„За Земята“ следи с огромна тревога развитието на военните действия в Украйна и окупирането на Чернобил и най-голямата АЕЦ в Европа, Запорожие.
Войната само на 200 км от българската граница ни дава печален урок за рисковете, които носят атомните електроцентрали дори след края на технологичния си живот. Опасността за хората и околната среда от военни действия в районите на атомни електроцентрали и хранилища за съхранение на радиоактивни атомни отпадъци е огромна. „Реакторите в Запорожие са защитени от пряко попадение на ракета, но не и електрическите трансформатори, които се явяват слабото място на този тип АЕЦ.“, казва Тодор Тодоров, координатор от екип Климат и енергия на „За Земята“.
Хранилището в Чернобил за отработено ядрено гориво съдържа повече от 20 хил. касети, Международната агенция за атомна енергия вече съобщи, че няма връзка с наблюдателните системи на някогашната АЕЦ в Чернобил, централата вече не се захранва с ток. Изключено от електропреносната мрежа прекъсна възможността за следене на нивото на ядрена безопасност и ако електрозахранването не бъде възстановено бързо, може да настъпи срив в системата за охлаждане и повишаването на температурата да предизвика взрив в хранилището с много тежки последици за хората и околната среда в голям периметър и за години напред. Рискът от радиация е съвсем реален.
Една от най-големите ядрени аварии в света се случва именно в хранилище за радиоактивни отпадъци през 1957 г. в Маяк (тогава в СССР), оценено като авария от 6-а степен по международната скала за ядрени и радиационни събития (INES). Тогава системата за охлаждане излиза от строя и над 70 тона течни радиоактивни отпадъци се взривяват със сила, подобна на 80 тона тротил и изхвърлят във въздуха 160 тонен бетонен капак. Над 200 души умират от радиационна болест, а само за 12 часа радиоактивният облак достига до 350 км от мястото на аварията. Над 800 кв. км. са замърсени с цезий 137 и стронций 90. За сравнение, авариите в АЕЦ Фукушима и Чернобил са оценени на 7 степен.
Войната в Украйна ни дава печален урок за опасността да вярваме на митовете за чиста, безопасна и евтина енергия от АЕЦ. Виждаме, че в днешния сложен многополюсен свят атомните електроцентрали не са гаранция за сигурност, както твърди известната теза от времето на Студената война.
Има съвременни технологии с които напълно можем да заменим тази опасна и скъпа авантюра и поетапно да спрем да разчитаме на АЕЦ за енергия в дългосрочен план. България спешно трябва да преразгледа енергийната си стратегия и да планира диверсифициране на източниците и изграждане на енергийна независимост, както „За Земята“ посочва в писмото до Министерство на енергетиката. „Строежът на нова, скъпа АЕЦ, не само изисква огромни средства, но и ще е причина да се чувстваме безпомощни и застрашени при всеки военен конфликт в бъдеще или при всяка екстремна проява на климатичните промени.“, подчертава Тодор Тодоров.
Photo by Vladyslav Cherkasenko on Unsplash
