Френският културен център стана домакин на целодневна дискусия, посветена на прехода отвъд въглищата. Можете да гледате видео тук, тук и тук. Организатори са природозащитните организации За Земята и WWF, които от години работят по темата и често инициират срещи и събития, в които събират често противоречащи си и взаимно изключващи се мнения. Първата кръгла маса на тема справедлив преход в България беше реализирана в края на 2018, отново от двете организации. Тогава все още държавите в Европейския съюз не бяха обединени около инициативите, които станаха известни като Зелена сделка, затова и много от участниците отричаха, че енергийният преход се задава. Вече се убедихме че колкото повече се отлагат решенията за този преход , толкова по-болезнени и с тежки социални последици ще бъдат мерките наложени от икономическата логика. Само за една година, след решителни стъпки на европейско ниво, мненията бяха далеч по-балансирали и концентрирани върху търсенето на решения и нови възможности, с радост констатира Тодор Тодоров от “За Земята”. Сделката е само една рамка, затова разчитам участниците да споделят как според тях тя трябва да се случи по на-добрия начин, заключи той.

Публичната дискусия, озаглавена „Справедливият енергиен преход и Зеленият пакт – печеливши възможности за България” успя да събере представители на централната власт, общините, граждански организации, науката и бизнеса, тъй като темата изисква своевременни действия от страна на всяка от заинтересованите страни. Инициативата е част от проект EUKI за справедлив енергиен преход преход , обхващащ партньорски инициативи и споделяне на ноухау между Германия и Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Гърция , България.

Въпреки известните различия относно приоритетите в предстоящия икономически и социален процес, налаган спешно от нуждата от действия срещу промяната на климата, участниците споделиха общото мнение, че забавянето на мерките за енергиен преход ще има тежки последици за цялото общество и ще затрудни както прилагането на решения за устойчива енергийна и икономическа трансформация, така и предприемането на спешни мерки за справяне с негативите при случващото се вече преструктуриране на сектора и закриване на работни места.

В уводните си думи Цветан Кюланов, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България акцентира, че станалият известен като Европейски зелен пакт е Новата стратегия за растеж на Европа, която интегрира спешната нужда от трансформация и развитие на чисти технологии, които да забързат процеса на декарбонизация на икономиката на континента. Той припомни, че тази посока на развитие е изцяло определена от очакванията на европейските граждани, които са дали гласа си на последните европейски избори.

“На правителствено ниво вече работи координационен съвет под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев. В този съвет са представени всички министерства, агенции, които пряко са свързани с темата Зелената сделка.”, подчерта заместник министърът на околната среда и водите, Атанаска Николова, която определи пълната реализация на целите в Стратегията за развитие на ЕС като предизвикателен реинженеринг на цялата икономика и промяна на начина на функциониране на обществото и начина на живот. За България като водещи теми тя цитира запазването на конкурентоспособността, растежа на икономиката, повишаване на енергийната ефективност, технологичната неутралност и социалната справедливост.
Заедно със зам. министърът на енергетиката Жечо Станков настояха, че промяната ще е успешна, ако е справедлива, плавна и се вземат предвид националните специфики. “Трябва да въвлечем хората от регионите, ако те не чувстват справедлив прехода, няма как да е справедлив”, каза министър Станков. На въпроса как ще бъдат включени гражданите, които са неизследван и нереализиран потенциал, той обясни, че България е
отлично подготвена и нормативната база се променя така, че да направи производството на възобновяема енергия за собствени нужди по-атрактивно.

“Зелената сделка ще се случи с или без нас”, съгласи се и представителят на въглищната индустрия Кристина Лазарова, председател на Борда на директорите на ТЕЦ „Бобов дол“. Тя се присъедини към защитниците на Зелената сделка, което е в пълен контраст с факта, че оглавява топлоелектроцентрала със сериозен въглероден отпечатък и източник на сериозни социални и екологични проблеми.

Върху разговорът в рамките на обществото и включването на самите хора в процеса се концентрира Меглена Русинова от Българска фотоволтаична асоциация. Тя обясни, че целта е да подобрим качеството на околната среда и конкурентоспособността на всички държави-членки, включително тези от периферията като България. Русинова изтъкна, че една от големите победи е залагането на минимума от 30% енергия от възобновяеми източници, залегнала в Националния план. Илиана Павлова от Българска стопанска камара се концентрира върху кръговата икономика като част от енергийната система и научните изследвания като фактор в Зелената сделка.

