Между 29 и 31 мартв кино Люмиер ще бъде обявена гражданската инициатива отсечката на автомагистрала “Струма”извън Кресненския пролом да носи името на прочутия алпинист, биолог, изследовател и природозащитник Боян Петров. Това ще се случи по време на фестивала Дни на предизвикателствата, който се организира в трите локации кино Люмиер, НДК и Френския културен център.
Каузата за съхраняване на природата на Кресненското дефиле, запазването му като трасе за активен туризъм, на чиято територия местните хора могат да предлагат своята храна и гостоприемство в една съобразена с условията екосистема, беше завещана от Боян Петров, който дълги години беше сред инициаторите и основните движещи сили. Всички присъстващи ще могат да изразят подкрепата си, като се включат към подписка онлайн и на място – в кино Люмиер.
Искаме най-щадящия проект за магистрала – Заедно можем да постигнем повече!
Повече за спасяването на Кресненския пролом можете да прочететена сайта на каузата.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/03/ChallengeDays_project_WEB-1.jpg10801920Gerganahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngGergana2022-03-29 14:21:142022-03-30 12:50:01Фестивалът Дни на предизвикателствата посреща каузата за спасяването на Кресненския пролом
Заедно с нашата европейска мрежа от организации в 32 държави, Приятели на Земята-Европа разработихме 7 идеи за трансформация на икономиката на Европа. Представяме ви някои от нашите основни виждания и приоритети. Надяваме се, че те ще вдъхновят действия за цялостна промяна на сегашната доминираща, основана на растежа, капиталистическа, неолиберална икономика. Считаме, че тя е в основата на унищожаването на нашата обща планета и на хората и ще се борим да разарушим структурите на властта, които я поддържат и задвижват. Надяваме се, че нашата визия ще стимулира колективни действия за препроектиране на икономиката, така че тя да служи за благосъстоянието на всички хора и Земята. Всяка от представените идеи не е трансформираща сама по себе си – всички те са взаимозависими. Трансформиращата промяна на нашата икономическа система идва от прилагането на тези идеи, а и отвъд тях, заедно.
Нашата визия е за европейското равнище и е написана от европейска гледна точка. Въпреки че много от идеите могат да бъдат приложени в световен мащаб, ние се стремим да се учим от съюзниците си от Глобалния Юг, за да интегрираме истинска перспектива за справедливост точно там.
Какво е „икономика“? В най-основния си вид, „икономиката“ е съвкупност от производство и потребление, за чиито цели природните ресурси биват превръщани в стоки и услуги. Те варират от вода от чешмата до електричество, от пътища до обезщетения за безработица, от подстригване до храна.
Вредният възглед, че икономиката е отделена от природата и хората: няма нищо грешно в основната функция на икономиката, описана по-горе, но това, в което се е превърнала в практиката, политиката и културата е проблематично и причинява екологични и социални разрушения. Икономиката се разглежда като отделна сфера от обществото и Природата, като се пренебрегва фактът, че икономиката е „вградена“ в Природата и следователно зависи от нашата обща планета, която осигурява ресурси и поглъща замърсители, също и че икономиката се крепи, служи или поне въздейства на хората.
Възходът на неолиберализма: значението на неолиберализма започва да се ускорява в края на 40-те години на ХХв., водено главно от европейски мъже, бели, либерални и капиталистически икономисти и интелектуалци, обединени от убеждението си, че индивидуалната свобода е застрашена от колективистичните тенденции. Те налагат своите идеи и от 70-те години на ХХв. постепенно международните организации и правителства поемат по пътя на неолиберализма. Сега доминиращата европейска и световната икономическа идеология и практика е неолибералната пазарна икономика.
Неолиберализмът – пламенно про-капиталистическа икономическа идеология: неолиберализмът включва политически, икономически и социални договорености, които наблягат на пазарните отношения и индивидуалната отговорност, на приватизация на публичната сфера, липса на значимо демократично участие, дерегулация на корпоративния сектор, намаляване на данъците върху доходите и корпоративните данъци и съкращаване на публичните разходи. Тази идеология насърчава частната печалба ии „ефективността“ преди всичко останало. Всичко това погрешно се основава на схващането, че се създават ползи, които се „просмукват“ надолу по веригата и облагодетелстват всички. Доказано обаче, тя работи на основата на неравенство и следователно създава и възпроизвежда потисничество (включително патриархат, расизъм, класа, неоколониализъм, хетеронормативност) от тези, които притежават икономическа власт. Тя има за цел да комодифицира и монетизира колкото е възможно повече – включително Природата, отношенията между хората, както и между хората и техните територии на обитание, и не на последно място работата и телата на жените.
Икономическият растеж в основата на неолибералната, капиталистическа система: стремежът към постоянно разширяване и интензификация на икономическата сфера. Това е видно от факта, че основният показател за измерване на благосъстоянието на една държава е недалновидният и редуктивен брутен вътрешен продукт (БВП). Икономическият растеж се е превърнал и в ментална логика в индустриалните общества – императивът на растежа битува като постоянно и неутолимо желание за подобрение: „растежът е прогрес“.
Експлоатация на ресурсите, хората и Природата: с манията на европейските икономики за повече – повече печалба, повече добив, повече производство, повече потребление, а оттам и повече отпадъци – се появява чисто неустойчивият мащаб на извличане на ресурси, накърняващ Природата и тласкащ ни отвъд ресурсните граници на планетата. Европейските икономики са изградени до голяма степен чрез колонизиране на Глобалния Юг, чрез добив и изчерпване на ресурсите и присвояване на човешките тела и труд. Тези експлоататорски и несправедливи исторически събития продължават развитието си и до ден днешен чрез неоколониализма.
Доминиращата икономическа система се проваля в изпълнението на задълженията си спрямо хората и Планетата, НО икономиката е проектирана с умисъл и ние сме способни да я препроектираме, влагайки различен смисъл в нея! Трябва изцяло да трансформираме настоящата икономическа система, да демонтираме структурите на властта, които я поддържат и управляват, и трябва да действаме колективно, за да създадем икономика, чиято цел е едновременно:
– да задоволява основните нуждии да осигурява достоен живот за всички. Основните човешки нужди са малко, и могат да бъдат класифицирани, дори ако икономиката постоянно се опитва да ги смесва с желанията, които са безкрайни и ненаситни. Нуждите включват физически – хранене, здраве, подслон – и нефизически – например сигурност, привързаност, разбиране, участие и свързаност, почивка, идентичност, свобода;
– да останем в рамките на екологичните ограничения: спешно се нуждаем от абсолютно смаляване на потреблението и от много по-голямо глобално равенство в използването на природните ресурси, като най-големите редукции трябва да бъдат постигнати от най-богатите държави-консуматори в света, включително Европа.
Идеологически да се откажем от идеята, че по-голямото и по-бързото винаги е по-добро: да оспорим предполагаемата неизбежност и фанатичното желание за икономически растеж и увеличаването на материалното и дори нематериалното богатство. Основни стоки и услуги вече не трябва да бъдат стоки, а права извън пазарната логика, достъпни за всички.
Европейската икономика трябва да бъде подложена на общ дерастеш: общият обем и темп на европейската икономика трябва да става все по-малък и по-бавен. Дерастежът означава свиване на секторите на икономическа дейност, които са екологично разрушителни и не носят почти никаква социална полза, като например военния сектор, аерокосмическият сектор, бързата мода или опаковките за еднократна употреба. Въпреки това искаме да запазим или развием сектори, които задоволяват основните нужди и благосъстоянието на всички, като например санирането на сгради, възобновяемите енергийни източници, опаковките за многократна употреба, велосипедната инфраструктура, дейности с широко участие, като например обществени театрални постановки, агроекологични хранителни мрежи.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/02/COVER-image-for-paper.png10801920violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-22 11:02:122022-03-08 17:17:567 искри за запалване на нова икономика
Конференция по демокрация 2022 – търси презентатори/лектори /докладчици на тема „Граждански инициативи от Варна и страната“
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) и Сдружение “За Земята” стартира набирането на участници за Граждански форум – Конференция по Демокрация 2022, който ще се проведе на 26.02. 2022 г. (събота).
Конференцията предоставя възможност за представяне на граждански каузи, позиции или дейности в подкрепа на демократичните ценности. Местата за участие с осигурено от организаторите финансиране са ограничени. На кандидатите извън Варна ще бъдат поети разходите за пътни и нощувки.
Можете да представите дейности и от предишни години, защото форумът има за цел да осигурява трибуна за представяне на активности в подкрепа на демократичните ценности в обществото
свобода и защита на граждански права;
баланс на интереси на различни групи в обществото;
постигане на консенсус (договореност).
Форумът има за цел също да подпомага провеждането на дебати по прилагането на демократичните ценности и усъвършенстването на демократичните практики.
Всеки желаещ да представи дейности или казус трябва да заяви своето участие, като ни изпрати резюме на казуса (до 10 изречения) на електронен адрес:ecovarna.info@gmail.com до 31 януари 2022, 00:00 ч.
Всеки презентатор трябва да има предвид, че презентацията трябва да бъде 18 минути. Одобрените участници ще получат известие обратно на електронната поща, от която са изпратили своята заявка за участие и ще бъдат вписани в дневния ред на конференцията.
Мястото и дневния ред на конференцията ще бъдат обявени на 2-ри февруари 2022 г. в интернет страницата на ОЦОСУРwww.ecovarna.info. Одобрените лектори ще получат детайлна информация за конференцията.
За допълнителни въпроси може да се обръщате към организаторите на ел. адрес: ecovarna.info@gmail.com
Критериите към участниците:
активността да е в унисон с целите на форума;
деятелят или деятелите на активността да са приемащи критики;
с оглед баланса на интереси приоритет се дава първо на най-уязвимата група – гражданските активности, на второ място на призваните за водачи – политическите субекти и на трето място на представителите на бизнеса.
Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност
Вчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]
След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]
Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.
„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.
Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]
На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.
Бележки:
[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.
В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.
[1] Препоръка 98 (2002) на Бернската конвенция, казва, че „трябва да се избегне опцията за разширяване на настоящия път (Е79), тъй като това би причинило сериозни щети на природата, без възможни мерки за компенсирането им”.
[2] Забележки по голям проект „АМ Струма: Лот 3.2” (CCI 2019BG16CFMP001) от ГЕНЕРАЛНА ДИРЕКЦИЯ ГРАДСКО И РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ, Ares(2019)6378788 – 15/10/2019
„Настоящата Оценка за съвместимостта (наричана по-долу „АА“) не е в съответствие с член 6(3) от Директивата за местообитанията (…) и по-конкретно на Решение 3-3/2017 на Министерството на околната среда и водите на Република България (наричано по-нататък „Решението за ОВОС“) и на съответния доклад за оценка (…) ще бъде необходимо да се анализират въздействията на проекта спрямо тези цели в преработена Оценка на съответствието.
Проектът е оценен като неоказващ значително въздействие върху двата засегнати района на Натура 2000 (…) въз основа на няколко мерки за смекчаване, чиято ефективност е несигурна, като по този начин не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията (…) смекчаващите мерки по E79 за справяне с натиска в момента, свързан с експлоатацията на другите участъци от магистралата, трябва да бъдат преразгледани и коригирани според случая, въз основа на необходимите цели за опазване на обектите.
(…)изграждането и експлоатацията на другите лотове от магистралата доведоха до увеличаване на натиска върху обектите по Натура 2000 поради нарастващ трафик. Следователно България трябва да обясни как възнамерява да гарантира нарастващия натиск върху обектите по Натура 2000 от експлоатацията на автомагистрала „Струма“ (лотове, различни от 3.2) и път Е79, в очакване на прилагането на мерките за смекчаване до 2027 г.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/12/Screenshot-2021-12-02-at-16.32.34.png13622054perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-12-02 17:11:132022-03-22 16:11:02Прессъобщение: Строителството на АМ Струма през Кресна
Извънредното есенно издание на гражданския форум „Конференция по демокрация“ ще се излъчва на живо във Facebook и YouTube на 6 ноември(събота) от 10:00 до 16:00 часа.
Форматът на събитието е съобразен с наложените противоепидемични мерки и ще бъде без публика на живо. Въпреки това, всеки ще има възможност да задава въпроси и да участва в дискусията чрез коментар по време на излъчването на живо.
Целта на форума е да осигурява трибуна за представяне на граждански каузи и дейности в подкрепа на демократичните ценности в обществото
свобода и защита на граждански права,
баланс на интереси на различни групи в обществото,
постигане на консенсус и устойчиво развитие.
В предстоящото издание на конференцията, на фокус са въпросите за изгарянето на отпадъците, добива на газ в Добруджа, енергийната и Ковид кризите.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/11/Konf_Democracy_2021_FB-cover_LIVE.png462820perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-11-02 16:20:202022-01-27 16:10:08Форум „Конференция по демокрация“, на живо във Facebook и YouTube, 6.11.21 (събота)
Гражданските организациите и движения стартират знаков манифест, призоваващ за обновен подход към обществените услуги, като образование, енергетика, храна, здравеопазване и здравни грижи, настаняване, социално осигуряване, телекомуникации, транспорт, събиране и оползотворяване на отпадъци, вода и санитарни условия, които да адресират неравенството, екологичните и други кризи, пред които светът е изправен в момента.
Този манифест беше колективно разработен през последните 10 месеца от десетки граждански организации и отделни лица чрез поредица от срещи, регионални дискусии и онлайн консултации. Пандемията COVID-19 превърна в голямо облекчение последиците от десетилетията на приватизация и комерсиализация на услуги, необходими за достойното човешко съществуване. Продължаващите въздействия на пандемията се пресичат с други две големи предизвикателства, пред които е изправен светът: високо и нарастващо неравенство и климатична и екологична криза, която заплашва да тласне още 120 милиона души в бедност до 2030 г.
Манифестът отговаря на този контекст като обединяващ зов за обществените услуги, предлагайки конкретна алтернатива на доминиращия неолиберален наратив, който не успя да запази правата на човека и да осигури достоен живот за всички. Манифестът позиционира обществените услуги като основа на справедливо и равноправно общество и на социалния пакт, който прилага основните ценности на солидарност, равенство и човешко достойнство. Той представя серия от 10 принципа за универсални качествени обществени услуги през 21-век и очертава как финансирането на такива услуги е възможно.
Манифестът е пуснат преди „Enough is enough: The Future is Public“, събитие събиращо 9 експерта по правата на човека на 26 октомври (от 17:00 – 19:00 GMT+3), за да обсъдят решаващата роля на обществените услуги в изграждането на приобщаваща, социално- справедлива, устойчива икономика и общество. Регистрирайте се тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/10/Manifesto3.jpg9001600maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-26 16:18:312021-10-26 16:18:31Гражданското общество по света се обединява с манифест, за да призове за нов подход към обществените услуги насочени към справяне с глобалните кризи
Според последния доклад на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (IPCC), публикуван на 9 август 2021 г. и одобрен от 195 държави-членки на IPCC, много от промените наблюдавани в климата са безпрецедентни за последните хиляди, ако не и стотици хиляди години. Някои от тях вече са в ход. Такова е продължаващото покачване на морското равнище. Те са необратими през следващите стотици дори хиляди години.
