Тази година традиционната инициатива, организирана от Екологично сдружение „За Земята“, ще започне с почистване на природен парк Странджа. Тя ще се проведе между 29 април и 2 май 2022 г. и няма да събира дарения, защото организаторите препоръчват те да бъдат насочени към инициативите за подпомагане на бежанците от войната в Украйна.
Чистенето ще е съсредоточено в местност Петрова нива, където ще се намира палатковият лагер на доброволците. Ще има лъчове за почистване към село Стоилово, село Заберново и местност тракийски лагер. С пълната програма по дни можете да се запознаете на Фейсбук събитието „Почистване на природен парк Странджа“. От „За Земята“ е осигурена биологично чиста храна, места за палаткуване и работни материали за участниците. Също ще се състои среща с администрацията на природен парк Странджа, които ще разкажат за работата си и проблемите, които срещат. Доброволците ще имат възможност да опознаят голямото биоразнообразие в най-добрия сезон за посещение на Странджа — пролетта.
През изминалите 23 години почиствания на защитените територии, организирани от „За Земята“ са осъществявани в 3-те Национални парка Рила, Пирин, Централен Балкан, както в Природните паркове Странджа, Българка и в Западни Родопи. Чистенето през 2022 г. си постави за мисия да достигне до повече местни хора и ги въвлече в инициативата, а също и да популяризира красотата на природата в Странджа. „То е възможност да поставим въпроса с опазването на един от най-красивите краища на България, който е жертва на голямо замърсяване и незаконен дърводобив.“, подчертава организаторът Ясмина Иванова.
В партньорство с община Малко Търново е организирано и извозването на събраните боклуци до депа или центрове за рециклиране в региона. “Заедно изграждаме нова планинарска култура в българските планини —да не оставяш боклук след себе си, а да го прибираш в раницата, както и послание за отговорно стопанисване на хижите спрямо боклука. Това е нашата мисия, която следваме и популяризираме вече 23 години. За това време през Чистенията са преминали хиляди хора, които сега са посланици на кампанията. Продължаваме напред за чисти планини!” коментират от За Земята.
История на високопланинските почиствания на „За Земята“
Кампанията „Боклукът в раницата“ започва през 1999 година. От тогава са събрани и премахнати от националните паркове в България над 120 тона отпадъци.
“Дългосрочната идея е не само да почистим замърсените терени и да отстраним сметища, но и да възпитаме отговорно отношение към природата. Приканваме всеки гост на планината да прибира създадения от него отпадък обратно в раницата си (опаковки, празни буркани, бутилки и т.н.), да не използва пластмасова посуда за еднократна употреба в хижите, а да си носи собствени съдове и прибори, като така генерира по-малко боклуци. Обсъждаме стратегии за опазването на планините с парковите дирекции. Инициативата ни има резултат, защото откриваме все по-малко отпадъци в националните паркове. Това, което предстои, е да приложим стратегията Нулеви отпадъци към защитените територии в България, което включва работа с хижари, националните паркове за премахване изцяло на пластмасата, изграждането на компостери и други. Целта ни да изградим устойчиво екологично развитие на хижите и да достигнем до повече хора с призива да възприемат отговорно отношение към природата и планината, за да можем един ден ние Чистачите да нямаме работа“ – споделят организаторите.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/04/275724466_4879585428786354_6523311046684201971_n.jpg9241386violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-04-23 12:13:082022-04-23 12:17:0124-тото високопланинско почистване на екологично сдружение „За Земята“ ще се проведе в парк Странджа
Български бизнеси, неправителствени организации, блогъри и индивиди се обединиха за премахване на бутилираната вода от парламента
Замърсяването с пластмаса за еднократна употреба е наболял проблем, който се задълбочава с всеки час. Един милион пластмасови бутилки с вода се продават всяка минута по света, а за производството на една от тях са нужни 3 литра вода и 250 грама петрол. 91% след това не се рециклират. Изследване на БАН доказа, че всеки ден само в Черно море се вливат по 3 тона пластмасови отпадъци. Още по-тревожно е и откритието, направено наскоро от холандски учени, за наличието на микропластмаси в човешката кръв.
На европейско ниво се предвиждат различни мерки за справянето с проблема като Директива (EC) (EU) 2019/904 — относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, транспонирана и в България. Парламентът на Великобритания премахна пластмасата за еднократна употреба на територията си, включително и пластмасовите бутилки още през 2018 г. През 2020 г. администрацията на Ню Йорк спря използването на напитки в бутилки за еднократна употреба, като кметът забрани и продажбата им в парковете в града.
“Вярваме, че с малка стъпка като замяна на бутилираната вода с бутилки за многократна употреба и машини за филтриране на питейната вода на територията на Народното събрание, институцията не само ще допринесе за ограничаване на замърсяването с пластмаса за еднократна употреба, но и ще даде нужния пример както на обществото ни, така и на всички институции на територията на България. Също така това действие би съкратило разходите на Народното събрание в дългосрочен план.” – споделят инициаторите на писмото, изпратено до председателя на Народното събрание – Никола Минчев и до Комисията по околна сред.
Писмото беше подписано от 14 неправителствени и бизнес организации, блогъри и хора, занимаващи се с инициативи за намаляване на отпадъците и живот без отпадъци в България, част от движение “Нулеви отпадъци”. През последните години обединението организира редица събития и информационни кампании за борба с еднократната пластмаса и други опаковки, които продължават да са основен замърсител на околната среда.
Списъкът на подкрепилите искането нараства като към момента подкрепа заявяват:
Zero Waste Sofia – блог и общност за устойчив начин на живот
Основа – съветник за устойчив бизнес
Eco Switch – онлайн магазин и вдъхновител за живот с по-малко пластмаса
Station zero – магазин с нулев отпадък
Екологично сдружение “За Земята”
Грийнпийс България
Умна раница – инициатива за отговорно планинарство
Thrift Sheep – блог и подкаст за екологичен начин на живот
Фондация “Екологичен манифест – МанЕко”
ZERA – решения за нулеви отпадъци и многократна употреба
Сдружение „Свят на бъдещето“ – организация с фокус върху екологичното образование за деца и младежи
Green Revolucia – онлайн платформа за устойчиви продукти за дома, работилници за начин на живот с нулев отпадък, консултантски услуги за намаляване на отпадъците
Ателие Трион – студио за преизползване и трансформиране на отпадъчни материали
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/01/jonathan-chng-OTDyDgPoJ_0-unsplash.jpg12801920violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-04-01 12:03:502022-04-04 15:46:1015 организации с искане за премахване на пластмасовите бутилки с вода от парламента
Договор за сертифициране на община с нулеви отпадъци подписа кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев. Община Свиленград се ангажира, че до 2025 година ще въведе необходимите мерки, които ще ѝ позволят да получи сертификат за община с нулеви отпадъци от Европейската организация за нулеви отпадъци и нейния обучителен център със седалище в Брюксел (Zero Waste Europe и Mission Zero Academy), представлявани в България от Екологично сдружение „За Земята“.
„Свиленград може да стане пример на много общини в България, мотивирани да оптимизират управлението на отпадъците. Нашият успех за момента е плод на непрекъсната работа на администрацията и комуникация с гражданите и бизнеса“, изтъкна кметът, арх. Карчев.
Община Свиленград е сред малкото добри примери в България за умно управление на отпадъците и за непрекъснато развитие и подобряване на системата.
Всичко започва с вдъхновяващо обучително пътуване на професионалния и мотивиран екип на Община Свиленград до първата община с Нулеви отпадъци в Европа – Капанори, Италия. Впоследствие се сформира Обществен съвет за Нулеви отпадъци, съставен от активни граждани, представители на училища, читалища, пенсионерски клубове, бизнеса, полицията, ромския квартал, както и от еко-отдела на общината и общински съветници, които бяха много активно ангажирани в целия процес.
За да получи сертификат за Нулеви отпадъци, Община Свиленград се ангажира да работи за постепенно намаляване отпадъците, които се изпращат за изгаряне и да внедрява устойчиви алтернативи на изгарянето на отпадъци. Основна цел на сертифицирането е постигането на 90% предотвратяване, повторна употреба, рециклиране, компостиране на твърдите битови отпадъци, така че не повече от 10% да остават за депониране. По този начин се изпълнява едно от най-тежките за българските общини задължителни общоевропейски цели за отпадъците до 2035 г. Освен това до 2025 г. Общината ще трябва да достигне до не повече от 99 кг годишно нерециклирани отпадъци на жител.
Община Свиленград има дългосрочна визия в рамките на своята стратегия за нулеви отпадъци, която включва различни новаторски решения. Тя е първата българска община, въвела метода разделно събиране „от врата до врата” с цел улеснение на гражданите, с което са постигнати много добри резултати. В системата не са забравени и търговските обекти, където хартия и пластмаса се събират по график. Вече разделно се събират не само опаковки и остатъчни отпадъци, но и текстил, мебели, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, биоотпадъци. Част от тях се събират на специална общинска площадка, което улеснява транспорта им. От началото на февруари 2022 г. в града бяха поставени и два контейнера за дрехи и обувки.
Следващите стъпки в дългосрочния план за Нулеви отпадъци на общината са свързани с въвеждане на разделно събиране и в селата. Общината се ангажира да работи усилено със своите жители за по-чиста околна среда и постигане на всички задължителни цели в управлението на отпадъците.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/03/kmetSvilengrad.jpg7461000violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-03-01 14:12:592022-03-01 14:51:52Свиленград: първата българска община, която ще получи сертификат за нулеви отпадъци до 2025 г.
Това е малко по-малко от произведеният RDF годишно в София.
Обсъждането изглежда не е част от никаква процедура, тъй като самата обява е публикувана едва 2 седмици преди събитието, а документи изцяло липсват. От обявата може да се предполага, че вероятно става дума за поредния завод за горене на отпадъци, записан под надслова “екологично” решение.
Няколко въпроса, които гражданите на Стара Загора могат да зададат на своите управляващи:
⁃Ще обясни ли на гражданите си опасността, която такъв завод би представлявал за тях с особено опасните канцерогенни диоксини и фурани, които се натрупват в почвата и храните?
⁃Какво ще се случва с токсичната пепел след изгарянето?
⁃Откъде ще се захранва инсталацията и какви са в момента количествата битов отпадък в Община Стара Загора. Капацитетът на съоръжението е голям, каква част ще идват от общината и каква от други места? Ще се горят ли вносни отпадъци?
⁃Какви стъпки ще предприеме Община Стара Загора да изпълни изискванията за рециклиране – 65% до 2035 г.?
От За Земята припомняме, че от 2017 г. функционира чистонова “Регионална система за управление на отпадъците в регион Стара Загора”, изградена с европейски средства на стойност над 52 млн. лв. с включени регионално депо за неопасни отпадъци, център за рециклиране. В проекта е заложена цел до 2020 г. процентът рециклиран отпадък в регион Стара Загора да бъде 53,22%.
Постигната ли е тази цел?
За съжаление европейските цели за максимум 10% депониране на битови отпадъци са криворазбрани в България. Вместо да се мисли за разумно управление на отпадъци – превенция, намаляване, преизползване и рециклиране, се започва по обратния път от т.нар. енергийно ополозотворяване, с други думи унищожаване на отпадъци чрез изгаряне. Един такъв завод изцяло заключва възможността и перспективата една от големите общини в страната да положи усилия за разглеждането на отпадъците като ресурс.
Гражданите на Стара Загора добре знаят, че разделното събиране на отпадъци в града е почти про-форма, в центъра не се забелязват контейнери за разделно събиране на отпадъци, а често дори наличните контейнери, са препълнени.
Официалните данни показват, че смесените битови отпадъци в Стара Загора съдържат общо 66% пластмаса, хартия, хранителни, градински и текстилни отпадъци. Напомняме, че разделното събиране и рециклиране на тези видове отпадъци вече е задължително или става задължително в следващите една до три години.
Европейски държави като Дания и Швеция все повече се стремят да ограничат изгарянето на отпадъци след няколко доказателства за това как тези проекти са икономически неизгодни, налага се внос на отпадъци, за да се поддържа капацитета и имадоказателства за превишение норми на диоксини.
Очакваме Община Стара Загора да разясни по-подробно и с конкретни документи намеренията си на срещата днес.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/02/Samarsko_Zname_Panorama.jpeg5611028violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-25 14:32:392022-02-25 14:33:14Да се готви Стара Загора: поредното намерение да се горят отпадъци
Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян — решението на директора на РИОСВ – Велико Търново е от критична важност
Заводът за изгаряне на отпадъци край Павликени на Румен Гайтански-Вълка бе одобрен с 9 гласа за, 2 против и 6 въздържали се от експертен съвет, въпреки категоричното несъгласие на местните хора и бизнеси. Предстои да разберем дали директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Велико Търново ще подкрепи жителите на околността или интересите на бизнесмена, който има договори за сметосъбиране с няколко общини, сред които и София.
В полза на проекта гласува заместник-кметът на Павликени Анастасия Вачева, кметът на село Върбовка — Ивелин Розинов, и седем представители на РИОСВ – Велико Търново. Данита Заричинова от “За Земята” и Пенчо Пандъков от Риболовен клуб „Балканка“ бяха против.
Мегазаводът за изгаряне на отпадъци до Павликени е удобно скрит като енергоизточник в производство за каменна вата. Дружество Петрургия, собственост на Румен Гайтански, притежава 35-годишна концесия за добив на базалт до село Върбовка, община Павликени.
Екологично сдружение “За Земята” вече изпрати становище по доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), в който се цитират редица нередности. По време на дискусиите Данита Заричинова от “За Земята” настоя РИОСВ – Велико Търново да отхвърли внесения доклад и да изиска да бъде направен нов.
Капацитетът на съоръжението е повече от два пъти по-голям от предвиждания в софийския проект за изгаряне на отпадъци — 420 хил. тона отпадъци на година, което е 1100 тона на ден от цялата страна. Остава отворен и въпросът за състава им — в България липсва контрол на предварителното отделяне на определен тип отпадъци, например метали, батерии, ел. и електронно оборудване и др., а разделното събиране на опасни отпадъци от домакинствата е крайно неефективно. За Столична община процентът събираемост е около 1%, което е сигурно доказателство, че е невъзможно да се гарантирана, че няма да се изгарят смесени отпадъци, в които има и опасни. Резултатът е, че инвеститорът ще има евтин ток, който ще му осигури добра печалба от каменната вата, а негативите остават за жителите и природата на община Павликени.
В доклада липсват достатъчни гаранции, че ще има качествен мониторинг на емисиите от завода за изгаряне на отпадъци. В документа е отбелязано, че в близост до терена на инвестиционното предложение няма пунктове за измерване на качеството на атмосферния въздух и към 2021 г. липсват достатъчно актуални данни — последните проби са взети от мобилна станция през 2011 г.
Тези слабости са от критична важност за здравето и живота на хората. Доказано е, че в процеса на изгаряне на твърди отпадъци се образуват диоксини и фурани – устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са сред най-токсичните химикали, известни на науката.
Световната здравна организация определя диоксините като канцероген от клас 1 – т.е вещества, за които е доказано, че са ракообразуващи за хората, дори при изключително малки количества.
“Показателно е, че проектът за мегазавод за изгаряне на отпадъци обедини много местни хора и бизнеси, защото не са съгласни да плащат със здравето и бъдещето си. Много предприемачи и местни инициативи около Велико Търново и Павликени ще бъдат пряко засегнати от замърсяването и влошеното качество на живот.
Проектът е в остър разрез с техните интереси и е малко вероятно някога да получи подкрепа”, казва Данита Заричинова от За Земята.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/02/IMG_20220131_085736-scaled.jpg19202560maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2022-02-03 18:20:302022-02-03 18:20:30ПРЕС СЪОБЩЕНИЕ: Заводът за изгаряне на отпадъци в Павликени може да бъде спрян
От 1 февруари в Словакия и Латвия влизат в действие системите за възстановяване на депозити за опаковки от напитки, които ще събират 90% от бутилките и кенчетата за напитки. Така вропейските държави, които са въвели подобна система, стават 12, а други 13 държави вече са взели решение да направят това.
При депозитната система купувачът плаща депозит – сума, която получава обратно при връщане на опаковката в магазина. Така потребителите купуват само напитката, а нейната пластмасова, метална или стъклена опаковка вземат временно назаем.
В Словакия депозитът за опаковки за еднократна употреба се прилага за кутии и бутилки от РЕТ пластмаса, а в Латвия – също и за стъклени бутилки с вместимост от 0,1 до 3 литра, съдържащи вода и безалкохолни напитки, както и бира и други слабоалкохолни напитки. Стойността на депозита е 15 евроцента в Словакия и 10 евроцента в Латвия. И в двете страни местата за връщане са магазините за хранителни стоки с площ над 300 кв.м. В Латвия да приемат амбалаж са задъжлени и магазините в селските райони, които са с площ над 60 кв.м., останалите магазини могат да се включат в депозитната система доброволно. Новост в системата в Словакия е хармонизиран стандарт за цвета на пластмасовите бутилки, за да се рециклират по-добре, а Латвия предприема още по-амбициозна стъпка с въвеждането на стандартна бутилка за многократно пълнене.
Визията на Европейския съюз за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване включва задължителни цели за събиране на 90% от пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и за влагане на най-малко 30% рециклирана пластмаса във всички бутилки за напитки от 2030 г. Тези цели трудно могат да бъдат постигнати у нас без въвеждането на ефективна депозитна система. Към 2017 г. България стои на последно място е Европа по разделно събиране на пластмасови бутилки с 22%, за разлика от държавите с действащи депозитни системи, които събират над 80% от бутилките.
