https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
Gergana
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
Gergana2022-05-31 14:31:592022-05-31 14:31:59Зони с ниски емисии от транспорта. Проучаване на международния опит и изводи за София
Reload document 
Open in new tab 
Има ли замърсяване на въздуха в София с азотен диоксид?
Темата за качеството на въздуха в София най-често се свързва със замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). Този аспект е вече добре познат, както на експертите, така и на голяма част от обществото. В същото време не се говори публично за замърсяването с азотен диоксид (NO2), тъй като според официалните данни нивата му са в нормите.
Резултатите от измервания на За Земята за 2021 г., които публикуваме в този доклад, обаче, показват, че замърсяването с азотен диоксид е реален проблем за София и гражданите са изложени дългосрочно на нездравословно високи нива. В 19 от 27 точки измерихме средногодишни концентрации над законовата норма. Най-сериозно засегнати са тези, които прекарват повече време близо до натоварени пътища, защото проблемът се наблюдава основно в близост до места с интензивен трафик на моторни превозни средства. Това не е изненадващо,
тъй като основният източник на замърсяване на въздуха с азотен диоксид в градовете по принцип са автомобилите с двигатели с вътрешно горене. София не прави изключение.
Научете повече от доклада!
Данни от измерванията в табличен вид, може да намерите тук.
7 искри за запалване на нова икономика
Свалете пълния доклад като pdf
Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.
Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни
Новите ГМО: как големият бизнес се сдобива с контрол над храната ни
БИОРАЗНООБРАЗИЕТО, НЕЗАВИСИМОСТТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ И ИЗБОРЪТ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ СА ЗАСТРАШЕНИ
Знаем как да поправим счупената хранителна система в света. Нуждаем се от агроекология, която да зачита и насърчава биоразнообразието, да се съсредоточава върху устойчивостта на земеделските култури и обмена на знания. Нуждаем се от система, която поставя в основата си разнообразието, справедливостта и баланса с природата.
Лобистките групи за нови генетично модифицирани организми (ГМО) също твърдят, че имат отговорите – но техните „решения“ са много различни.
Според агробизнес корпорации като Corteva и Bayer ГМО технология като CRISPR е решението за нефункциониращата индустрия за производство на храни – технология, която те описват като демократизираща, устойчива и необходима. Ако се вгледаме по-дълбоко, ще открием, че тези ГМО, промотирани от Corteva, Bayer и други корпорации, са и тези, за които същите притежават патенти.
Биотехнологиите, агробизнесът и техните лобисти вече настояват Европейската комисия да дерегулира новите ГМО и да отхвърли доказателствата за всички свързани с тях рискове. Европейската комисия се вслушва в тях и изглежда повече от готова да вкара исканията на лобитата в нов закон с отслабени проверки за безопасност и с избегнато етикетиране на ГМО.
Агробизнесът и Европейската комисия не само представят новото поколение ГМО като ключов инструмент за устойчиви хранителни системи, но и някои световни биотехнологични корпорации се стремят към две основни законови промени:
- Патентите за новите ГМО трябва да включват всички конвенционално отглеждани растения със сходни генетични характеристики, за да се получи безпрецедентен контрол върху растенията и семената.
- Същите корпорации искат да държат в неведение земеделските производители и потребителите, като пускат на пазара своите продукти без никакво етикетиране и проверки за безопасност, за да намалят едновременно с това разходите си.
Loading...
БРИФИНГ | Декември 2021 | Приятели на Земята Европа
Автор: Cass Hebron
Дизайн: contact@onehemisphere.se Визии: © Shutterstock.
Да редактираш истината. Редактирането на гени не е решение.
Редактирането на гени не е решение на промените в климата.
Земеделието е попаднало в омагьосан кръг. Индустриалното селско стопанство и особено индустриалното производство на фуражи за животни е основен източник на емисиите на парникови газове и изменението на климата, а земеделсткият сектор се бори да се справи с последиците от това нарушаване на климата. Повишаването на температурите, екстремните метеорологични явления и непредсказуемите условия поставят под заплаха земеделското производство, което от своя страна застрашава производството на храни.