Драстичното инезабавно намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове, би ограничило изменението на климата. Ползите за качеството на въздуха биха дошли бързо, но стабилизирането на глобалните температури може да отнеме 20 – 30 години, според доклада на Работна група I на IPCC.
„Настоящият доклад отразява изключителни усилия при изключителни обстоятелства“, каза Хоесунг Лий, председател на IPCC. „Иновациите в този доклад и напредъкът в науката за климата, които той отразява, осигуряват безценен принос за преговорите за климата и вземането на решения.“
Този доклад по изменението на климата предоставя актуализирани оценки за шансовете за преминаване на нивото на глобалното затопляне от 1.5°C през следващите десетилетия. Подчертава се, че ако не се постигне незабавно, бързо и мащабно намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаването на средното глобалното затопляне до 1.5°C или дори 2°C ще бъде невъзможно.
Парниковите газове
Информацията в доклада показва, че емисиите на парникови газове възникнали от човешка дейност са причина за приблизително 1.1°C затопляне от 1850/1900 г. насам. Посочва се, че през следващите 20 години се очаква глобалната температура да достигне или надвиши средно 1.5°C затопляне. Тази оценка се основава на подобрени набори от данни за наблюдение и оценка на затоплянето в исторически план, както и на напредъка в научното разбиране за реакцията на климатичната система към емисиите на парникови газове от човешката дейност.
„Този доклад е проверка на реалността“, казва съпредседателят на Работна група I на IPCC Валери Масън-Делмот. „Сега имаме много по-ясна картина за миналия, настоящия и бъдещия климат на планетата. Това е от съществено значение, за да разберем накъде сме тръгнали, какво можем да направим и как можем да се подготвим.“
Всеки регион на Земята е изправен пред нарастващи промени! Много характеристики на изменението на климата пряко зависят от нивото на глобалното затопляне. А това, което хората изпитват, често е много различно от средното за света. Например, затоплянето на сушата е по-голямо от средното глобално затопляне и е повече от два пъти по-високо в Арктика. „Изменението на климата вече засяга всеки регион на Земята по много начини. Промените, които преживяваме, ще се увеличат с увеличаващото се затопляне”, заяви съпредседателят на Работна група I на IPCC Панмао Джай.
Докладът предвижда, че през следващите десетилетия изменението на климата ще се увеличи във всички региони. Повишаване на температурата до 1.5°C на глобално ниво, ще предизвика увеличаване на топлинните вълни. Продължителността на топлите сезони ще се увеличава, а тази на студените ще намалява. При ръст на температурата от 2°C температурните екстремуми ще зачестят. Те биха достигнали критичните прагове на толерантност за селското стопанство и общественото здраве, показва докладът.
Изменението на климата
Но не става въпрос само за температурата. Изменението на климата носи със себе си множество различни промени в различните региони. Всички те ще се увеличат с по-нататъшното затопляне. Промени ще има във влажността и сухотата, във ветровете, снега и леда, в крайбрежните зони и океаните. Например:
Изменението на климата ще засилва интензивността на водния цикъл. Това ще доведе до по-интензивни валежи и свързаните с тях наводнения на места. А в много други региони – до по-интензивна суша.
Изменението на климата оказва влияние върху режимите на валежите. Във високите географски ширини валежите вероятно ще се увеличат. В голяма част от субтропиците – се очаква те да намалеят. Очакват се промени в мусонните валежи, които ще варират в зависимост от региона.
В крайбрежните райони ще се наблюдава непрекъснато покачване на морското равнище през 21-ви век. Това ще допринесе за по-чести и тежки крайбрежни наводнения в низинните райони и крайбрежна ерозия. Екстремни събития, свързани с морското равнище, които преди са се случвали веднъж на 100 години, до края на този век вероятно ще започнат да се случват всяка година.
По-нататъшното затопляне ще засили размразяването на Вечната замръзналост (пермафрост). Така загубата на сезонна снежна покривка ще усили топенето на ледниците и ледената покривка. А това ще доведе до загубата на летния арктически морски лед.
Промените в океана, включително затоплянето, по-честите морски горещи вълни, окисляването на океана и намалените нива на кислород са еднозначно свързани с човешкото влияние. Тези промени засягат както океанските екосистеми, така и хората, които разчитат на тях. Очаква се те да продължат минимум и през останалата част от този век.
В градовете бедствията предизвикани от изменението на климата могат да бъдат непропорционално засилени. В този списък влизат различни аспекти, сред които затоплянето (тъй като градските райони обикновено са по-топли от извънградските), наводненията от поройни валежи и покачването на морското равнище в крайбрежните градове.
Доклад по изменението на климата
Шестият оценъчен доклад на IPCC за първи път предоставя по-подробна регионална оценка на изменението на климата. Акцентира върху полезна информация, която може да послужи за валидиране на риска, адаптация и набелязване на други решения. Също така предлага и нова рамка, която да помогне да се обяснят физическите промени в климата. Затопляне, захлаждане, дъжд, суша, сняг, вятър, крайбрежни наводнения и други са обяснени на достъпен език. Докладът обяснява и какво на практика означават те за обществото и екосистемите. Тази регионална информация може да бъде проучена подробно в новоразработения Интерактивен атлас (Interactive Atlas) interactive-atlas.ipcc.ch, както и в регионални информационни бюлетини, техническото обобщение и в самия доклад.
Човешкият вид има влияние върху миналия и бъдещия климат на планетата! В доклада се посочва, че „от десетилетия е ясно, че климатът на Земята се променя и ролята на човешкото влияние върху климатичната система е безспорна“. Това твърди Масън-Делмот. Новият доклад отразява и значителния напредък в науката при анализа на причините, а следователно и разбирането на ролята на изменението на климата за засилване на специфични метеорологични и климатични събития, като екстремни горещи вълни и обилни валежи.
Докладът еднозначно показва, че човешките действия все още имат потенциала да определят бъдещия ход на климатичните промени и съответните последствия. Доказателствата са ясни. Въглеродният диоксид (CO2) е основният двигател на изменението на климата, въпреки че и други парникови газове и замърсители на въздуха също оказват негативно влияние. „Стабилизирането на климата ще изисква силно, бързо и устойчиво намаляване на емисиите на парникови газове и достигане на нулеви емисии на CO2. Ограничаването на други парникови газове и замърсители на въздуха, особено метана (бел. р. изпускан по цялата верига на изкопаемия/природен газ), може да има ползи както за здравето, така и за климата “, заявява Джай.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/08/global-warming-2034896_1280.jpg7201280maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-08-16 17:10:402021-08-17 16:51:07Относно доклад на Междуправителствената група по изменението на климата (IPCC)
Поредица от събития с вход ‘свободен’, посветени на прехода към природосъобразен и етичен начин на живот и приспособяване към климатичните промени
На 25-ти и 26-ти юни в светлата част на деня пред варненския Фестивален комплекс можете да посетите фестивала „Зелена революция“ (Green REvolution). Той включва работилници, презентации и щандове на екоинициативи, производители и търговци на екологични стоки. Каузата на фестивала е в подкрепа на природозащитни младежки дейности в района на Североизточна България.
Организатори са Екологичните сдружения „За Земята“ и Обществен център по околна среда и устойчиво развитие-Варна, участие в организацията взе и Фермерски пазар Варна. Всички, изкушени от екологичните каузи, са добре дошли, а актуална информация можете да намерите във Facebook страницата и събитието. На 27 юни в хотел „Черно море“ ще се състои и конференция на тема „Климатична адаптация и преход към екологичен начин на живот“, на която лектори с опит, както и всички интересуващи се, могат да споделят и обменят опит по темите климатична адаптация и живот извън градска среда. Желаещите да бъдат лектори или участници във фестивала и конференцията могат да се регистрират на сайта ecohub.bg https://ecohub.bg/festival-green-revolution-zelena-revolyutsia .
Промените в климата се проявяват все по-осезаемо и изискват спешна промяна към устойчиви и справедливи модели на производство и потребление. Вместо доставка на продукти от другия край на света, трябва да се замислим за възможността да купуваме плодове, зеленчуци, стоки, произведени близо до нас. Така стимулираме местни производители и им помагаме да предлагат по-голямо разнообразие и качество.
Целта на събитията „Зелена революция“ е да достигне пряко до възможно повече хора, за да ги мотивира да осъзнаят силата, която притежават — да предприемат лично действия за по-екологичен начин на живот. Често практики, с които сме свикнали, имат разрушителен ефект върху природата. Например, предлагането на нереално евтини продукти стимулира купуването и потребяването на вещи, от които нямаме нужда. От една страна, така генерираме планини от отпадъци, а от друга харчим пари, които можем да инвестираме в нещо смислено и полезно. Не на последно място, излишните продукти консумират ресурси и енергия в свят, който вече се задъхва от свръхпотреблението.
„Общество, което не осъзнава, че промоцията е майка на мизерията, има бъдеще единствено, ако приеме нова етика на живот в хармония с природата“ – заключва Тодор Славов от „За Земята“, съорганизатор на фестивала.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/06/196780459_101853252134629_8887973738287345438_n.jpg360820violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-06-24 15:24:392021-06-24 15:28:06Варна посреща фестивала „Зелена революция“ между 25 и 27 юни
Днес, 31.03, е последния ден за становища по Екологичната оценка на новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027.
Екологично сдружение „За Земята“ следи тези програми вече трети програмен период и участва с анализи и препоръки в процеса на изработването, одобряването и осъществяването им.
ОП Транспорт е един от най-въглеродно интензивните финансови инструменти заради насърчаването на автомобилния транспорт, но има и потенциал да реформира националната транспортна система в съответствие с Европейските стандарти и в услуга на българските граждани.
За съжаление, за пореден път установяваме, че и новата ОП ТС 2021-2027 е по-скоро подчинена на интересите на строителните компании и политическия приоритет за обслужване на автомобилния транспорт. Също както и при предишните, това планиране не позволява изпълнението на заложените цели.
Анализът и изводите на Интегрирания план „Енергетика и климат“ до 2030 с хоризонт 2050 г. ясно показват, че близо 20 годишни инвестиции на милиарди лева по тази програма не са довели до по-устойчива национална транспортна система.
дори при изпълнението на всички мерки на национално ниво до 2030 г. се очакванезначително намаление на емисиите от транспорта;
показва увеличаване на Крайното енергийно потребление в сектор транспорт;
прогнозирано е увеличаване на дела на автомобилния транспорт особеннодрастично при товарният.
Незначително увеличение на железопътния транспорт при пътническия и товарния.
Всеки един от тези показатели противоречи на Европейската стратегия за транспортния сектор и обрича българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга.
Относно самата Екологична оценка, формалният и безкритичен подход възприет от отговорната институция МОСВ за ЕО и ОВОС на отделните големи проекти системно води до подценяване на препятствията пред проектите и самата програма. Двете процедури по екологичното законодателство не успявят да изпълнят целта си, като изглежда че отговорните институции използват процедурите за „подпечатването“ на вече заложените проекти и готовите програми, а не за да определят актуалните проблеми и да променят проектите и програмите, така че да отговорят адекватно на предизвикателствата.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/railway-1245906_1280.jpg8001280violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-04-12 20:51:202022-01-27 16:10:54Обречени ли са българските граждани и бизнес на скъпа и замърсяваща транспортна услуга?
Критерии за подпомагане на работниците във въгледобивната и въглепреработващата индустрии в условия на справедлив преход
ИНФОРМАЦИОНЕН ЛИСТ ЯНУАРИ 2021 Alexander Reitzenstein, Felix Heilmann & Rebekka Popp
През 2021 г. повечето държави-членки на ЕС разработват Териториални планове за справедлив преход на своите въглищни региони за достъп до Фонда за справедлив преход на ЕС. Това поставя на преден план въпроса как изглежда един добър преходен пакет, насочен към засегнатите региони, общности и работници. Този информационен лист представя три критерия, базирани на съществуващи случаи, за да оповести разработването на национални или регионални схеми за подпомагане на миньори в ЕС.
Схемите за подпомагане на работниците са само един необходим компонент от цялостния Справедлив преход
Схемите за подпомагане на работници под формата на директни обезщетения при съкращения могат да осигурят важен финансов мост за работници, които са близо до пенсионирането си или търсят нови възможности за работа. Те обаче не са достатъчни сами по себе си и е изключително важно да се комбинират с други политики, които допринасят за Справедливия преход отвъд въглищата в региона.
Пример: Стратегията за справедлив преход на Испания
През 2018 г. испанското правителство подписа стратегическо споразумение със синдикатите на въглищния сектор на страната за прилагане на Насоките на международната трудова организация за справедлив преход.[1] Сделката за Plan del Carbon на стойност 250 милиона евро включва затварянето на всички частни въглищни мини, които са станали икономически нерентабилни, като замества субсидиите за въгледобивната индустрия с план за устойчиво развитие.[2] Първият компонент за прилагането му беше разработването на икономическа Стратегия за справедлив преход, част от испанския Закон за климатичните промени.
Сделката включва разпоредби, които позволяват на всички миньори, които са на възраст 48 или повече години или са служили поне 25 години във въгледобивната индустрия, да се пенсионират по-рано. По-младите миньори ще получат обезщетение за съкращение в размер 10 000 евро, както и по една 35-дневна заплата за всяка година служба. Миньорите със здравословни проблеми вследствие на професията, като азбестоза, ще получат допълнително обезщетение в размер на 26 000 евро. Към тази пряка финансова подкрепа, испанската Стратегия за справедлив преход съдържа важни мерки като подкрепа за развитието на нови икономически дейности в засегнатите региони, подкрепа за стратегически индустриални сектори, намеси на пазара на труда за насърчаване на създаването на работни места и мерки за екологично професионално обучение.[3] Всички тези разпоредби превръщат испанската стратегия в пример за добра практика в интегрирането на схеми за пряко подпомагане на работници в една по-широка рамка за справедлив преход.
Схемите за подпомагане трябва да бъдат съобразени със специфичните нужди на различните целеви групи
Схемите за подпомагане трябва да бъдат разработени в съответствие с нуждите на различните целеви групи. Например по-възрастните работници ще бъдат по-заинтересовани от заместител на доходите чрез схеми за държавно подпомагане и възможности за ранно пенсиониране, докато по-младите работници ще имат по-голяма нужда от активна подкрепа в търсенето на нова работа, включваща затвърждаване или повишаване на квалификацията.[4] Тези различни обстоятелства трябва да се спазват при изготвянето на схеми за подпомагане и изискват да се вземе предвид демографският състав на засегнатата работна сила, както и наличните възможности за работниците да си намерят нова работа.
