, Board Member

  1. Jubilee Australia Research Centre

Dina Rui, Campaigns Director

  1. Solutions For Our Climate

Dongjae Oh, Researcher

  1. Associazione Bianca Guidetti Serra

Donato Cardigliano, Representative

  1. Cedeuam UniSalento

Michele Carducci, Director

  1. Ecoistituto della Valle del Ticino

Oreste Magni, President

  1. Fairwatch Italy

Monica Di Sisto, Vice-President

  1. Associazione spazi popolari

Laura Imperiale, Representative

  1. Disarmisti esigenti

Ennjo Cabiddu, Activist

  1. Legambiente Leverano e della Terra d’Arneo

Fernando Vantaggiato, Representative

  1. Coordinamento ravennate „Per il Clima-Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Coordinator

  1. Action Aid Denmark

Magnus Jensen Nielsen, Sustainable Finance Researcher

  1. Stowarzyszenie Ekologiczne EKO-UNIA, Poland

Radosław Gawlik, President

  1. Re-set: platform for social-ecological change

Kubala Radek, Campaigner

  1. Associazione ambientalista Eugenio Rosmann

Claudio Siniscalchi, Representative

  1. Facing Finance

Thomas Küchenmeister, Managing Director

  1. People of Asia for Climate Solutions

Xiaojun Wang, Executive Director

  1. Mani Rosse antirazziste

Rachele Collela, Member

  1. Earthlife Namibia

Kohrs Bertchen, Chair

  1. Comitati cittadini per l’ambiente

Giovanna Margadonna, Representative

  1. COBAS Confederazione Comitati di Base

Vincenzo Miliucci, Member of the National governance

  1. Coord.ravennate „Per il Clima – Fuori dal Fossile“

Giuseppe Tadolini, Representative

  1. Emergenzaclimatica.it

Angelo Gagliani, Representative of the editorial board

  1. Campagna Per il Clima Fuori dal Fossile

Renato Di Nicola, Representative

  1. Movimento No TAP/SNAM Brindisi

CosimoQuaranta, Representative

  1. Trivelle Zero Molise

Marcella Stumpo, Representative

  1. Trivelle Zero Marche

Fabrizio Recanatesi, Representative

  1. Fundacion Chile Sustentable

Sara Larrain, Director

  1. Open Plan Foundation

Magdalena Klarenbach, Board Member

  1. Polish Ecological Club Mazovian Branch

Urszula Stefanowicz, Policy Officer and Project Coordinator

  1. Polish Ecological Club East-north brange

Jadwiga Kopeć, Coordinator

  1. Forum Ambientalista

SimonaRicotti, Representative

  1. EkoStandrez

Romana Leban, Representative

 

[1] За по-детайлен анализ, вж. анализа на Reclaim Finance (англ.)

[2] Изкопаемият газ беше включен само при условие, че не отделя повече от 100 gCOe/kWh. Този праг е доста по-нисък от емисиите на най-добре справящите се инсталации (210-230 gCOe/kWh когенерация) и изисква постигането на масово използване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод. Като се имат предвид съмненията относно ефективността на тези технологии за улавяне на въглерод и тяхната висока цена, такива централи е малко вероятно да бъдат построени и така газът ще бъде практически изключен от таксономията.

[3] В света вече са създадени 250 000 – 300 000 тона високо токсичен и силно радиоактивен отпадък без да има никакви геологични структури за неговото съхранение.

[4] Вж. изследването на Грийнпийс относно връзките на СИЦ с ядрената индустрия (англ.)

 

[5]  За анализ на доклада на СИЦ вж. докладите на Око-институт, НКРЗОС и на немската Федерална служба за безопасно  управление на ядрени отпадъци. За обобщение вж. доклада на Reclaim Finance (англ)

[6] За останалите производствени методи за електричество и отопление, включени в таксономията, прагът е 100g/CO2e/kWh. Прагът от 270gCO2/kWh за газ е за директни емисии в точката на горене, а при прага от 100gCO2/kWh се има предвид пълният жизнен цикъл; според IPCC, за изкопаемия газ, това представлява средно 32% разлика в емисиите.