Към проблемите на общинско и областно ниво привлякоха вниманието Веселка Иванова, началник отдел Програми и проекти на общините към Национално сдружение на общините, Антон Илиев, главен експерт от община Бобов дол и Стефан Кръстев, заместник-кмет на Перник.
“Ние в България проспахме 12 години по отношение на дейности в сферата на околната среда, забелязваме една мимикрия и движение на празен ход, докато скандинавските и другите държави-членки на съюза работиха доста усилено. За съжаление имаме и общините вина, защото не сме достатъчно смели.”, каза г-жа Иванова. Тя цитира докладът за България на европейската комисия, според който страната ни подхожда неадекватно към проблемите на околната среда и това пречи на растежа. Според нея, обаче положителното в ситуацията е, че общините имат сериозен опит в писане и администриране на европроекти, а над 50% от проектите са реализирани от българските общини.

“Между 7 и 10 хиляди са заетите във въглищният сектор, в отговор на нашето запитване Министерство на труда и социалната политика каза, че на фона на глада за кадри, те със сигурност няма да останат без работа. Нашата роля е да настояваме за регионални планове за енергиен и икономически преход , включващи преквалификация за тези хора.”, обясни в заключение Тодор Тодоров от За Земята.
Отново се уверихме, че само с общите усилия на всички заинтересовани страни можем да постигнем успешен и справедлив енергиен преход.
Дискусията беше в духът на доброто партньорство и си личеше, че участниците имат амбицията да преодолеят проблемите. Като цяло заинтересованите страни разбираха ангажиментите си и показаха, че ги приемат насериозно, но предизвикателството пред България е да не продължава да губи ценно време.
Зеленият пакт дава много възможности ,но те са на конкурентен принцип, най-голямо финансиране ще получат страните, предлагащи стойностни и гарантиращи устойчив резултат планове за енергиен и икономически преход. Ние можем да бъдем една от тези страни.

Тази седмица стана ясно, че с близо 1 милиард лева може да започне преструктурирането на българската енергетика и намаляването на въглеродния ѝ отпечатък , след като Европейската комисия представи предложението си за Фонд за справедлив енергиен преход. Сумата е по неофициална информация, споделена в медиите. Механизмът, който включва няколко различни възможности за финансиране и този фонд е сред тях, ще има за цел да помогне на икономиките, които са зависими от производството на енергия от изкопаеми горива, да инициират стъпки в посока намаляване на тази зависимост, най-вече по отношение на заетостта. 

Като организации, които от години настояват да започне диалог за поетапното затваряне на въглищни мощности, започвайки с най-замърсяващите, “Грийнпийс” – България и Екологично сдружение “За Земята” приветстваме това предложение за подкрепа на въглищните региони и хората, които ще бъдат засегнати от енергийния преход. Въпреки това нашето мнение е, че страната ни трябва да се концентрира върху усилията, които трябва да положи, преди да се възползва от подобна привилегия. Това най-вече се отнася до прекратяване на неизпълнимите обещания за поддържане на въглищния сектор за още 60 години и цялостната враждебност към европейските мерки по околна среда, последвани от план за извеждане от експлоатация на повечето въглищни мощности до 2030 г.

В средата на миналата година българското правителство смени позицията си и в крайна сметка подкрепи целта за въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г. В същото време обаче отхвърля идеята за по-амбициозни краткосрочни цели, отказвайки дори да дискутира възможното преструктуриране на сектора в страната и индиректно оставяйки този въпрос за обсъждане след 5 г. Подобна липса на политическа визия поставя България в риск от изолация от възможностите за финансиране от ЕС. Липсата на подготовка и визия за трансформация ще окаже шоков социален ефект в засегнатите региони, а заетите в сектора най-малко заслужават това. 

Дългоочакваният финансов механизъм е специално насочен към зависимите към въглищата региони. Целта му е да намали социалните последици от климатичните политики на ЕС с цел въглероден неутралитет на икономиката до 2050 г., като развие алтернативни източници на заетост, осигури възможности за преквалификация на работещите в сектора и възстанови площите, унищожени от въгледобива. Единствено от нас зависи дали ще използваме пълния потенциал на тази възможност да обърнем тенденцията към обедняване и обезлюдяване в районите, зависими от въглищата.