Пример: Препоръки на канадската Работна група за справедлив преход
Работната група за справедлив преход, включваща различни заинтересовани страни, която канадското правителство свика през 2018 г., положи едни от най-всеобхватните усилия за разбиране на предизвикателствата, пред които са изправени работниците и регионите при поетапното закриване на въгледобивните и въглепреработвателни предприятия, като съответно предложи решения.[5] В окончателния си доклад Работната група препоръчва правителството да следва двупосочна стратегия за 1) създаване на „програма за свързване на пенсиите“ за работници, които ще се пенсионират по-рано от планираното поради поетапното закриване на въгледобивните предприятия; и 2) прилагане на мерки, които позволяват, особено на по-младите работници да преминат към нова, устойчива заетост. За постигането на последното докладът предлага създаването на публичен регистър, осигуряващ достъп до цялата съответна информация за пазара на труда, както и разработването на всеобхватна програма за финансиране в подкрепа на работниците, които са в процес на смяна на работата си, включително чрез временна финансова подкрепа, образование и обучение, и подкрепа на мобилността.[6]
Държавата не трябва да освобождава компаниите от финансовите им отговорности
Работодателите трябва да допринасят за социалното благосъстояние на своите служители, включително чрез пенсионни възнаграждения. Този принцип се прилага дори в контекста на държавно планирано поетапно закриване на въгледобивни предприятия. Независимо от това, могат да бъдат оправдани и допълнителни схеми за държавно подпомагане в подкрепа на прехода. Изключително важно е обаче тези допълнителни схеми, финансирани от държавния бюджет, да осигурят допълнителни ползи за работниците и общностите: не е приемливо такива схеми просто да покриват съществуващите преди това финансови отговорности на компаниите. В същото време частните компании могат да играят конструктивна роля в справедливия преход, например чрез предлагане на възможности за преквалификация, какъвто е случаят в проектите на „Академия за възобновяема енергия“, които в момента се разработват в Полша и Румъния.
Пример: Обезщетения при съкращения в Германия за възрастни работници от въгледобивната индустрия
Германското правителство подпомага финансово работници в мини за лигнитни въглища, преработвателни заводи за антрацитни въглища и преработвателни заводи за лигнитни въглища, които са на възраст над 58 години и са засегнати от съкращения поради затваряне на заводи или мини, или поради намаляване на производството в даден завод. Според правителствените оценки разходите за тази схема за подпомагане възлизат на 5 милиарда евро до 2048 г. [7] Съответните работници получават обезщетение при съкращение за период до пет години докато не достигнат редовна пенсионна възраст, както и държавна вноска за здравно осигуряване до 50%. Програмата се финансира от федералния бюджет. Освен това правната рамка гарантира, че работниците, които губят работата си поради поетапното затваряне на предприятията, няма да са потърпевши по отношение размера на техните по-късни пенсии — разликата се покрива чрез публични плащания към пенсионната система. Освен това публична агенция предоставя информация за възможностите за преквалификация и обучение, за да гарантира, че работниците, които биха искали да продължат друга кариера, имат достатъчно възможности. Възможно е както да получат обезщетение при съкращение, така и да започнат друга работа.
Синдикатите приветстваха решението за обезщетение при съкращение. Въпреки това, Mercator Institute for Global Commons (MCC) и IAB, мозъчният тръст на Федералното бюро по труда, разкритикуваха, че обезщетенията са „подарък за индустрията“, тъй като публичната схема за компенсации, приложими за голяма част от работниците в лигнитната индустрия, замества съществуващите ангажименти за финансирано от компанията ранно пенсиониране, за което са предвидени 1,7 милиарда евро. Техният анализ също така установи, че мерките няма да ускорят процента на социално приемливите намаления на заетостта. Вместо това те предлагат Федералната агенция по труда просто да предложи същата застраховка за заплати, която се предоставя на по-възрастни безработни във всички отрасли, вместо държавата да освобождава въгледобивните компании от съществуващите пенсионни задължения.[8]
За E3G
E3G е независим мозъчен тръст по въпросите на климата, който ускорява прехода към климатично безопасен свят. E3G изгражда междусекторни коалиции, за да постигне внимателно дефинирани резултати, избрани поради способността им да стимулират промяната. E3G работи в тясно сътрудничество със съмишленици в правителството, политиката, бизнеса, гражданското общество, науката, медиите, фондациите с обществен интерес и други сфери. През 2018 г.,за трета поредна година, E3G се класира на пето място като мозъчния тръст с най-голямо влияние в световен мащаб в областта на околната среда. Повече информация можете да намерите на www.e3g.org.
Партньори
Този проект е част от Европейската климатична инициатива (EUKI) на Германското федерално министерство на околната среда, oпазването на природата и ядрената безопасност(BMU). Мненията, представени в този брифинг, са единствено отговорност на авторите и не отразяват непременно становища на Германското федерално министерство на околната среда, опазването на природата и ядрената безопасност(BMU).
[1] International Labour Organisation’s Guidelines for a Just Transition: Рамково споразумение за справедлив преход на въгледобива и устойчиво развитие на минните общности за периода 2019-2027 г.
[2] IndustriALL (2018) Испанските синдикати от въгледобивната индустрия печелят забележителна Сделка за Справедлив Преход; The Guardian (2018) Испания ще затвори повечето въглищни мини в сделката за преход от 250 милиона евро
[3] Европа отвъд въглищата(2020 г.) Казвайки Адио на въглищата
[4] Европейска комисия (2020) Наръчник за подкрепа за устойчива заетост и социално подпомагане
[5] Съюз Енергия без въглища(2019) Работна Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия
[6] Правителство на Канада (2018 г.) Окончателен доклад на Работната Група за Справедлив Преход за Канадските работници и общности във въгледобивната индустрия
[7] Deutscher Bundestag (2020) Kohleausstiegsgesetz
[8] MCC (2019) Gewinner und Verlierer eines staatlichen Vorruhestands
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/03/stephen-philpott-TTbwJVG4zO4-unsplash.jpg427640violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-23 13:39:412021-03-23 13:49:42Какво получават работниците във въглищната индустрия при справедлив преход?
Екип „Икономическа справедливост” в “За Земята” търси да назначи координатор на проект за изграждане на капацитета на организацията като част от европейската мрежа Eurodad (European Network on Debt and Development), която работи за справедливи икономически системи.
Координаторът ще работи за засилване капацитета на „За Земята“ по теми като финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, данъчна справедливост, климатично финансиране, обществени банки и държавен дълг. Съвместно с екип „Икономическа справедливост“, координаторът ще има възможност да се развие в избрани теми и да разработи конкретни кампании, свързани с обществени средства, които да се разходват в полза на природата и хората.
Работата ще бъде в тясно сътрудничество с координатори по конкретните теми от мрежата Eurodad.
Задължения и отговорности:
Осъществява и поддържа регулярни контакти с различните тематични координатори от мрежата Eurodad;
Идентифицира възможности за кампании, съвместно с другите екипи на „За Земята“ и международните партньори;
Координира и изпълнява дейностите по проекта – организиране на уебинари, комуникация и въвличане на експерти, създаване на съдържание за уеб-сайт www.ograbvane.com и www.zazemiata.org, участие в международни конференции, писма и позиции;
Участва в изготвянето и разпространението на материали;
Участва в планирането и изпълнението на кампании;
Списъкът не е изчерпателен, избраният кандидат ще се включва в изпълнението на проекти, свързани с кампанията.
Изисквания:
Икономическо образование или опит по една или повече от темите: държавен дълг, финансиране на инфраструктурни проекти и публично-частни партньорства, данъчна справедливост, климатично финансиране, публични банки
Разбиране на работата и процесите на европейските институции и международни финансови институции;
Умение да работи, както в група, така и да бъде инициативен и самоорганизиран;
Опит в работа с международни организации и мрежи;
Добри комуникационни способности;
Перфектен говорим и писмен английски език;
Опит в управление на проекти и финансовото им отчитане е предимство;
Ангажираност по теми, свързани с екологична справедливост и каузите на За Земята.
Какво предлагаме:
Заетост: Гъвкаво работно време и между 70 и 100 % заетост (предпочитанието е за пълно работно време, но подлежи на договаряне).
Срок на договора – срочен договор до юни 2022 г., с пробен период – 3 месеца. Възможно е продължаване на договора при търсене на допълнително финансиране.
Старт: възможно най-скоро, по договаряне
Заплащане: конкурентно за сектора (между 1,700 и 2,000 лв. нетна заплата при 100% заетост)
Къде: може да е базиран във всяка точка на страната, но работата изисква спорадични пътувания в страната и извън нея, за среща с екипа в София и работни срещи
Работни езици: английски и български
Как да кандидатствате:
Изпратете кратко мотивационно писмо и CV на адрес jobs@zazemiata.org до 7 март 2021г.с предмет: Координатор към екип „Икономическа справедливост“
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/02/mostafa-meraji-cUxF-FcFwL4-unsplash-scaled.jpg17072560violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-02-18 19:19:242021-02-26 09:18:52Стани част от екип „Икономическа справедливост“ в За Земята
Едно от основните приоритети на ЕС е приспособяването на икономиката към принципа на затворен цикъл на материалите. „Рециклирай“ се превърна в мантра, но все още не говорим достатъчно за стъпките, които идват преди достигане до този етап. Големият въпрос е дали тези стъпки всъщност не крият възможности за устойчив жизнен цикъл на електронните продукти.
Да започнем с това, че в йерархията на управлението на отпадъците рециклирането, като част от усилията за общества с нулеви отпадъци и кръгова икономика, се намира по-ниско от „намаляване на употребата“ и „поправка“ (виж „подготовка за повторна употреба“ („preparation for reuse“) в пирамидата по-долу). Рециклирането идва като крайно решение, а някои добри практики дори тук в България вече са на разположение. Консумацията на суровини в индустрията се увеличава само поради насърчаването на хиперпроизводството, която работи извън естествените граници, поради агресивни маркетингови стратегии, планирано остаряване на продуктите и др. Поправката и особено движението „Право на поправка“ в САЩ и в Европа набира скорост, а обществото започва да разбира, че старият модел на „вземи-използвай-изхвърли“ е социално и екологично неустойчив.
ЕС трябва да приоритизира поправката, вместо изхвърлянето, и така дава шанс 1 от 3 уреда да бъде рециклиран по подходящ начин, без вреда за хората и природата. Има няколко предимства поправката да стане възможна и общодостъпна навсякъде в ЕС, за да се удължи максимално животът на електрониката. Първо, поправката е устойчиво решение, тъй като нашата планета разполага с ограничени ресурси, които в крайна сметка ще се изчерпат. Един iPhone, който тежи 4,5 унции, изисква 295 паунда суровина (руда + вода). И това количество само ще се увеличава с нарастването на търсенето на готини джаджи – търсене, което е, разбира се, движено от желанието на производителите за максимизиране на печалбите. Всеки поправен мобилен телефон е един произведен по-малко.
На второ място, според iFixit, насърчаването на поправката ще даде на хората достъп до продукти, ще направи направи значителна стъпка към решаването на проблема с електронните отпадъци и ще създаде работни места, които няма да могат да бъдат аутсорснати. Тези работни места са квалифицирани, добре платени и се радват на непрекъснато търсене. Поправката на електроники в САЩ подкрепя 56 625 малки предприятия, в които работят 143 637 души с общо 19 милиарда щатски долара годишни приходи. За сравнение, на всеки 1000 тона електронни отпадъци депонирането създава 1 работно място, рециклирането създава 15 работни места, а поправката създава 200 работни места.
На трето място, когато поправяме електроника, хората, които преди не са имали достъп до мобилен телефон (2,1 милирда души по целия свят), получават възможност да се присъединят към интернет общността и по този начин да преодолеят дигиталното разделение. Интернет вече не е лукс, той е обявен за човешко право и достъпните и на разумни цени ремонтни услуги поддържат това право. Ремонтът има смисъл поради много причини и за ЕС трябва да бъде приоритет, ако иска да бъде последователен в стремежа си за по-малък екологичен отпечатък и зачитане на правата на човека. Що се отнася до рециклирането, то е предпочитано от изхвърлянето, но не е универсалният отговор – рециклирането трябва да бъде най-крайното решение, което идва едва на края на умишлено удължения живот на електрониките чрез устойчив дизайн (директивата на ЕС за екодизайн, която отскоро включва електроника) при замисъла и производството и чрез наличието на ремонтни услуги. Стойността на рециклирането се състои във възможността за извличане на ценни материали, така че да се сведе до минимум добива на нови и по този начин да се избегнат всички негативни ефекти за природата и общностите, които екстрактивизмът води заедно със себе си.
Електронните отпадъци са най-бързо растящият поток от отпадъци, в световен мащаб всяка година се генерират почти 50 милиона тона. Това е и токсичен вид отпадъци, тъй като съдържа метали като олово или други вещества като фталати и бромирани забавители на горенето, които причиняват непоправими щети на човешкото тяло, водите или животните и растенията. Международната спогодба, която регулира глобалното движение на опасни отпадъци, е Базелската конвенция. Въпреки ратификацията си от необходимия брой страни, електронните отпадъци все още са доходоносен бизнес в глобалния Юг, където електрониката се доставя от страни от глобалния Север. Незаконните депа за електронни отпадъци и неформалното извличане на метали в електрониката са единствената възможност за препитание в някои райони на глобалния Юг. В момента в ЕС само 31% от електронните отпадъци се рециклират или 3,9 милиона тона от общите 10,4 милиона тона електронни отпадъци, генерирани от страните в ЕС. Европейската агенция за околна среда е изчислила максимален потенциал за разделно събиране на електронни отпадъци от 75%, докато настоящата директива на ЕС за ОЕЕО предвижда между 55% и 80% в зависимост от вида на продукта. За тази цел в Европа се създават центрове за промишлено рециклиране, където електронните отпадъци могат безопасно да се рециклират и металите да се реинтегрират във веригата за доставка на електрониките.
Има достатъчно информация за жизнения цикъл на електронните продукти, която не може да бъде включена в това резюме. Това, което знаем за начините на производство, потребление и изхвърляне на електрониките, ни мотивира да търсим алтернативи на добива на суровините, използвани за тяхното производство. Икономически алтернативи съществуват и те биха могли да осигурят работни места, да укрепят нашите грижи за природата и общностите ни. Тези алтернативи трябва да бъдат приоритети за институциите, които осигуряват финансиране за проекти, насочени към създаване на проспериращи общества – налични и достъпни ремонтни предприятния навсякъде или центрове за рециклиране на нашите електронни уреди.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/12/eirik-solheim-mWTOR3Rx8l8-unsplash-scaled.jpg17062560violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-29 21:15:112020-12-31 12:08:51Намалете, поправете и рециклирайте електронните продукти
Брюксел, 5 октомври 2020 г.
Над 180 представители на гражданското общество, бизнес асоциации, младежки организации, научни институти, академични среди, градове, местни и регионални инициативни органи от Централна и Източна Европа призовават своите правителства да хванат вълната на Европейската зелена сделка, преди предстоящияЕвропейски съвет следващата седмица, където правителствата на държавите от Европейския съюз ще обсъдят новите цели на Евросъюза за климата до 2030 г.
Министър-председателите на България, Румъния, Чешката република, Словакия, Унгария и Полша получиха днес писмо-призив, подписано от широка коалиция представители на гражданското общество от Централна и Източна Европа. Писмото настоява средствата за икономическо възстановяване да гарантират изпълнението на по-амбициозни цели на ЕС до 2030 г.в областта на климата, както и да осигурят социална справедливост, подобряване на състоянието на околната среда, икономиката и здравето. Правителствата на страните от Централна и Източна Европа бяха приканени да предприемат визионерски реформи и интелигентни политики, коитомогат ефективно да се справятедновременно с икономическата, здравната и климатичната кризи.
