В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.

Ето и накратко какво засягаме с него:

• Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
• Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
• Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
• Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
• Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
• Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
• Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
• Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
• Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
• Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.

Вижте целия доклад тук.

Докладът  успява да обясни новото поколение ГМО на един достъпен език, а в същото време е издържан от научна гледна точка. В него може да се намери информация, която да отговори на някои от най-важните въпроси. Какво означават „генетично редактиране“, „CRISPR“, „генетично насочване“ и други подобни термини, които малко по малко се появяват в медии, презентации, дискусии. Наистина ли те са толкова прецизни и безопасни? Следва ли да бъдат регулирани, както старото поколение ГМО или трябва да бъдат употребявани без контрол?

В тази брошура представяме накратко какво са новото поколение ГМО или както ги наричаме ГМО2.0.

Представяме и 12-те причини, заради които според нас те следва да бъдат регулирани като познатите ни досега ГМО. Т.е. да минават предвидените в европейското законодателство процедури по установяване на безопасността, преди да бъдат разрешени за използване в селското стопанство или да бъдат влагани в храните и фуражите, както и ако се предлагат на пазара – да бъдат етикетирани, че съдържат ГМО. Причините могат да се обобщят, с това че ГМО2.0 крият същите рискове, макар и биотехнолгичните лобита ги определят като „прецизни“  и без възможност да създават неочаквани проблеми. Впрочем, те твърдяха същото и за предишното поколение ГМО в дебатите за начина им на регулиране.

Прочетете брушурата тук.

Този доклад представява анализ на резултатите от националното представително проучване на обществените нагласи върху етикетирането на ГМО и въвеждането на стандарт „Без ГМО“, извършено от „Маркет линкс“ по поръчка на екологично сдружение „За Земята“.  Въвеждането на стандарт „Без ГМО“ се радва на широка подкрепа и е в интерес на цялото общество, но се изисква по-висока демократична представителност в разработването му. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.

Силната обществена подкрепа за въвеждането на доброволен стандарт „Без ГМО“, както и негативните нагласи към ГМО са силен инструмент за постигането на хранителна независимост. Във втората част се резюмира връзката между хранителната независимост и ГМО.

Прочетете доклада тук.