Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента 

Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.

300322_Pismo_Parliament_SUP_bottles-1

Сертификатът насърчава общините да се ангажират с по-амбициозни цели и същевременно да прилагат по-екологични и по-устойчиви политики и решения по отношение на управлението на отпадъците и практиките на кръговата икономика.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Свали [392.41 KB]

До юли 2021 г. държавите-членки трябва да приемат Директива за пластмасите за еднократна употреба (т.нар. SUP директива). Това е важно законодателство, чиято цел е да се намали вредното въздействие на някои пластмасови продукти за еднократна употреба върху човешкото здраве и околната среда.

* Как да приложим разширената отговорност на производителя и колко ще плащат производителите за почистване на пластмасовите отпадъци?
* Какви мерки са осъществими? Могат ли потребителите просто да носят собствените си чаши и съдове за храна в кафенета и ресторанти?
* Как да гарантираме устойчиво управление на ресурсите? Каква е ролята на контейнерите за многократна употреба?

Международните експерти вече са анализирали тези проблеми и са набелязали подходящи управленски подходи, които могат да бъдат приложени на национално ниво и да допринесат за развитието на кръговата икономика.

Работният език на срещата е английски с осигурен симултанен превод на български език.

Заповядайте на 16 юни от 17:00 ч на онлайн среща, в която да обсъдим заедно с Петер Ек от Earth Care и Жустин Малио от Rethink Plastic Alliance вижданията и предложенията на академичните среди и неправителствените организации от Европа.

Записване за участие: моля изпратете имейл до judit.ujfalussy@reloopplatform.org.

Изпратете тази покана и до заинтересовани ваши контакти: Покана за уебинар относно „пластмасовата директива“

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

Свали [2.39 MB]

Представяме българското издание на Атлас на пластмасата – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic (Освободи се от пластмасата) и фондация Heinrich Böll. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят.

„На този етап от съвременния живот докосваме по-често пластмаса, отколкото близките си.“ – от авторите на Атласа

Пластмасата е навсякъде: във въздуха, водата и почвата. Сега тепърва започваме да разбираме последиците от прекомерната ни зависимост от този материал. Това, което прави пластмасата полезна, е точно това, което я прави и вредна: тя е устойчива и не се разгражда. Независимо от това къде учените търсят пластмаса, те я намират – в най-отдалечените кътчета на Земята. Тя не само се среща повсеместно в околната среда, но се намира и в собствените ни тела.

Но дори когато осъзнаваме нежеланите последствия, днес трудно можем да избегнем пластмасата напълно. Това е така, защото животът без еднократна пластмаса изисква наличието на достъпни екологични алтернативи, а на тази привилегия се радват много малко хора по света – основно жителите на европейските и северноамериканските държави.

Атласът е отлично четиво за всички, които искат да научат повече за пластмасата, тъй като е направен на достъпен език и има лесни за възприемане визуализации и инфографики. Всички те представят историята и присъствието на пластмасата в нашия живот, въздействията ѝ върху околната среда и живите организми, както и представя обещаващи решения на кризата с пластмасовото замърсяване.

Атласът е разделен на няколко основни секции. В следващите седмици ще направим обзор на основните теми и ще споделяме публикации с основните акценти и интересни факти от тях. 

Част от основните секции в атласа са: 

• 12 кратки урока за пластмасата и планетата 
• История
• Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
• Употреба: благословия и проклятие
• Здраве: Хранително-вкусова химия
• Храна: Вкусни хапки
• Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
• Туризъм: противодействие на прилива от боклук
• Изменение на климата: Парников дефект
• Вода: отпадъци на хоризонта
• „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
• Износ на отпадъците: сметището е затворено
• Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза 
• Корпорации: потребители на прицел
• Въвеждане на правила: решения от грешната страна
• Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
• Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника

Следи публикациите ни за тези любопитни и информативни теми, за да се запознаеш в по-голяма с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си.

изготвени от Сдружение „Горичка“ и Екологично сдружение „За Земята“

– м. юни 2020 г.