На фона на тази общоевропейска тенденция България най-сетне също изглежда готова да въведе депозитна система от началото на следващата година. По думите на зам.министър по околната среда и водите Николай Сиджимов:
„… за България това не е нещо ново, просто ще въведем отново традицията да бъдем отговорни към отпадъците, които отделяме, също така и да допринесем за въвеждането на кръговата икономика. Защото една от причините да се въведат такива системи не е само наказанието, което би следвало, ако ние не рециклираме достатъчно пластмаси, стъкло или метали, а по-скоро отговорността към природата, отговорността към ресурсите на планетата, така че мотивите са в много направления и мисля, че ще се справим.“ (Интервю по БНР Христо Ботев, 01.02.2022 г.)
„Това е най-добрата новина за управлението на битовите отпадъци в България през последните 20 години. Въвеждането на депозит за опаковки от напитки в България е огромна крачка по пътя към кръгова икономика, която ще повиши рециклирането, ще намали драстично замърсяването с този вид отпадъци и ще спести десетки милиони левове обществени средства, които сега се харчат за почистване, изгаряне и депониране на тези опаковки.“ според Евгения Ташева, координатор на екип „Нулеви отпадъци“ в екологично сдружение „За Земята“.
За да работи депозитната система добре и у нас според Ташева, тя трябва да отговаря на следните условия:
– системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна и ясна за потребителите;
– търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти);
– да се определи подходящо ниво на депозит, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина – нито твърде ниско, нито твърде високо;
– да включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС в областта на кръговата икономика и климата;
– да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери от 100 милилитра до три литра;
– да гарантира постигането на поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
– да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;
– да се регламентира в националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.
Процесът на преговори със заинтересованите страни и анализ на възможностите вече тече и през следващите 12 месеца предстоят промени в законодателството, необходими за въвеждането на депозитна система у нас.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/02/Riga_22-scaled.jpg17072560violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2022-02-02 20:19:402022-02-03 15:24:58От 1 февруари бутилки и кенчета се „осребряват“ в магазините в Словакия и Литва, скоро и в България
Инсталация за изгаряне на отпадъци с капацитет 56 тона на час заплашва село Върбовка, община Павликени. Инвеститорът е „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.
Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”.
Проектът е на етап инвестиционно предложение и навръх Йордановден, се проведе обществено обсъждане, на което жителите на околността да споделят своите притеснения. Самият доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) на инвестиционното предложение е внесено на Никулден, 6 декември.
Поредица от пропуски будят много въпроси как точно ще се отрази изгарянето на отпадъци върху здравето на живеещите в околността. В ДОВОС на проекта в частта за инсталацията за изгаряне липсва достатъчно ясна информация за състава и произхода на отпадъците, а заради неработещото разделно събиране на отпадъци в България има опасност в пещта да попаднат и опасни отпадъци. Няма предложено решение какво ще се случва с оставащата пепел. Изхвърляните вредни емисии като силно токсичните диоксини и фурани не са разгледани подробно, отсъства и пълна инвентаризация и баланс на емисиите на парникови газове.
Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години. В инвестиционното предложение изрично се казва, че отпадъци няма да бъдат внасяни, но така формулирано, обещанието няма никаква юридическа тежест, а изгарянето на отпадъци, било то и български, не е устойчиво решение за преход към кръгова икономика.
„Все по-честите съобщения за строежи на инсталации за изгаряне на отпадъци в цяла България са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“
коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
Припомняме, че завод за изгаряне на отпадъци за 350 млн. лева, който ще изгаря 180 хил. тона отпадъци годишно, планира и Столична община, а на територията на община Девня, освен в циментовия завод, периодично постъпват инвестиционни предложения за построяване на нови инсинератори. След бурно обществено недоволство и засилено медийно внимание централите на въглища прекратиха, поне официално, тази практика.
Има опасност инсталацията за изгаряне на отпадъци до село Върбовка, Павликени, да се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.
Какво ще се случва с пепелта след изгаряне и какви са емисиите от вредни вещества като диоксини и фурани — тези въпроси останаха без отговор по време на общественото обсъждане, проведено навръх Йорданов ден, в работно време.
Инсинераторът е тихомълком сложен в общ проект за завод за каменна вата и представен само като „енергоизточник”. Инвеститор е фирма „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Юнг, известен и с прозвището Вълка.
Инвеститорът не обясни и какво ще е точното количество изгаряни отпадъци, в самия доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) обаче се говори за две пещи от 211 хиляди тона годишно. Този обем надхвърля планирания дори в завода за изгаряне на отпадъци в София. Имайки предвид, че бяха дадени примери от Хасково, а г-н Гайтански участва в сметосъбирането в няколко Столични квартала, инсталацията до село Върбовка ще се превърне в център за изгаряне на отпадъци от цяла България.
Направи много лошо впечатление фактът, че не беше осигурена достатъчно голяма зала за общественото обсъждане, въпреки големият интерес. Много хора не бяха допуснати заради липса на зелен сертификат – без това да бъде изрично обявено като изискване да влязат.
„Докладът беше много неубедителен, което опорочава целият проект. Не беше спазено правото на всички хора да получат достъп до общественото обсъждане, въпреки интереса. Все по-честите съобщения за строежи на инсталации като за изгаряне на отпадъци като тази във Върбовка са симптоми на дълбоки системни проблеми, които дълги години не намират решение. Разделното събиране се случва в минимални мащаби, направо нищожни, в много общини липсва, въвеждането на справедлива такса смет се отлага година след година, а депозитната ситема, която ще подпомогне събирането на чисти опаковки с полза за хората, трудно среща подкрепа от институциите. За сметка на това находчиви бизнесмени с бързи решения — а именно, изгаряне на отпадъци в инсинератори, тецове на въглища, циментови заводи, срещат подкрепа от страна на институциите.“
– коментира Данита Заричинова от екип Нулеви отпадъци на „За Земята“.
Още в средата на 2021 г. излязоха публикации, че Румен Гайтански – Юнг ще строи завод за базалтови влакна до село Върбовка, община Павликени, тъй като е получил концесия за близкото находище за добив на индустриални материали – базалт, но никъде не се споменава за гориво от отпадъци. Чрез своята фирма „Грийн партнърс“ бизнесменът е в бизнеса с общинското сметосъбиране от години.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2022/01/alexander-schimmeck-z_GQ5vX3flc-unsplash.jpg12801920maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2022-01-10 14:25:192022-01-21 12:51:26Вълкът ще строи завод за изгаряне на отпадъци до Павликени
С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение „За Земята“ се обяви отново срещу завода за изгаряне на отпадъци, който общината планира да построи. Датата е избрана неслучайно – дните между 6 и 9 декември 1952 г. остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, причинено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, заедно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до катастрофата, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за смъртта на 12 хил. души.
„С акцията при ТЕЦ София искаме да покажем, че планираният завод за изгаряне на отпадъци ще създаде огромни проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи провал след провал: управлението на отпадъците и мръсният въздух. Съоръжението ще влоши качеството на въздуха, ще компрометира и без това слабо ефективната система за разделно събиране на отпадъците, ще мотивира горенето на вносен боклук и ще бъде препятствие пред България за постигане на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде зависим от изгарянето на отпадъци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лева в мега инсталация, която създава мега проблеми, искаме работеща система за разделно събиране, мерки за ограничаване на отпадъка при източника и работеща стратегия за преминаване към кръгова икономика и нулеви отпадъци“ – коментира Данита Заричинова от „За Земята“.
Предвид критичните нива на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „За Земята“ насочва вниманието към необходимостта от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – управлението на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в борбата на „За Земята“ за съвременно управление на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и подкрепя дела от граждани срещу завода за изгаряне на отпадъци.
„Здравните рискове бяха силно подценени в екологичната оценка, а по време на обсъждането гражданите изразиха несъгласие с предложението за теглене на нов заем. Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на проекта. Решението беше взето по изключително непрозрачен начин и въпреки спечелените дела, хората все още нямат достъп до пълната информация за замърсяването и финансовите показатели на предлагания завод за изгаряне на отпадъци“ – казва Десислава Стоянова от „За Земята“.
Последното развитие по проекта е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане заради открити нарушения в избора на изпълнител. Това обаче не променя факта, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и единствено обединените усилия на всички жители на София могат да накарат общината да се откаже от съоръжението.
СС: Stratospheric Productions
Ето и някои заблуждаващи твърдения, с които Столична община защитава проекта за изгаряне на отпадъци:
Твърдение:
Виена изгаря чисто и ефикасно, значи решението е приложимо и в София.
Факт:
Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в котловина и въздушните течения там са много различни от тези тук. Изгарянето на отпадъци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля опасни замърсители в атмосферата и ако няма течения, които да ги отнасят надалеч, те се натрупват в опасни концентрации. В Европа се горят отпадъци от десетилетия, но никой никъде не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на отпадък на 3 км от “Александър Невски”, с други думи, е опасно за жителите на града.
Твърдение:
Изгаря се само боклукът, който не може да се рециклира.
Факт:
Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хил. тона годишно. Тъй като в момента производството на преработения за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, вероятно ще се наложи внос на отпадък отвън, за да се поддържа пълният капацитет на инсталацията. Най-подходящи за горене са именно висококалоричните пластмаси и хартия, които иначе са годни за рециклиране. Колкото повече такъв боклук има за горене, толкова по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и рециклирането. Това развитие е една от причините страни като Дания поетапно да ограничават инсталациите си за изгаряне на отпадъци.
Твърдение:
От горенето на отпадъци се изхвърлят единствено безвредни газове и малко прах.
Заводът за изгаряне произвежда евтина топлинна и електрическа енергия.
Факт:
Първоначалната цена само за строежа и оборудването е 350 милиона лева, сумата ще се плати чрез грант от Европейската комисия и кредит от Европейската инвестиционна банка. След това идват разходи за персонал, администрация и текуща поддръжка – 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка – общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са според Предпроектнотo проучване (Feasibility study) на консултантската фирма Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.
Твърдение:
Изгарянето на отпадъци е модерна технология, предпочитана в най-развитите страни.
Факт:
Била е такава преди повече от 30 години. Днес дори новооткрити мощности се затварят, заради вредата, която доказано нанасят на чистотата на въздуха, на усилията за ограничаване и рециклиране на отпадъците и заради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента подобни проекти спират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, САЩ и други. Европейската комисия официално зачеркна инсталациите за изгаряне на отпадъци от списъка на допустими за европейско финансиране проекти по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като противоречат на чл. 17 от Регламент от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции.
Твърдение:
В България не може да има качествено разделно събиране или „Нулеви отпадъци“, заради манталитета на хората. Или „материалът ни е лош“.
Факт:
Добри примери от България всъщност има. Сметището в Габрово е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и градински отпадъци в града вече се събират разделно, превръщат се в компост, а общината генерира печалби като го продава на земеделски стопани. В Свиленград събират рециклируемите отпадъци директно от източника – магазини, ресторанти, офиси и домакинства. Това повишава значително качеството и количеството, както и цената на годния за преработка материал.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/12/INCINERATOR-PROJECTION-1-1030x686-1.jpeg6861030perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-12-10 17:15:562022-01-21 12:52:04Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци
Виолета Керемидчиева за системата за разделно събиране на Габрово
За разлика от много други градове, които също са оформили Възрожденското и Следосвобожденско лице на България, Габрово не живее в миналото. Напротив, градът на Рачо Ковача работи здраво за разрешаването на един от проблемите, с които се сблъскват много съвременни общини. Справянето с отпадъците е гореща тема, за която много общини могат да научат от Габрово.
За габровци
И преди да ме обвините в пристрастия, искам да призная още в началото — аз съм наполовина от Севлиево. Разбирате защо каквото и да кажа, едва ли ще прекаля с хвалбите. Все пак конкуренцията между двата града е въпрос на чест.
Габровци са рационални хора и от уважение към техния икономичен ум искам да напомня — освен дразнещо и грозно, липсата на качество при събирането на отпадъци може да се окаже скъп пропуск — бил той за общината или за нейните жители. Отваряне на нови депа и рекултивиране на старите също струва пари, да не говорим за тоновете материали, които са ценни и могат да се преработят.
За екология и здраве можем да говорим с часове — в София и Девня дори се строят заводи за изгаряне на боклук, вместо да се работи за разделно събиране и оползотворяване.
Преди около петнадесет години Габрово изглеждаше като град, от който всеки иска да си тръгне. Усещаше се по сградите с пустеещи жилища, площадките с изпочупени катерушки и градинки с неокосена трева. Повод да се върна и да видя едно съвсем различно лице беше желанието на Габровската администрация да кандидатства за община с Нулеви отпадъци и помощта, която екипът на За Земята им предложи.
Във връзка с тази инициатива Музеят на хумора и сатирата също се концентрира върху опазването на околната среща и срещна природозащитни организации с артисти, които ще участват в Биеналето в града следващата година. Част от първата опознавателна среща между артисти и природозащитници беше посещението на депото на Габрово.
Депо да ти види окото
За него знаех от колегите в Нулеви отпадъци, че е най-бавно запълващото се в България — доказателство за добрата работа. Освен Габрово, то обслужва и община Трявна. Разполага със сепарираща инсталация, площадка за компостиране, пространство за депониране на отпадъка, който не може да се преработи и оползотвори.
Системата за разделно събиране на Габрово е малко по-различна от тази в другите градове. Контейнерите са четири, два за битови отпадъци, два за опаковки — жълт, за пластмаса, стъкло, хартия и метал, кафяв, за хранителни и биологични отпадъци, оранжев за хартиени, пластмасови и метални опаковки и зелен – за стъклени опаковки.
Депото се намира на около половин час път от града и още в автобуса чувам на няколко пъти “виждате ли щъркелите”. Когато наближаваме става ясно, че ята от 15 – 20 птици са го превърнали в територия за лов, защото има изобилие от храна.
След като отпадъците са събрани разделно, първата им спирка е в сепариращата инсталация в депото. Там, с машини, но и на ръка се преглеждат и допълнително се разделят отпадъците още по-прецизно. След това пластмасите, алуминият, целият ценен отпадък, се балират и пресоват. Миризмата точно тук е непоносима и не можем да останем дълго. Мотивиращо е да си изхвърляш отпадъците чисти, след като си бил на такова място и си видял как хората работят усилено, за да свършат нашата работа по разделянето.
Следва площадката за компостиране.
На нея има няколко големи купчини компости, но нито една от тях не мирише лошо или прекалено натрапчиво. За да бъдат готови за употреба, също като хубавото вино, те трябва да отлежат и ферментират. През няколко дни показателите им се мерят и самата купчина се разравя и обръща. От депото ни обясниха, че компостът им е хит сред земеделските стопани и го поръчват веднага. Задължително е растителните и хранителните продукти в него трябва да са напълно чисти от други отпадъци като стъкло и пластмаса. За целта къщите с дворове в града и района се снабдяват с отделен контейнер за шума, слама, сено. В детските градини, училищата и голяма част от заведенията пък се събират хранителни отпадъци.
За депониране отиват отпадъците, които не могат да бъдат рециклирани, използвани повторно или компостирани. С малък багер те се пресоват в земята, за да няма въздух. Така се избягва ферментацията и лошата миризма, след което се посипват с почва. И така — слой след слой.
Това се случва точно до площадката за стари мебели, от които непотребната част се депонира. Дървесината, обаче, се отделя и използва отново от мебелните производители в района.
Искреност и визия
Бях най-впечатлена от искреността и визията, с които ни посрещнаха. Съвсем естествено при подобни посещения чуваме от общината само доброто. Но ръководството на депото открито обясни проблемите, с които се сблъскват, и как се справят с тях. Големият процент примеси, идващ от районите с жилищни кооперации, ще бъде борен в пилотен проект за изхвърляне на отпадъци индивидуално за всяко домакинство. Екипът от общината е забелязал, че когато всеки има собствена кофа, отговорността как се изхвърля е много по-голяма.
Разделно събиране на Габрово включва всички и системата е разяснена на език, който е близък на всеки жител в града. За отдел “Екология” от Община Габрово не е достатъчно да отпечата брошури, а след това да обвини хората, че не изхвърлят разделно. Отношение, с което обичайно се сблъскваме. Те са на мнение, че печатните материали са последни – едва след като се обясни в училищата, направи се кампания сред минувачите във всяка градска градина, посетят се фирмите в общината, за да бъде събуден интереса. За децата от Габрово дори има театър, в който се разказва за пътя на отпадъците и как се събира разделно. За съжаление и в това отношение учебниците, направени централно, не помагат, а по-скоро пречат. В тях присъства само системата в София, но не и тези в други градове, били те и много по-успешни.
Община с нулеви отпадъци
Амбициите на Габрово имат ясна цел — искат да се сертифицират като Община с нулеви отпадъци. Това е титла, която се дава от Zero Waste Europe само на тези населени места, които успяват едновременно да намалят отпадъците и да организират събирането спрямо световните стандарти за оползотворяване. В Габрово има и контейнери за текстилни отпадъци на много точки в града, както и система за събиране на готварска мазнина. А за опасните и батериите има мобилни пунктове.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/10/image1-1-scaled.jpeg19202560maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-28 19:04:012022-01-21 12:46:51Всички на борда: в програмата за разделно събиране на Габрово няма отпаднали
Компаниите Coca-Cola и PepsiCo са класирани като най-големите замърсители с пластмаса в света за 4-та поредна година според международното движение „Освободи се от пластмасата“ (#breakfreefromplastic-BFFP), чийто най-нов доклад от световния одит на марките*1 обвинява същите водещи замърсители с пластмаса в подхранване на климатичната криза.