Ефективните решения трябва да бъдат двупосочни: както да се намали въздействието на селското стопанство върху околната среда, така и да се направи секторът по-устойчив на климатичните въздействия.
Агробизнесът и биотехнологиите рекламират новите ГМО като ключ към запазване на производството на храни в новите нестабилни климатични условия.
Те твърдят, че използвайки нови методи на генното инженерство за редактиране на геномите на растенията, ще разработят такива, които са в състояние да дават стабилни добиви в условия на суша или ще модифицират корените им, за да съхраняват повече атмосферен въглерод.
Политиците и учените не трябва да отделят време и пари за намаляване на въздействието на метана от кравите и за създаване на ГМО-модифицирани фуражи за масово производство. Те трябва да намерят начини да се откажат от неустойчивото промишлено земеделие. Въпросът, на който биотехнологиите се опитват да отговорят, е: “Как да поддържаме същите нива на свръхпроизводство и експлоатация на ресурсите?”, а би трябвало да бъде: “Как да се отдалечим от една експлоататорска и вредна за околната среда индустрия?”
Loading...
ДЕКЛАРАЦИЯ по проект 9а „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд
Loading...
Снимка: Етюдите на София, http://sketchesofsofia.com/
Отказът на Германия от въглищата до 2030 г. поставя в изолация останалите замърсители от ЕС
Loading...
Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства
Социологическо проучване сред енергийно бедни домакинства проведено сред три от най-уязвимите към енергийна бедност демографски групи приключи с разработването на аналитичен доклад. Водещ мотив за провеждането на проучването бе разбирането на нагласите на уязвими от енергийна бедност домакинства относно предвидени на ниво ЕС реформи в близко бъдеще, целящи намаляване на енергийната бедност чрез програми за повишаване на жилищната енергийна ефективност, и декарбонизацията на отоплението на битовите потребители.
В района на Велинград бяха проведени тридесет броя дълбочинни интервюта, по десет във всяка една от селектрираните като най-уязвими групи: ромски домакинства, домакинства на възрастни граждани, домакинства на млади хора. Изследването бе насочено към район с предимно еднофамилни сгради, един сегмент напълно забравен от досегашните програми за саниране в страната.
Основни изводи от дълбочинните интервюта, след направеното проучване сред енергийно бедни:
- Главната част от енергийно бедните домакинства използват дърва за огрев като предпочитан метод за отопление, главно поради икономически причини;
- Ромските домакинства и домакинствата на възрастни хора са най-неподвластни на смяна на настоящото си средство на отопление. Камината с водна риза е избор на онези домакинства, които и към момента използват като основно средство за отопление дърва за огрев;
- Младите домакинства са позитивни към новите зелени нисковъглеродни отоплителни технологии;
- Преодоляването на информационния дефицит в съчетание с бюрократичното отношение, както и подобряването на самата процедура и изисквания значително биха подобрили процеса по предоставяне на енергийни помощи;
- Размерът на предоставяната помощ за отопление е по-скоро удовлетворителен от домакинствата до които са достигнали средства;
- Изключително важен извод, е че самите интервюирани спонтанно правят пряка връзка между направените от тях енергийно ефективни подобрения и състоянието на жилището. В този смисъл не е необходимо убеждаването на енергийно бедните домакинства в значението и необходимостта от подобрения на жилището;
- Подмяната на дограмата и изолацията на жилището са първостепенните мерки за повишаване на енергийната ефективност според интервюираните;
- Идеята за безплатни енергийни консултации под формата на предвидената рефорна “едно гише” се възприема изключително позитивно. Отчита се нуждата от структуриране на информацията и безпристрастното и споделяне;
- Нагласата държавната политика към енергийно бедните домакинства да обхваща повече реципиенти, дори и с цената на по-малко предоставяни средства на домакинство трябва да бъде отчитана при планирането и реализацията на бъдещи политики в тази област. Опцията за самоучастие може да бъде заложена за всички, освен за крайно бедните.