„Сега е точният момент да използваме възможността да преструктурираме икономиките си по начин, щадящ природата и здравето на хората – начинът, по който произвеждаме и консумираме енергията, от която се нуждаем, продуктите и услугите. Алтернативата да зариваме главата си в пясъка и да твърдим, че щом разполагаме с въглища ще ги използваме докато свършат само ще утежни още повече неминуемия енергиен преход, както и отрицателните въздействия от климатичните промени.“, казва Радостина Славкова от Екологично сдружение„За Земята“.
„Никога в историята си ЕС не е мобилизирал толкова много публични средства, които да могат бързо да ни доведат до климатичен неутралитет. Това трябва да се разглежда като възможност за въглеродно-интензивните региони да осъществят скок към чисти енергийни системи и икономики. В момента няма по-добра инвестиция от увеличаване на усилията в областта на климата“, казва и Лилиана Растоцка от Словашката инициатива за климата.
„Нашият регион вече е повлиян от изменението на климата. И това въздействия се очаква да доведе до загуби в благосъстоянието на ЕС в размер на 175 милиарда евро годишно. Екстремните метеорологични условия причиняват значителен спад на добивите, увеличаване на водните бедствия, чести и тежки горещи вълни в региона на ЦИЕ.“, се казва в писмото.
Различни заинтересовани страни и гражданското общество настояват националните планове за възстановяване и устойчивост, както и плановете за изразходване на европейски фондове, да гарантират, че действията в областта на климата са достатъчно амбициозни, за да бъдат в съответствие с набелязаната цел от 1,5 °C на Парижкото споразумение. Нашият икономически модел трябва да бъде съвместим със защитата на климата и социалната справедливост.
„През последните шест месеца на пандемията стотици хиляди граждани, експерти, учени, активисти на гражданското общество и хора на изкуството призоваха за икономическо и социално обновяване основано на общочовешките и европейски ценности, включващо и осъзнаване на проблемите с климата на национално и европейско ниво. Не можем да си позволим бързи решения и да решаваме настоящата икономическа криза, като задълбочаваме други вече съществуващи кризи“, се казва в писмото.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/08/Screen-Shot-2020-08-26-at-13.50.34.png13202012violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-10-05 11:43:352020-10-05 12:00:33Лидерите на страните от Централна и Източна Европа са призовани да се ангажират за постигането на справедливо и зелено икономическо възстановяване
Във връзка с представения проект на стратегия, нашите две организации представят следните коментари в рамките на обявения срок:
Липсва дефиниция на кръговата икономика, а именно: “В кръговата икономика стойността и качеството на продуктите и материалите се запазва високо за колкото е възможно по-продължително време. Отпадъците от производството и от използването на суровините са сведени до минимум, а когато продукта достигне до края на своята употреба, той се използва отново по някакъв начин, за да осигури допълнителна стойност. Всичко това може да осигури сериозни икономически ползи, да допринесе за създаването на иновации, растеж и нови работни места.”
Липсва разбираемо описание на политиките и инициативите за кръгова икономика на Европейския съюз, какви цели си поставя ЕС, включително публикувания на 4 март 2019 г “Четвърти пакет за кръгова икономика на ЕС”. Препоръчваме стратегията да гравитира в максимална степен около политиките на ЕС.
Оставя усещането за липса на ясна цел като формиране на политики от Правителството, въпреки конкретните подцели в отделни области – може би се дължи на липсата на въведение и представяне на контекста на нуждата от създаване на целия документ.
Препоръчваме да има дългосрочна цел за кръгова икономика, за да може политиките в средносрочен и близък дългосрочен план план, каквито са политиките до 2030, да имат репер и да е ясно, че следват траектория, която наистина допринася за постигане на целите на кръговата икономика.
Стратегията не разглежда и не моделира различни сценарии. Както с повечето стратегии от последните години – например ИНПЕК – стратегията представя само един път на развитие, който очевидно е избраният път на развитие от сегашното правителство, но не позволява адекватна външна преценка и препоръки дали заложената амбиция и мерки не са твърде ниски за възможностите на България.
Няма посочени източници на информация и не винаги е ясно как се стига до отделните цели – изключаем случаите, в които се цитират други стратегически документи като ИНПЕК, където пък също е неясно как са били изведени целите. От проекта става ясно, че почти няма цел, която да надскача като амбиция средните за ЕС нива КЪМ НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ! В редките изключения на по-сериозна амбиция имаме сериозни съмнения в контекста на заложените цели, както ще прочетете по-долу. В заложените цели няма посочени Европейски цели към 2030г, което поставя читателя на стратегията в положение да трябва да търси сам тези цели, за да съпостави адекватността на амбицията. Всички таргети, които са значително под средните за ЕС нива, изискват специално обяснения, защо поне средни нива не могат да бъдат достигнати, има ли Европейска цел за тези нива към 2030.
Такива твърде посредствени цели, заложени в документа са:
1/ Производителност на ресурсите, евро /кг – Текуща 0.322, целева 0.64 – ръст от сто процента, но номинално много след средното за ЕС 2.075. Добре е да се обясни – вероятно заради индекс на цените + прекомерното производство на суровини без голяма добавена стойност;
2/ Генерирани отпадъци, на единица БВП, кг/1000 евро – 418 кг, целевата стойност е 205 кг, средната за ЕС е 65 кг; Можем само да предполагаме, че се дължи на изтъкнатите по-горе причини. Но как стратегията ни убеждава, че страната не е способна на нищо по-добро.
3/ Рециклиране на отпадъци от опаковки, % – твърди се, че постигаме 66%, целим 70%, а средното за ЕС е 80%; Твърдението, че сме от водещи страни в ЕС в рециклирането е много спорно. От една страна данните, на които се позовава държавата са за общото рециклиране на населението, ако се представят данни на глава от населението, стойностите ще са по-различни. Според Евростат за 2018 г. средно на българин се падат по 92 кг. рециклирани (23% от всички битови отпадъци) и по 260 кг депонирани отпадъци (64% от всички битови отпадъци) за година. А съответно за Европейския съюз са 141 кг рециклирани (29% от всички битови отпадъци) и 116 кг депонирани (24% от всички битови отпадъци) на човек за година. Тоест рециклирането в България е под средното за ЕС на човек за година. От друга страна данните са за рециклиране, а трябва да се вземе предвид и разделното събиране – какъв процент от целия генериран отпадък е бил разделно събран и след това рециклиран. Цифрови технологии: Бихме искали да знаем по-конкретно какви цифрови технологии ще бъдат използвани и дали ще има и подобряване на вече създадени информационни системи в институциите, които да се ползват в дългосрочен план. Например Национална информационна система за отпадъци, която съществува, но все още не се използва.
4/ Дял на обезвредените (в т.ч. депонирани) от предадените за третиране отпадъци, % – в момента 65%, целта ни е 35%, а средната за ЕС е 46%; Тази нетипично амбициозна на фона на общата ниска амбиция цел остава необяснена. Буди подозрения, че зад „третирането“ на отпадъци се крие намерението за инсинериране (горене на отпадъци) – практика, която е напълно несъвместима с дефиницията и принципите на кръговата икономика!!! За да не сме голословни ще допълним: Ако се спазват цялостно йерархията за управление на отпадъци и концепцията за кръгова икономика , то следва продукти, които не могат да се употребят повторно, рециклират, компостират, изобщо да не съществуват на пазара. Нужни са политики за промени в промишления дизайн на тези продукти. Ако се насърчава изгарянето, тази промяна няма как да се случи. В допълнение при изгаряне на отпадъци се отделят вредни емисии, което влиза в противоречие с целите за качество на атмосферния въздух, както и между 20 и 25% се отделя пепел, която трябва да се депонира – още едно противоречие – с целите за Кръгова икономика. **
5/ Дори не коментираме нивата за инвестиции в развойна дейност и иновации – докато нивата са под средните за ЕС, страната ще е винаги догонваща във всяко отношение. Като цяло е подвеждащо прилагането на цели, които се сравняват със средните европейски нива през 2020. Това дори не е отбелязано в стратегията. Така например цитираната (в пореден документ) цел на България за 2030 г. за ВЕИ е 27%, при 20% през настоящата 2020 г. и се съпоставя със средно ниво за ЕС сега от 18%. (Данните за ЕС са на Евростат за 2018 г. – като последните данни дори не са още публикувани, за да твърдим дали ЕС е постигнал и надскочил целевите 20% към 2020 г.) Целта за ЕС обаче за 2030 е 32%. Тук включваме страни с много повече индустрия от България, които имат далеч по-големи предизвикателства в енергийната си трансформация. България на книга надхвърля целта, която е обещала пред ЕС за 2020, но нашите 16%, които сме докарали до 20% са далеч под потенциала за пазарно базирано развитие на ВЕИ в страната. Целта от 27% на пръв поглед е близка до нивата на ЕС, но всъщност целта ни за електроенергия (30%) от ВЕИ е в рязък контраст с новите амбициозни цели на съседна Гърция (62% и почти пълен изход от въглищата още през 2023) и електроенергийният микс на Румъния (който се движи около и над 40% още от сега) и целта за ВЕИ в транспорта от 14% съвсем дърпа статистиката надолу. https://csd.bg/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2020_05/SEE-Coal-Exit_ WEB.pdf
Стратегията не отчита възможността от навлизане на нови европейски нива на амбиция за политики по климат и околна среда и не залага срокове за преразглеждане на амбицията, която е заложена в този план. С оглед на много вероятното приемане на нови по-амбициозни цели за климат към 2030 от ЕС, тази възможност трябва да се предвиди своевременно. Предвид, че се очаква 1 тон намаление на емисиите на глава от населението, допълнителна редукция на населението в страната, ръст на емисиите от транспорта към 2030 г. и незначително намаление на въглищните мощности, има две цели, които на пръв поглед не са в синхрон. Предвиденият явно висок ръст на БВП, съдейки по редукцията на интензитета на емисиите от ПГ на единица БВП и емисиите на глава от населението. Тези цифри се нуждаят от допълнителна обосновка в стратегията.
Предвид, че следващата цел “Интензивност на емисиите на парникови газове в консумацията на енергия” също отбелязва едва 10% напредък, явно се очаква сериозен ръст на БВП и сериозни постижения в областта на енергийната ефективност. Моля, тези взаимовръзки да се обосноват в стратегията! Последното се налага и защото в частта за енергийна ефективност не са отбелязани цели, които могат да оправдаят цифрата.
Накрая отбелязваме, че по традиция са дадени минималните законови срокове за коментари по стратегията и то в най-отпускарско време и време на гражданско недоволство към правителството. Ако правителството иска гражданското общество да допринася с полезни и задълбочени коментари и да се развива партньорски дух, то е добре сроковете за коментари да бъдат по-щедри и да не се придържат само към законовия минимум.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/08/matt-seymour-8X2siC3gSj4-unsplash-scaled.jpg25602397violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-08-27 11:07:162020-08-28 10:31:21Коментари на За Земята и Грийнпийс България относно “Проект на детайлизирана стратегия по Приоритет 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“ на Националната програма за развитие „България 2030“
Решихме, че е важно да напишем този текст, тъй като ескалиралата международна здравна криза накара много хора да забравят, че пластмасата продължава да бъде проблем. Нещо повече — във времена като сегашните тя ни дава измамна сигурност, а в същото време излага здравето ни на риск. Да, включително от инфекция. Преди пандемията от последния коронавирус, а и след нея. Въпреки че не се препоръчват за здрави хора, а ефективността им е съмнителна, маските за еднократна употреба вече започват да наводняват плажовете в Хонг Конг. Според информация, цитирана от Ройтерс, в града около 7.4 милиона човека ги използват всеки ден. Сами можете да сметнете резултата за природата и нас.
Прочетете внимателно и се замислете дали не рискувате здравето си в по-голяма степен, когато необосновано се доверявате на пластмасата?
Нито една еднократна пластмасова опаковка не е стерилна,
освен ако това не е изрично обозначено на нея.
За различните еднократни пластмасови опаковки има определени «приемливи» нива на бактериално замърсяване, което се смята за неизбежно. Например, една пластмасова бутилка минава през цялата бутилираща фабрика, поставя се на палет и се превозва до магазина, като през цялото това време бива докосвана и събира прах. Нямаме представа кой е докосвал еднократните опаковки, но когато използваме собствени многократни съдове за храна или напитки, хигиената е напълно под наш контрол.
Тези притеснителни факти не са причина да се паникьосаме още повече и да се отдадем на отчаяние. В настоящата ситуация, вместо да правят крачка назад и да се връщат към използването само на еднократни съдове, търговските обекти, предлагащи храни и напитки за бърза консумация, трябва да проявят отговорност и да предлагат на клиентите си
чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба –
както за консумация на място, така и за изнасяне от обекта. Последното — срещу депозит, разбира се. Виждаме, че дори по време на огромни и, хм, да ги наречем всенародни събития, на които не се събират само борци срещу еднократната пластмаса, като коледните и бирените фестивали тип Октоберфест в Германия, депозитната система работи. Срещу едно евро получаваш питието си в стъклена чаша, която връщаш. Срещу депозита можеш да я запазиш и за себе си, като спомен.
В заведенията, където се събират много деца, като детските градини или лагери,
много по-безопасно от чашата за еднократна употреба
е да се въведе личната чаша (каквото е изискването по закон). Тя, разбира се, трябва редовно се дезинфекцира. Еднократните чаши не се дезинфекцират, а децата не ги различават и лесно могат да объркат използваните с неизползваните или своята с чужда.
Независимо колко дълго ще продължи пандемията, разрушаването на екосистемите, климатичните промени и замърсяването с пластмаса ще продължат и след края й.
Затова нашият извод е: Еднократните опаковки далеч не са стерилни. Заведенията за хранене и напитки трябва да предлагат чисти, дезинфекцирани съдове за многократна употреба. Правете и вие това вкъщи — мийте и дезинфекцирайте повърхностите, върху които поставяте покупки, мийте ръцете за по 20 секунди при влизане и излизане от помещенията и си стойте у дома, ако работата ви позволява.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/03/photo-1562684750-0553aea79845.jpeg9011351violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-03-17 13:24:052020-03-23 20:00:54Имайте предвид, че еднократната пластмаса не е стерилна!
Нови документи разкриват, че регулаторните органи на Канада са използвали търговското споразумение между ЕС и Канада, за да отслабят европейски регулации за безопасност на храните. Въз основа на Законите за достъп до информация, неправителствената организация Council of Canadians е получила документи от първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 г. Това е един от многото, така наречени комитети за регулаторно сътрудничество, създадени, за да обсъждат регулациите, които засягат двустранната търговия между Канада и ЕС. Канадската организация, съвместно с FoodWatch Нидерландия издадоха и доклад на база на документите.