Повече от 11 000 доброволци в 45 държави проведоха почиствания на плажове, за да установят кои са най-честите замърсители с пластмаса. Тазгодишният одит на марките преброи близо 20 000 пластмасови отпадъци с марката Coca-Cola; Повече от следващите два най-големи замърсители взети заедно; подобно досегашните годишни преброявания от 2019 г. насам. Това подсказва, че обещанието на Coca-Cola да събира по една бутилка за всяка продадена такава оказва слабо влияние върху замърсяването с пластмаса от страна на компанията.
PepsiCo също остава сред трите най-големи замърсители с пластмаса за трета поредна година. Въпреки неотдавнашните доброволни ангажименти на компанията за намаляване наполовина на използването на първична пластмаса до 2030 г., PepsiCo ще трябва да направи по-амбициозен преход към опаковки за многократна употреба, за да се придвижи надолу в класацията, като се има предвид огромният обем пластмасово замърсяване с марката PepsiCo, което се събира по целия свят.
Всички тези компании допринасят значително както за кризата с климата, така и за кризата със замърсяването с пластмаса.
Абигейл Агилар, регионален координатор на кампанията за пластмасите в „Грийнпийс“ за Югоизточна Азия, заяви:
„Не е изненадващо, че едни и същи големи марки са най-големите замърсители с пластмаса в света за четири поредни години. Тези компании твърдят, че се справят с кризата с пластмасата, но продължават да инвестират във фалшиви „решения“, работейки заедно с петролните компании, за да произвеждат още повече пластмаса.
За да спрат това замърсяване и да се борят с изменението на климата, мултинационалните компании като Coca-Cola, PepsiCo и Unilever трябва да прекратят пристрастяването си към пластмасовите опаковки за еднократна употреба и да се откажат от изкопаемите горива.“
* BRANDED: Отговорността на корпорациите за кризата с пластмасата и климата
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/10/Screenshot-2021-10-26-at-17.36.40.png13682840maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-26 17:44:392021-10-26 17:59:50ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Одит на марките 2021 г.
Българите плащат повече от други европейци за управление на отпадъците, a в същото време получават незадоволителни резултати, включително в рециклирането. С новия европейски данък „пластмаса“ ще плащаме още повече. Предлагат се седем мерки за стратегическо подобряване на управлението на отпадъците в България…
Публикуваме анализа на Ива Димитрова*
Три пъти ще плащат българските граждани за част от своите пластмасови отпадъци – за опаковките. Първи път плащат като потребители под формата на продуктова такса, която организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО) събират от производители и вносители, а тя се калкулира в цените на дребно. Още веднъж плащат като местни данъкоплатци чрез такса битови отпадъци. Но с въвеждането на европейски данък върху нерециклираните пластмасови опаковки ще платят и трети път.
В корените на това стои сегашната неефективна система за разделно събиране, в съчетание с липсата на надеждна и подробна информация за количествата и потоците на отпадъците. Това позволява „изтичане“ на голяма част от тези пластмасови отпадъци в околната среда или до попадането им в смесените твърди битови отпадъци. Местните данъкоплатци поемат разходите за почистване, транспорт и третиране на отпадъците (за чието оползотворяване вече са платили), а общностите в близост до инсталации за депониране и изгаряне на отпадъци понасят невидимите, но сериозни здравни рискове.
Високи разходи за управление на отпадъците
За управление на отпадъци България отделя средно 0.62% от БВП на година за периода 2015-2019 г. Това е един от най-високите проценти, отделян за отпадъци сред държавите в ЕС и е близо два пъти по-висок от разходите на Балтийските републики и Румъния. Данните сочат, че България има по-високи разходи за управление на отпадъците в сравнение със страните в региона.
Забележка: Управлението на отпадъците включва събиране, третиране и депониране. Източник: Евростат, данни по COFOG
Разходите за управление на отпадъците са важна разходна част от държавния и общинските бюджети, като за покриването им общините събират от гражданите и фирмите такса „битови отпадъци.“ Определянето на дължимите такси за гражданите и фирмите става на база на данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите, което реално принуждава по-големите обекти или такива със скъпо оборудване да плащат повече, без значение колко отпадъци генерират.
Например, има общини, в които предприятие с персонал 600 души формира 50-70% от общите приходи от такса „битови отпадъци“, при население на общината над 50 000 души. При сегашния вариант за определяне на такса „битови отпадъци“ липсва стимул за намаляване на отпадъците, а стойността на таксата не отговаря на индивидуалния принос.
Приходите от такси обаче не са достатъчни и от Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) се предоставят допълнителни средства за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците, рекултивация на стари депа за отпадъци и други подобни инвестиции.
Разходите за управление на отпадъците са съществена разходна част от държавния бюджет и бюджетите на общините
За 2019 г. разходите за управление на отпадъци в България възлизат на 1.6% от общите държавни разходи и 7.2% от разходите на местното управление. Данните сочат, че за управление на отпадъци България отделя най-висок дял от бюджета си в сравнение със страните в региона и изразходва над два пъти по-висок дял от държавния си бюджет от средната стойност за ЕС.
Това е валидно особено, макар и не само, за населените места, които не се обслужват от организациите по оползотворяване. По данни на Екологично сдружение „За Земята“ от морфологични анализи, проведени в няколко български общини, смесените битови отпадъци преди сортиране и третиране съдържат близо 14% пластмасови отпадъци от опаковки.
В допълнение към данните от Eurostat, доклад на международната неправителствена организация Reloop показва, че на година на човек от населението в България се губят 113 пластмасови бутилки, „изтекли“ в околната среда или в общия битов отпадък, без да бъдат рециклирани или повторно използвани.
Изгубени еднократни пластмасови контейнери за напитки на глава на населението по държави
“От 1 януари 2021 г. съществува нов собствен ресурс на ЕС, който представлява национална вноска въз основа на количеството нерециклирани отпадъци от пластмасови опаковки. Този собствен ресурс е тясно свързан с приоритетите на политиките на ЕС. Очаква се той да насърчи държавите членки да намаляват отпадъците от опаковки и да стимулира прехода на Европа към кръгова икономика чрез изпълнение на Европейската стратегия за пластмасите. Същевременно това дава възможност на държавите да определят най-подходящите политики за намаляване на замърсяването с отпадъци от пластмасови опаковки в съответствие с принципа на субсидиарност.”
Държавите членки дължат единна ставка от 0.80 евро за килограм нерециклирани отпадъци от опаковки от пластмаса. Предвид изчислените 53.6 хил. тона пластмасови отпадъци от опаковки, които не се рециклират, годишният данък „пластмаса“ за България би следвало да е около 43 млн. евро. Заради по-ниския от средния за ЕС брутен национален доход на глава от населението е предвидено значително намаление. И все пак, според изчисленията на Центъра за европейски политики очакваното годишно задължение на България по този данък ще е 20 912 800 евро.
Седем предложения
За да се избегне „тройното плащане“ за едно непълноценно управление на отпадъците, е необходимо да се внесат редица промени в сегашния режим. Основните насоки са три: по-точно отчитане на отпадъците, по-справедливо финансиране на управлението на отпадъците, както и стратегически решения за отпадъците от опаковки.
Да се пристъпи към реформа на управлението на битовите отпадъци, стремяща се към разделно събиране „от прага на дома.“
Определянето на размера на такса „битови отпадъци“ да става на база на генерираното количество отпадъци.
Необходимо е да се обобщават и анализират данни за управлението на отпадъци от опаковки на общинско равнище. Съставът на отпадъците, с отчитане на дела на опаковките, да се изследва по актуализирана методика и да се публикува на годишна база, заедно с общинските разходи.
Част от продуктовите такси да се разпределят към общините, пропорционално на разходите по отпадъците от опаковки за сметка на общинския бюджет. Това е особено необходимо за населени места, необслужвани от организациите по оползотворяване.
Необходим е независим одит на четирите национални Организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки, който да определи действителното количество опаковки – пуснати на пазара, събрани разделно и рециклирани – тъй като има значително разминаване между количеството на общо пуснатите на пазара опаковки от пластмаси на национално ниво, отчетено от НСИ и количеството на отпадъците от опаковки от пластмаси, които са декларирани от организациите по оползотворяване[i].
Производителите да поемат тежестта на новия европейски „пластмасов данък“, наложен върху всеки килограм нерециклиран отпадък от пластмасови опаковки, за да бъдат стимулирани да предлагат опаковки за многократна употреба и годни за рециклиране опаковки, и да инвестират в разширяване и повишаване на ефективността на системата за разделно събиране.
Въвеждане на депозитна система за опаковки от напитки (пластмаса, метал, стъкло). Това ще спести много обществени разходи за почистване, ще повиши рециклирането, ще подобри чистотата на обществените места и ще помогне да се намалят националните задължения по новия данък „пластмаса.“
*Координатор „Икономическа справедливост“ в Екологично сдружение „За Земята“.
Публикацията „Скъпи опаковки“ е под редакцията на д-р по икономика Димитър Събев
[i] Доклад от 22.06.2021 г. на Сметната палата одитира изпълнението на „Управление на отпадъци от пластмаса.“ Това не отменя отговорността на МОСВ да назначи собствена проверка (особено предвид това, че Сметната палата дава на МОСВ срок до 31.06.2022 г. за изпълнение на препоръките).
Междувременно от новия доклад на Сметната палата относно пластмасовите отпадъци у нас стана ясно, че прехвалените отлични резултати при рециклирането на пластмасови опаковки, които държавата ни докладва на Евростат, не отговарят на действителността.
Действителното положение е, че ежедневно хиляди бутилки, пликчета, чашки, чинийки и подобни еднократни пластмасови „удобства“ у нас просто се изхвърлят. Те нямат шанс да бъдат задържани в икономиката чрез рециклиране или повторна употреба. Това е така, защото тези отпадъци не се събират чисто и разделно. Защото някои предмети изобщо не са проектирани за рециклиране, а при други няма сметка от тяхното рециклиране.
На фона на тази действителност изпъкват новите европейски амбиции за кръгова икономика и борба с пластмасовото замърсяване. Особено целта до 2030 г. всички опаковки да могат да се използват повторно и да се рециклират. Както и целта за 90% събираемост на пластмасовите бутилки за напитки до 2029 г. и минимум 25% рециклирана пластмаса в ПЕТ бутилките от 2025 г. (30% от 2030 г. във всички бутилки за напитки).
Предвид настоящите резултати от събирането на отпадъци в ЕС, много държави членки на ЕС вероятно няма да постигнат европейските цели за събиране на отпадъци. Ето защо ние подкрепяме добре разработените ДС като един от най-ефективните варианти за постигане на целите за събиране и рециклирано съдържание, определени в Директивата на ЕС за пластмасите за еднократна употреба. Но също така и като възможност за създаване на система за рециклиране със затворен цикъл, гарантираща връщането на материала и рециклирането му в нови опаковки за напитки.
Николас Ходак, генерален директор на UNESDA
ДС не само осигуряват високи нива на събираемост на опаковките за напитки в страните, в които са въведени. Също така те имат предимството да осигуряват висококачествен рециклиран материал за хранителни цели в един чист поток. Те могат да допринесат и за постигане на целите на ЕС в областта на климата. Например, чрез намаляване на необходимостта от първични материали благодарение на затворения цикъл на рециклиране.
Въпреки отличните им резултати, законодателството на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки понастоящем не разглежда по никакъв начин ДС. Нито пък осигурява затворен цикъл на рециклиране на материали, подходящи за храни.
Патрисия Фоселар, генерален секретар на NMWE
Европейската комисия може да изиграе решаваща роля за запълването на този пропуск. Тя може да разработи минимални изисквания, които да подпомогнат държавите членки на ЕС да осигурят стабилна рамка за създаването на ефективни нови ДС.
Създаването на тези насоки на равнище ЕС би могло да помогне да се гарантира, че инфраструктурата на ДС в държавите членки по възможност от самото начало включва и опаковки за многократно пълнене в съответствие с целите на ЕС за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки и повторната им употреба. Убедени сме, че с бързото приемане на тези минимални изисквания ще можем да се придвижим по-бързо към постигане на целите както на кръговата икономика, така и на климата.
Жоан Марк Симон, директор на Zero Waste Europe
ЕС „За Земята“ призовава всички отговорни държавни институции и заинтересовани страни да направят необходимите стъпки за въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки в България. Тази система следва да има следните основни характеристики, гарантиращи нейната ефективност:
да включва всички опаковки за напитки от основните материали пластмаса, метал, стъкло и размери до три литра;
да включва и опаковките за многократно пълнене;
търговците на дребно да са задължени да приемат обратно всички депозитни опаковки (с изключение на малките търговски обекти).
да постига поне 90% степен на връщане за всеки опаковъчен материал;
да се администрира от централна нестопанска организация за управление на депозити, основана от производителите и търговците на дребно;
системата за обратно изкупуване трябва да бъде удобна за потребителите;
да се регламентира от националното законодателство, вкл. задълженията на производителите, задълженията на търговците за обратно приемане и др.;
да се определи подходящо ниво на депозита, което ще стимулира културата за връщане на опаковките в магазина;
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/06/zwe_drs_manifesto_sm_06-BG.png9171500maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-10-06 17:21:372021-10-06 19:46:59Кръговата икономика идва: Време е за депозитна система за опаковките от напитки
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/09/pexels-stijn-dijkstra-2583836.jpg8351280maiahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngmaia2021-09-14 16:24:252021-09-15 14:52:55Становище по Проект на Постановление на Министерски съвет за приемане на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда
В хода на изложенията стана ясно, че Столична община отказва да изпълни няколко съдебни решения, като продължава да крие съществена информация относно проекта за изгаряне на отпадъци в София.
В дискусията, продължила над 3 часа, от представители на институции бяха възпроизведени множество спорни твърдения, използвани още от далечната 2007 година, от която датират опитите на Столична община да реализира проекта.
Въпреки въведени прогресивни концепции като кръгова икономика, както и доста високите цели, които Европейският съюз поставя пред страните-членки за управление на отпадъци – поне 55% рециклиране на битовите отпадъци до 2025 г., задължително разделно събиране на биоразградимите отпадъци, депониране до 10% на отпадъците до 2035 г., Столична община избира да започне отзад напред, за да се справи с отпадъците, а именно, да започне с изгарянето, което според всички актуални европейски стратегии и позиции осуетява целите на кръговата икономика.
Йерархия за управление на отпадъците на Европейския съюз
Въпреки видимите резултати и данните, сочещи противното, според представителите на Министерството на околната среда и водите и Столична община управлението на отпадъците в София и в страната е на отлично ниво. За жалост нито един показател по управлението на отпадъците в България не отразява твърдението, че за МОСВ повишаване на разделното събиране и рециклиране са „основен приоритет“. Крайно необходимо не само за София, но и за страната е да се разработи стратегия за цялостно намаляване на отпадъците, да бъдат осигурени необходимите съдове за разделно събиране на биоотпадъците, както и по-удобно за гражданите разделно събиране („от прага на дома“).
Последният Доклад за ранно предупреждение от Европейската комисия от 2018 г., насочен специално към държавите членки, за които съществува риск да не постигнат целите по отношение на подготовката за повторно използване/рециклиране на битовите отпадъци, в прав текст съветва България най-сетне да премине от харчене на публични средства за третиране на смесени отпадъци към ефективни мерки за разделно събиране, сортиране и рециклиране на отпадъците. Напомняме, че Европейската комисия връща предложението за инсинератор в София неколкократно за преразглеждане и преработване през последните над 10 години.
Относно наболелия въпрос за изгарянето на отпадъци не само в столицата, но и в циментови заводи и ТЕЦове из цялата страна, както появата на множество инвестиционни предложения за мобилни инсинератори, изглежда представителите на МОСВ предпочитат да упражняват проста аритметика, вместо да последват насоките за подобрения в управлението на отпадъците, многократно подавани от Европейската комисия.
мин. 65% рециклиране до 2035 г. + макс. 10% депониране до 2035 г.
= > 25% „оползотворяване“, в т.ч. изгаряне
По думите на зам.министър Ренета Колева: „…губят ни се едни 25%“
Почти сигурно е, че, както обикновено, България ще се възползва от гратисен период за по-късно изпълнение на целите, най-малко за ограничението за депониране, като изгледите са срокът за това да е 2040 г. Напомняме, че „оползотворяване“ включва също така рециклиране, компостиране и производство на биогаз, а целта от 65% за рециклиране е минимална, т.е. не само може, а е желателно да бъде превишена.
Имайки предвид големия дял на биотпадъци в състава на битовите отпадъци у нас, както и задължението за разделното им събиране от 2023 г., заедно със сравнително евтините възможности за местно третиране, една голяма част от въпросните „губещи се“ 25% може да бъде изпълнена именно чрез ефективно разделно събиране и преработване на биоотпадъците. Би било редно МОСВ да направи оценка на количествата, оползотворими чрез компостиране и анаеробно разграждане, преди да обрича всичко на изгаряне.
МОСВ
Вместо да направи генерална ревизия на управлението на масово разпространените отпадъци като опаковки, електроника, текстил и др., за да се установят действителните потоци и количества и да се внесе така необходимата прозрачност в този отрасъл, МОСВ избира да „дозамаже“ картинката с управлението на отпадъците в България чрез унищожаването им в разнообразни горивни съоръжения из страната. От пепелта или цимента никой не може да узнае за колко опаковки сме платили двойно: първо като потребител чрез продуктовата такса за екологично преработване на отпадъка след използване на продукта, а втори път с такса „битови отпадъци“, така че те да бъдат „оползотворени“, вместо рециклирани.
От срещата стана ясно, че все още е възможно МОСВ да спре изпълнението на проекта, чиято стойност представлява една трета от всичките налични евросредства за отпадъци в България. Това решение би освободило 90 милиона евро безвъзмездна финансова помощ, например за финансиране на проекти за разделно събиране и компостиране на биоотпадъци в няколко общини. Оставаме с надежда, че следващият министър на околната среда и водите ще вземе решение за спиране на вредния проект за изграждане на инсинератор в София.