[7] Прагът от 270gCO2e/kWh е по-висок от този, заложен от Европейската инвестиционна банка за заеми (250gCO2e/kWh). Също така е и значително над сегашната средна въглеродна интензивност на производство на електроенергия в Европа (215gCOe/kWh през 2020 г. според МАЕ и 226gCO2e/kWh през 2020 г. според Ембър), както и на емисиите от ВЕИ (8-83 g за фотоволтаична енергия и 7-16 g за наземна вятърна енергия в Европа според анализ на пълния жизнен цикъл в скорошно изследване на ООН).

[8] Инвестициите, необходими за изграждането на газова електроцентрала отнемат над 10 г. (9-17 г. в няколко щата в САЩ), а газовите електроцентрали работят средно 25-30 г. в Европа.

[9] За повече информация относно различните въздействия на ядрената енергия върху целите на таксономията, вж. доклада на Платформата за устойчиво финансиране и становището на Европейското бюро по околната среда.

[10] Вж. платформата на Елиз Атал и Ян Вандермостен.

[11] Вж. статията на Блумбърг относно мнението на президента Хойер за таксономията.

[12] Изпълнителният директор на френската компания Mirova се изказа публично против включването на газ в таксономията. Няколко немски финансови институции, както и австрийската RBI имат изказвания против включването на ядрена енергия. Холандските финансови институции – вкл. Achmea, ABP, ABN AMRO и Triodos – публикуваха становища против включването на двата енергийни източника. Датските Folkesparekassen и Merkur Cooperative Bank също се изказаха против включването на газ.

[13] Вкл. Екомаркировките на скандинавския Green Swan Ecolabel и френския Greenfin.

[14] Фондът по чл. 9 (според Регламента за разкриване на информация за устойчиво финансиране) е дефиниран като „фонд, който има за цел устойчива инвестиция или за цел намаляване на въглеродните емисии”.

 

,

Енергийна ефективност за хората, в рамките на Европейската зелена сделка

EGD Council Energy Efficiency & Energy Poverty 20220302

Биоразнообразието и природо-базираните решения са приоритет на Зелената сделка

EGD Council Adaptation Biodiversity & NBS 20220302

,

Примерен призив 5th PCI List Statement

Примерен призив /мейл/ до евродепутат/и:

В подкрепа на нашите искания към евродепутатите, преди гласуването на 7-ми в Европарламента бихте могли да изпратите свое (електронно) писмо до българските представители в Европейския парламент, като можете да използвате точи подготвен от нас текст базиран на позицията на За Земята. Основният текст и аргументация е форматиран за изпращане от първо лице, можете да го редактирате, надградите или да напишете Ваш призив. Ще се радваме и да копирате Симеон Горов от екипа ни (s.gorov{at}zazemiata.org).

Примерен призив 5th PCI List Statement

 

Писмо до евродепутати относно гласуване на Петия ПОИ списък на 9 март

21 февруари 2021 г.
Изходящ номер: 1179/21.02.2022г.

ДО:

Александър ЙОРДАНОВ
Ангел ДЖАМБАЗКИ
Андрей КОВАЧЕВ
Андрей НОВАКОВ
Андрей СЛАБАКОВ
Асим АДЕМОВ
Атидже АЛИЕВА-ВЕЛИ
Ева МАЙДЕЛ
Елена ЙОНЧЕВА
Емил РАДЕВ
Иво ХРИСТОВ
Илхан КЮЧЮК
Искра МИХАЙЛОВА
Петър ВИТАНОВ
Радан КЪНЕВ
Сергей СТАНИШЕВ
Цветелина ПЕНКОВА

Относно: Гласуване в Европейския парламент за Петия ПОИ списък на 9 март

Уважаеми дами и господа евродепутати,

Призоваваме Ви да отхвърлите Петия списък на проектите от общ интерес (ПОИ или 5th PCI List), който съдържа множество инфраструктурни проекти за изкопаем газ!

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика към Европейския парламент прие настоящия Пети списък с ПОИ. Сега той предстои да бъде гласуван в пленарна зала, за да се ратифицира приемането на проектите за финансиране. Намерението е да се финансират проекти, които ще доведат до положителни промени в страните от цяла Европа (но дали е така?).

Проектите трябва да отговарят на редица критерии:
Първо, те трябва да са от полза за поне две държави-членки на ЕС.
Второ, те трябва да отговарят на поне една политическа цел от следните четири:
– засилване на енергийната сигурност,
– увеличаване на конкуренцията на енергийния пазар чрез предоставяне на потребителите на алтернативен избор,
– засилена интеграция/пазарна интеграция с мрежите на държавите членки и
– принос към прехода към устойчива енергия от възобновяеми източници.
Именно този последен принцип трябва да бъде приоритизиран, тъй като е неразделна част от способността на ЕС и държавите-членки да се справят с предизвикателствата на изменението на климата.

