В последните години се наблюдава подобрение на качеството на въздуха по отношение на основните измервани замърсители, както в България, така и в цяла Европа. Изключение обаче прави може би най-важният от тях – ФПЧ2.5 (фини прахови частици с големина до 2,5 микрона). В тази сфера ограничаването на замърсяването в България е с едва 1% за периода от 2005 до 2019 г., въпреки че страната трябваше да е изпълнила доста по-строги изисквания още преди 10 г., стана ясно по време на конференция „Качеството на атмосферния въздух. Как градовете да се справят със замърсяването на атмосферния въздух?“ на 7 април във Френски институт в София. Към 2018 г. в България приблизително 14 000 души годишно умират преждевременно от заболявания, свързани с излагането на замърсен въздух. Срещу страната ни са започнати 3 наказателни процедури от ЕК по темата.
ФПЧ2.5 са отговорни за заболявания, свързани с почти всеки орган в човешкото тяло, тъй като големината им позволява да навлизат много по-навътре в организма и да преминават дори кръвно-мозъчната бариера, показват световни медицински проучвания, цитирани от един от лекторите на конференцията – д-р Александър Симидчиев, основател и ръководител на организацията „Въздух за здраве“.
Специалистът обясни, че праховите частици всъщност са много различни в зависимост от изт очника им. Изгарянето на отработено автомобилно масло, пластмаси, дрехи и т.н. отделя токсични замърсители, така че измерването и сравняването на нивото на ФПЧ единствено по количествен признак всъщност е заблуждаващо.
Според него в България не се отделят достатъчно средства и време за изследване на хроничните проблеми в следствие от замърсяването на въздуха. В тази връзка д-р Симидчиев посочи, че дълготрайните ефекти от тютюнопушенето и продължителното излагане на мръсен въздух в градовете може да са сходни. Темата обаче не е добре позната сред лекарското съсловие. Децата в замърсени градове например се разболяват 40% по-често от пневмонии.
Участниците в събитието посочиха, че съществува голямо разминаване между нормите на ЕС за замърсяване на въздуха с ФПЧ и тези на Световната здравна организация (СЗО). Ако приложим изискванията на СЗО към реалността в Европа, те показват, че голяма част от населението на континента живее в условията на замърсен въздух. Разминаването се получава, защото изискванията по номенклатурата на СЗО са съобразени стриктно с влиянието върху здравето, докато европейските им аналози са компромисен вариант, отчитащ политики и капацитет на страните-членки. Съвсем скоро обаче се очаква повишаване на амбициите на ЕС по отношение на качеството на въздуха. Новите норми ще са по-близо до тези на СЗО. Това значи, че въпреки, че държавните органи отчитат трайно подобрение на база на своите измервания, вероятно до 75% от общините в България скоро ще изпаднат в състояние на неизпълнение на изискванията, както посочиха представители на МОСВ по време на срещата.
Ивайло Хлебаров от екип „Въздух“ на „За Земята” заяви, че в България се подценява и замърсяването с азотен диоксид (NO2). Серия от измервания на организацията в София за цялата 2021 демонстрира, че нивата на NO2 в много части на града са над нормата, в разрез с официалните данни. Разликата се дължи основно на избора на локации на част от станциите на националната система за наблюдение, като някои от тях може да не отговарят изцяло на изискванията.
„За Земята“ представиха на конференцията и редица препоръки по отношение на намаляването на замърсяването на въздуха с фини прахови частици. За подобряване на ситуацията в тази област е нужно разработването на ясен план за извеждане от употреба на старите печки използвани за отопление, съчетан с финансови механизми за подкрепа на най-уязвимите групи от населението. Експертите на организацията посочват и нуждата от въвеждане на зони с ниски емисии – за транспорт и за битово отопление, както и по-широко включване на гражданите в събирането на данни за замърсяването и обсъждането на мерки. Анализите показват и нужда от повишаване капацитета на общините в областта, както и преоценка на разположението, броя и техническата обезпеченост на мрежата и др.
Поетапната подмяна на отоплителните уредите на твърдо гориво ще продължи да бъде финансирана по еврофондовете, стана ясно от презентация на Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“ към Министерство на околната среда и водите. Според рамката и визията на Програма „Околна среда“ 2021-2027, по приоритет „Въздух“ се предвижда основна мярка за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление. Тя се очаква да е с индикативен бюджет от 610 млн. лв. Допустимите системи, които ще заменят замърсяващите печки са: термопомпи, климатици от най-висок енергиен клас, печки и котли на пелети. Свързването към топлопреносната мрежа също остава сериозен приоритет. За сметка на това системите на газ засега отпадат, посочи Магдалена Димитрова от Главна дирекция „ОП Околна среда“. Също така, след направен анализ на недостатъците на процеса дотук, този път се предвижда и наличието на консултанти, които да посещават домовете и да препоръчват най-подходящото оборудване за конкретната ситуация.
Конференцията „Качеството на атмосферния въздух. Как градовете да се справят със замърсяването на атмосферния въздух?“ бе организирана от Френски институт в България и Френското посолство, в партньорство с Националното сдружение на общините в България и Асоциацията на еколозите от общините в България, с подкрепата на Министерството на околната среда и водите. След две години на пандемични ограничения тя даде шанс на специалисти в областта, представящи общините, държавата на национално ниво и неправителствени организации в сектора да обменят мнения по ситуацията и напредъка по отношение на проблемите, свързани със замърсяването на въздуха. Лекции на френски и полски експерти подсказаха и добри практики от чуждестранния опит в това отношение.
Сред най-важните изводи от срещата са тенденцията за генерално повишаване на амбициите за ограничаване на замърсяването на въздуха на ниво ЕС, разширяването на мерките, ангажиментите и финансирането към по-малките населени места, необходимостта от по-голямо взаимодействие между общините и МОСВ, както и осъзнатата нужда на специалистите от общините за повишаване на локалния експертен капацитет.