В крайна сметка парламентарната комисия взе решение да изиска пълната документация по проекта. От „За Земята“ продължаваме да следим казуса и ще оповестим резултите своевременно.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/08/Waste_hierarchy_BG.jpg10291492e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-08-16 22:34:322022-01-21 12:52:57Депутати изискват пълната документация по проекта за изгаряне на отпадъци в София
„Проектът на завод за изгаряне на отпадъци в София трябва да бъде прекратен веднага. Той ще доведе до допълнително замърсяване на въздуха, икономически несъстоятелен е и противоречи на българското и европейското законодателство“. С това искане Гражданска инициатива „За чиста София без изгаряне на отпадъци“, подкрепени от „За Земята – достъп до правосъдие“ внесоха писмо в Парламентарната комисия по ревизия [1], оглавявана от Мая Манолова. То ще бъде разгледано на заседание утре, сряда, 11 август, от 14:30 часа.
Заводът ще се намира на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара и срокът за изграждането му е 2023 година. Цената му е 157 милиона евро, от които 77 млн. са безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОП „Околна среда“, 67 млн. са заем от Европейската инвестиционна банка [2] и 10 млн. са собствен принос. Така наречената „инвестиция“ и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, столичани ще изплащат около 30 години. Точно колкото е и технологичният живот на съоръжението.
Вече е избран и изпълнител на проекта. Това е строителна фирма „Микс-констръкшън“ в консорциум заедно с още три китайски и една турска фирма. Подозрения, че в града ще се внасят отпадъци от други населени места или дори от чужбина, будят заложените обеми за изгаряне, 180,000 т/годишно — те надхвърлят близо три пъти количеството произведен RDF в София.
Завод за изгаряне на отпадъци
„Има редица причини, които правят този проект много лоша идея за решението на проблема с отпадъците в София.“ Това споделя Емил Георгиев от гражданската инициатива и допълва. „При съществуващото вече замърсяване на въздуха в София, този завод само ще допринесе още повече за него“.
Този завод за изгаряне на отпадъци ще нанесе огромни вреди. Вреди не само на околната среда, но и на здравето на софиянци. Именно – възложителят, в случая Столична община, не е извършил обществени обсъждания с цялата засегната общественост; липсва оценка на въздействието по отношение генерираните опасни отпадъци; не е извършена оценка на здравния риск на населението; не е оценена опасността от очакваният кумулативен ефект със съществуващите изпускащи устройства; и също така и опастността от специфични нови замърсители. Такива са диоксини и фурани (ДиФ) и други, които ще се генерират от новата инсталация за оползотворяване на RDF отпадъци.
Писмото до Комисията по ревизия е поредна стъпка от дългогодишната борба на софиянци срещу завода. Частта „Разходи и ползи“ на проекта продължава да бъде засекретена, въпреки спечеленото дело от Екологично сдружение „За Земята“ още през 2019 г. Столичният кмет Йорданка Фандъкова отказва да изпълни решение на Върховния административен съд. То задължава СО да я разсекрети и предостави на обществеността пълната информация по проекта. От 29 юли т.г. с влязло в сила ново съдебно решение и на Административния съд – София-град тече 14-дневен срок за предоставяне на публичен достъп до тази информация.
Съдебното решение заключва:
„…общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице, се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти”. [2]
В писмото се казва още и какво е решението за справяне с отпадъците в София. Това са по-добра организация, разделно събиране и оползотворяване. За съжаление Столична община не поема отговорност за осъвременяване на подхода към отпадъците. Оставила е съществуващата система за сметоизвозване на самотек. За сравнение — една община като Габрово реализира проект след проект за разделно събиране и оползотворяване, с амбицията скоро да въведе индивидуално сметосъбиране и в жилищните кооперации.“, коментира Десислава Стоянова от „За Земята“.
Бележки:
Комисия по ревизия за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства. Такива от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавни и общински предприятия, дружества с повече от 50 на сто държавно и общинско участие и местните власти през последните 5 години.
Решение на СОС от 17.05.2018 г.
„Безспорно кандидатстването по ОПОС 2014-2020 с проект, касаещ оползотворяването на RDF отпадък, при който на Столична община ще бъде предоставен заем от ЕИБ за осигуряване на собствения принос по проекта, засяга обществеността в два аспекта. От една страна, гражданите имат право да знаят по какъв начин ще се извършва самото оползотворяване на RDF отпадъка. От друга – какви точно са финансовите параметри на проекта, тъй като той частично се финансира и от Столична община /чрез заем от ЕИБ/. Във връзка с което, общината следва да поеме дългосрочен общински дълг, т.е. ще се разходват публични средства. В същия смисъл са и указания на съда в отменителното решение, макар да касаят приложението на общия ЗДОИ. Но както по ЗООС, така и по ЗДОИ, общественият интерес от разкриването на информацията, какъвто в случая безспорно е налице. Той се ползва с приоритет пред частните интереси на засегнатите от разкриването й частни субекти. Указанията на съда са били, че такъв интерес е налице, което предполага предоставяне на информацията.“ РЕШЕНИЕ No 5019, гр. София, 29.07.2021 г. Административен съд — София-град.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/06/Screenshot-2020-06-18-13.54.26.png7481122violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-08-10 14:30:572021-08-16 15:23:24Граждани настояват за проверка на проекта на завод за изгаряне на отпадъци от комисията по ревизия в Парламента
Акция с плакати на “За Земята”, LessPlastic Bulgaria, Eco Switch и Wind2Win.
Така отбелязахме първия ден, в който сламките, клечките за уши, чиниите и някои други видове еднократни пластмасови изделия* излизат от употреба в ЕС. На 3 юли, добил популярност и като “Световен Ден без пластмасови торбички”, стартира първата голяма общоевропейска инициатива. Тя има за цел заедно да спрем пластмасовото замърсяване.
За съжаление в България това ще се случи със закъснение. Тепърва предстои МОСВ да представи финален вариант на наредбата за въвеждане и да има обществено обсъждане.
“Както често се случва, новото законодателство вероятно ще излезе през август и като граждани ще имаме ограничено време да коментираме. Все още няма и информационна кампания от страна на държавата”
След поредицата от национални инициативи и дългогодишните усилия на редица организации, общоевропейските мерки срещу замърсяването с пластмаса бяха следващата логична стъпка. Уви, те няма да решат проблема изцяло. Редица често срещани еднократни продукти от пластмаса не попадат под забраната — в това число и самите пластмасови торбички. Друг пример са пластмасовите чаши, “картонената” посуда, която всъщност съдържа тънък слой полипропилен и е негодна за рециклиране. Остават и бутилките и кутиите. Затова е особено важно мерките на национално ниво да не приключват с тази инициатива. Те следва да я използват за основа, върху която да се надгражда.
Забрана на еднократната пластмаса
Създаването на депозитни системи за обратно изкупуване на опаковки са достъпен начин да се канализира събирането на годна за рециклиране, чиста пластмаса. Опитът на Финландия и Литва е изключително позитивен и може да служи за основа на подобни инициативи и в България.
Тази забрана на еднократната пластмаса не трябва да се разглежда и като повод за създаване на продукти от други материали, но отново за еднократна употреба. В момента има голяма вълна от инициативи за създаване на пластмаса, рекламирана като “биоразградима”. За съжаление тя е разградима само при много специални и скъпи за постигане условия. В никакъв случай това няма да допринесе за решаване на проблема, а за неговото мултиплициране и за заблуждаване на потребителите. Вместо това, концепцията за опаковки за еднократна употреба трябва изцяло да бъде изоставена — те не само ни подлъгват, че са стерилни, но и бързо генерират купища с отпадъци, с които е трудно и скъпо да се борим.
“В никакъв случай не трябва да заменим един еднократен продукт с друг. Така след няколко години ще сме изправени пред следващ проблем. Вместо това е важно всяка държава да улесни пазаруването насипно, депозитните системи и ползването на собствени контейнери за храна и напитки.”, казва Евгения Ташева от екип “Нулеви отпадъци” на За Земята.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/07/Screen-Shot-2021-07-05-at-12.16.05.png13522396violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-07-05 13:34:452021-08-05 18:07:50Отбелязахме с акция на морето първата стъпка за забрана на еднократната пластмаса на общоевропейско ниво
За участвалите и неуспелите да се включат в уебинара на 25 юни 2021 г. на тема Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма предоставяме по-долу резюме на основните точки от презентацията на бившия зам.-кмет на гр. Парма г-н Габриеле Фоли.
Роли в управлението на отпадъците в Италия
Общините политики се задават от централното правителство.
Регионите и градовете има ключова оперативна роля в управлението на отпадъците
На регионално ниво се определя план за управление на отпадъците, както и условията и фирмите, извършващи услугите, и се контролира изпълнението от специална агенция (за регион Емилия-Романа това е http://www.atersir.it/).
Общините участват в разработването и впоследствие прилагат регионалния план за управление на отпадъците.
Град Парма, Италия
200 хиляден град с различна гъстота на жилищните сгради и населението, исторически център, местен бизнес (ресторанти и др.), 15% чужденци, 17 хиляди приходящи студенти.
Положението през 2012 г.
– големи улични контейнери без контрол какво се изхвърля в тях
под 50% разделно събиране
под 1/3 от жителите обслужвани от прага на дома, за останалите – големи анонимни контейнери по улиците
– високи разходи за изгаряне на остатъчни отпадъци (170 евро/тон)
– всички видове опаковки събирани в един поток
Парма през 2017 г. след трансформацията:
81% разделно събрани отпадъци
106 кг/жител остатъчни отпадъци
103 кг/ жител биоотпадъци
Стъпките на въвеждане
Важно е промяната на начина на сметосъбиране да се направи бързо
За около година и половина са обхванати всички зони на града, започвайки от централната част и завършвайки с малките населени места от селски тип.
Веднага след това, за още година и половина се въвежда таксуването на база количество – първо с 6-месечен тестови период и впоследствие обхваща целия град.
Събиране от прага на дома на 4 потока отпадъци
– смесените / остатъчни отпадъци – веднъж седмично (2 пъти в центъра)
– биоотпадъци (хранителни / кухненски, не градински) – 2 пъти седмично
– опаковки – пластмаси, метали, тетрапак – 1 х седмично
– хартия и картон – 1 х седмично
Събиране с големи улични контейнери (планирано преминаване към събиране от прага на дома)
– стъкло и градински отпадъци
Всички жители са снабдени с календар с точните дати за събиране съответните видове отпадъци. Контейнерите се изнасят за вдигане в определени часове привечер, а работата по сметосъбирането започва от 21ч и приключва до 2 ч през нощта.
Остатъчните отпадъци са ключовият параметър за измерване в тази система.
– за всички домакинства и търговски обекти се назначават определен обем и брой контейнери според нуждите.
– най-често се използват контейнери от 120 л и 40 л, както и 50л пластмасови чували, снабдени с RFID етикет с транспондер, определящ кой е потребителят, когато служителите обслужват съдовете или събират чувалите.
Биоотпадъците много важна част от системата:
– събират се 2 пъти седмично
– чрез изваждането им от смесените отпадъци се намаляват разходите за изгаряне
– всяко домакинство е снабдено със специални кухненски съдове с вентилационни отвори + биоразградими торбички (задължителни за използване, предоставят се безвъзмездно)
Рециклируеми материали
Хартия
– веднъж седмично за домакинства, според нуждите за бизнеси
– носи приход от 428 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки.
Пластмаса
– 80 литрови чували за града, контейнери за селските райони и по-големи съдове за бизнес потребители
– приход от 893 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки
Стъкло
– малки съдове в центъра, големи иглута в останалата част на общината, отделни съдове за ресторанти и барове
– обслужването се прави ежеседмично през деня (заради шума)
– приход от 336 хиляди евро годишно – принос от отговорните организации за опаковки
Градински отпадъци
– големи съдове извън градския център
Специални видове отпадъци
Пелени
– за новородени, възрастни, хора с увреждания – по-често събиране
Батерии, лекарства, тонер-касети, дрехи, малки електроуреди
– събират се чрез специализирани контейнери, разположени на стратегически места: в супермаркети, бензиностанции, училища, аптеки и др.
Допълващи начини на сметосъбиране Еко-станции:
– алтернатива за хората, които са пропуснали обичайния час на събиране
– автоматизирани стационарни обекти
– разположени в близост до транспортни възли, паркинги и по околовръстното
– с нон-стоп достъп с документ за самоличност
– има камери за контрол
– сензори за пълнота и
– слънчеви панели за захранване
– приемат четирите основни потока отпадъци, които обичайно се събират от прага на дома.
Едрогабаритни отпадъци
– лично занасяно до една от 4 специални площадки или
– безплатна транспортна услуга по заявка чрез мобилно приложение – за хората, които нямат възможност лично да закарат отпадъците до площадките.
Транспортни средства
– разнообразни по обем и възможности камиони
– GPS проследяване за своевременно решаване на проблеми, подадени чрез отворена линия за подаване на сигнали
Предотвратяване на отпадъци
Премахване на бутилираната вода
– премахване на пластмасовите бутилки за вода в 93 училища с над 15 500 ученици)
– осигурени са 5 обществени автомата за охладена вода (обикновена и газирана), които предоставят над 40 000 литра вода месечно.
Пелени за многократна употреба
– пилотен проект в детски градини
Обществени събития
– подкрепа от общината, ако организаторите използват компостируеми или рециклируеми съдове за храна и напитки
Експеримент с машини за обратно връщане на опаковки
– с образователна цел
Център за повторна употреба
– мебели, електроуреди
– цех за поправяне
– образователни занимания с ученици
Възстановяване на изоставени велосипеди
– 300 възстановени велосипеда
– работилница в близост до ж.п. гарата, където велосипедистите могат да извършват ремотни сами или с помощ от специалист
Насърчаване на домашно компостиране
– намаление от таксата
– 1000 домакинства участват
– има и квартални / обществени компостери
Такса битови отпадъци на принципа „Плащаш повече, ако изхвърляш повече“.
– на база обем на съд / чувал за смесени битови (остатъчни) отпадъци
– предоставя се на всеки генератор (домакинство, бизнес) личен съд / чували с транспондер за остатъчните (смесените) отпадъци
– част от таксата зависи от броя изпразвания на кофата, но в таксата вече е включен определен минимален брой обслужвания (24) на контейнерите за смесени отпадъци
– всяко допълнително изпразване на контейнера струва 1,40 евро.
– обновяване на база данните с генератори.
– дигиталната платформа, събираща данни от камионите и контейнерите е много важна за управлението
– генераторите могат по всяко време да проверят своите настоящи и прогноза за бъдещите си задължения с онлайн калкулатор
– разходите за такса смет на 3-членно семейство в 100 кв2 апартамент са с 30%по-ниски в Парма спрямо сравними градове от региона. Но само в Парма има разделно събиране от прага на дома и такса на база обем.
Информационна кампания и комуникация
– Изключително важно, защото когато се променя системата за сметосъбиране, се променят навиците на всеки един жител на града
– в началото на промяната при постепенното разрастване на системата се провеждат поредица от информационни срещи с граждани във всеки район в града
– срещи с чрез граждански групи, собственици на магазини, училища, домоуправители и други заинтересовани страни.
– важно е да има лични срещи, за да се отговаря на въпросите и да се изчистят съмненията и неяснотите
– информация се предоставя и от персонала на сметосъбиращата фирма по време на събирането от врата на врата
– информация чрез традиционните и нови медии и приложения за смартфон
– 1,5-2% от общите разходи за управление на отпадъците отиват за комуникация
– портал и приложение за проверка на графика на почистване и събиране на отпадъците, на задълженията, местонахождение на обществените контейнери.
– през приложение хората могат да подават сигнали със снимка и геолокация за нарушения: липсващи контейнери, разпилени отпадъци и др.
Икономически показатели
– повече разходи през първата година на трансформацията: комуникация, съдове
– след трансформацията разходите са по-малко от преди
– закон на регионално ниво събира налог върху остатъчните отпадъци на общините, а събраните средства се предоставят на общините, изпълнили годишната цел за намаляване на остатъчните отпадъци. Парма получава 709 хиляди евро по този начин.
– най-малко остатъчни отпадъци и най-много разделно събрани биоотпадъци на жител от всички общини в региона
– високото качество на разделно събраните материали е важно: при предишната система със смесено събиране на хартия, пластмаса, метал и стъкло, възстановените разходи от организациите по оползотворяване са много малко (17 евро/тон). Разделянето на потоците позволява много по-добро качество и съответно цена (например за пластмасата и металите тя е 106 евро/тон). Така постъпленията от рециклиране за общината се покачват от 200 хил. евро/година на над 1 милион евро / година.
– изключителна чистота на разделно събраните потоци в Парма: под 3% нежелани примеси за хартията и стъклото, до 4% за хранителните и градинските отпадъци и 7% за пластмасите и металите.
Удовлетворение на ползвателите на системата
– оценка на качеството на услугите над – значително по-висока от средната за страната и за региона.
Изводи
1. Съчетанието от събиране от прага на дома и такса на база обем се оказва най-ефикасният метод за сметосъбиране, както от икономическа, така и от екологична гледна точка
2. Информацията и комуникацията са основополагащи за гладко протичане на процеса
3. Необходима е силна политическа воля и ангажираност на местно ниво, особено за да се преодолеят проблемите в началната фаза.
Въпроси и отговори
– Още в началото е взето решението да се проследяват само количествата смесени/остатъчни отпадъци, тъй като това е най-проблемният поток, докато останалите потоци носят приходи.
-Когато генераторите започват да складират отпадъците си до деня на извозване, осъзнават количеството, което изхвърлят.