Документите показват, че Канада е оспорила много европейски регулации, включително такива, свързани с животни, растения, пестициди, хербициди и принципа на предпазливостта. Последният е залегнал в основните регулации на ЕС, свързани с храните, химикалите и пестицидите и изисква страните членки да предприемат превантивни действия, когато е налице риск за общественото здраве и биоразнообразието. Документите показват, че канадските регулатори не само се противопоставят на този подход на ЕС, но получават уверение от европейските регулатори, че в крайна сметка ЕС ще го промени. На много места в документите изглежда, че канадските регулаторни органи се опитват завоалирано да заплашват ЕС със Световната тръговска организация. В отговор регулаторните органи на ЕС уверяват канадските власти, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи възможност да участва в законодателния процес на съюза.
Според документите изглежда, че Канада успява да промени минималните остатъчни нива на пестициди и хербициди. В няколко случая, касаещи диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, но и взема решение за кампания, която да промени европейското законодателство, както и това на отделните страни членки. „Трябва да приемаме по-високите стандарти на ЕС за безопасност на храните, а не да ги разрушаваме” казва Суджата Дей (Sujata Dey) от Council of Canadians. „Тези документи показват, че Канада подкрепя интересите на САЩ в стила на Тръмп, атакувайки разумното законодателство на ЕС, което защитава човешкото здраве, животните и природата.” добавя тя.
Документите показват, че в някои случаи канадските регулатори отказват да обсъждат въпросите на европейските си колеги. В тези случаи канадската страна твърди, че трябва да хармонизират регулациите си със САЩ, а не с ЕС, поради важността на американския пазар за тях.
„Важно е българските и европейските политици да обърнат внимание на тези документи, понеже рекламата на СЕТА не отразява реалността” казва Ивайло Попов от „За Земята.” „На нас ни се повтаря, че регулаторните органи по прилагането на СЕТА няма да навредят на здравето и природата ни. Казват, че принципът на предпазливостта е залегнал в споразумението и ще бъде ненакърним. Но още от първата среща на един от многото комитети се вижда, че това не е така, а СЕТА заплашва безопасността на храните в ЕС. Това е само част от причините, заради които България не трябва да ратифицира споразумението.”.
Избрани пасажи от документите могат да се намерят тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/02/shutterstock_498015112.jpg600900ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-02-18 11:39:282020-02-18 11:39:28Канада използва СЕТА, за да атакува европейските правила за безопасност на храните, разкриват нови документи
Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта.
Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.
В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това.
Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.
“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.
Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите.
Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.
“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира Меглена Антонова.
А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/12/Screenshot-2019-12-10-19.31.01.png13062380violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-01-17 15:22:092020-01-17 15:23:16Европа обяви създаването на механизъм за справедлив преход отвъд въглищата. Време е да се подготвим
На 7 август българските власти заявиха, че най-скъпоструващият участък на АМ „Струма“, лот 3.2 или участъка на Кресненския пролом, ще се финансира от националния бюджет. И то със значителната сума от 741 млн лева. Това се случва само няколко дни след подадената жалба от български и международни правозащитни и екоорганизации към Европейската комисия за погазване на европейското екологично законодателство заради унищоженото биоразнообразие в района на Кресненския пролом.
Финансирането от държавния бюджет създава риск да бъдат загубени не само европейските пари за тази и за всички други отсечки на магистралата, но и да бъдат наложени глоби, ако Европейската комисия установи сериозни нарушения на законите на Европейския съюз и заведе дело срещу България, както беше в случая с Калиакра.
Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“ заяви: „Българските власти упорито настояват отсечката на АМ „Струма“ в района на Кресненския пролом да минава през него, независимо че това е в противовес на първоначалните изисквания на Европейската комисия още от 2008 година“.
До момента не е оценено колко ще струва алтернативният вариант, за който настояват местните хора. А именно — извеждането на пътя изцяло извън дефилето и дали това ще струва повече от Г10.5 и че това варианта, който е предпочитан от хората.
Това се случва след като през май месец премиерът Борисов, в предизборна обиколка по трасето на АМ „Струма“, предаваше на живо от автомобила си и ясно заяви: „Ще направя магистрала „Струма“ до Кресна от двете страни, а после, който иска, да дава няколко милиарда, може да я качи по върховете, защото така искат… Трябва да си зададем много важен въпрос – да дадем ли тези милиарди за тази отсечка от 14 км или да има магистрала от София до Видин.“
До момента Европейската комисия е отпуснала над 1,9 млрд. лв. от Кохезионния фонд за изграждането на автомагистралата. Задължението на България е да построи цялата АМ „Струма“ в рамките на два последователни програмни финансови периода — 2007-2013 за лотове 1, 2 и 4, както и за технически проучвания на лот 3, а в периода 2014-2020 — финализиране на лот 3. При нарушаване на сроковете и незавършване на автомагистралата до 2022 г., страната трябва да върне еврофинансирането за цялата автомагистрала.
Въпреки че за забавянето и риска от глоби е изцяло отговорно правителството, управляващо в момента, вината ще бъде поета от всички граждани.
Това, което правителството е избрало да строи в отсечката на Кресненски пролом е само първокласен път, застанал като тапа по средата на магистралата и има риск да генерира отново задръствания в пиковите моменти през всичките години на строителство.
Кресненският пролом ще остане и занапред печално известен с големия брой катастрофи, тъй като избраният в момента вариант за строителство – посоката Кулата – София на магистралата да бъде именно през пролома, не решава проблема с трафика.
Местните хора остават без локален път и достъп до села и земеделски земи и като цяло района е обречен на икономически упадък след построяването на „магистралата”.
Ще бъде окончателно унищожено и биоразнообразието на Кресненски пролом и ще бъдат дълготрайно унищожени възможностите за развитие на туризъм в района.
За всичко това българските данъкоплатци ще трябва да платят не само цената за цялата магистрала, но и да плащат наложените от Европа глоби.
Междувременно вчера, 8 август, беше получено потвърждение от страна на ЕК за регистриране на жалбата, подадена от НПО за нарушаване на европейските екологични директиви от страна на България.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/08/Screenshot-2019-08-08-18.14.34.png13242010violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-08-08 18:13:012019-08-09 13:45:56Отново завой в заявленията на управляващите относно Автомагистрала Струма. Кой ще плати цената?
Адвокати и екологични организации призоваха днес Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Българското правителство, отговорно за шокиращо унищожаване на биоразнообразие в ключовите Натура 2000 зони в района на Кресненския пролом. [1]
Независим научен анализ, изготвен от специалисти по биоразнообразие, разкри, че защитените прилепи са намалели с 93%, застрашените костенурки и змии – до 60%, а някои гръбначни вероятно са напълно изчезнали от региона на уникалния за България и Европа Кресненски пролом. [2] Причината за това е трафика на камиони и автомобили през пролома, както и значителното нарастване на въпросния транзитен трафик след отварянето на границата с Гърция през 2007 г. и при построена магистрала от двете му страни. [3]
Доказателствата от българските учени са включени в жалба срещу Българското правителство към Европейската комисия и Вицепрезидента й Франс Тимерманс, внесена днес от мрежата за централна и източна Европа Бенкуоч, адвокатската организация Клайънт Ърт (ClientEarth), Приятели на земята Европа (Friends of the Earth Europe), и Екологично сдружение “За Земята”. Жалбата излага нарушения на Европейската директива за хабитатите по време на построяването на еврофинансираната автомагистрала “Струма”, което е довело до безпрецедентно унищожаване на естествени хабитати и ключово биоразнообразие – като защитени прилепи, змии и костенурки.
Евелина Тилец – Бакаларз, адвокат по биоразнообразие към ClientEarth, коментира:
“Неприемливо е, че уникалното биоразнообразие на Кресненския пролом се разрушава в нарушение на Европейското законодателство от същите власти, които са длъжни да го опазват. Ако Европейската комисия не предприеме спешни мерки, ситуацията може да излезе извън контрол и вече да няма да има какво да бъде опазвано в региона на пролома”.
Кресненският пролом се намира в югозападна България по поречието на река Струма и е класифициран като гореща точка на биоразнообразие с уникално богатство на видове с две Натура 2000 зони, съдържащи 92 вида. С решение на Министерството на околната среда от 2017, тунелният и най-щадящ вариант, както за местните хора, така и за биоразнообразието, бе отменен, и автомагистрала “Струма” в момента се планирана да премине в посока София – Кулата, през самия пролом, а в обратна посока – от изток. Вариантът дълъг тунел и извеждането на трафика извън дефилето беше ключово условие за финансиране на цялата магистрала, поставено от Европейската комисия още преди започването на първите строежи на АМ “Струма”.
“България има невероятна и незаменима природа, какъвто е и Кресненския пролом, но той вече е подложен на унищожение. Автомобилите и камионите ежедневно убиват животни по пътя, докато българското правителство не предприема никакви мерки това да бъде предотвратено. От съществена важност е Европейската комисия да предприеме спешни мерки за спасяването на нашата природа – тряфикът трябва да бъде изнесен извън Кресненския пролом”. [4]. казва Десислава Стоянова от Екологично сдружение „За Земята“.
Европейският Омбудсман също обяви тази седмица, че започва разследване на Европейската Комисия относно нейното управление на случая с Кресненския пролом.
Бележки:
Тази жалба е продължение на жалба, подадена преди две години от екологичните организации срещу плановете за построяването на магистралата през Кресненския пролом. Европейската комисия до този момент не е предприела мерки за спазването на Европейското законодателство, въпреки че е била алармирана и следи случай от близо 20 години.
Българският Министър-предстедател Бойко Борисов в изказване от 23 май 2019 индикира, че може да отложи плановете за построяването на АМ Струма и да остави трафика да минава през Кресненския пролом.
Вероятно отговорността за вземането на правни мерки срещу Европейската комисия ще падне върху следващата Комисия.
CEE Bankwatch Network е най-голямата мрежа на местни екологични организации, и органиации, които се борят за правата на човека. Те наблюдават международните финансови институции, които са отговорни за стотици инвестиции по света. Банките и фондовете, които наблюдаваме са често непрозрачни и слабо обществено отговорни.
ClientEarth е благотворителна организация, която използва силата на закона, за да защитава хората и планетата. Ние сме международни адвокати, които намират практични решения за най-големите екологични предизвикателства в света. Борим се против промяната в климата, за опазването на биоразнообразието на океаните, за по-силно управление на горите, за по-зелена енергия, за бизнес, който да бъде по-отговорен и за по-прозрачно управление. От нашите офиси в Лондон, Брюксел, Варшава, Берлин, Мадрид и Бейджин, ние работим върху закони, които са нарушени, борим се в съда за тяхното прилагане.
Friends of the Earth Europe е най-голямата грaсруутс мрежа в Европа, която обединява над 30 организации с хиляди местни групи. Ние се борим за днешните най-спешни екологични и социални въпроси. Промотираме екологично устойчиви общности на местно, национално, регионално и глобално ниво.
Екологично сдружение “За Земята”/Приятели на Земята България е екологична неправителствена организация, създадена, за да работи за устойчив начин на живот и отговорни лични и политически решения за нашата планета, борейки се едновременно срещу експлоатацията на хората и природата. С офис в София, организацията работи с граждански групи из цялата страна.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/08/Screenshot-2019-08-01-14.25.41.png10701606violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-08-01 14:05:252019-08-01 15:00:40Правни и екологични организации призовават Европейската комисия за спешни действия за опазването на Кресненския пролом
Страната ни системно отказва да защити правото на чист въздух на гражданите и
Европейската комисия започва поредна процедура срещу България в Европейския съд. Този път — за неспазване на пределно допустимите стойности за серен диоксид (SO2), чийто източник е горенето на въглища в топлоелектрически централи. От години данните показват трайно завишаване на допустимите почасови и дневни стойности в района на четирите топлоелектроцентрали от Маришкия басейн, като ТЕЦ Марица изток 2 се сочи като основен източник на замърсяването. [1]
Както неколкократно „Грийнпийс“ – България и Екологично сдружение „За Земята“ алармират, на този фон Министерство на околна среда [2] даде безсрочно изключение от новите правила за емисиите от централите (т.нар. дерогация) точно за серен диоксид на Марица изток 2. Така централата има зелена светлина да не спазва пределно допустимите стойности, което може да доведе до налагането на поредната глоба за държавата.
„От една страна гражданите ще продължат да плащат здравната цена за бездействието на политиците, а от друга – ще плащат и за финансовите последици от тези нарушения като данъкоплатци. Двете американски централи и „Брикел“ ЕАД, свързвана с Христо Ковачки, също са се наредили на опашката за дерогации.
Позицията на МОСВ от днес по темата по никакъв начин не адресира същността на проблема със замърсяването със серен диоксид – а именно, необходимостта от план за поетапно излизане от зависимостта от въглищата,“ коментира Меглена Антонова от „Грийнпийс“ – България.
Европейското законодателство позволява временно отклонение от нормите при определени условия.
„Новото дело срещу България е много силен сигнал за нуждата от спешни мерки спрямо централите в района, които да гарантират спазване на екологичното законодателство. То потвърждава и твърдението ни, че дерогацията на ТЕЦ Марица изток 2 е предоставена в нарушение на правилото условията в разрешителното да гарантират спазване на еконормите,“ коментира адвокат Регина Стоилова от „За Земята“.
Това е второ дело срещу България за неспазване на законодателството за чистота на въздуха. Припомняме, че страната ни беше осъдена през април 2017 г. заради високи стойности за фини прахови частици — ФПЧ10.
Решението е част от предприетите днес активни действия на Комисията с цел защита на здравето на гражданите от лошото качество на въздуха съгласно насоките в съобщението на Комисията от май 2018 г., озаглавено „Европа, която закриля: чист въздух за всички“. Подобна процедура е започната и срещу Испания, но за неспазване на нормите за азотен диоксид.
[2] Дерогации могат да бъдат дадени на централите с актуализиране на комплексните им разрешителни от Изпълнителната агенция по околна среда, която е подопечна на Министерство на околната среда и водите.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/07/shutterstock_668221597-1.jpg6671000violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-07-25 17:14:322019-07-25 17:22:46България отново на съд за неспазване на законодателството за чист въздух на ЕС, този път заради тецовете на въглища
Вече няколко години хората в Белия бряг са в хватката на непосилни преговори с Мини Марица-изток (ММИ), които се явяват единствен купувач на имотите им. Селото е предвидено за заличаване през 2023г. и времето за доброволно напускане на имотите срещу съответното обезщетение изтича.
За съжаление в процеса крайно безучастни остават две ключови структури – Министерство на енергетиката на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). А те биха могли за допринесат за благоприятна развръзка на преговорите.
ЕБВР е кредитор и разпоредител на средства по програми, както директно финансиращи дейности в Мини Марица-изток, така и по линия на облигациите на Български енергиен холдинг, осигурени на холдинга, за да преструктурира дълговете си. Под шапката на холдинга са и самите мини.
Усилията на ЕБВР имат за цел да се постигнат възможно най-малко или в идеалния случай — никакви принудителни отчуждения на имоти в Бели бряг. Познавайки работата на ЕБВР и технократския подход, можем да си представим как след няколко години отчита в докладите огромен успех от усилията си, потвърждавайки, че от няколко десетки домакинства, принудително са отчуждени едва няколко имота. Отделно, достигнати са почти двойни нива на оферираните цени за изкупуване и заслугата е на отделите, свързани с прилагане на екологичната и социална политика на банката и на Независимия механизъм за отчетност на проектите.