София заслужава по-умно управление на отпадъците! Затова съвместен екип на За Земята и Горичка формулира 4 базови предложения за подобряване на системата за управление на отпадъците в Столична община.  Това не са всички промени, които е необходимо да се направят, но е едно добро начало.

Предложенията са:

1. Въвеждане на разделно събиране на хранителните отпадъци от домакинствата – кафява кофа за хранителни отпадъци до всеки комплект цветни кофи за рециклируеми отпадъци;

2. Поставяне на повече кофи за разделно събиране на рециклируеми отпадъци, така че да има цветни кофи на максимум 150 м от всяка жилищна и обществена сграда;

3. Обособяване на площадки във всеки квартал за приемане на всички видове разделно събрани отпадъци от домакинствата, които да работят с удължено работно време.

4. Предоставяне на достъпна, актуална, изчерпателна и разбираема информация за местата и начина на предаване на различните видове отпадъци и тяхната по-нататъшна преработка, за количествата рециклирани, компостирани, изгорени и депонирани отпадъци, за разходите за управление на отпадъците и за размера и начина на изчисляване на такса „битови отпадъци“.

Повече подробности вижте в инфографиките и писмото, изпратено до кмета на Столична община.

Loading...

Taking too long?

Reload document

| Open in new tab

сваляне [223.98 KB]

Основни резултати от национално представително проучване на  обществените нагласи относно използването и ограничаването на пластмасови изделия за еднократна употреба

януари 2020 г.
Поръчано от екологично сдружение “За Земята”
Изпълнено от Маркетлинкс

През последните десетилетия пластмасата постепенно се превърна в неразделна част от ежедневието ни. Често намираме пластмасови отпадъци в морето, по плажовете, планинските пътеки, реките, градските градини, улици и площади, и всякакви открити пространства. Пластмасата е най-големият замърсител по черноморските плажове: 84% от откритите отпадъци са пластмасови. След цигарените угарки най-много са капачките от бутилки, чашките, парчета стиропор, опаковките от бързи закуски, бутилките за напитки, както и пластмасовите торбички. Всяка година стотици хиляди морски птици и бозайници по света умират от задушаване, задавяне или друго съприкосновение с пластмасови отпадъци. Освен навсякъде в околната среда, в нашите тела също има пластмасови частици, които поглъщаме чрез някои храни и напитки, включително морски дарове и дори бутилирана вода. Това носи рискове за здравето, които все още не са напълно оценени. Поради тези причини Европейският съюз въвежда ограничения за пластмасата за еднократна употреба, които България трябва да приложи от юли 2021 г. Тези ограничения включват забрана за седем продукта (клечки за уши, стиропорени съдове и др.). Други осем вида широко използвани изделия като пластмасовите бутилки, еднократните кутии за храна, т.нар. ‘картонени’ чаши за кафе с пластмасов слой, мокрите кърпички, опаковки от вафли, чипс и други, остават в обращение, но с цели за ограничаване на използваните количества.

Резултатите от проучването недвусмислено оборват широко разпространеното твърдение, че лошото управление на отпадъците у нас се дължи на липса на съзнание у гражданите. Преобладаващата част от анкетираните заявяват готовност да действат на лично ниво чрез промяна на навиците си, например като заменят пластмасовите пазарски пликове с платнени торби или като използват лични бутилки и чаши за многократна употреба. Същевременно запитаните изразяват силна подкрепа за по-решителни мерки от страна на държавните институции и производителите за намаляване употребата на пластмасови изделия и произтичащото от тях замърсяване на околната среда.

За да са възможно най-ефективни, политиките и мерките за ограничаване на използването на пластмаса, трябва да бъдат съобразени с обществени нагласи поради ключовата роля на гражданите като потребители и данъкоплатци.

Как да направим ревизия на отпадъците в училище и как да ги намалим? Отговори ще намерите в този кратък Наръчник за ревизия и намаляване на отпадъците в училище.