– Разпиляването и нерегламентираното изхвърляне на отпадъци се контролира. Чувалите за рециклируеми отпадъци са прозрачни, за да може персонала да проверява правилното им разделяне и да поставя предупредителна лепенка, когато в чувала има неправилни материали. При повторни нарушения се налага глоба. Подвижни камери из града, за да се предотвратява изхвърляне, също и в селските райони.
– Работа с маргинализирани общности: срещи, предоставяне на информация на родния език и специален комуникационен подход.
– RFID етикет и транспондер – на всяка кофа и чувал, всеки камион има антени, които служителят включва при изпразване на кофата и така автоматично се регистрира вдигане на контейнера за съответния потребител.
– Измерва се обемът, не теглото на отпадъците. Измерването на теглото е значително по-скъпо и технически трудно. Потребителите свикват да изнасят съдовете си, когато са наистина пълни.
– Контрол върху многофамилните жилища: има сгради с над 100 домакинства. Не е било ясно колко контейера ще има изнесени за събиране в даден ден, но статистиката показва, че средно 25% от контейнерите се изнасят в един ден, така че това не е проблем.
– Приходите, които общината получава от организациите по оползотворяване за разделно събраните рециклируеми материали се приспадат от разходите за поддържане на системата. Колкото повече и по-качествена суровина събира общината, толкова повече намаляват разходите за услугата.
– Информиране на обществеността: сметосъбиращата компания поддържа онлайн платформа/портал и мобилно приложение, което предоставя цялата информация за отпадъците – график, локации, дължима такса и др. Поддържа се отворена телефонна линия за сигнали и въпроси, както и чрез традиционните и социални медии.
– Центрове за повторна употреба: има един изграден в Парма, в пряко съседство до център за рециклиране – да улесни предаването на предмети, които могат да бъдат поправени и използвани повторно.
– Течни хранителни отпадъци: готварските мазнини могат да се предават в центровете за рециклиране, както и всякакви други специални отпадъци, които не се събират от прага на дома (батерии, електроуреди, моторни масла и др.).
– Информационни кампании – освен постоянната кампания, се правят редовно и нарочни кампании, например в училищата са предоставени съдове за събиране на малки електронни уреди. Така се обхващат и родителите, които водят децата си на училище.
– Има ли места за връщане на рециклируеми материали срещу заплащане? Това беше експеримент с машината за обратно връщане на пластмасови бутилки и метални кенчета, който не успя да стане жизнеспособен. В определени магазини се дава отстъпка от сметката, ако се върнат пластмасови бутилки, но като цяло това са мерки с предимно образователен ефект.
– разходите за системата: събирането с големи улични контейнери е евтино, тъй като са нужни по-малко камиони и кофи.
Началните разходи за системата през първите две години са по-високи поради нуждата от повече камиони, персонал и съдове, но те се компенсират след втората година от количеството и качеството на събраните рециклируеми материали и намаляването на количеството отпадъци и съответно разходите за изгаряне и депониране.
– Нерегламентирано изхвърляне през нощта – камерите имат инфрачервена функция.
– Глобите могат да се налагат както от общината, така и от сметосъбиращата фирма и местната полиция.
– Таксата, дължима от бизнеса и домакинствата се определя всяка година, използвайки 3 показателя. За гражданите: квадратура на жилището, брой обслужвания на кофите, за бизнесите: според категорията дейност – например повече за ресторанти, по-малко за офиси.
– Таксата се плаща два пъти в годината – през пролетта и през есента. Компенсация през следващата година, ако има надплащане.
– Организациите по оползотворяване изплащат средствата директно на компанията за сметосъбиране, която отговаря за всички оперативни аспекти на услугата. Контролира се от регионалната агенция и общината.
– Строителни отпадъци – ако са от бизнес, трябва да заплати отделно услугата, не влиза в общата система. Малките количества от ремонти се събират в общата система.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/07/timeline-Parma.png7201280e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-07-02 11:30:282021-07-07 18:20:20След уебинара за такса „Битови отпадъци“ на база количество в гр. Парма
Отсрочката на задължителното формиране на такса битови отпадъци на база количество у нас дава ценно допълнително време за задълбочено изследване на работещите модели. С цел да подкрепи усилията на българските общини за подобряване на управлението на битовите отпадъци. За Земята организира поредица от информационни уебинари, посветени на такса “битови отпадъци” в различни по размер и характер европейски общини.
Започваме с пример от Италия, който показва нагледно как се въвеждат справедлива такса „битови отпадъци“ и разделно събиране от врата на врата в 200-хиляден град само за 4 години.
Каним всички заинтересовани да се включат в уебинара.
Какво да очаквате
Как подобрението на разделното събиране и промяната в таксата вървят ръка за ръка
От какви елементи се формира таксата
Как общината мотивира населението да спазва правилата
Възможност за въпроси към гост-лектора
Възможност за обмен и обсъждане на различните виждания на участниците в последната част на събитието
Как да се включите
Дата: 25 юни 2021 г. от 13:00 до 14:30 ч. Място: онлайн платформа zoom Линк: След предварителна регистрация тук ще получите имейл с информация за включване в уебинара. Език: Ще има симултанен превод на български език. Лектор: Габриеле Фоли, бивш зам.кмет на град Парма и един от главните действащи лица в трансформацията на местната система за управление на отпадъците.
Запис на изложението на лектора ще бъде достъпен след събитието. Въпросите и дискусията няма да се записват.
За лектора: Габриеле Фоли е бивш заместник-кмет по околна среда в Парма. Преди да бъде назначен в общината, той е активист за Нулеви отпадъци в региона. Като зам.-кмет Фоли въвежда разделно събиране от врата на врата и стартира схема за заплащане ‘плащаш колкото изхвърляш’. Той разказва за пътя, по който общината и местната общност е преминала по време на много конференции и семинари в цяла Европа (Мадрид, Жирона, Рим, Бари, Неапол, Касел, Брюксел, Флоренция и Париж), а сега, макар и виртуално, в България.
За Парма: Парма е град в Северна Италия, в който живеят близо 200 000 души. Въвеждането на схема за Нулеви отпадъци, обхващаща цялото население, е най-мащабната промяна в Италия. За по-малко от 5 години разделното събиране нараства от 48% на 80%.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/06/210625_webinar-PAYT-Parma-s.jpg8001200e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-06-14 21:54:472021-06-16 12:10:2425 юни: Уебинар Такса „Битови отпадъци“ на база количество – Опитът на град Парма
На 3 юни 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” от 14 до 16 ч. Събитието беше част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари.
По време на второто издание на 3 юни разгледахме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи – тези във Финландия и Литва. Наши гости бяха Томи Вихавайнен и Саулиус Галадаускас. По време на уебинара участниците имаха възможност да зададат своите въпроси директно на лекторите и да участват в дискуция по темата.
Покани за събитието бяха изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди, медии и други заинтересовани страни.
Повече за лекторите:
Г-н Томи Вихавайнен е директор на оператора Palpa, който управлява депозитната система във Финландия. Организацията управлява системи за връщане на депозити за алуминиеви кутии, PET бутилки и стъклени бутилки, които могат да се рециклират. Годишният обем на възвръщаемост е 2 милиарда с общ процент на възвръщаемост 93%. Организацията Palpa има екип от 13 човека и имат стратегия да възлагат всички операции на външни изпълнители. Г-н Вихавайнен отговаря за услугите за производители и вносители на напитки, политиките в областта на ICT, комуникациите и човешките ресурси.
Г-н Саулиус Галадаускас има солиден опит в управляващия екип на Coca-Coca Baltic от 1996 г., а от 2004 г. е член на управляващия екип на BBH / Carlsberg Baltic. От 2009 г. до момента е президент на литовската асоциация на пивоварите и директор на публичното предприятие DESA (депозитна система за многократно зареждащи се стъклени бутилки). От въвеждането на депозитна система за опаковки в Литва през 2014 г. е председател на управителния съвет на литовския администратор. Г-н Галадаускасс е и вицепрезидент на Литовския национален олимпийски комитет и президент на Литовска спортна асоциация на майсторите.
Екипът на За Земята ще продължи дискусията по темата и ще работи за въвеждане на депозитна система в България като доказано решение за намаляване на замърсяването с пластмаса.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/092-scaled.jpg17892560eleonorahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngeleonora2021-06-07 21:51:242022-02-03 15:26:13Какво научихме от уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва“?
Всички сведения сочат, че България има нужда от качествена промяна на управлението на битовите отпадъци. Настоящият текст изнася важни данни относно рисковете, свързани с изгарянето на отпадъци, и предлага примери за печеливши стратегии за справяне с битовите отпадъци на местно ниво. Производителността на ресурсите в България е най-слаба в ЕС – с близо шест пъти по-ниска от средното ниво, а използването на вторични суровини в българската икономика е пет пъти по-ниско от средното за ЕС.
Важни обстоятелства, с които местните власти се налага да се съобразяват през 2021 г., включват:
нови европейски цели и произтичащи нови задължения за кметове и производители;
изострено обществено внимание във връзка със скандали с плаващи сметища, незаконни сметища, включително и от вносни отпадъци, незаконно изгаряне на отпадъци, лошо качество на въздуха на много места из страната;
управлението на отпадъците заема съществен финансов ресурс от общинските бюджети и съответно местните данъци и такси, а разходите ще продължават да нарастват;
бързо запълващи се или вече препълнени клетки на регионалните депа;
нормативни ограничения за количествата депонирани отпадъци;
няма европейски средства за уголемяване на капацитета на депата;
нарастващи разходи за депониране, които от 2022 г. са 95 лв/тон;
задължително разделно събиране на биоотпадъци от 2024 г.;
задължително разделно събиране на текстилни и опасни битови отпадъци от 2025 г.
Още една добра новина е, че бъдещите европейски средства са насочени изключително към кръговата икономика и намаляването на отпадъците, в унисон със стратегиите и законодателството, така че инвестициите в управление на отпадъците да бъдат в интерес на прехода към по-ефективно и дълготрайно използване на материалите в икономиката.
Периодът на изготвянето и приемането на нови общински планове за управление на отпадъците е подходящ момент за преосмисляне на управлението на битовите отпадъци на местно ниво спрямо новата действителност на повишени изисквания, разходи и цялостен натиск за по-ефективно управление на твърдите битови отпадъци.
В последно време изгарянето на отпадъци често се предлага като бързо решение на растящите количества битови отпадъци и намаляващото място в регионалните депа. В действителност изгарянето не решава общинските проблеми с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране.
Съществуват напълно изпитани и добре документирани примери за работещи подходи на местните власти от Европа и целия свят, които постигат върхови резултати с устойчивото си управление на отпадъците без изгаряне. Пътят към кръговата икономика оставя изгарянето в миналото и се основава на оптимизирано разделно събиране при източника и максимално материално оползотворяване на рециклируемите материали и биоотпадъците. За разлика от изгарянето, тези подходи са по-резултатни, по-евтини, по-адаптивни, безрискови и безопасни за човешкото здраве и околната среда.
Изложените по-долу твърдения и предложения се основават на информация от проверени и авторитетни източници, описани в края на документа, които стъпват на строго научен подход, базиран на реални данни.
Нови зелени политики
Стратегически документи на европейски институции поставят изгарянето на отпадъци сред нежеланите опции за развитие
Европейският съюз е поел по пътя към кръгова икономика без изгаряне на отпадъци и това е отразено не само в стратегии, но и в нормативната рамка и критериите за отпускане на европейски средства за инфраструктура и дейности по управление на отпадъците. Оптималното възстановяване и връщането в икономиката на суровини и предмети е основополагащо условие за кръговата икономика, към която се стремим като част от Европейския съюз. В новата общоевропейска нормативна, стратегическа и икономическа рамка изгарянето се нарежда на опашката сред нежеланите методи за третиране на битовите отпадъци заедно с депонирането.
Според Европейския икономически и социален комитет изгарянето на отпадъците се явява инфраструктурна бариера пред повишаване на рециклирането и категорично се обявява против изразходването на обществени средства за дейности, които увреждат здравето.
Планът за действие за нулево замърсяване на въздуха, водата и почвите поставя цел до 2030 г. за значително намаляване на общото количество образувани отпадъци и с 50% намаляване на остатъчните отпадъци – две цели, които пряко намаляват зависимостта от изгарянето като метод за третиране на отпадъци.
Няма пари за горене
Финансовите механизми на ЕС не подкрепят изгарянето на отпадъци
Механизмът за възстановяване и устойчивост изрично определя изграждането на нови съоръжения за изгаряне на отпадъци (инсинератори) като пример за недопустима дейност, която пречи на постигането на по-високи резултати в управлението на отпадъците и върви срещу прехода към кръгова икономика.
Средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които осигуряват европейското финансиране на досегашната Оперативна програма околна среда и за бъдещата Програма „Околна среда“ 2021-2027, няма да могат да се използват за изграждане на инсталации за изгаряне или друг вид енергийно оползотворяване на отпадъци.
Механизмът за справедлив преход също определя инвестициите в инсталации за изгаряне на отпадъци като недопустими, следвайки принципа за „ненанасянето на вреда“, установен в Европейския зелен пакет.
Явна и скрита цена на изгарянето
Въздействия на изгарянето на отпадъците върху здравето, околната среда и обществения бюджет.
Spittelau – 50-годишният инсинератор във Виена
Най-често споменаваните примери за изгаряне на отпадъци в Европа са прогресивно остаряващи съоръжения към края на проектния си полезен живот, като например художествено издържания отвън инсинератор във Виена, построен преди половин век през 1971 г.
Нови съоръжения за изгаряне се планират предимно извън Европа, а реализацията на нови големи проекти в Европа търпи значително забавяне, съпътствано от финансови и технически проблеми (виж примерите по-долу от Дания, Нидерландия и САЩ).
Токсични емисии
Изгарянето превръща отпадъците в токсична пепел и атмосферни емисии на коктейл от вредни вещества: не само фини прахови частици, но също и нано частици (под 1 микрон), живак, ракообразуващите диоксини и фурани, които са сред най-токсичните известни вещества. Тези емисии изискват сериозен контрол на замърсяването, тъй като вредните им въздействия върху човешкото здраве са ясно установени.
Например планираният столичен инсинератор би отделял всеки ден в продължение на 26 години допълнителни 35 кг фини прахови частици във вече замърсения въздух на София.
От своя страна, променливият и нехомогенен състав обуславя трудно предсказуемите свойства на отпадъците и създава сериозни проблеми при контрола на замърсяването. Например тъй като наличието на хлоре предпоставка за образуването на диоксини при изгаряне, а хлорът е често срещан елемент в твърдите битови отпадъци, това от една страна създава риск от опасни емисии, а от друга – изисква сериозни разходи за боравене с постъпващите отпадъци. Пепелта и шлаката, оставащи след изгарянето, често съдържат опасни вещества като тежки метали и още диоксини и фурани и обезвреждането им в специални депа струва скъпо.
Изгарянето на отпадъците не премахва нуждата от депониране, поради ежедневното образуване на големи количества пепели(около една четвърт от теглото на изгорените отпадъци), някои от които силно токсични.
Например планираният столичен инсинератор към Топлофикация София би образувал 122 тона дневно, от които 22 тона опасен отпадък при 180 000 тона изгорени отпадъци годишно.
Емисиите на диоксини и други токсични замърсители от най-съвременния инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) редовно надвишават позволените според разрешителното му и според европейското законодателство.
Изгарянето е най-скъпият начин за третиране на отпадъци заради голямото начално капиталовложение (450-990 евро / тон годишно) за функционалния живот на съоръжението и високите оперативни разходи на инсинераторите.
Капиталовложението включва не само горивната инсталация, а също и придружаващите технологии за пречистване на опасните емисии, произтичащи от изгарянето на отпадъци. Разходите за поддръжка включват персонал и консумативи, техническа поддръжка (редовна планова подмяна на горивен котел, скара и др.), депониране на токсична пепел в специализирани (най-често далечни) депа и др.
Например инвестицията и поддръжката на планирания инсинератор към ТЕЦ София биха стрували на местните данъкоплатци почти един милиард лева за 26-те години експлоатационен срок на съоръжението. Тези данни се потвърждават от опита на град Детройт в САЩ, където в рамките на 30 години са били платени над 1 милиард щатски долара за изграждането и експлоатацията на съоръжение за изгаряне, което вкарва местната власт в сериозни задължения и дори принуждаватобщината да обяви фалит през 2013 г.
Наличието у нас на циментови заводи с разрешителни за изгаряне на модифицирано гориво, получено след преработката на битови отпадъци (т.нар. RDF – refuse derived fuel), наред с няколко остарели топлоелектрически централи съвместно изгарящи отпадъци и въглища, изглежда като измамно лесна възможност за намаляване на депонираните отпадъци до 10% до 2035 г. Но разходите и тук са големи, тъй като RDF има отрицателна стойност за общините и приемането и превоза на всеки тон отпадъци до тези съоръжения се заплаща от местния бюджет.
Сравнено с други методи за производство на енергия, цената за изгаряне на отпадъци се нарежда на второ място след атомната енергия и е по-скъпо дори от въглищните централи (по данни от САЩ).
» Повече информация за разходите, свързани с планираната инсталация за изгаряне в София вижте тук:
Освен високата си цена, енергията, произведена от отпадъци, не е нито чиста, нито възобновяема, тъй като отпадъците съдържат материали, получени от изкопаеми горива, като пластмасите. Емисиите на въглероден диоксид от инсталациите за изгаряне на отпадъци са приблизително равни на тези от производството на енергия от въглища.
Съществуват значително по-модерни, устойчиви и икономични решения за осигуряване на отопление.