Това са фактите в цифри, но реалността на терен не позволява много самоизтъкване. Останалите хора са предимно собственици, които в момента нямат избор. Ако приемат, каквото им се предлага от мините, ще трябва да се преместят в домове с много по-неравностойни параметри спрямо сегашните. Удвояването на оферираните стойности щеше да бъде добра новина, ако стартовите нива на предлаганите средства преди намесата на ЕБВР не бяха буквално мизерни. Банката остави Мини Марица Изток с години да протакат финализирането на плана за преселване на селото. Накрая приеха Мини Марица-изток да одобрят план със сериозни пропуски. Ако той бъде приложен на практика, не предвижда куп детайли около преселването – непрецизиран социален пакет, липса на всякаква форма на компенсация за нанесени морални вреди, липса на визия как ще се премести гробищния парк на селото или как ще се обезщетят хората за загубата на икономически продукт при закриване на кооперацията на селото.
И всичко това — при останали едва двайсетина домакинства, чиито имоти трябва да бъдат изкупени. Припомняме, че нито едно от тях не се противопоставя на въгледобива в България по етични или сантиментални съображения, а само поради факта, че не се предоставя адекватна възможност на хората да възстановят, каквото имат. При толкова лесен казус няма как да не възкликнем, че очертаващият се провал по намиране на решение е спъване по равното! Наблюдаваме липсата на напредък по казус, касаещ по-малко от 20 домакинства, които реално не се противопоставят на разширението на мините, а на несправедливите обезщетения. На този фон е трудно да си представим как ЕБВР се справя с огромните си проекти в развиващите се страни, където са засегнати стотици и хиляди местни хора и дребни земевладелци, които губят собствеността, поминъка си и родовите си връзки.
„За Земята“ се обръща и към Министерство на енергетиката, и към ЕБВР със следното отворено писмо. Време е и двете структури да се включат адекватно в процеса, защото Мини Марица-изток нямат нито капацитет, нито мотивация да се справят с казуса самостоятелно. Всички изброени проблеми остават нерешени, а остава по-малко от половин година до влизане в процедура на принудително отчуждаване. Освен че за това време трябва да се постигне съгласие по изброените спорни точки, наложително е и да се премине процедура на оценка на оставащите имоти и да се структурат оферти за собствеността и нуждите на хората. Фиаското към днешна дата изглежда почти гарантирано. С риск да сме черногледи пророци, единственият път може да се окаже поредно изместване на датата за преселване в бъдещето. А това ще е смазващо за психиката на останалите в селото хора. Отправяме предизвикателство към Министър Петкова и към ЕБВР да ни опровергаят за добро!
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/05/Screenshot-2019-05-29-14.03.31.png11022506violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-07-17 08:53:582019-07-17 08:53:58Отворено писмо от жителите на Бели бряг: До края на годината Мини Марица-изток ще превземат домовете ни срещу нищожно обезщетение. Време е Министерство на енергетиката и Европейската банка да се намесят по-активно
3 юли е международният ден, посветен на живота без пластмасови торбички. Активисти от кампанията “Свободни от пластмаса” ще отбележат датата с флашмоб за раздаване на пазарски торби за многократна употреба във Варна, от Юнашкия салон към Синия пазар от 14:00ч. и работилница за изработка на текстилни пазарски торбички в София. Събитията са част от световната инициатива „месец юли без пластмаса“ / Plastic Free July, предлагаща вдъхновение и помощ на всички, които искат да действат, за да намалят своята употреба на пластмаса.
Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и съответно изхвърлят изключително много еднократни пластмасови изделия като чашки, пликчета за пазаруване, бутилки, опаковки от бързи закуски и др. Само за едно лято в България изхвърляме достатъчно пластмасови опаковки, че да покрият площта на всичките ни черноморски плажове.
На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без ненужна пластмаса, особено изпъква все още масовата у нас употреба на пластмасови торби за пазаруване, както и скандалната практика на използване на огромни количества еднократни пластмасови чаши в българските детски градини.
В същото време, от вчера – 2 юли 2019 г. започва да тече двугодишният срок за пренасяне на изискванията на Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба в националното ни законодателство. Екологично сдружение “За Земята”, “Грийнпийс”-България и Обществен център за околна среда и устойчиво развитие призовават българските институции за амбициозно и ефективно прилагане на европейските разпоредби и предлагат редица мерки, които ще помогнат да спрем замърсяването с пластмаса и у нас.
Такса от най-малко 30-50 стотинки в момента на продажба на всяка пластмасова торбичка без изключение, за да се постигне бързо ограничаване на употребата им до въвеждането на пълната им забрана от 2025 г.
Забрана на предлагането на пластмасови пазарни торби на българския пазар от 2025 г., с изключение на компостируеми торби по стандарт EN13432, улесняващи разделното събиране на хранителни отпадъци, което също става задължително за България от 2027 г.
Задължителен депозит върху еднократните пластмасови бутилки за алкохолни и безалкохолни напитки, който купувачите могат да получават обратно във всяка точка на продажба, без нужда да доказват покупката с касова бележка.
Задължителна цел от 50% трайно намаляване на еднократните пластмасови чаши и кутии за храна до 2026 г.
Постепенно ограничаване и окончателна забрана на еднократните пластмасови опаковки за храна и напитки, предлагани в учебните заведения до 2023 г.
Екоорганизациите напомнят, че евродирективата изисква към 2029 г. държавите-членки да събират разделно за рециклиране 90% от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра. При сегашното ниво на 10-15% събираемост, тази висока цел е невъзможно да бъде изпълнена без въвеждането на пряк паричен стимул за потребителите, а именно възвръщаем депозит върху всички пластмасови бутилки за напитки. Депозитна система е възможно решение и за намаляване на еднократните контейнери за храна и напитки. Вече има нововъзникнали малки бизнеси, които предлагат решения за многократна употреба за фестивали и други събития с много посетители.
Търсенето на решения на пластмасовия проблем на България трябва да се съсредоточи върху широкото възприемане на изделия за многократна употреба, вместо да се насърчават био-базираните, биоразградимите или други материали за еднократна употреба. Например, компостируемите торби не решават проблема с еднократната пластмаса, но са приемлив вариант само при ефективно работеща система за разделно събиране на хранителни и растителни отпадъци от всички домакинства – каквато трябва да е въведена във всички членки на ЕС, включително и у нас, най-късно до края на 2027 г.
Нуждата от спешни действия в България е очевидна: въпреки усилията на Мисия „Аз избирам чашата за многократна употреба”, поради липсата на подобаващи мерки от страна на Министерство на здравеопазването, почти всяка българска детска градина продължава да изхвърля над сто и тридесет хиляди (130 000) еднократни пластмасови чашки годишно. Тяхната стойност възлиза на три хиляди (3000) лева – сума, напълно достатъчна, за да се закупят хигиенични индивидуални чаши за многократна употреба за всички деца. Това е най-добрият начин да предадем правилно възпитание и навици на утрешните отговорни жители на планетата, а именно – посланието, че Земята не е за еднократна употреба.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/07/Screenshot-2019-07-03-12.42.30.png914916violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-07-03 17:41:452021-04-05 00:16:29България трябва спешно да започне решителна борба с пластмасовото замърсяване
Словакия стана първата държава от източна и централна Европа, която обяви официално, че престава да изгаря въглища след 2023 година [1]. Историческото решение идва на фона на седмица с тежки преговори за ангажиментите на държавите от Европейския съюз, които ще доведат до спазване на Парижкото споразумение за климата.
На този фон България остава аутсайдер, тъй като липсва желание за преодоляване на зависимостта от въглищата и развитие на възобновяеми източници и включване на гражданите в този процес като производители на енергия.
Оповестеният на 18 юни анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите [2], които За Земята, Банкуоч и „Грийнпийс“ – България отправиха към Българското правителство в края на април тази година.
Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички области, които трябва да бъдат приоритет на този план. “Имайки предвид, че близо 50% от електроенергията в България се произвежда от въглища, трябва да подкрепим амбицията на ЕС за
въглеродонеутрална икономика през 2050 година. Също така – да имаме ясен план и вече активно да участване в политиките за определяне на нужния бюджет за енергиен преход”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение “За Земята”.
Препоръките на Европейската комисия са, че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на възобновяеми източници на енергия. Това означава, че делът на възобновяемите източници трябва да достигне най-малко 27% до 2030 година . Наложително е да поставим приоритет върху повишаването на енергийната ефективност, по която вече 10 години сме на опашката в ЕС. Комисията ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите
страни в окончателното изготвяне на плана, което е със срок — края на 2019 година. “Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийният преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия.”, казва Тодор Тодоров от “За Земята”.
Липсват още действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия — само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани.
Дискусиите за конкретните ангажименти и бюджет за енергийния преход ще продължат на срещата на Европейския съвет на 20 юни. Резултатът от нея трябва да са дългосрочните цели на ЕС за справяне с климатичната криза.
[1] Решението на Словакия беше обявено вчера след среща между президента и министър председателя. Повече тук .
[2] Първоначални коментари от Екологично сдружение „За Земята“ към първия проект на ИНПЕК на България, публикуван за обществено обсъждане на 15 януари 2019 г.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/03/Prouchvane-5-pdf.jpg287595violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-21 16:11:212019-07-16 16:15:04Словакия обяви край на въглищата, а България “вижда” перспектива в тях още 60 години
Срещата на Европейския съвет, която ще се състои на 21 и 22 юни, ще покаже какви действия ще предприеме Европейският съюз в борбата срещу промяната на климата и какъв бюджет ще бъде отделен за това.
В контекста на този процес и продължителните климатични протести, България се държи сякаш това не я касае. Особено притеснително е, че декарбонизацията на българската икономика е далечен мираж, ако се следват целите, заложени в националния план Енергия и Климат (ИНПЕК), коментира коалицията за борба с климата Climate Action Network Europe, в която членува и „За Земята“. Страната ни е една от малкото в Европа, които не подкрепят инициативата за по-амбициозни цели на Европейския съюз за борба с климатичните промени, поета от преобладаващата част държави-членки.
България рискува много, тъй като в момента се решава какви ще бъдат средствата, които ще бъдат предназначени за борбата с климатичните промени. Това означава повече пари за районите, зависими от въглищата, които спешно трябва да създадат нови източници на заетост и да развият среда, благоприятна за свежи инвестиции. Отделно, с близо 50% от енергия, произвеждана от въглища, би трябвало България да следи внимателно процеса на декарбонизация и да използва всяка възможност да премине към перспективни източници, каквито са възобновяемите.
Основните искания, които „За Земята“ включи и в коментарите си по проекта на ИНПЕК, са 40% от цялата потребявана енергия до 2030 година да се произвежда от възобновяеми източници, като говорим за поне 30% електроенергия. Нужно е още повишаване на заложената цел от 14% ВЕИ в транспорта, тъй като дотогава употребата на въглеродни горива ще бъде ограничена, а електрическата мобилност ще нарасне значително.
Също така мерките, насочени към големи горивни инсталации, следва да изключват използването на отпадъци като гориво при високотемпературно изгаряне с цел извличане на енергия, за да се избегнат емисиите на парникови газове и токсични емисии. За съжаление, това се превръща в практика на все повече топлоелектроцентрали.
В плановете за предстоящи политики на международната сцена десетилетието с най-стръмна декарбоннизация е именно следващото до 2030 г. Очевидно е, че за България тази пътека се отлага за периода между 2030 и 2040 година, но страната трябва да направи максималното и да не пропуска момента да се откаже от остарели източници на енергия, каквито са въглищата, осигурявайки икономическа стабилност в преходния период на районите, зависими от сектора, а и на цялата страна.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/Screenshot-2019-06-19-14.24.08.png11562218violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-19 14:56:022019-06-21 14:59:09България в борбата с климата: без стратегически цели, но с пълен въглищен арсенал
Днес се чудим как да спасим климата, когато е настъпило време сериозно да се действа. А се чудим как, защото тези преди нас, които трябваше да са предприели първите стъпки се чудеха дали изобщо нещо трябва да се прави. Днес решаваме проблемите зададени преди няколко десетилетия, търсим решенията, отложени от тогава. Разликата е, че предното поколение успя да прехвърли на следващото търсенето на решение на проблемите.
Оповестеният на 18 юни 2019г анализ на Европейската комисия на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на страните членки потвърди в огромна степен коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отправиха към Българското правителство в края на април тази година. Изненади няма за България – похвалите и комплиментите на Комисията, доколкото ги има, са откровено насилени и свързани с посредствени постижения от типа на спазена структура на плана и добри описания. Оттам насетне насилено остава и поддържането на добър тон, защото критиките са по същество и могат да бъдат обобщени като пълна липса на описание на цели и мерки за всички, което трябва да бъде приоритет на този план.
Ето неизчерпателен обзор на коментраите на ЕК за ИНПЕК на България
Конкретно за България препоръките на ЕК са че в плана липсват по-амбициозни цели за развитие на ВЕИ. Препоръчват ни цел не от 25%, както беше заложено в първия вариант на плана, а най-малко 27% за достигне дела на ВЕИ до 2030 г. Този минимум е изчислен по предварително зададена формула за разпределение на тежестта по постигане на целите 2030г между страните членки на ЕС. Припомняме, че За Земята се застъпва за нива от минимум 40% дял на ВЕИ в крайното потребление към 2030г с включване на енергията за отопление и охлаждане, като дела на ВЕИ само по отношение на електроенергия да се повиши до 30% (При почти 19% към момента). Причините за препоръката ни са прости:
почти няма електроенергийна система в света, която да не може да интегрира и да балансира безпроблемно минимум 30% ВЕИ
България има огромен неизползван потенциал за използване на ВЕИ в отоплението по ефективен начин
не може да се очаква да постигнем въглеродно неутрална икономика до 2050г, ако развитието на ВЕИ е напълно спряно до 2030. Просто такъв преход от вероятно 100% ВЕИ не може да се достигне за 20 години, ако преди това две десетилетия сме били в пълна парализа
България може да развива по евтин начин своя ВЕИ капацитет с прозрачни търгове, либерализиран пазар и защита на конкуренцията. Вместо това страната иска да налива пари в енергийни проекти за ядрена енергия, въглища и газ, за които е ясно, че бъдещето не им принадлежи. Оправданията против развитие на ВЕИ са смехотворни и изсмукани от пръстите – например, че 30% от територията на страната е в Натура 2000 зони (където впрочем ВЕИ могат също да се изграждат), сякаш не разполагаме с останалите над 60% от територията си, които не са в Натура.
Евтино и достъпно за всички граждани развитие на ВЕИ може и ще се случи по линия на новото законодателство на ЕС, което позволява на гражданите да произвеждат сами електроенергия за собствена консумация
В препоръките на ЕК не е убягнало, че България предвижда дори намаление на дела на някои ВЕИ за производство на електроенергия, за производство на възобновяема топлина няма никакъв план как ще се постига целта. ЕК подчертава, че ролята на производството на топлина от отпадъци има неясна роля в плана . За Земята още през април обяви, че това е една от най-спорните области в предложенията на правителството и че там се прокрадва една полузаконна и крайно неприемлива схема за горене на биомаса и отпадъци, което се потвърждава и от бума на инвестиционните намерения на някои от най-спорните ТЕЦ-ове в страната.