Loading...
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
peruna
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
peruna2021-11-03 17:30:582021-12-21 17:32:43Какви правила да се прилагат към новите геномни техники?
Разказ за Парма
Казус номер 7 от поредицата за общини с нулеви отпадъци на Европейската мрежа за нулеви отпадъци (Zero Waste Europe)
Loading...
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
e.tasheva
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
e.tasheva2021-04-05 15:50:342022-01-21 12:39:44Годишен описателен и финансов отчет за 2019 г. на екологично сдружение За Земята
Не на генетичното насочване: генна модификация на дивите видове и цели екосистеми
От изобретяването на техниката за генетично инженерство CRISPR/Cas, гените могат да бъдат променени много по-фундаментално, отколкото е било възможно преди. С помощта на генетично редактиране могат да бъдат променени не само гените на обработваеми култури и добитък, но и тези на диви животни и растения. По този начин природата – взаимодействието на видовете в техните екосистеми – също може да бъде генетично препрограмирана в близко бъдеще, за да отговаря на човешките цели.
За Земята казва „не“ на подобни експерименти!
„Поколение неизвестно“ – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО
В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.
Ето и накратко какво засягаме с него:
- Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
- Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
- Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
- Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
- Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
- Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
- Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
- Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
- Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
- Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.
Вижте целия доклад тук.
Анализ на данни за нивата на азотен диоксид в София
Замърсяването на въздуха е най-големият екологичен риск за здравето на хората в Европа според Европейската агенция за околната среда. Основните замърсители, които се цитират са фините прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид, в по-малка степен озон и други. Поради продължаващото замърсяване в немалко страни, ЕС започна сериозно не само да обръща внимание на проблема, но и да настоява за по-ефективни и бързи мерки прилагани от страните членки. Срещу редица държави стартираха наказателни процедури за непостигане на нормите заложени в европейското законодателство. В някои случаи процедурите са в Съда на Европейския съюз, а в случая с България дори има осъдително решение от 5 април 2017 г. заради систематичното замърсяване на въздуха с ФПЧ.
Атлас на пластмасата: факти и данни за света на синтетичните полимери
Представяме българското издание на Атлас на пластмасата – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата) и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят.
„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“ – от авторите на Атласа
Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.
Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.
Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.
Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях.
Част от основните секции в атласа са:
- 12 кратки урока за пластмасата и планетата
- История
- Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
- Употреба: благословия и проклятие
- Здраве: Хранително-вкусова химия
- Храна: Вкусни хапки
- Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
- Туризъм: противодействие на прилива от боклук
- Изменение на климата: Парников дефект
- Вода: отпадъци на хоризонта
- „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
- Износ на отпадъците: сметището е затворено
- Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза
- Корпорации: потребители на прицел
- Въвеждане на правила: решения от грешната страна
- Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
- Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника
Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си.
Резултати от социологическо проучване за замърсяването на въздуха и COVID-19
Нашите партньори от Clean Air Fund възложиха проучване на общественото мнение на YouGov в някои от ключовите за тях страни. В този доклад представяме резултатите от него за България.
Според изследването българите разбират сериозния ефект от замърсяването на въздуха и го поставят като водещ фактор за общественото здраве пред редица други.
Повечето от респондентите смятат, че живеещите в силно замърсени райони биха се възстановили по-трудно при преболедуване от COVID-19. Голяма част от респондентите са забелязали подобрение на качеството на въздуха след началото на кризата с вируса.
Почти всички българи смятат, че качеството на въздуха в населените места, в които живеят трябва да се подобри и изразяват подкрепа за редица мерки в тази посока. Топ 3 от тях са: стимули за използване на по-чисти форми на транспорт, подобряване на обществения транспорт и стимули за домакинствата да използват по-чисти горива за отопление и готвене.
Докладът с данни за България на английски език може да прочетете тук.