Опитът показва, че много често съоръженията за изгаряне се планират с твърде голям капацитет. Това е предпоставка за проблеми, тъй като създава търсене за по-големи количества отпадъци от достъпните на местно ниво, което има двоен нежелан ефект от гледна точка на устойчивото управление на отпадъците според принципа за близост и йерархията за управление на отпадъците, заложени в европейското и националното ни законодателство. От една страна, това води до внос на отпадъци от други региони, страни и сектори (например утайки от пречистване на отпадъчни води).
Например, въпреки че първоначално е предвиден за изгаряне само на местни битови отпадъци, най-новият инсинератор в Холандия (Reststoffen Energie Centrale-REC) вече гори битови и производствени отпадъци и утайки от цялата страна.
Друг знаков пример за тази тенденция е датският инсинератор Амагер Беке (Amager Bakke) в Копенхаген, струващ около 500 милиона евро, който се бави дълги години и в крайна сметка заработи с големи финансови и технически затруднения, като се налага да запълва свръх-големия си капацитет с вносни отпадъци.
От друга страна, наличието на големи съоръжения за изгаряне на отпадъци ограничава развитието на мерки за предотвратяване на отпадъците и системите за разделно събиране и рециклиране като изземва рециклируемите материали, много от които имат висока калорична стойност, подходяща за горене – пластмаса, хартия, текстил и др.
Според експертен доклад на Световната банка, изготвен за Министерството на финансите, в България се рециклират приблизително 32-42% от общото количество рециклируеми отпадъци или около 10–15% от общото количество битови отпадъци. Тъй като сепарирането на смесени битови отпадъци е неефективен начин за отделяне на рециклируеми отпадъци и постига резултати от порядъка на 3-5% (максимум 9-10%), не може да се разчита на предварителното третиране на смесено събраните битови отпадъци преди депонирането им за постигане на задължителните цели за рециклиране. Следователно изключително важна и спешна задача пред общините е да се подобри значително разделянето при източника. Без коренно подобрение на разделното събиране намаляването на депонирането би могло да се случи единствено за сметка на увеличаване на изгорените отпадъци, водещо до силно нарастващи разходи. Тази тенденция е обратна на посоката на развитие към кръгова икономика, предприета от ЕС.
Значителните колебания и сериозни промени на международния пазар за отпадъчни потоци – като например затварянето на китайските граници за внос на нискокачествени отпадъци – съоръжения без никаква гъвкавост, каквито са големите инсинератори, не позволяват бърза адаптация на системата за управление на отпадъците. При положение, че се изгарят както нерециклируеми, така и рециклируеми отпадъци, инсинераторите създават дългосрочно търсене за стабилни или нарастващи количества отпадъци, като по този начин отнемат ценни суровини от рециклиращата промишленост и възпират развитието на мерки за предотвратяване на (горимите) отпадъци.
Силен обществен отзвук срещу изгарянето на отпадъци
Изгарянето на отпадъци не се ползва с общественото одобрение и местни общности по цял свят се противопоставят дейно и продължително на планирани или действащи съоръжения.
Освен със здравни и екологични рискове, съоръженията за изгаряне са свързани и със социална несправедливост. Например изследвания във Великобритания и САЩ показват, че изгарянето на отпадъци се случва три пъти по-често в бедните общности, отколкото в по-престижните квартали.
България също изобилства от подобни примери – от планирания, но неосъществен Национален център за изгаряне на опасни отпадъци в тежко замърсения от въглищната промишленост район на Гълъбово, до все още работещите ТЕЦове в Перник и Бобов дол. Местни общности от различни точки на страната и по целия свят се борят с изгарянето на отпадъци.
Инсинераторите не откриват много нови работни места – високотехнологичното и силно автоматизирано изгаряне на отпадъци създава 3,5 пъти по-малко работни места в сравнение с компостирането и между 30-60 пъти по-малко от рециклирането.
Различни форми – един резултат
Високотемпературното преработване на отпадъци обхваща широка гама от процеси и инсталации: циментови заводи, специализирани съоръжения (инсинератори), остарели въглищни топло-електрически централи, пиролиза, газификация и т.н. Въпреки че усилено се рекламират като безопасни и безотпадни напреднали технологии, пиролизата и газификацията са високорискови и нерентабилни методи за третиране на отпадъци – констатация, направена от консултанти, които по принцип подкрепят изгарянето. Освен ограничения опит със сравнително маломащабни проекти с тези технологии, за тях е известно, че работят най-добре с хомогенни суровини – каквито битовите отпадъци и RDF далеч не са.
Независимо от конкретната технология, високотемпературното третиране на отпадъци унищожава материали, чието възстановяване би спестило много повече енергия от еднократно извлечената калорична стойност при изгарянето, видно от таблицата по-долу:
Таблица 1. Сравнение на енергийния отпечатък: Рециклиране спрямо изгаряне на отпадъци
(ICF Consulting, 2005)
материал
спестена енергия чрез рециклиране
GJ/тон
произведена енергия от изгаряне на отпадъци GJ/tonne
спестена енергия (рециклиране спрямо изгаряне)
Вестници
6.33
2.62
2.4
Офис хартия
15.87
2.23
7.1
Картон
8.56
2.31
3.7
друга хартия
9.49
2.25
4.2
HDPE
64.27
6.30
10.2
PET
85.16
3.22
26.4
друга пластмаса
52.09
4.76
10.9
Таблица 1. Сравнение на енергията, спестена при рециклиране с енергията, отделена при изгарянето и превръщането й в електричество.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/06/spittelau-night-s.jpg481542e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-06-03 02:07:312021-06-17 03:07:50Защо изгарянето няма да реши проблемите на общините с отпадъците
Каним ви да участвате в уебинар на тема „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г. от 14 до 16 ч. Събитието е част от поредицата „Депозитните системи в Европа” на тема системите за възвръщаем депозит за опаковки за напитки, първото от които се състоя в края на февруари. В това издание ще разгледаме по-задълбочено две вече утвърдени депозитни системи. За целта сме поканили за лектори представители на организациите, управляващи депозитните системи във Финландия и Литва. По време на уебинара ще имате възможност да зададете своите въпроси към тях, както и да споделите вижданията си в последващата дискусия.
За участие в събитието е необходимо да се регистрирате на този линк.
След регистрация ще получите информация за включване в уебинара. Събитието ще се проведе в платформата Zoom и ще има осигурен симултанен превод от английски език.
Програма на уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва” на 3 юни 2021 г., 14- 16 ч.
14:00 Откриване и презентация „Защо България има нужда от депозитна система?“
14:10 Представяне на депозитната система във Финландия
14:40 Въпроси и отговори
14:50 Представяне на депозитната система в Литва
15:20 Въпроси и отговори
15:30 Обща дискусия
15:55 Закриване
Покани за събитието са изпратени на представители на бизнеси в сферата на производство, пакетиране, разпространение и продажба на храни и напитки, бизнес асоциации, организации за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, общини, министерства, научни и образователни среди и други заинтересовани страни. Бихме се радвали, ако разпространите тази покана до ваши потенциално заинтересовани контакти.
Вашето участие в събитието е важно, за да се чуят различните гледни точки относно възможностите пред България за подобряване на управлението на отпадъци и по-чиста околна среда.
Повече информация и полезни факти за депозитната система можете да намерите тук.
Лице за контакт за въпроси и допълнителни уточнения: Елеонора Йосифова – eleonora@zazemiata.org.
Можете да свалите поканата за събитието и да я разпространите сред заинтересовани страни.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/078-scaled.jpg17532560eleonorahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngeleonora2021-05-21 13:10:202021-06-14 09:00:37Покана: 3 юни, 14ч Уебинар „Депозитните системи в Европа: Опитът на Финландия и Литва”
Пет от шест български проекта се класираха на призови места в общоевропейските Награди за европейско финансиране / EU Cash Awards, посветени на добрите, лошите и грозните практики за изразходване на средства от ЕС. Гласуването се проведе между 12 и 26 април на сайта https://www.cashawards.eu/. Инициативата е на неправителствените организации от цяла Европа, работещи за мерки срещу промяната в климата, обединени в мрежата CAN Europe.
Кандидатурите са подбрани от плановете за разходване на регионалните фондове на ЕС, средствата за справедлив преход, Планове за възстановяване и устойчивост на страните-членки.
“Изграждането на съоръжение, което планира да изгаря 180 000 тона отпадъци под формата на RDF годишно, ще попречи на България да постигне новите цели на ЕС за управление на отпадъците до 2030 г. за 65% рециклиране. То обрича София да изгаря отпадъци през следващите 29 години. България трябва да инвестира в интегрирани системи с инсталации за разделно събиране, рециклиране и компостиране, информационни кампании.“ казва Данита Заричинова от екип “Нулеви отпадъци” в За Земята.
“Кресненският пролом е една от най-богатите на растителни и животински видове зони в Европа и, заедно с река Струма, е ключово място за каяк и рафтинг. Опасността да бъде разрушено с пари на европейските данъкоплатци е съвсем реална. Хора и организации се борим в продължение на 20 години, за да спасим Кресненския пролом, ЕС трябва да действа сега.”, коментира Десислава Стоянова от екип Икономическа справедливост на За Земята.
В категорията “лоши” се нареждат мерките и проектите, които пропускат възможности за трансформацията към по-зелено и по-приобщаващо бъдеще и икономика. Победител там е българската номинация за обновяване на жилищните сгради в България по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя се отличава с липса на мащаб и амбиция на предвидените мерки за енергийна ефективност, за които ще се разходят средства на стойност 729,5 милиона евро.
“Програмата за енергийно обновяване на сградите е много ценна и широкомащабна мярка за възстановяване, като многобройните съпътстващи ползи и дълготраен ефект могат да бъдат гарантирани с няколко ключови промени в механизма за финансиране и изпълнение, за които настояваме с колеги от коалицията “Достоен дом”. Ако бъдат приети във финалната версия на плана, програмата спокойно може да стане и пример за “добра практика”, каза Радостина Славкова, координатор “Енергия и климат” в За Земята.
българския проект на плана за възстановяване. Със своите ползи за домакинствата, включително такива страдащи от енергийна бедност, проектът печели първо място в категорията за “добри” практики.
“Прави впечатление, че мащабните проекти, които са лишени от ефективност и гъвкавост, са на почит в българския План за възстановяване. Проектът за газопреносна мрежа е показателен, макар че остана с номинация. На теория той би трябвало да бъде използван и за пренос на водород, но на практика създава скъпа мрежа за транспорт на замърсяващо гориво, каквото е изкопаемият газ. Цената му само ще расте и последните заявки на редица топлофикационни дружества за увеличение на цената на топлинната енергия са отражение на това. Водородът, който е използван, за да бъде обоснована нуждата от мрежа за пренос на гориво, няма да бъде комерсиално достъпен още поне десетилетие, затова по-добре тези пари да бъдат инвестирани в енергийна ефективност и възобновяема енергия.”, казва Веселина Василева от екип “Енергия и климат” в За Земята.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/86727296_2726486347429617_4520118836095090688_o.jpg12111875violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-04-29 16:31:072022-01-27 16:10:28Заводът за изгаряне на отпадъци в София и магистралата през защитеното Кресненско дефиле бяха отличени като “грозни” проекти, които ще се осъществят с европейски пари
Днес започва кампанията „Действаме за чиста пролет“, реализирана от 24 организации от цялата страна, обединени в общата цел – Нулеви отпадъци.
Инициативата включва разнообразни дейности на живо и онлайн през следващите 2 седмици, а целта е възможно най-много хора да направят дори малка стъпка към по-чиста околна среда.
„През пролетта всички излизаме по-често в природата и виждаме колко много боклук има навсякъде, а сега е моментът да сме активни и заедно да действаме за намаляване на отпадъците дългосрочно“, коментират организаторите.
Във фейсбук събитието на кампанията “Действаме за чиста пролет“ ще се споделят всички акции – почиствания, фото предизвикателства, уебинари и онлайн дискусии, както и много полезна информация, свързана със стратегията Нулеви отпадъци. Ще се обърне внимание и на това как да имаме по-природосъобразни Великденски празници като боядисване на яйца с естествени бои или намаляване на хранителните отпадъци.
„Предстоят дълги почивни дни, много от нас ще пътуват по села, планини, море и всеки ще може да отдели няколко часа за нещо полезно“, приканват организаторите.
В „Действаме за чиста пролет“ ще има и фокус върху предстоящото въвеждане на новата директива за еднократна пластмаса през юли – ще има разяснения кои ще са забранените продукти, но и кои ще останат. Организациите настояват да се въведе и депозитна система за пластмасовите бутилки – „те няма да са забранени, а можем да ги видим навсякъде в природата, най-вече в реките“.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/clean_spring_event.jpg10051900violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-04-16 12:23:502021-04-16 12:26:41„Действаме за чиста пролет“ обединява 24 организации от цяла България
Преди две седмици от За Земята се обърнахме към всички партии и коалиции, които ще участват в предстоящите избори за 45-то Народно събрание като им зададохме няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Получихме само 5 отговора от: Катя Панева, кандидат от коалиция „Демократична България“, коалиция „Изправи се. Мутри вън!“ и партиите: „Зелено движение“ (част от коалиция „Демократична България“), „Републиканци за България“ и „Партия на зелените“.
Всички отговорили подкрепят напълно въвеждането на депозитна система в България. Дори Републиканция за България считат, че това е ключова стъпка за реализиране на разделното събиране в пълния му формат и намират депозитната система за начин за отклоняване на поток отпадъци отиващ за депониране. Обръщат внимание също, че е важно при въвеждането на депозитната система тя да не натовари допълнително потребителите и да е достъпна за всички населени места, не само за големите градове. Те смятат за лош пример въведената продуктова такса за торбичките, която трябваше да се поеме от търговците и целеше насърчаване използването на торбички за многократна употреба, а реалността показа, че тежестта се прехвърли върху потребителите и смятат, че мярката не е ефективна. От За Земята работим активно за въвеждане на депозитна система в България и е важно да уточним, че за разлика от таксата за опаковка, която всички плащаме, то при покупка на пакетиран продукт депозитът, който плаща потребителя е изцяло възвръщаем при връщане на празната опаковка на определените за това места – в повечето магазини. За да е ефективна една депозитна система, тя трябва да е достъпна за всички.
По отношение на детските градини и нарастващия проблем с използването на еднократни чаши за вода и напитки, всички отговорили смятат, че е важно да се въведат чаши за многократна употреба, които да подлежат на дезинфекция. В България редица детски градини вече са въвели чаши за многократна употреба, най-често от метал, които са индивидуални за всяко дете и се почистват и дезинфекцират лесно. Пречка за някои от тях е разминаването в тълкуването на нормативната уредба, което е въпрос на изчистване на неточности, за да се избегнат недоразумения. Това е тема, по която работим и алармираме институциите като се борим промяната да бъде факт.
Във връзка с горенето на отпадъци, попитахме дали подкрепят изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ и партия „Зелено движение“ са категорично против. От Зелено движение дори отбелязаха, че подкрепят бързо и пълно въвеждане на принципите на Кръговата икономика, както и прилагане йерархията при управление на отпадъци, разписана в документите на ЕС. От партията са участвали в спирането на проектите на няколко инсталации за изгаряне на отпадъци (Пазарджик, Каспичан и др.) и продължават да работят за спиране проекта за инсталация за изгаряне в ТЕЦ София. Кандидатът Катя Панева от Демократична България, подкрепя изграждането и функционирането на инсинератори. В програмата на коалицията не е заложена подкрепа за изграждане на подобни инсталации. Републиканци за България подкрепят при хипотеза на неотложна необходимост от изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци чрез изгаряне, като биха се допитали до обществото и биха настоявали да бъде изгаряно само и единствено SRF гориво. Смятат, че съоръженията за пречистване на димните газове трябва да са с висок коефициент на полезно действие, като е задължително пречистването на диоксини и фурани, фини прахови частици, серни, азотни и въглеродни оксиди, тежки метали и т.н. От Партия на зелените също подкрепят, но ако няма друга възможност и инсталациите отговарят на всички най-високи критерии за екологичност и недопускане замърсяване на въздуха.
По въпросите, свързани с чистотата на въздуха, всички отговорили коалиции, партии и кандидати заявяват, че подобряването на качеството на въздуха ще бъде техен водещ приоритет и биха подкрепили реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително по-доброто измерване на качеството на въздуха, осъществяване на по-ефективен контрол и оказване на помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха.
Участниците в анкетата биха работили за въвеждане на стандарт за дървесината (за максимална влажност, липса на химическа обработка и покрития и пр.), чието изпълнение да е преди всичко отговорност на търговците и да се гарантира с ефективни контролни механизми и санкции за нарушение. От Партия на зелените предлагат въвеждане на временен мораториум за износ на трупна дървесина, защото от 2000 г. до 2019 г. по анализ на спътникови снимки горите в България са намалели с почти 4% и смятат, че добивът на дървесина трябва да се ограничи до нуждите на българското мебелно производство и на износ на заготовки за такива производства. Всички отговорили биха работили за постепенно премахване на отоплението с въглища и дърва, които са основният източник на замърсяване в България като, Зелено движение и Републиканци за България и кандидатът на Демократична България виждат това да се случи между 2025 и 2030 г., а останалите в периода 2040 – 2050 г.
Във връзка с въпроса ни какви стимули за подмяна на отоплението, повишаване на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност биха предложили, Катя Панева от Демократична България предлага допълваща финансова подкрепа към домакинствата, а останалите са на мнение, че трябва да има безплатна подмяна на отопление и саниране, както и енергийни помощи в домакинствата.
Всички отговорилисе ангажират с увеличаване на размера на санкциите за замърсяване на въздуха от индустриални източници, включително с отнемане на разрешителни при системни нарушения. Също така, всички подкрепят въвеждането в законодателството ни на нормативи за миризми, ефективни системи за контрол и санкции на нарушителите им.