Може би единствената сериозна изненада в препоръките на ЕК е, че на няколко места се споменава ролята на ядрената енергетика в подсигуряването на енергийната сигурност на страната. България отчита АЕЦ като местен енергиен източник, но това е несериозно. ЕК напомня, че ядреното ни гориво идва от един единствен източник и страната трябва да обоснове дали има дългосрочен план за снабдяване с ядрено гориво за съществуващата си АЕЦ, но и включително предвид плановете за развитие на нови ядрени мощности. За новите ядрени мощности, ЕК препоръчва правителството да направи справка с реалността и да извърши икономическа оценка доколко са жизнеспособни тези планове.
Отбелязва се също, че на ВЕИ не се отделя достатъчно внимание в ролята им на местен източник на енергия и гарант за енергийната сигурност в степента, в която това се прави за въглищата и АЕЦ. Зависимостта от вноса на газ и преодоляването на тази зависимост също не са достатъчно описани. България е всеядна на всякакви големи газови проекти, а проектите за свързаност на газопреносната мрежа, които са истинския гарант за сигурността на доставките са оставени без крайни срокове за завършване на интерконекторите.
Не е адекватно приложен принципът, че поподобряването на енергийната ефективност трябва да бъде поставяно на първо място. Вече над 10 години страната ни е на последно място по този показател в ЕС. ЕК ни напомня и за пряката връзка между енергийната ефективност и енергийната бедност. Важна препоръка е и по-широко участие на обществеността и заинтересованите страни в окончателното изготвяне на плана (срок до края на 2019 г.)
Засегната е и темата за справедлив енергиен преход, която нашите управници упорито се правят че не забелязват. EK иска пояснения как ще бъде извършен енергийния преход, при положение че в националния план се залага на продължаващо използване на въглища за производство на енергия. Всъщност ЕК е толкова смаяна от заявката на страната да ползва въглищата си безконечно, че просто препоръчват на правителството да си направи самооценка на този план спрямо климатичните цели. Както е казал народът – Удари се, за да не те удрям аз! В части от документа плановете за поддържане на въглищата са свързани с плановете за нова газова инфраструктура и препоръки правителство само да направи взаимовръзката за ефекта, ако развива всичко.
Много важна препоръка е фигуриращата под номер 8 в анализа на ЕК: „Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.” Всъщност България не предвижда мерки за отпадане на субсидиите за изкопаеми горива, защото изобщо отрича да има такива. ЕК директно казва на правителство да прочете доклада на Комисията „Energy prices and costs in Europe“, от който става пределно ясно, че ЕС има проблем с тези субсидии, а конкретно България не просто поддържа субсидии за изкопаеми горива, но те са се увеличили четирикратно (!!!) в периода 2008-2016 г!
Пак се препоръчва на правителството да прочете какво вече е препоръчано от Европейския семестър, където България е насочена да определи какви средства ще са и нужни, за да инвестира в нисковъглеродния преход, а не да се говори без посока и цел.
Комисията отлично насочва управниците ни какво би искала да бъде доразработено в плана. Например в сферата на транспорта се подчертава, че това е единствения сектор със сериозен ръст на емисиите – 53% от 1990г до днес. И че този сектор заслужава специално внимание, каквото правителството не е осигурило в плана. Още в предложения начален вариант на ИНПЕК правителството признава, че главния приоритет в транспорта – строителството на нови магистрали и пътна инфраструктура като цяло – води до смехотворни икономии на емисии. В същото време липсват каквито и да било цели за истински щадящите здравето и климата средства за транспорт – железопътния транспорт е само споменат, целите за велотранспорт не присъстват дори като нула в плана – те са просто оставени като ред от шаблона на ЕК.
Регионалното сътрудничество, което България почти навсякъде в плана е отбелязала като неприложимо и от нисък приоритет за страната, е правилно посочено от ЕК с точно обратен знак – от първостепенна важност. Това е така по ред причини. Освен за обмен на добри практики, в средносрочен и дългосрочен план, когато замърсяващи базови мощности в региона и цяла Европа отпаднат е важно да има добре свързани електроенергийни системи, за да може излишъците от възобновяема енергия в един регион да компенсират дефицитите в друг регион и за да е необходим много по-малък капацитет от технологии за складиране на енергия (батерии, ПАВЕЦ, инсталации за производство на водород и на възобновяем газ метан). Бел. Ред. Пример за това би било как слънцето свети в три часови зони на Европа и това може да помага за компенсиране на сутрешни и вечерни пикова с пренос на енергия между регионите. Или пък пренос на възобновяема енергия от слънчевия юг към европейския север или от крайбрежните райони с вятър по Атлантика, Северно и Балтийско море на юг и на изток в цяла Европа.
Плановете за климат и енергетика в целия ЕС
ЕК излезе с важни послания покрай публикуване на коментарите по националните планове за енергия и климат на страните от ЕС. Съюзът за сега не достига целите за 2030 г. – нужни са повече усилия по отношение на ВЕИ (почти 2% под заложената 32% цел за 2030г) и далеч повече усилия по отношение на енергийната ефективност (над 6% под 32%ната цел 2030г).
Анализът на ЕК отнасящ се до повечето страни в ЕС показва като цяло липсата на действия за насърчаване на общностите и гражданите да произвеждат, продават и съхраняват собствена възобновяема енергия.Само Гърция, Шотландия и Холандия са планирали конкретни мерки за подкрепа на производство на енергия от общности и граждани. Обединеното Кралство е шампион по размер на субсидиите за изкопаеми горива.
Какво трябва да направи Правителството на България?
На първо време искаме на предстоящия Съвет на ЕС на 21 юни България да подкрепи амбицията на ЕС за въглеродно неутрална 2050г. След това искаме правителство да не пренебрегва следващата част от управлението по завършване на ИНПЕК, който трябва да бъде финализиран до края на 2019г, както и да насочи сериозни усилия към дългосрочната стратегия до 2050г, която също трябва да бъде представена в началото на 2020г. Хубавото на Парижкото споразумение е, че всяка страна решава как да подходи, за да се включи към усилията за предотвратяване на катастрофален климатичен сценарии – нека България покаже, че има хора с визия в управлението си, които могат да използват тази свобода на действие, за да изработим решенията, които работят за нас и в нашия контекст. Защото този път никой няма да ни е виновен за пропилените възможности да направим нещо добро за хората и планетата и да направим нещо добро и за икономиката си.
Коментарите, които За Земята, Банкуоч и Грийнпийс България отравиха към правителството в края на април, можете да прочетете тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/Screenshot-2019-06-19-13.48.34.png12862468violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-19 14:17:442022-01-20 18:33:01Европейската комисия за мерките ни срещу климатичните промени: На България й липсва амбиция
Срещата на Европейския съвет на 21 и 22 юни е важна за България и бъдещото й развитие. Докато светът настоява за декарбонизация на икономиката, нашата страна се държи, все едно въглищата ще са с нас завинаги. Междувременно пропуска възможности за участие в програми и финансиране.
Защо трябва да грабнем момента? Прочетете в документа по-долу:
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/05/shutterstock_1319304575-1-copy.jpg8001200violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-17 18:36:522019-06-17 18:39:17България трябва да има по-амбициозни цели за декарбонизация на икономиката
Относно: Европейски съвет през юни – ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040
Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми госпожи и господа министри,
На приближаващия Европейски съвет на 20-21 юни Вие и Вашите колеги ще дискутирате стратегическата визия на Европейската комисия за климатично неутрална европейска икономика. Това вероятно ще бъде последното събитие, на което ще обсъждате този въпрос преди решаващата среща на върха на ООН във връзка с промените в климата през септември.
Извънредното положение в областта на климата е определящото предизвикателство пред Вашето поколение на глобални лидери и както показаха последните избори в ЕС и с безпрецедентната мобилизация на стотици хиляди граждани, общественият интерес за навременно действие е огромен.
Учени от цял свят алармират, че няма никакво време за губене. Ако искаме да ограничим покачването на глобалната температура до 1.5 ° C и да избегнем потенциално катастрофални климатични въздействия, глобалните нетни емисии на парникови газове трябва да бъдат намалени наполовина през следващите десет години и да достигнат до нула до 2050 година.Това ще се случи само ако ЕС демонстрира водеща роля на международно равнище и се ангажира да постигне възможно най-бързо климатична неутралност.
Стратегията на Европейската комисия ясно посочва, постигането на нулеви нетни емисии е не само осъществимо, но и от икономически интерес за Съюза. Ако значително увеличим действията свързани с изменението на климата ще предотвратят някои от огромните икономически загуби, с които ЕС вече се сблъсква и които ще се увеличат значително, но ще се осигурят милиарди евро в полза на здравето, билиони евро спестени при вноса на изкопаеми горива, докато се постига по-висок БВП и се откриват милиони работни места в зелените индустрии на бъдещето.
Бюджетът на ЕС, със своето силно въздействие върху бюджета на много държави и техните публични разходи, може да осигури силен тласък за тези допълнителни необходими средства, при условие че се предоставят повече средства за действия в областта на климата в по-слабо развитите региони на ЕС.
На тази основание на казаното по-горе и от името на многобройните ни поддръжници, ние Ви приканваме по време на Европейския съвет през юни, като част от цялостна бъдеща програма за изменението на климата, природата и устойчивото развитие, да:
се съгласите с целта на ЕС за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2040 г .,
обявите на срещата на върха на ООН през септември, че ЕС ще увеличи своя принос на база на национално определения принос на всяка от своите страни-членки за 2030 г., и
подпомогнете бюджета на ЕС, който спомага за постигането на тази цел и съгласува националните и регионалните инвестиционни приоритети с целите на ЕС в областта на климата, като заделя 40% от бюджета за действия в областта на климата.
Тези точки също така трябва да бъдат включени в стратегическата програма на Съюза, която ще приемете на заседанието. Чрез тези всеобхватни приоритети, ръководещи работата на ЕС през следващите пет години, може да се даде силен сигнал на гражданите, че ЕС превръща прехода към устойчива Европа в приоритет, като работи за климатична неутралност, спиране и обръщане на тенденцията за загубата на биологично разнообразие и гарантиране, че целите на ООН за устойчиво развитие са водещият принцип зад всички действия на ЕС.
С уважение:
Генади Кондарев – координатор „Обществени средства за устойчиво развитие“ в екологично сдружение (ЕС) „За Земята“
Тодор Тодоров – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“
Радостина Славкова – координатор „Енергия и климат“ в ЕС „За Земята“
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/shutterstock_1343963738-scaled.jpg17072560violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-13 14:34:482022-01-20 18:34:40Писмо до институциите относно ангажиране за климатично неутрален ЕС до 2040
Международна група от най-голямата мрежа от природозащитни организации в света „Приятели на земята Европа“ (Friends of the Earth Europe) проведе акция на 04 юни за запазването на природата в Кресненския пролом. Това е поредното гражданско действие в защита на пролома от плановете за строеж на магистрала „Струма“. В събитието се включиха над 40 представители на мрежата от 20 страни в Европа, Българската рафтинг асоциация, както и местни жители от гр. Кресна, недоволни от избрания вариант за АМ „Струма“ през дефилето.
Акцията, както и редица други международни и национални инициативи през последните години, целят да убедят българското правителство да изпълнени проекта така, както беше одобрен още през 2008 г. А именно — този участък на магистралата да заобиколи екологично чувствителния Кресненски пролом. Припомняме, че проектът за отсечка извън пролома позволи положителна екологична оценка (ОВОС/ОС) на цялата магистрала, както и финансирането й от ЕС. Настоящото решение на правителството посоката София – Кулата да премине по настоящия път през пролома е огромна стъпка назад.
При предизборните обиколки на министър-председателя природозащитниците за пореден път бяха обвинени за спирането на строителството и отлагането му за следващия програмен период 2021-2027 , но Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа “Балкани” припомня “Проектът за цялата магистрала бе одобрен през 2008 г. с изричното условие строителството да започне от Кресненския пролом „за да се избегне оставането му на нулев вариант при влезли в експлоатация останалите участъци от магистралата“.
Едно отговорно управление не може да твърди, че „технологично времето на строителите няма да им достигне“. 11 години са предостатъчно технологично време за разрешаване на проблема с Кресненския пролом. Времето в момента не достига, защото под натиска на строителните компании отговорните институции решиха през 2015 и 2016 да изоставят оригиналния проект и да пробутат такъв, който бе вече отхвърлен от екологичната оценка.
“Упоритостта на правителствата и строителните компании да строят в защитените природни зони в пролома и отказът им да се съобразят с договора с ЕС за финансиране на магистралата и природозащитното законодателство, поставя в ежедневен риск не само унищожението на защитени животински видове, но и човешки животи, като следствие на множеството пътни инциденти в този участък.”, коментира Десислава Стоянова от Екологично сдружение “За Земята”.
Прокарването на пътя през пролома не отчита опазването на защитени територии от европейска и световна значимост, но също така и не разрешава транспортния проблем – участъкът ще си остане тесен път с проектна скорост от 80 км. създавайки „тапа“, предпоставка за инциденти в международния коридор за десетилетия напред. В същото време не е направено нищо за модернизиране на ЖП линията, което би намалило и товарния и пътнически трафик в съответствие с транспортните приоритети на ЕС. “Твърдението „(…)който иска да дава няколко милиарда да я качи ей така горе. Искат да се качи горе. Представете си горе магистрала“ е подвеждащо.”, казва Даниел Попов от “За Земята”. “На първо място искаме да подчертаем, че именно правителството предложи и одобри едното платно да бъде качено в планината източно от дефилето. Коалиция „Да спасим Кресненско дефиле“ единствено настояваме веднъж вече качената горе техника, където отрицателните ефекти върху природата могат да бъдат компенсирани с подходящи мерки, да строи цялата магистрала, вместо само едно платно.”, заключва той.
Подхвърлянето на суми за „милиарди“ в общественото пространство също дезинформират. Според страницата на АПИ индикативната стойност за проектиране и строителство на лявото платно и обходния път на гр. Кресна плюс пътните връзки (лот 3.2.1 и лот 3.2.2) сумарно е 875 321 514 лева. Липсата на оценка на стойността на дясното платно е още един сигнал, че АПИ не знае какви точно решения иска да приложи вътре в пролома, което увеличава значително риска от неговото разрушаване.
Едно отговорно управление би следвало да инвестира парите на българските и европейските данъкоплатци максимално ефективно, зачитайки интересите както на местната общност, чийто транспортни разходи биха се увеличили значително, вече развития туризъм в дефилето, качествения и ефективен транспорт, както и опазването на природните ценности за поколенията след нас.