Въпреки тези критерии, Петият списък на проектите от общ интерес съдържа 30 проекта за изкопаем газ, които ще получат финансиране на обща стойност 13 млрд. евро. От тези 30 проекта, четири са подадени от България и ще включват изграждане или разширяване на инфраструктурата за изкопаем газ в страната.

Газовите проекти нямат място в този списък. Те увеличават риска от катастрофални смущения в енергийните ни доставки. Вредят на околната среда и качеството на въздуха, отделяйки огромни количества метан – чрез течове на метан по цялата производствена верига, чрез практики като рутинно изпускане и изгаряне. Не допринасят за диверсификацията на енергийните мрежи – те само налагат зависимост от повече газ, тъй като проектите са твърде скъпи, за да бъдат изоставени, след като бъдат изградени.

Българските евродепутати трябва да се застъпят за потребителите на енергия и да отхвърлят списъка на 9-ти март, докато проектите свързани с изкопаеми горива остават част от него. България заслужава списък с ПОИ, които действително ще допринесат за развитието на енергиен сектор с нулеви нетни емисии на парникови газове, за сигурността на енергийните доставки и ще намалят цените на енергията, като същевременно повишат конкурентоспособността на енергийния пазар и икономиката на България.

Гражданското движение срещу газа в Европа се разраства, същото важи и за България. Затова и ще даваме платформа на всички в България, които се противопоставят на изкопаемия газ, за да изразят гласа, опасенията и вижданията си за алтернативи.

Бихме искали също така да подчертаем, че оставаме на разположение за срещи с Вас, така, че заедно да оформим Списък с проекти от общ интерес, който ще доведе до реален зелен и справедлив преход за България.

Прилагаме списък с граждани и организации, които подкрепят настоящата позиция.

С уважение,
Екологично сдружение „За Земята“ – Friends of the Earth Bulgaria

Rory Forster
Радостина Славкова
Симеон Горов

Нашите партньори също подкрепиха:

7 искри за запалване на нова икономика

Свалете пълния доклад като pdf

Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви  някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.

POSITION PAPER on the revision of the Ambient Air Quality Directives

POSITION PAPER of environmental, health, children’s, women’s organisations and citizens’ groups in response to the public consultation ending 16.12.2021 on the revision of the Ambient Air Quality Directives (2008/50/EC – “the Directive” and 2004/107/EC)

We the undersigned 15 organisations and citizens’ groups from Bulgaria submit the following position paper in response to the public consultation on the revision of the Ambient Air Quality Directives (AAQDs) and in support of the efforts of the environmental umbrella NGOs in Brussels.

Air pollution is not only the number one environmental health risk in the 41 European countries with an estimated 440 000 premature deaths in 2019, but one of the leading environmental and health problems 1 in Bulgaria as well. With around 12 000 premature deaths relative to its smaller population Bulgaria is among the countries in the European Union suffering the most from air pollution. Air pollution causes both chronic and serious diseases such as asthma, cardiovascular problems and lung cancer.

Bulgaria is behind in meeting the current EU air quality standards and is still breaching the limit values for certain pollutants such as PM10, PM2.5, SO2 and NO2. As a result there has been a ruling from 2017 of the Court of Justice of the European Union on breaching PM10 limits and several pending infringements, including one on insufficient enforcement of the 2017 CJEU decision. Clearly Bulgaria has problems in implementing the clean air legislation since many of these limits had to be respected a decade ago.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [189.63 KB]

данък пластмаса
,

Европейски данък върху нерециклирани пластмасови опаковки

Данък пластмаса

От началото на 2021 година съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява националната вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Според изчисления на Центъра за европейски политики, годишното задължение на България с намалението, заради по-ниския от среден за ЕС брутен национален доход на глава от населението, се очаква да е 20 912 800 евро. Ако тежестта за покриването на това ново задължение падне върху потребителите, то българите ще плащат по 3 пъти за отпадъците си от опаковки. Първи път под формата на продуктова такса, втори път като данъкоплатци чрез такса „Битови отпадъци“ за опаковките в смесените отпадъци, а с въвеждането на новия „данък пластмаса” изглежда ще заплатят и трети път за една неефективна система за управление на отпадъци.