Партиите и кандидатите, които взеха участие в анкетата ни, смятат, че е важно да се промени фокуса на инвестиции от инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.
В навечерието на предстоящите избори за 45-то Народно събрание, ние от За Земята зададохме въпроси, свързани с политики за по-чиста околна среда, които често са неглижирани, а всъщност пряко се отразяват на качеството на живот на населението. Получихме само 5 отговора което се надяваме да не е знак, че отново темите не са сред приоритетите. Припомняме, че в България предстои въвеждането през юли на Директива (ЕС) 2019/904 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Това поставя редица цели пред страните в Европейския съюз за намаляване на употребата на пластмаса за еднократна употреба и политика за намаляване на отпадъците и е важно бъдещият парламент да работи за това, за да няма санкции. Подобно е и положението по отношение на качеството на въздуха. България от години не постига европейските норми, срещу страната има няколко наказателни процедури в областта, като една от тях е във финалната си фаза и ако няма бърза и качествена промяна, предстоят сериозни санкции. В същото време на дневен ред в ЕС е промяна на нормите в посока намаляване на позволените концентрации на някои замърсители, което ще направи още по-трудно постигането им в България. Всичко това изисква приоритизиране на амбициозни политики и мерки в тези области от следващото Народно събрание и изпълнителната власт.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/Answers-photo.jpg12401747eleonorahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngeleonora2021-04-02 10:11:332021-04-05 00:14:18Какво ни отговориха кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха?
Отпадъците вече несъмнено се нареждат сред водещите световни заплахи за околната среда и човешкото здраве. Не са много въпросите, които са по-спешни за решаване от постоянно и скоростно растящите планини от отпадъци, които заливат планетата: от сметища, в речни дерета и океаните до невидимото, но изключително токсично замърсяване на въздуха от изгарянето на отпадъци.
Като част от GAIA, екологично сдружение За Земята подкрепя усилията на хора, местни власти и организации, които търсят решенията #ОтвъдВъзстановяването с поглед към кръговата икономика.
Каним ви да споделите и подкрепите следните пет искания от GAIA към всички правителства и финансови институции при разработването на политики и инвестиционни планове за възстановяване:
Регионалните и общински планове и бюджети за възстановяване от здравната криза, трябва да дадат предимство на системи за нулеви отпадъци и поетапно да приключат с фалшиви решения като изгарянето на отпадъци.
2. Участие на неформалните събирачи на отпадъци и работниците, боравещи с отпадъци
Правителствата трябва да включат в тези системи за нулеви отпадъци неформалните събирачи на отпадъци, както и работниците, боравещи с отпадъци, така че да им осигурят достойна прехрана, както и участие в процеса вземане на решения.
Пандемията не бива да се използва като оправдание за подхранване на кризата с производството на пластмаса. Вместо това правителствата трябва да приемат политики, които драстично да намалят производството и потреблението на пластмаса.
Световните потоци на продукти и отпадъци ясно сочат към пластмасовите изделия и опаковки за еднократна употреба като основен ‘виновник’ за бързо разпространяващото се замърсяване с пластмаса. Бързооборотните пластмасови стоки често са нерециклируеми по дизайн, или по различни технически или финансови причини и големи количества нискокачествени смесени пластмаси се изнасят от страните с най-високи доходи към страните с по-ниски доходи и / или с по-слаби екологични стандарти и неефективен контрол върху околната среда.
Вследствие на огромния обем на износа на нискокачествени отпадъци от страните с високи доходи в Европа и Америка, местни общности по цял свят търпят последиците от тези вносни отпадъци, които или се изгарят, или се изхвърлят. Примери за тази тенденция за „износ на замърсяване“ са не само Филипините, Малайзия и Индонезия, но също и България.
4. Откажете се от изгарянето на отпадъци и инвестирайте в местни решения.
Като част от зеленото възстановяване международните финансови институции трябва да се откажат от изгарянето на отпадъци и вместо това да финансират местни и регионални системи за нулеви отпадъци. Изгарянето няма място в кръговата икономика, към която Европа се стреми. Изгарянето на отпадъци унищожава ограничени суровини и разхищава хранителни вещества, жизненоважни за здравето на почвите. Изгарянето на отпадъци представлява загуба, изтичане на ресурси от икономиката, както и значителен разход за общински бюджети, и не на последно място излага на риск човешкото здраве, поради което трябва да бъде сведено до минимум.
В България вносът на отпадъци с цел депониране (изхвърляне на специално депо – един вид модерно сметище) е забранен, но въпреки това през последните години се откриват множество нелегално ‘складирани’ или изхвърлени вносни отпадъци, някои от които са с опасен характер, като например части от електронни устройства и тонер касети. У нас се внасят значителни количества отпадъци от Италия и Великобритания, предназначени за изгаряне в два циментови завода и няколко застаряващи въглищни централи в страната.
Особено голям е рискът за здравето на хората в близост до ‘горещи точки’ – циментови заводи и въглищни топлоелектрически централи. Борбата на местните хора с тази екологична несправедливост често е продължителна, но си заслужава в името на чисто бъдеще без отпадъци.
Правителствата и финансовите институции трябва да бъдат напълно прозрачни и приобщаващи по отношение на начина на изразходване на парите на данъкоплатците. Управниците трябва да гарантират, че консултациите, които се провеждат с гражданското общество и засегнатите общности, са съдържателни и се случват още в ранните етапи на процеса.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/04/Beyond-Recovery-Final_Blue-scaled.jpg5692560e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-03-31 08:27:042021-06-16 13:39:19След възстановяването искаме свят без отпадъци
Нещо повече, в него няма заложени мерки и задължения, насочени към институциите, бизнеса и гражданите. С подобни документи без амбиция, гледки като тази на пластмасовия остров по река Искър, който шокира обществото по-рано през годината, ще продължат да съществуват. Екологично сдружение “За Земята”, заедно с нашите партньори от Zero Waste Sofia, Green Revolucia, Храна, не война, Wind2Win – Черно море, свободно от пластмаса, Zera, LessPlastic Bulgaria, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Варна се обединиха около официално становище, адресирано до министъра на околната среда и водите, в което настояваме за повече и по-ясни цели, прекратяване на вноса на отпадъци и включване на управлението на отпадъците като важна част от кръговата икономика.
Сред основните забележки са
недостатъчно активните мерки срещу намаляването на вредното въздействие на отпадъците, предотвратяване на образуването им и насърчаването на повторното им използване. Наясно сме, че подобна реформа не е лесна и няма да се реализира бързо, но без дългосрочен целеви план в тази посока има опасност изобщо да не се случи. Липсва официален доклад и задълбочен анализ към националния план за екологична политика, нейната ефективност или липса на такава, през предходния период 2008 – 2018г., което би могло да доведе до определяне на основните проблеми, върху които управляващите да се концентрират.
В становището подчертаваме необходимостта от
задължителни инвестиции за
изграждане на системи за резделно събиране и площадки за разделно събрани отпадъци за сметка на регионалните центрове за смесени отпадъци. Към настоящият момент съдовете за разделно събиране на територията на страната почти изцяло са собственост на организациите по оползотворяване, затова е необходима промяна в наредбите на общинско ниво за поемането на реална отговорност, осъществаване на надзор и въвеждане на единна информационнна платформа.
По отношение на разделното събиране настояваме още за залагане на 100% покритие на общините и организиране на всички потоци от отпадъци в страната, чрез системи, които са пригодени към спецификата на различните жилищни райони и сгради. Предложенията
трябва да са общовалидни за всички общини,
а не само за тези с над 10 000 жители, защото, по този начин, цели райони са откъснати от системите за разделно събиране. Необходимо е всички населени места с над 5 000 души да имат изградена система за разделно събиране на отпадъци от домакинствата. Този регламент ще осигури повече яснота и конкретни действия при въвеждането на разделно събиране на отпадъци от търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради, както и да се обхванат населени места със значителен туристически натиск и голямо количество отпадък. Искаме още увеличаване на инвестициите за развитие на капацитета и броя на хората в общинските администрации, отговорни за управлението на отпадъците.
Разделното събиране на биоразградими отпадъци и оползотворяването им чрез компостиране, такса битови отпадъци, регламентът за строителни отпадъци спрямо изискванията на ЕС и ограничаване употребата на платмасови изделия за еднократна употреба са пример за конкретни направления, по които не са постигнати необходимите промени.
За да има добър резултат е необходима и засилени информационна кампания с екологична насоченост, повече гражданско участие, подобряване на контрола и взаимодействието между отговорните институции и гражданите — факт, на който очаквахме да бъде обърнато повече внимание във важен стратегически документ като Националната стратегия.
В заключение настояваме за изготвяне на прогнози и варианти за бъдещо развитие на политиката по управление на отпадъците за периода 2021- 2028г. и оценка на влиянието/тежестта му върху населението, бизнеса и държавата. Изискваме още анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата, и източниците на отпадъци, образувани на територията на страната, както и за отпадъците обект на трансграничен превоз. Очакваме липсата на екологична оценка на националния план също да бъде преодоляна.
Последно, но не по значение, е
обществото да бъде информирано в процедурата.
Огромен пропуск на министерството е точно в тази насока, защото хората са тези, които настояват за справяне с наболелите проблеми с отпадъците — били те изгарянето или огромното количество пластмаса във водите. Затова и те са най-ценните съюзници.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/IVN_6094.jpg14172059violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-26 10:25:492021-03-29 16:08:44Къде са амбициите на Националната стратегия за справяне с отпадъците?
През последните години терминът „нулеви отпадъци“ доби широка известност по света и в България. Все повече общини, фирми, хотели, ресторанти и фестивали търсят начини да намалят отпадъците си и по този начин да се включат в прехода към кръгова икономика. Особено в настоящата криза, за тези отрасли е още по-важно да оптимизират използването на суровини. Дори при усложнена пандемична обстановка, събирането на отпадъците е обществено значима дейност, която не бива да спира да се подобрява.
Европейската мрежа за нулеви отпадъци предлага работещо решение за местните власти, които искат да подобрят ефективността и да ограничат разходите за управление на битовите отпадъци, които представляват едно от най-важните пера в общинските бюджети – Сертификат за общини с нулеви отпадъци.
Нарастващата популярност на концепцията „нулеви отпадъци“ води до все по-честото ѝ използване без ясни стандарти и критерии. Затова Европейската мрежа за нулеви отпадъци – Zero Waste Europe – създаде международен сертификат за общини с нулеви отпадъци. Системата за сертифициране е разработена въз основа на 10-годишния опит в тази област на експертите и членовете от мрежата при работата им с близо 400 общини. Сертификатът ще се дава само на общини, които са се ангажирали да предприемат значими стъпки към намаляване на отпадъците, като официално признание на техните усилия и резултати.
Сертификатът е продължение на досега действащата програма на Zero Waste Europe за общини с нулеви отпадъци, в която към момента участват 400 общини от 9 различни европейски държави, включително България. Карта на общините с нулеви отпадъци
Сертификатът предоставя стабилна рамка за всяка община, която желае да намали обема на отпадъците, които генерира.
Съпътстващите ползи включват:
– намалени разходи за управление на отпадъците,
– по-малко емисии на парникови газове,
– нови зелени работни места,
– по-добри връзки с обществеността,
– прилагане на най-новото законодателство на ЕС.
Новосъздадената Академия за нулеви отпадъци (Mission Zero Academy) координира процеса по сертифициране и предоставя обучителни ресурси и експертни услуги, създадени специално за подпомагане на общините по пътя им към нулеви отпадъци.
За повече информация се свържете с българския представител на Zero Waste Europe – екологично сдружение За Земята на zerowaste [at] zazemiata.org
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/03/seppo-nowaste.jpg512479e.tashevahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pnge.tasheva2021-03-22 18:14:442021-03-22 18:18:17Международен сертификат за общини с нулеви отпадъци – вече и в България
Във връзка с предстоящите избори за 45-то Народно събрание За Земята се обърна към всички партии и коалиции, които се явяват на тях с няколко кратки въпроса относно политиките, които предвиждат за намаляване на отпадъците и подобряване чистота на въздуха в България. Очакваме да получим техните отговори до 26 март и ще ги споделим преди изборите на нашият сайт и в социалните мрежи.
Проблемите с управлението на отпадъците и качеството на въздуха в България се отразяват сериозно на качеството ни на живот, на нашето здраве и на икономиката ни. Затова смятаме, че е важно да получим конкретни отговори и ангажименти от всички партии, коалиции или кандидати, а хората, които гласуват да имат тази информация преди да направят своя избор.
По отношение на отпадъците попитахме, дали подкрепят въвеждането на депозитната система, на чаши за многократна употреба в детските градини и изграждането и функционирането на инсталации за изгаряне на отпадъци в България. Тези теми са важни, защото предстои въвеждането на Директива относно намаляването на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда и е важно да се планират дейности за въвеждане на добри практики. Тези практики ще допринесат за намаляване на използваната еднократна пластмаса и замърсяването на околната среда. Горенето на отпадъци е остарял начин за справяне с боклука, който води до влошаване на качеството на въздуха и почвите.
Във връзка с качеството на въздуха, освен че се интересуваме, дали определят темата като основен приоритет на работата им, зададохме и редица конкретни въпроси, свързани с ключови проблеми в областта. По отношение на замърсяването от битовото отопление с твърди горива, което е основен източник на замърсяване с ФПЧ на национално ниво, поискахме отговори, свързани със стандартите за дървесината за отопление (за допустима влажност и липса на химически покрития), намаляването и постепенното премахване на отоплението с твърди горива, политиките за подкрепа за подмяна на отоплението и справяне с енергийната бедност на гражданите.
По отношение на индустриалното замърсяване на въздуха въпросите ни са, дали ще подкрепят увеличаване на санкциите, включително и отнемане на правото да оперират нарушителите, защото в момента често те са символични и нямат възпиращ ефект. Попитахме кандидатите и дали подкрепят връщането на нормативите за миризми, както и механизми за ефективен контрол на подобно замърсяване.
По отношение на замърсяването от транспорта въпросите ни са свързани с това, дали ще подкрепят политики, които да променят фокуса от инвестиции в инфраструктура за автомобили към такава за обществен транспорт – ЖП, градски транспорт, велосипеди и придвижване пеша.
Не на последно място се поинтересувахме, дали ще подкрепят реформи в МОСВ и ИАОС, които да подсилят експертния им капацитет, включително да измерват качеството на въздуха по-добре, да осъществяват по-ефективен контрол и да оказват помощ на общините за подобряване на качеството на въздуха и справянето с проблемите по управлението на отпадъци.
Очаквайте публикацията с отговорите и гласувайте за по-зелено и устойчиво бъдеще!
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/03/arnaud-jaegers-IBWJsMObnnU-unsplash-scaled.jpg17062560ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2021-03-22 11:37:502021-04-02 10:10:32За Земята пита кандидатите на парламентарните избори относно политиките им за намаляване на отпадъците и подобряване чистотата на въздуха
Граждански сдружения от София и Девня се обявиха срещу изгарянето на отпадъци в България и внесоха писмо с предложения за устойчиво управление в Министерство на околната среда и водите.
Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
Освен внасянето на писмото, на 8 март гражданските сдружения организират в 18:00 протестно шествие, което ще тръгне от Министерство на здравеопазването и ще стигне до Министерство на околната среда и водите. Денят ще завърши с изложба от 19:00 в Дом на киното, озаглавена Малки истории. Тя ще покаже борбата на седем жени от Девня за чист въздух.
И София, и Девня, вече са с опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Точно затова протестното шествие ще започне пред Министерството на здравеопазването и ще завърши пред Министерството на околната среда и водите.
В конкретните си искания сдружения „За Земята“ и „Дишай, Девня“ настояват за прекратяване на проектите за инсинератори, въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците, спиране на вноса на отпадъци за изгаряне, строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия. Важен акцент е отнемането на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция, както и
поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня. Мярка в посока устойчиво управление на отпадъците е влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.
Докато в България има сериозен натиск от страна на управляващите за съоръжения за изгаряне на отпадъци, редица европейски градове имат проблеми с такъв вид съоръжения, други се отказаха да ги строят и се насочват към разделно събиране и намаляване на количествата отпадък. Фактите не накараха Столична община да отстъпи от проекта за инсинератор на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара, напротив, тя вкарва града в огромен дълг. Така наречената “инвестиция” и всички огромни съпътстващи оперативни разходи, възлизащи на над 1 милиард лева, ще изплащаме около 30 години, колкото е и технологичният живот на съоръжението.
За Девня:
Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района са причина за развитието на крупна химическа промишленост – производство на електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Циментовият завод изгаря отпадъци, включително вносни. Две инсталации на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствените фирми с разрешителни за горене на пестициди в България са отново там.
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
През 2021 с помощта на фотографката Теодора Георгиева правят снимки на района, представящ реалността там. Изложбата идва в София също на 8ми март.
За София:
„Топлофикация София“ обяви търг с внушителната сума 292.2 млн. лв. без ДДС (или 350 млн. лв. с ДДС) за изграждането на инсинератор, който тече до 15 март.
През 2020 г. Върховният административен съд върна делото срещу доклада за оценка за въздействие върху околната среда от 2015г за нови експертизи, тъй като според съда следва да бъдат изяснени въпросите относно здравния риск, вредните емисии, опасните отпадъци от пепелта. Това означава, че инвеститорът, който ще спечели търга, ще строи, без да е ясно дали има финално разрешение за това.
Изгарянето на отпадъци (т.нар. RDF) нито е включено, нито е оценено като нов източник на замърсяване в двете последователни програми за качество на въздуха в София за периода 2011-2020.