Пълният доклад на английски език за всички страни и с анализ на данните може да прочетете тук.
Зони с ниски емисии от транспорта
Нуждата от въвеждане на зони с ниски емисии (ЗНЕ) от транспорта в София, както и в други големи български градове, е продиктувана от наднормените нива на фини прахови частици и азотен диоксид в атмосферния въздух, с които общините не могат да се справят години наред. Съществена част от емисиите, които допринасят за високите нива на замърсяване, се отделят именно от транспорта, затова трябва да проучваме и прилагаме изпитани мерки за разрешаване на проблема, които адресират точно този източник. Такава е възможността, която предлагат ЗНЕ.
Loading...
Хората се тревожат от замърсяването с пластмаса и са готови да участват в решаването на проблема
Основни резултати от национално представително проучване на обществените нагласи относно използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба
януари 2020 г.
Поръчано от екологично сдружение “За Земята”
Изпълнено от Маркетлинкс
През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Често намираме пластмасови отпадъци в морето, по плажовете, планинските пътеки, реките, градските градини, улици и площади, и всякакви открити пространства. Пластмасата е най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове и дори бутилирана вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени. Поради тези причини Европейският съюз въвежда ограничения за пластмасата за еднократна употреба, които България трябва да приложи от юли 2021 г. Тези ограничения включват забрана за седем продукта (клечки за уши, стиропорени съдове и др.). Други осем вида широко използвани изделия като пластмасовите бутилки, еднократните кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокрите кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение, но с цели за ограничаване на използваните количества.
Резултатите от проучването недвусмислено оборват широко разпространеното твърдение, че лошото управление на отпадъците у нас се дължи на липса на съзнание у гражданите. Преобладаващата част от анкетираните заявяват готовност да действат на лично ниво чрез промяна на навиците си, например като заменят пластмасовите пазарски пликове с платнени торби или като използват лични бутилки и чаши за многократна употреба. Същевременно запитаните изразяват силна подкрепа за по-решителни мерки от страна на държавните институции и производителите за намаляване употребата на пластмасови изделия и произтичащото от тях замърсяване на околната среда.
За да са възможно най-ефективни, политиките и мерките за ограничаване на използването на пластмаса, трябва да бъдат съобразени с обществени нагласи поради ключовата роля на гражданите като потребители и данъкоплатци.
Атлас на почвите
Това издание на „Атлас на почвите“ има за цел да представи на широката българска публика почвата в цялата си палитра от функции. Кратки статии и красноречиви графики изобразяват динамичната връзка между световната интактна екосистема и антропогенната намеса, както и глобалните липси и излишъци от храна. И не на последно място се разглежда проблемът с концентрацията на земеделските земи и тяхното умишлено заграбване. България също е засегната, затова е време да осъзнаем проблемите и да започнем да се занимаваме с тях.
„Атлас на почвите“ показва тенденциите, шансовете, рисковете и грешките в боравенето със земята. В същото време излага на показ усилията на политиката и дава импулс за това как всеки един от нас може да допринесе за опазване на почвата. Дребните земеделци, които обичат земята си са надежда за бъдещето. Нека този атлас им вдъхне смелост. Ние използваме почвите по света, като че ли те са неизчерпаеми и при това теглим от сметка, в която не внасяме нищо. За образуването на един тънък слой плодородна почва често са необходими няколко хиляди години, а само един час силен дъжд може да я унищожи. Почвите не се възстановяват в рамките на един човешки живот. Към това се добавя и фактът, че достъпът до почви по света е разпределен много различно. Липсата на оземляване или стопанисването на много малки площи застрашават преживяването на много семейства. Средният европеец се нуждае от 1,3 хектара (13 дка) годишно за производството на консумираните от него продукти. Това е точно шест пъти повече, отколкото се полагат на един човек в Бангладеш. Освен това, почти 60% от използваните за консумацията в Европа площи са извън територията на ЕС.