Напротив, незачитането на всички тези фактори би довело до некачествен транспортен коридор, прехвърляне на значителни разходи върху гражданите (или данъкоплатците, или нещо друго, но в никой случай „потребителите“), както и висок риск от финансови санкции от неспазването на екологичното законодателство и договора за финансиране на магистралата.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/Screenshot-2019-06-05-13.41.22.png13001986violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-05 17:16:172019-06-05 17:19:19Природозащитници от цяла Европа в акция за защита на Кресненския пролом
Силната тенденция към свиване на пространството за граждански активизъм излага на риск права, които дълго време сме смятали, ако не за неприкосновени, то поне за цел на обществата от Европа. Около това мнение се обединиха участниците в годишната среща на За Земята “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”, която събра в Дома на Европа активисти от природозащитни и правозащитни организации, журналисти и представители на институциите.
Особена тревога будят правото на участие във взимане на решения, достъпа до правосъдие, гражданския контрол при разходване на публични средства.
„Гражданското общество има ключова роля във всяка демокрация: то е балансьор при конфликти на интереси, разкрива бездействието на властимащите и се застъпва за тези, останали без глас. Всяка атака срещу гражданското общество е атака срещу самата демокрация”, каза директорът на Friends of the Earth Europe —
Ягода Мунич.
Организациите споделиха, че всекидневно се сблъскват със потискане на екологичната, социална и икономическа справедливост, което руши устоите на правовата държава и опорочава взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Трасето на магистрала “Струма”, планирано през Кресненското дефиле е такъв пример. Кампанията е вече на повече от 20 години, припомня Десислава Стоянова от “За Земята”. “Вярвахме, че през 2008 година сме намерили решение и европейските, и българските власти заедно с местните хора бяха решили, че европейските средства ще се изразходват така, че да се запази природата на уникалния Кресненски пролом. За съжаление днес сме изправени пред реалната заплаха той да бъде унищожен в противовес на всички екологични норми, намалявайки шансовете за устойчиво развитие региона.”, казва тя.
Възходът на крайнодесни партии и игрите със страховете в обществото бележат разруха в доверието между граждани и институции, както и между граждани и неправителствени организации. Според Катерина Раковска от WWF, ставаме свидетели на непрекъснати очернящи кампании на образа на неправителствения сектор, създаване на пречки пред финансирането им и достъпа до законови инструменти, с които те бранят природата.
“Най-голямата противоотрова за това са независимите медии и критичното гражданско общество. Но почти навсякъде по света, включително в Европа и то особено Източна, и двете са под тежък натиск”, казва Генади Кондарев от “За Земята”.
Крайно време е изборът пред обществото ни да не бъде представян като “хората или природата” — правото на чиста околна среда е едно от основните човешки права, обощават от “За Земята” и заявяват, че ще продължат да го защитават на местно и глобално ниво.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/Screenshot-2019-06-04-13.14.10.png13462052violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-06-04 13:15:082019-06-04 13:15:08Участниците в конференцията “Защита на околната среда в условия на ограничена демокрация”: Кампанията срещу неправителствените организации е вредна за цялото общество
CEE Bankwatch Network и „За Земята“ публикуват мултимедиен разказ с видеоклипове и интервюта на местни жители от Бели бряг. В тях те разказват за огромния психологически натиск, на който са били подложени местните вече почти десетилетие, тъй като въгледобивната компания, която се опитва да ги пресели, отказва да предложи справедливи компенсации за домовете им, a датата на отчуждаването се приближава.
„В последните години натискът от мините се отрази много зле на нашето психологическо състояние и здраве. По цвета на косата ми можеш да отгатнеш, че ние се състаряваме много бързо“ — обяснява Петър Тенев, един от интервюираните.
Село Бели бряг ще бъде заличено до 2023 г., за да се разшири една от въглищните мини, които захранват комплекса Марица Изток. “Мини Марица-изток“ имат задължението да осигурят преселението на хората, но компанията предлага твърде ниски компенсации, с които хората не могат да си позволят да закупят в района нищо равностойно на сегашните им домове.
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) e публична, мултинационална банка, отпусна безвъзмездна помощ на рудниците през 2014 г., а по-късно отпусна и два кредита за емитиране на облигации на Българския енергиен холдинг, чиято дъщерна компания е Мини Марица-изток“.
Тъй като банката има по-високи и стриктни стандарти за презаселване от прилаганите в България, жителите на Бели Бряг са се обърнали към механизма за подаване на жалби на банката, за да уредят спора относно размера на компенсация. Въпреки че в съгласие с механизмите на банката са изпращани медиатори, за да фасилитират процеса на договаряне, вече измина повече от една година от като процесът на медиация започна, без постигнато съгласие.
„ЕБВР трябва да гарантира, че нейният клиент – „Мини Марица-изток“, ще се отнесе справедливо с жителите на Бели бряг. Ако спорът не бъде уреден тази година, собствеността на хората ще бъде отчуждена. Ако не получат по-добри компенсации от това, което компанията предлага в момента, те ще бъдат изхвърлени от домовете си по срамен начин, лишени от прехраната си, от зеленчуковите си градини, земеделските си земи и животни, отделени от общността, с която са живели цял живот и като капак най-вероятно ще затънат и в дългове.“, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята“.
„Това е далеч от добрите практики и международните стандарти за презаселване, с които ЕБВР е обвързана. Жителите на Бели бряг възлагат последните си надежди на Европейската банка за възстановяване и развитие, не само за да започне разумен процес на уреждане на спорове, но и за да им се гарантира, че той ще завърши по справедлив начин.“, казва Кондарев.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/05/DSCF8957.JPG.00_00_00_00.Still001-scaled.jpg14432560violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-05-29 15:48:192019-05-30 14:02:20Хората от Бели бряг описват в мултимедиен разказ битката си за справедливо обезщетение от „Мини Марица-изток“
„За Земята“ ви кани на конференция за работата и приноса на гражданското общество към опазване на природата, ресурсите и публичния интерес в условията на ограничена демокрация. Участват представители на мрежата Friends of the Earth – международно обединение на природозащитни организации, чийто член от България е За Земята.
Основната ни цел е да коментираме състоянието на свиващо се пространство за граждански активизъм и отслабената роля на ЕС и държавата в опазването на околната среда и гарантиране на правото на участие във вземане на решения и достъп до правосъдие. Ще анализираме процеси, протичащи в България и Европа, които потискат възможността за екологична, социална и икономическа справедливост, рушат устоите на правовата държава и опорочават взаимодействието между институции, граждани и бизнес. Позицията ни ще бъде подкрепена с представяне на случаи от България и споделяне на опит от мрежата Friends of the Earth.
Темите на събитието са от интерес за активни граждани, представители на неправителствени организации, политици, представители на публични институции, изследователски институти, анализатори на публични процеси, медии. Модератор e Янина Танева oт Фабрика за идеи.
Езикът на събитието е български и английски. Има осигурен симултанен превод.
Вход свободен, без предварителна регистрация.
ПРОГРАМА
10:00 Откриване – Драгомира Раева (За Земята), Стела Йегер (Pro Natura), Теодор Стойчев (ръководител на Бюрото на Европейския парламент в България)
10:10 ПАНЕЛ 1
Защита на околната среда в състояние на демократична криза в Европа
– Намаляване на демократичното пространство – причини за безпокойство, Ягода Мунич (директор на Friends of the Earth Europe)
– Демократичен дефицит в Централна Европа, Леонорe Гевеслер (директор на Global 2000, Friends of the Earth Austria)
– Разходване на публични средства за инфраструктурни проекти: случаят с авто- магистрала Струма и Кресненското дефиле, Десислава Стоянова (За Земята)
– Върховенство на закона? случаят с Национален парк Пирин, Катерина Раковска (WWF България)
– Завладяната държава в процеса на енергиен преход, Генади Кондарев (За Земята)
– Глобалната картина – политически анализ с примери от мрежата извън Европа, Карин Нансен (председател на Friends of the Earth International)
11:40 – 12:00 ПАУЗА
12:00 – 13:15 ПАНЕЛ 2
Дискусия: Начини за противодействие и отстояване на ролята на гражданското общество
Панелисти: Карин Нансен (FoEI), Адриан Беб (FoEE), Даниел Попов (За Земята), представител на YFoEE (очаквано потвърждение)
13:20 Закриване, Драгомира Раева (За Земята)
Събитието се осъществява с частичната финансова подкрепа на Европейския Съюз. Съдържанието е изцяло отговорност на За Земята и не отразяват позицията на Европейския съюз.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/05/FacebookCoverZZ.jpg312820violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-05-28 10:25:492019-05-28 10:25:49Конференция: Защита на околната среда в състояние на ограничена демокрация
С наближаването на изборите за Европейски парламент е време да говорим за един от най-обезпокояващите проблеми, засягащи модерните демокрации днес. А именно — изключването на младите хора от управлението. Резултатът е, че няма кой да настоява за техните интереси при взимането на решения.
Демократичният свят наблюдава спад на гражданското участие в изборите. Спадът не е еднакъв във всички групи на населението. Някои са по-засегнати от други. Възрастта, доходите и образованието са факторите, по които най-точно може да се прогнозира политическото участие или по-точно политическото неучастие на младите хора.
Все по-видим става един друг белег за липсата на политическо участие на гражданите. Това е резкият спад на членството в партии. Недостигът на парламентаристи под 30-годишна възраст е основен индикатор в Европейския парламент, но е видим и в националните парламенти. От една страна това е проблем за самите политически партии, но от друга – не е само техен проблем. Партиите не съумяват да обновяват с млади членове политическите си елити, което води до общо лошо представяне на политически идеи и възгледи сред тях. Крайният резултат, е че младите хора до голяма степен отсъстват от институциите на представителната демокрация и съответно няма кой да настоява да се приоритизират сектори, свързани с младежите.
Ако тези тенденции продължават ние рискуваме да видим сегашното поколение младежи изключени от демократичния процес.
Демократичните общества се градят чрез активното участие на политически грамотни граждани, които се интересуват от начина, по който техните правителства работят: „Колкото по-голямо е участието във вземането на решения, толкова повече демокрация има.“ Политическият ред се основава на предполагаемото съгласие на гражданите, поради участието им в процеса на вземане на решения. Най-мощният начин, по който гражданите могат да контролират лицата, вземащи решения, са изборите.
Затова политическите партии би трябвало да ангажират вниманието на младите, и то там, където младите ще ги видят – в социалните мрежи. За да бъдат включени младежите в политическия процес, е нужно интересите им да бъдат разпространени сред обществото, но не под формата на политически обещания, които засягат младежката целева група, а чрез директно включване на младежи в политиката, в качеството им на представители на ключови партийни позиции.
Младежите от Националния младежки форум работят и мечтаят за повече граждански и политически активни младежи в България и в Европейския съюз като цяло. Те смятат, че за да се подобрява реалността, в която живеем, трябва да има повече и различни мнения, инициативи, аргументи в политиката, идващи от младите хора. Защото различието носи различни гледни точки, различен поглед към нещата, разнообразие, от което да се избират най-добрите решения.
Затова се обръщат към всички млади в България – излезте и гласувайте на 26 май! За да преборим заедно апатията. Защото апатията сред младите не е проблем за политиците, а е проблем за нас и бъдещето ни!
_____________________________________________________________
Национален младежки форум е най-голямата младежка платформа в България, която обединява в състава си 50 младежки организации от цялата страна. Организацията е пълноправен член на Европейски младежки форум и активен партньор на национални и европейски институции в изграждането и застъпничеството на младежки политики. Мисията на организацията е да представлява интересите на младите хора в България и техните нужди, извеждайки на преден план значението и важността на младежките организации, тяхното развитие и участие в социалните и обществено-политически процеси чрез сътрудничество със съответните заинтересовани страни и институции, взимащи решения в младежката политика.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/05/silueti-mladi-shutterstock_362221298-Converted.jpg5361382violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-05-19 13:14:032019-05-21 12:43:32Гласът на младите: Повече лично участие, повече Европа
Аз, вашият работодател – българският народ, ще избирам измежду вас моите представители в Европа, но този избор, не е безусловен. Този път ще гласувам и имам искания към вас – моите служители.
Омерзен съм от корупционните скандали, които ежедневно се разкриват и съм отвратен, че въпреки огромната ресурсна обезпеченост в полицията и прокуратурата, тези разкрития се правят от журналисти.
Но не, няма да ви позволя да ме откажете от правото ми да гласувам. Няма да ви позволя да ме разсеете с политическите ви интриги. Разбирам, че целта ви е да ме отвратите, за да оставя бъдещето си е ръцете на безкритичния корпоративен, административно зависим и подкупен „електорат“. Да подмените вота ми. Да гласувате вместо мен. Прокудихте братята и сестрите ми, но аз още съм тук и няма да ви позволя да ме изгоните. Аз, вашият работодател – българският народ, съм жив и знам, че мога да ви накажа.
Омръзна ми да подценявате интелигентността ми и да разсейвате фокуса от важните за обществото теми с не-особено смислени циркаджийски номера с вокално-кулинарни риалити елементи. Не сте познали. Този път няма да изтъркам името на случаен кандидат. Няма да ви позволя да подмените приоритетите ми.
Аз, вашият работодател – българският народ, ви избирам за мои предстатели, но този избор, не е безусловен. Аз, вашият работодател – българският народ, имам искания към вас.
Аз настоявам да спрете да се надпреварвате в оправданията си за замърсяването на въздуха и заедно да намерите решение за по-чист въздух. Защото аз не дишам оправдания.
Аз настоявам да спрете произвеждането на отпадъци, които да изгаряте или да заравяте в почвата и заедно да намерите решение за опазване на природата. Защото аз не дишам фини прахови частици, аз не пия химикали и аз не искам да разхождам децата си сред вашите боклуци.
Аз настоявам да спрете изсичането на вековните гори и да си припомните какво е значението на дърветата за биоразнообразието на планетата и за човека, като част от тази екосистема.
Аз настоявам да осигурите за мен и за децата ми качествено образование, конкурентно на престижните колежи и университети, в които пратихте децата си да учат, плащайки с парите от моите данъци.
Аз настоявам да получавам качествено здравеопазване за мен, а не само вас, съответстващо на здравноосигурителните вноски, които аз плащам през целия си живот.
Аз настоявам да обезпечите мен и родителите ми, а не само вас самите, с достойни пенсионни доходи, реципрочни на пенсионните осигуровки, които аз плащам през целия си живот.
Аз настоявам да оптимизирате административните дейности, финансирани с обществени ресурси, иначе казано финансирани от мен, като прекратите порочната практика да назначавате посредствени чиновници, които да изхранвам.
Аз, вашият работодател – българският народ, не съм съгласен да плащам за това. Достатъчно ми е да издържам учителите, лекарите, полицаите и военните. Не мога да поема и всичките ви комисии, агенции, спецзвена, нови министерства и т.н. Работещите в тази страна сме краен брой, така че раздуването на щата за моя сметка, не допринася за моето оцеляване.
Научете се да работите! Работете за мен! Покажете ми, че има полза от вас, за да ви изпратя в Европейския парламент, за да подобрите законите на Европа, така че да работят за мен и за децата ми!
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/05/shutterstock_1319304575-1-copy.jpg8001200violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2019-05-17 10:25:092019-05-17 10:25:09Искания от гражданите към кандидатите за евродепутати
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