Твърденията на Столична община, че ако горим, няма да депонираме отпадъци, са неверни. При изгарянето остават около 25% (36 000 тона годишно) пепел и шлака , които трябва да бъдат депонирани. Част от тази пепел (22 тона / ден) е токсична и трябва да се депонира в отдалечени специални депа за опасни отпадъци в Германия, което значително повишава разходите и риска от транспортни инциденти.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/03/VN_0906.jpg15002218violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-08 16:31:322021-03-08 16:31:32Граждани от София и Девня протестират срещу мръсния въздух и инсталациите за изгаряне на отпадъци
В понеделник, 08 март, в 18:00 хората от Девня и София се включват в националното шествие срещу изгарянето на отпадъци. Събираме се на площад Света неделя 5, пред Министерство на здравеопазването. Включете се и вие, вижте събитието тук.
Нека кажем силно: „Не на инсинераторите в България!“ и „Да на пълна промяна в управлението на отпадъците и на качеството на атмосферния въздух!“.
Поводите са два от двата края на България — търгът за изпълнител на мега проекта за инсинератор в центъра на София и инвестиционното предложение за инсинератор в Девня.
И в София, и в Девня хората страдат от опасно замърсен въздух, който задушава населението, а инсталациите ще означават още източници на фини прахови частици, тежки метали, парникови газове, диоксини. Инсталациите за горене на отпадъци са скъпо и опасно за здравето разхищение на енергия, суровини и обществени средства.
Въвеждане на дългосрочна промяна на управлението на отпадъците;
Строг контрол на замърсяващите промишлени обекти, а не само на хартия;
Спиране на вноса на отпадъци за изгаряне;
Отнемане на разрешителните на фирмите за изгаряне на пестициди, тъй като България не разполага с инсталации за обезвреждане на залежали пестициди, гарантиращи спазване изискванията на Стокхолмската конвенция;
Поставяне на измервателна станция за измерване качеството на атмосферния въздух в жилищен кв. „Повеляново“ в Девня;
Влагане на средствата от ЕК за софийския проект в инсталации за рециклиране и компостиране.
След шествието е откриването на изложбата „Малки истории“, в която „Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. Пътуващата изложба е с фотографии на Теодора Георгиева.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/03/coverFb_incinerationProtest.jpg360820violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-05 11:44:522021-03-09 21:52:04Хората в България настояват за устойчиво управление на отпадъците без изгаряне — отворено писмо
„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
Девня иска да диша!
В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/03/devnya.jpg6281200violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-03-04 21:42:252021-03-09 21:51:19Открива изложба „Малки истории за хората и комините в Девня“
На 24 февруари 2021 г. се проведе уебинар на тема „Депозитна система: бутилки с бъдеще“. По време на събитието Евгения Ташева от екип „Нулеви отпадъци“ в ЕС „За Земята“ представи на кратко ситуацията в България и целта на уебинара. Един от лекторите беше Анна Ларсон, директор Reloop Europe, специалист по устойчиво управление на отпадъците, експерт в Програмата на ООН за развитие в депозитните системи и разширената отговорност на производителите. Тя ни запозна със същността на депозитната система и развитието ѝ в Европа. В уебинара взе участие и Джени Хюм, координатор на програмата Money Back в платформата Reloop. Джени има дългогодишен опит със схемите за депозиране на контейнери за напитки и ни представи презентация за развитието на депозитната система в Шотландия и кампанията „Have you got the bottle?“. В рамките на уебинара участваха като публика над 80 човека, представители на различни неправителствени организации, общини, дирекции на паркове, бизнеси в сферата на туризма, спорта на открито, продажбата на био и насипни продукти и такива за многократна употреба, производители на полимери, заинтересовани граждани, студенти и други. Всички имаха възможност да зададат своите въпроси и да участват в дискусията след презентациите.
Имате възможност да гледате видеозапис от представените теми от международните експерти, участвали в уебинара „Депозитна система: бутилки с бъдеще“:
Презентации на международните лектори участвали в уебинара:
Автор: Димитър Събев
Текстът е публикуван с разрешението на Бодил
Как да изпълним европейските цели за зелена енергия, докато изсичаме горите, изгаряме отпадъците на богатия свят и щедро субсидираме обръчите от фирми?
Близо 73 млн. лв. е субсидията, която ще получат за година производителите на електричество от биомаса – четем в решение на Комисията за енергийно и водно регулиране от юли 2020 г. Тази сума представлява разликата между пазарните цени на електроенергията и преференциалните цени, по които Националната електрическа компания изкупува тока от биомаса. КЕВР е доста щедра: общата субсидия за централи на биомаса е 55% от тази за вятърни паркове, а произведеното електричество – само 22%.
Но това е само ордьовър. Според проекта за национална енергийна стратегия на Министерството на енергетиката, очаква се до 2025 г. капацитетът за производство на електроенергия от биомаса да се увеличи със 150 до 170 мегавата, а произведеното електричество да нарасне с 400%. Измерено в пари, при сегашната структура на цените, това означава нов енергиен подсектор с приходи от половин милиард лева, от които 360 млн. лв. субсидии.
Тези несъразмерни субсидии будят тревоги в страна с висока енергийна бедност като България. Но цялата история е още по-стряскаща и включва мощен стимул за изсичане на гори и контролиран от мафията внос на отпадъци. Стотици милиони лева публични средства ще отидат при енергийни олигарси. Всичко това се прави уж в името на „зеленото бъдеще“ – а ефектът ще е ръст на въглеродните емисии. Ще се увеличат и емисиите на отровни съединения, допринасящи за високата смъртност сред българите.
Уроците на Потьомкин
„Биомаса“ е събирателен термин за органичен материал, извлечен от дървесина и други растения, както и отпадъци от селското стопанство и градски органични отпадъци, от който може да се произвеждат течни горива и топлинна и електрическа енергия. Тази широка дефиниция включва енергийни ресурси с много различен произход и характеристики и сама по себе си е предпоставка за затруднен контрол на екологичните и здравни въздействия.
Европейската комисия приема, че емисиите при изгарянето на биомаса са равни на нула. Логиката е, че въглеродът, изпуснат в атмосферата например при горене на дърва, впоследствие се поглъща от растителността, изникнала на мястото на отсечената. За отпадъците се счита, че ако не бъдат оползотворени (най-често изгорени), те така или иначе ще се разложат на сметищата или по полето и ще изпуснат парникови газове, особено метан.
Така биомасата се превръща в ключов инструмент за постигане на амбициозните климатични цели на ЕС. Според действащата рамка, колкото повече електричество се добива от биомаса, толкова по-нисковъглеродна ще изглежда икономиката на Съюза.
Има само един проблем и той е, че емисиите от изгарянето на биомаса далеч не са нулеви. Всъщност, те са дори по-високи (с 50%) по сравнение с изгарянето на въглища. Според актуални изследвания, ще са нужни десетилетия, преди въглеродът, изпуснат залпово при изгарянето на растителност и боклук, да се „секвестира“ от нови растения. А именно следващите няколко десетилетия се считат за определящи за климатичното ни бъдеще.
Тенденции в добива на обла дървесина (плътната линия), използването на дървесна биомаса в промишлеността и енергетиката (тъмната пунктирна линия) и погълнатият от горите въглерод (светлата пунктирна линия). Според изследването на PFPI, паралелно с ръста на използването на биомаса в България намалява количеството на улавяния от горите въглерод.
Решението на ЕС да заложи на биомасата като алтернатива на изкопаемите горива среща остра съпротива от природозащитници и привърженици на кръговата икономика. Научни институти и НПО са образували съдебни дела срещу новата европейска директива за възобновяемата енергия от 2018 г. (известна като RED II), която урежда ползването на биомаса.
В текста на RED II многократно се изтъква, че биомасата не трябва да се добива и изгаря по неустойчив начин. Самият факт, че документ от подобен ранг отделя толкова внимание на този проблем говори, че изкривяванията при употребата на биомаса са масови. „Мрежа от думи“ е оценката на критични учени за същността на директивата. Други говорят за „Потьомкински стил“ – на името на руския граф, поставил лъскави декори по главните улици на селата, откъдето трябвало да мине каляската на императрицата.
Тройна печалба
Според екологични и правозащитни организации, натискът върху горските екосистеми в Европа рязко е нараснал, след като преди няколко години биомасата бе възприета като безвредна алтернатива на въглищата. Сателитни наблюдения говорят за стряскащо 69% увеличение на добитата биомаса от горите на ЕС в периода 2016–2018 г. спрямо периода 2011–2015 г., като експлоатираните площи в същото време са нараснали с 49%. Това залпово покачване на дърводобива се обяснява именно с енергийната стратегия на ЕС.
В България, въздействието върху горите заради събиране на биомаса за производство на енергия тепърва се усилва. Засега по-широко разпространение има производството на енергия чрез изгаряне на отпадъци – български и вносни. На графиката долу е показана динамиката на вноса на отпадъци от ЕС в България. През 2018 г., откогато са най-новите данни на Евростат, сме внесли над 150 000 тона европейски отпадъци, като главни доставчици са Италия (59 хил. т) и Великобритания (45 хил. т). За последните пет години, вносът на отпадъци в България е скочил със 125%.
Съдбата на този и на част от българския „боклук“ е да бъде изгорен, на първо място в циментовите заводи като тези в Девня, Златна Панега, край Пловдив и на други места.
Но има и други апетити за отпадъци, включително под формата на биомаса. Става дума за „Сейшелската въглищна империя“, според полушеговитото определение на „Грийнпийс“ – България. Това е специфична група от ТЕЦ, въглищни мини и топлофикации на областни градове, която вижда в изгарянето на отпадъци и растителна биомаса хитър начин да удължи живота на морално остарелите си мощности.
Ползите за горивните инсталации от изгарянето на отпадъци са най-малко три: 1) те получават пари от контрагенти, искащи да се отърват от някакъв боклук (запознати твърдят, че европейски „доставчици“ плащат по 100 евро на тон); 2) получават безплатно гориво за производствените си процеси; 3) спестяват си част от квотите за емисии – нали ЕС приема, че изгарянето на биомасата има нулев въглероден ефект.
В добавка, преминаването към „био“ гориво носи имиджови ползи и може да смекчи отрицателната нагласа в обществото към въпросната „Империя“.
Как Сейшелската въглищна империя стана био?
Да припомним, тя включва около 15 предприятия, всяко от които има пряка или косвена връзка с Христо Ковачки, а парите за приватизацията навремето са осигурени или от ПИБ, или от фалиралата КТБ. Топлофикациите в Русе, Сливен, Плевен, Велико Търново, Бургас, Габрово, Перник, Враца, няколко въглищни мини, ТЕЦ „Бобов дол“ и „Брикел“ в Гълъбово, през 2009 г. бяха прехвърлени във фирми, регистрирани на Сейшелските острови. През 2014 г. с опитите за приемане на закон, регулиращ дейността на офшорните фирми в България, тези уж независими Сейшелски дружества вкупом се „продадоха“ на новоосновани кухи фирми, регистрирани във Великобритания и Кипър.
Най-заинтересовани от изгарянето на отпадъци и растителна биомаса в България са именно фирмите от тази „Империя“. Кой каза, че корпоративното планиране е отживелица? Всички тези дружества през последните години правят опити да включат „био“ компонент в горивото си. Най-зрелищен е случаят с ТЕЦ „Бобов дол“, където след двегодишни съдебни битки „Грийнпийс“ – България разкриха кореспонденция между Министерството на околната среда и водите и ръководството на централата за „експериментално“ изгаряне на до 500 хил. тона отпадъци в срок от 6 месеца.
Дори да повярваме на официалното изявление на ръководството на ТЕЦ „Бобов дол“, че реално изгорените отпадъци били „само“ 80 000 тона, експериментът е бил наистина мащабен: 80 хиляди тона е повече от боклука, който град като Пловдив създава за половин година. Междувременно топлофикацията в Сливен получи не експериментално, а редовно разрешение за горене на отпадъци – независимо че според ръководството на компанията тя нямало да гори боклук, а само „биогорива“.
В редица случаи, решителният отпор на местните жители не позволява на Въглищната империя да мине на „био“. Така се случи например с топлофикациите в Русе и Перник и с ТЕЦ „Брикел“. През август 2020 г. „Брикел“ официално оттеглиха инвестиционно намерение за заместване на част от горивото си с отпадъци – но продължават да настояват да изгарят растителна биомаса, както и нефтошисти: по 1500 тона в денонощие.
Това е общата стратегия на тази сенчеста структура: първоначалният анонс е в котлите на старите централи да се горят общински и вносни битови отпадъци. Но ако обществеността се възпротиви, има и план „Б“: вместо градски боклук, да се ползва биомаса от дървесни и селскостопански отпадъци. А е всеизвестно, че покрай сухото може да изгори и мокрото.
Но защо просто не им позволим да го направят открито?
Защо пък да не я горим?
При всички основателни критики срещу изгарянето на биомаса, включително под формата на отпадъци, в някои ситуации това е най-добрата налична възможност. Да не забравяме, че използването на биомаса като гориво е толкова старо, колкото и човекът. В същото време, има куп „гнили“ моменти в използването на биомаса в днешен български контекст.
Първо, ако не се осъществи с подходящата технология и в контролиран режим, изгарянето на биомаса се превръща в източник на болестотворни отрови. Става дума за канцерогенни, т.е. причиняващи рак съединения. „Обикновеният боклук, който е смес от биологични и технически материали, не е предвиден за безвредно изгаряне“, обобщават световноизвестните експерти Майкъл Браунгарт и Уилям Макдона.
Можем ли да вярваме, че бизнес, който зад гърба на обществото гори „експериментално“ десетки хиляди тонове боклук, ще осигури нужната технология и експлоатация? Което ни насочва към втория гнил момент: биомасата и особено битовите отпадъци често се доставят от престъпни структури, които търсят „партньори“ в държавните институции, за да осъществят незаконната си дейност.
Според италианския разследващ журналист Антонио Перголици, мафията е основният играч, който посредничи при вноса на отпадъци от Италия (най-вече от областта Ломбардия) за изгаряне в България. Перголици говори за „порочно съвпадение на интересите на двете страни“: в Италия се е натрупало голямо количество отпадъци, чакащи да бъдат третирани – което там е твърде скъпо, има и строг контрол за произхода на боклука.
Затова те се транспортират – според Перголици, с темп 1-2 тира дневно – към България. Малко е далеч, но у нас и цените, и контролът са по-скромни. България, от своя страна, по този начин иска да покаже на Брюксел напредък по отношение на оползотворяването на отпадъците и зелената енергия.
Други виждат най-вредния ефект от използването в промишлен мащаб на биомаса в енергетиката в натиска върху горските екосистеми. Вече бяха цитирани многозначителни данни за Европа. В България през 2018 г. беше приет Национален план за действие за енергия от горска биомаса, с хоризонт до 2027 г. Според този документ, за нуждите на енергетиката у нас може да се събират по 3-4 млн. куб.м. биомаса годишно – което съответства на 50% от сегашния дърводобив. Близо до ума е, че за производство на енергия е по-удобно да се използват цели дървета, вместо вършина и клони. Без строг контрол, „био“ електроцентралите ще увеличат незаконния дърводобив и обезлесяването.
Четвърти фактор, който ни кара да сме недоверчиви към използването на биомаса в енергетиката, е, че според налагащия се подход на кръговата икономика, отпадъците на практика са „хранителни вещества“ в социалния метаболизъм. Биомасата може да има далеч по-полезна употреба, отколкото да се изгаря. Горенето на боклук е пилеене на пари.
Пето, но не последно – хората просто не искат. Те асоциират изгарянето на боклука със замърсяване на въздуха и болестотворна среда в градовете, както и със сенчест бизнес. Социологически изследвания ясно показват, че българите не одобряват вноса на отпадъци за изгаряне в страната. Правителството трябва да положи наистина много усилия, преди населението да повярва в обществения интерес при управлението на отпадъците.
Много „маса“ – малко „био“
От разменената кореспонденция между МОСВ и ТЕЦ „Бобов дол“ ясно се вижда, че по съдържание на вещества като кадмий, живак, олово и други подобни, горивото от отпадъци по нищо не отстъпва на въглищата. Перверзно е, но е факт: това мръсно гориво се представя пред обществеността като „зелено“ и начин за опазване на климата – и затова енергията от него ни излиза 3-4 пъти по-скъпо, отколкото е пазарната цена.
В същото време, не може да не направим паралел между щедрите цени, определени от КЕВР, планираното 400% увеличение на произвежданата електроенергия от биомаса – и институционалния комфорт за „Сейшелската империя“, осигуряван от министерства, регулатори, държавни агенции, а най-вече от прокуратура и съд. Ако свържем парчетата от пъзела, ще видим, че енергетиката от биомаса в България се превръща в черна каса, в която вече се вкарват десетки – а скоро и стотици милиони лева публични средства.
Докато нейде из министерствата някой попълва отчети до Брюксел как България преизпълнява целите си по „зелената енергия“, дръзки активисти успяха да проникнат зад високите стени на „Сейшелските“ централи. Фотографиите им доказват, че зад Потьомкинските паравани от слама за горене надничат познатите бали с пакетиран битов боклук, преминал през слабо или никакво разделно събиране.
Добрата новина е, че гражданите са загрижени и все по-склонни да се организират, за да защитят своите интереси: отрязване на достъпа на сенчестия бизнес до публични средства, пълноценни гори, модерно управление на отпадъци и въздух за дишане.
Официална информация за тези, които считат, че изгарянето на отпадъци (RDF) е безвредно
Статията е написана с финансовата подкрепа на ЕС “За Земята”
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/02/5.jpg4091024violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-02-01 17:25:122021-02-01 17:25:12Има нещо гнило в биомасата
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Reload document 
Open in new tab 
CC BY 2.0
Reloop