Потребността от храни, фуражи и биомаса за производство на гориво в световен мащаб нараства непрекъснато. В тази връзка нараства все повече и стойността на земята. Борбата за гарантирани права на ползване на земята, било колективно или индивидуално, представлява централен въпрос за преживяването в много региони по света. Глобалното значение на почвите изисква глобални отговори.
Прочетете целия доклад тук.
Стъпки за провеждане на одит за най – замърсяващите марки
Loading...
Loading...
Loading...
Loading...
Loading...
Научен анализ, доказващ драматичните последици от трафика в Кресненския пролом
Независим научен анализ, изготвен от специалисти по биоразнообразие разкри, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни може би са напълно изчезнали от региона на уникалния за България и Европа Кресненски пролом. [2] Причината за това е трафика на камиони и автомобили през пролома, както и значителното нарастване на този транзитен трафик след отварянето на границата с Гърция през 2007 г. и при построена магистрала от двете му страни.
Loading...
Loading...
Правни и екологични организации призовават Европейската комисия за спешни действия за опазването на Кресненския пролом
Адвокати и екологични организации призоваха Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в региона на Кресненския пролом. Можете да намерите оригиналното писмо и двата анекса, съдържащи научната оценка за значимостта на района на Кресна в прикачените документи.
Loading...
Loading...
Loading...
Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда
Докладът успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?
Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.
English version of Za Zemiata’s initial comments on the presented on 15 January 2019 draft of Bulgarian National Climate and Energy Plan (NECP).
В средата на януари 2019 г. правителството публикува за обществено обсъждане проект на Интегриран национален план Енергия и Климат (ИНПЕК), с възможност за коментари до края на април 2019. Това е рядък случай, когато администрацията дава достатъчен срок за анализ и коментари на гражданското общество по правителствени предложения, дано не остане изолиран пример.
От енергийният екип на За Земята съвместно с експерти от бизнеса, НПО, енергийни агенции изработихме анализ на ИНПЕК с много коментари и конкретни предложения за подобряване на плана в отделните му направления.Особено внимание обърнахме на Енергийна ефективност, Енергийна сигурност, Транспорт, Управление на отпадъци ,Газов сектор.Внесохме нашите предложения в министерство на енергетиката в края на април, спазвайки срока посочен от администрацията.
Коментарите ни по ИНПЕК са внесени и в ЕК, за да има Комисията база за сравнение когато получи окончателното предложение на правителството.
За съжаление документът предложен от правителството не съдържа източници и информация за входящите данни по всички цели.
Анализите на плана биха били от още по-високо качество и от полза за управниците, ако входящите данни, източници, модели и методологии, които водят до извеждане на определени цели станат публично достояние.
Надяваме се че ще получим обратна връзка от администрацията относно приетите и неприети наши предложения със съответната аргументация.
Липсата на прозрачност при вземането на решения в енергийния сектор е един от главните фактори за ширещата се в него корупция и обслужване на частни интереси от държавата.
През април 2019 г., София Екологично сдружение „За Земята“ – Приятели на Земята България Кратка бележка относно общественото обсъждане на плана – Българското правителство предостави немалък прозорец от време за първия кръг коментари по отношение на публикувания проект на ИНПЕК. Проектът беше публикуван в средата на януари 2019 г. и е отворен за коментари до края на април.
Ако искате да прочетете доклада, натиснете тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
0
0
peruna
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png
peruna2019-03-28 00:42:222020-01-14 12:41:34ТРАНСПОРТЪТ и замърсяването на въздуха в София
Икономически и енергийни алтернативи за регионите в България, развиващи въглищна индустрия
Икономически и енергийни алтернативи за регионите в България, развиващи въглищна индустрия.
Loading...
Какво мислят хората за отоплението с твърди горива? Резултати и изводи от национално представително проучване на За Земята
В опит да попълним част от липсващата информация, свързана с битовото отопление с твърди горива от За Земята възложихме Национално представително проучване, което беше извършено от Маркетлинкс през месец септември 2018 г. Настоящият доклад е базиран на данните от него.