С настоящето становище Ви представяме нашите коментари и предложения относно въпроса как да се избегне „тройно плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.

Призоваваме за действия в посока подобряване на управлението на отпадъци в България, което да насърчи намаляването на генерираните отпадъци от опаковки и да спомогне за прехода на страната ни и Европа към кръгова икономика и намаляване на замърсяването на околната среда.

 

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [86.58 KB]

 

,

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ

Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.

Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.

Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.

Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.

Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:

  • Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
  • Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [15.40 MB]

БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.

, ,

Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.

Редактирането на гени не е решение на промените в климата. 

Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.

Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.

Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.

Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.

Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [9.20 MB]

 

,

ДЕКЛАРАЦИЯ по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Снимка: Етюдите на София, http://sketchesofsofia.com/

,

Декларация за климатична справедливост

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СМЕСВАНЕ
,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СМЕСВАНЕ

Смесването на водород с изкопаем газ в съществуващата европейска газопреносна мрежа се предлага като вариант за плавен преход към климатична неутралност. Смесването обаче може да бъде осъществено само в много ниски количества, а без цялостно преоборудване на мрежата – в обеми по-малки от 10%. Цените за потребителите ще се повишат, стандартите за газ ще бъдат подкопани, а ползите за околната среда биха били минимални.

Устойчивият водород се очаква да бъде достъпен в ограничени количества и е подходящ единствено в специфични процеси, за които няма неутрални по отношение на климата алтернативи. Тази употреба не изисква смесване на водород в общата газопреносна мрежа.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ЖИЛИЩНО ОТОПЛЕНИЕ
,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ЖИЛИЩНО ОТОПЛЕНИЕ

За да се достигнат целите на ЕС в областта на климата, емисиите от сектора на жилищните сгради в ЕС трябва да намалеят с над 60% до 2030 г. (спрямо  стойностите от 2015 г.). Това означава, че спешно са необходими варианти за декарбонизация, които могат да бъдат внедрени масово през следващите години. 

Устойчивият водород обаче няма да бъде наличен масово преди следващото десетилетие, докато други варианти – като мерките за енергийна ефективност, използването на термопомпи и централното отопление, вече са на наше разположение. Производството на топлинна енергия чрез водород ще изисква скъпо преустройство на настоящата газопреносна мрежа и свързаните с нея битови уреди, докато използването на термопомпи, например, ще е не само по-евтино, но и по-ефективно (около шест пъти).

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ИНФРАСТРУКТУРА
,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: ИНФРАСТРУКТУРА

Водородната инфраструктура ще трябва да бъде структурирана по различен начин от газовата, за да се постигне нейната максимална ефективност. Тя трябва да бъде планирана така, че да пренася водород към районите с повишено търсене, като индустриални центрове например. Ако се планира в непосредствена близост до обекти за производство на възобновяема енергия това би намалило разходите за изграждането ѝ. Настоящата газопреносна мрежа на ЕС ще може да бъде намалена дори и при най-оптимистичните варианти за употребата на водород.

Вероятно не всички настоящи потребители на газ ще се възползват от бъдещата наличност на водород. Разминаването между разходите и ползите свързани, с внедряването на водородната инфраструктура, би представлявало значителен риск за обществената ѝ легитимност.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СНАБДЯВАНЕ
,

E3G ВОДОРОДЕН БЮЛЕТИН: СНАБДЯВАНЕ

Добиването на енергия от водород е от ключов политически интерес в прехода към климатична неутралност. Според начините на добив водородът може да бъде „син“ или „зелен“. „Синият“ водород се произвежда от изкопаеми горива и добитата от него електроенергия е със значителен въглероден отпечатък. „Зеленият“ водород се придобива чрез възобновяема енергия, но понастоящем той представлява едва 1% от общото производство на водород.

За успешното внедряване на водород в бъдеще е необходимо капацитетът за възобновяема енергия на ЕС да бъде утроен до 2030 г. Нужни са политики в областта на иновациите и понижение на цените на „зеления“ водород. Ключово предизвикателство е управлението на бързия преход към „зелен“ водород и недопускането на прекомерни инвестиции в „синия“, който може още през 2030 г. да е неконкурентен.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Отказът на Германия от въглищата до 2030 г. поставя в изолация останалите замърсители от ЕС

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
,

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства

Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители. 

В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната. 

Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:

  • Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
  • Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
  • Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
  • Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
  • Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
  • Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения  и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
  • Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
  • Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното и споделяне;
  • Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство  трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Молба за присъединяване към Комисията за енергиен преход

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [170.23 KB]

Становище по окончателния вариант на НПВУ

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [338.31 KB]

Кой се страхува от справедливия енергиен преход и Зелената сделка

През последните над 10 години беше пропусната възможността за започване на трансформация  на енергийния сектор в посока намаляване зависимостта от изкопаеми горива и ядрена енергия.
България е изправена пред опасностите от бърз и болезнен енергиен преход.
Няколко поредни български правителства, не без помощта на синдикатите, предпочетоха да отлагат реформите в енергийния сектор, да отричат намаляването на значението  на въглищата и трудностите пред развитието на въглищната индустрия. Те направиха всичко възможно да поддържат в обществото илюзията за липса на алтернатива на въглищата,  въпреки ясните европейски и световни тенденции от години.
Няколко поредни български правителства чрез медийна пропаганда налагат в обществото мнението, че мерките за енергиен преход и политиките за смекчаване на последиците от климатичните промени са ни наложени от Брюксел и са против нашите национални интереси.
Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
, ,

Становище по ОП „Транспортна свързаност“ 2021-2027

Анализът на работата и резултатите от Оперативна програма „Транспортна свързаност“ показва, че стандартите са занижени спрямо процедурата по ОП „Транспортна инфраструктура“ 2014-2020.

Развитието на модерна мобилност в България е възпрепятствано от редица стратегически пороци, които продължават да пречат за реализирането на безопасен и екологичен транспортен модел.

Това ще бъде третата 7-годишна програма, която цели подобряване на ЖП връзките с Турция, Македония и Сърбия. Изненадващо са изключени двете държави-членки на ЕС, с които граничим – Гърция и Румъния, в противоречие с транспортните цели на ЕС и стратегическите приоритети на европейското финансиране.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

Становището преведено на английски, може да видите тук

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

 

Сертификат за общини с нулеви отпадъци: Подробен преглед на изискванията

Сертификатът насърчава общините да се ангажират с по-амбициозни цели и същевременно да прилагат по-екологични и по-устойчиви политики и решения по отношение на управлението на отпадъците и практиките на кръговата икономика.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Свали [392.41 KB]

Какви правила да се прилагат към новите геномни техники?

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Декларация от името на младите хора в България по повод младежката климатична среща

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab
българия и качеството на въздуха
,

България и насоките за качеството на въздуха на Световната здравна организация

Световната здравна организация (СЗО) публикува нови насоки за качеството на въздуха на 22.09.2021 г. Те описват нива на концентрациите на замърсяване на въздуха, с които да бъде намалено отрицателното му въздействие върху здравето. Последните насоки бяха актуализирани преди това през 2005 г.

В доклада сме представили старите и новите насоки на СЗО, като сме направили и сравнение с националните норми в България. Включили сме и информация относно здравните ефекти в световен и национален план според различни източници, както и препоръки към властите за справяне с проблема с мръсния въздух и неговото негативно влияние върху здравето.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab

Download [629.90 KB]

Отворено писмо по повод Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г.

Уважаеми г-н президент,

Уважаеми господа министър-председатели,

Преди Европейския съвет на 21-22 октомври 2021 г., по време на който ще обсъждате въпроса за нарастващите в момента цени на енергията, ние, като представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), ви призоваваме да засилите националните амбиции за действия в областта на климата и да ускорите енергийния преход чрез пълно разгръщане на потенциала за енергийна ефективност и ускорено изграждане на възобновяеми енергийни източници в нашите страни. Никога не е било по-спешно да се намали консумацията и да се разшири използването на устойчива възобновяема енергия, като слънчева, вятърна и геотермална. Това са истинските решения за справяне с климатичната криза, както и с актуалната свързана с изкопаемия газ и отразяваща се негативно на сметките ни за енергия. Бихме искали да ви насърчим да направите постъпки за гарантиране на нашите съграждани възможности за достъпна възобновяема енергия по начин, който да отговаря едновременно на социалните, икономическите и екологичните цели и предизвикателства.

Loader Loading...
EAD Logo Taking too long?

Reload Reload document
| Open Open in new tab