Основната цел на изследването е да проучи нагласатана гражданите за смяна на вида отопление, който ползват, и да се подпомогнат институциите при разработването на мерки в тази посока, подкрепени от съответни финансови механизми към тях.
Фокусът на изследването е върху отоплението с дърва и въглища, като се оценява какво е важно и необходимо за хората, за да преминат към по-чисто отопление. Представено е и разбирането на гражданите за връзката между отопление с дърва и въглища и неговото въздействие върху здравето и качестовото на въздуха, както и основна информация с какво се отопляват хората в страната.
Прочетете доклада тук (настоящата версия е с отстранени грешки и затова се отличава от първоначално качената. Извиняваме се за причиненото неудобство!).
Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление – необходимата мярка за чист въздух
Доклад Зони с ниски емисии за битово отопление.
В търсене на решения на обществения проблем с лошото качество на атмосферния въздух, и в частност с наднормените нива на ФПЧ, Екологично сдружение За Земята представя една слабо коментирана у нас практика – създаването на зони с ниски емисии за битово отопление с твърдо гориво. Мярката е изследвана в независимо проучване (това да е линк към доклада) с примери и резултати от няколко държави (Полша, Обединеното Кралство, Италия и други) и изводи за нуждата от прилагането и у нас.
Прочетете доклада тук.
Филтър на всеки комин? Проучване на международния опит и приложимостта му в България
Отново е сезонът на мъглите и инверсиите, отново България диша мръсен въздух с наднормени нива на фините прахов частици (ФПЧ). Все по-често чуваме от управляващите и медиите за филтри на комини, които ще помагат за намаляване на замърсяването. В тази връзка Екологично сдружение За Земята поръча независимо проучване на опита и резултатите от ползването им за намаляване на ФПЧ от битово отопление на твърди горива в няколко държави с изводи за очакваната им ефективност у нас.
Вижте проучването тук
Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини
Жените могат едновременно да подобрят качеството си на живот и да се борят със замърсяването с пластмаси.
Менструалната хигиена: Изделия за многократна употреба без токсини
Loading...
Концентрация на земеделието в България. Необходимите реформи
В този доклад накратко се представят причините за свръхконцентрацията на селското стопанство в България и се разглежда липсата на адекватна правителствена реакция на този процес. Разясняват се негативните му ефекти и се предписват възможни посоки за реформиране на сектора на национално и европейско ниво. Българският казус се поставя в светлината на сходни процеси в други европейски страни. Посочват се и тенденциите за признание на проблема на международно ниво. Препращаме и към предишното изследване на За Земята върху този проблем.
В докладa също се очертават основни посоки за възможни реформи, чрез които да се ограничи свръхокрупняването на сектора, както и негативните ефекти, съпътстващи свръхокрупняването.
Прочетете доклада тук.
Обществени нагласи към етикетирането на ГМО и въвеждане на стандарт „Без ГМО“
Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“. Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.
Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.
Прочетете доклада тук.
Концентрация на земеделието в България
С този доклад оборваме широко разпространените допускания за раздробеност на българското земеделие и представяме една по-усложнена картина на ситуацията. Дори бегъл поглед върху държавните статистики показва, че има устойчива тенденция към спад на общия брой на земеделските стопанства и съсредоточаване на използваната земеделска площ в ръцете на малко, но големи стопанства.
Изследването ни показва, че в страната ни процесите на „заграбване на земя“ (от англ. land grabbing) са изключително напреднали, като през 2013 г. едва 4% от земеделските производители стопанисват 85% от използваната земеделска площ.
Земята в България е изключително неравномерно разпределена и спрямо средните нива в Европа. За 2010 г. средният дял на стопанствата с под 2 ха за ЕС-28 е около 50%, а в България е над 80%. За 2010 г. средните стопанства (с ИЗП от 2 до 10 ха) в България имат тройно по-малък дял в местното селско стопанство спрямо средните нива в ЕС-28.
Прочетете доклада тук.