“Добър знак е, че средствата, предназначени за България, надхвърлят сумата, която брутният ѝ вътрешен продукт предполага. Това означава, че Комисията вярва, че с точните стимули страната ни може да тръгне в правилната посока.”, казва Меглена Антонова от “Грийнпийс” – България. Тя подчертава, че държавите ще получат достъп до тези средства, след като представят подробен план за преодоляване на зависимостта към въглищата на засегнатите региони. В националния Интегриран план за енергетика и климат на България не се споменава нищо конкретно за излизане от въглищата, но от края на 2019 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова публично започна да говори за постепенно закриване на централи.

Освен създаването на работещ Интегриран план за енергетика и климат, трябва да се планира и мащабна информационна кампания, която да е насочена към хората, за да им разясни как могат да се включат и бизнесът им да спечели от фонда. Все още съществува опасност тези пари да бъдат пренасочени за безкрайно скъпи, тежки, централизирани и неустойчиви в дългосрочен план инвестиции в инфраструктурни проекти. А те само ще забавят допълнително процеса — като продължат да финансират индустрията на изкопаемите горива, а не общностите. 

Хората са тези, които могат да се превърнат в шампиони на енергийния преход, стига да им се даде възможност да участват активно в тези процеси – с включването на въглищните общини в Платформата за региони в преход и даването на пряк достъп до европейското финансиране на идеи, които реално ще доведат до подобряване на конкурентоспособността на пазара на труда и разнообразяване на местната икономика.

“Големи инфраструктурни газови проекти или съмнителни технологии за улавяне на емисиите от горене на изкопаеми горива въобще не следва да бъдат на дневен ред. Фондът за справедлив преход е реален шанс хората във въглищните региони, които плащат цената на замърсяващата енергетика със здравето си, да се превърнат от вечни губещи от една загиваща система, в печеливши от новата икономика.”, коментира  Меглена Антонова.

А докато чакаме фондът да се превърне от предложение в реалност, можем да започнем със създаване на право на хората да могат сами да произвеждат енергията, която използват, от възобновяеми източници на енергия – като слънце, вятър и други. В България все още няма политика за насърчаване на подобни инициативи, а бюрокрацията представлява сериозна пречка за консуматорите, които биха искали да произвеждат енергия за собствена употреба. Това е логична първа стъпка в трансформацията на енергетиката и икономиката – с активното участие на гражданите.

Зомбито „проект за строеж на АЕЦ Белене“ продължава да покорява нови върхове на корупция, цинизъм и нагли лъжи с помощта на поредица български управници.

Идеята за строеж на втора АЕЦ стартира през 1981 г., когато правителството решава да построи 6 ядрени реактора на река Дунав, в Белене.  С края на комунистическото управление става ясно, че проектът е икономически неизгоден и е прекратен през 1992 година.
Издадена е т.нар. “Бяла книга“ на БАН, където са представени подробно аргументите за сеизмичната опасност и икономическата несъстоятелност на това мегаломанско начинание.

Единадесет години по-късно, през 2003 г.,  се възобновява желанието за кражба от националния бюджет от група политици и енергийни консултанти, обслужващи чужди интереси – идеята този път е за изграждане на 2 блока, всеки по 1000 MW.

С формулировката „продължение“ на проекта АЕЦ „Белене” се предрешава,  че технологията трябва да бъде руска с реактори ВВЕР-1000. Това обезсмисля фалшивия търг организиран от правителството, като автоматично се изключват други участници.

През април 2005 година  Мирослав Севлиевски министър на енергетиката обяви колко ще струва изграждането на АЕЦ „Белене”: „По изчисления на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси средствата за изграждането на двата реактора на АЕЦ „Белене“ са в размер на 2.5-2.6 млрд. евро.“

На 30 октомври 2006г. НЕК класира на първо място „Атомстройекспорт“ с цена не по-висока от 3.997 млрд. евро. Фирмата  е следвало да инкорпорира съществуващото на площадката оборудване. По-късно се оказва,че старото оборудване не може да бъде използвано, нещо което всички експерти твърдяха още преди т.нар.търг.

Тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обяви проекта за европейски, щял да получи подкрепата на ЕС и да се осъществи с европейски инвеститори. Разбира се нищо подобно не се случи, германската компания RWE се оттегли през 2009 г. проектът си остана руски, а Р. Овчаров и досега дефилира из медиите като енергиен експерт. По лошото е че никой не му търси отговорност, както и на всички замесени в престъпното източване на бюджета с този „проект“ над 30 години!

През 2009г. руснаците вече официално предлагат цена от 6 милиарда евро – типична измама при строеж на ядрени централи, предлага се ниска цена за да се спечели търга и след това с анекси и допълнителни споразумения се оскъпява неимоверно проекта. Аргументите са различни индексации, оскъпяване  на строителството, цената на медта, инфлацията и т.н.

През 2011г. Българското правителство обяви конкурс за икономически анализ на проекта за АЕЦ Белене, спечелен от британската банка HSBS. Според доклада на  HSBS – цената на проекта е 10,352 милиарда евро. Това е пореден образец за корупционната схема по която се ръководи този проект-икономическият анализ беше поръчан от българските власти едва след като бяха похарчени неправомерно над 1 милиард евро. Вместо да се направи в самото начало, при възникване на идеята за строеж на ядрена централа, за да се прецени дали има икономическа обосновка и осигурени средства за такъв грандомански проект.

АЕЦ  Белене е типичен пример за  развенчаване мита за „евтината“ ядрена енергия. Българските данъкоплатци, граждани на страната с най-ниски доходи в ЕС, бяха принудени да платят над 1,5 милиарда евро за опасен и ненужен строеж на ядрена централа. Всъщност само за площадка на ядрена централа, която българския министър председател през 2011 г. нарече гьол !

Всички споразумения между НЕК и руската „Атомстройекспорт“, както и направените плащания от над 810 млн. евро от страна на НЕК към руската компания за изграждането на АЕЦ „Белене“ са извършени в нарушение на Закона за обществените поръчки. Това установи проверка на Агенцията за „Държавна финансова инспекция“, чийто доклад беше публикуван през април 2012г.

http://www.mi.government.bg/files/useruploads/files/vop/doklad_nek.pdf

Въпреки това инспекцията не е съставила акт за установяване на административно нарушение поради изтеклия тригодишен давностен срок ?!

За да бъде още по-абсурдна картинката, тогава начело на ДФИ е сегашния министър на енергетиката Т.Петкова, която с лекота премина от твърдението за корупция през 2012 г. към сегашната пламенна защита на жизнеността на проекта АЕЦ Белене.

Към тази сума трябва да прибавим и 600 милиона евро които България (НЕК чрез заем от държавния бюджет) плати на Росатом през 2016г. за оборудването което е поръчано през 2008 г. Така беше изпълнено решението на Арбитражния съд при международната търговска палата в Женева , където Росатом заведе дело срещу НЕК.

Игнорирането на икономическата логика , интересите на обществото и развитието на страната  продължи с поредния брутален обрат на идеята за строеж на АЕЦ Белене.

Същият премиер и правителство , които през 2012 спряха проекта поради икономическа несъстоятелност, а премиерът Боросов го нарече корупционен гьол, през 2018 взеха решение за „възобновяване на действията по търсенето на възможности за изграждане на АЕЦ „Белене“, съвместно със стратегически инвеститор, на пазарен принцип и без предоставяне на държавна гаранция“.

Енергийният ни министър Т.Петкова очаква  стратегическия инвеститор да бъде избран сред китайската държавна компания CNNC,  руската Росатом, или южно корейската KNNP.

Американската General Electric и френската Framatome да участват със свое оборудване.

Въвличането на Великите сили в нашия корупционен гьол продължи при посещението на премиера Борисов в САЩ в края на ноември 2019.

В Белия дом той обсъди с президента Тръмп диверсификация на доставките на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй чрез замяна на руското гориво с това на американския производител Westinghouse. По-късно се оказа че още в началото на ноември АЕЦ Козлодуй е подписал договор с руската компания ТВЕЛ за доставка на руско ядрено гориво до 2025 г….

Другото предложение на премиера Борисов пред американския му домакин е използването на американски турбини, произведени от General Electric  за руските реактори в АЕЦ Белене.

Към General Electric  ще бъде отправена и официална покана за включване в проекта през януари 2020г. Според експерти поамериканчването на руските реактори е технически възможно , но много скъпо, ще има нужда от преработване на проекта и представянето му като нов за лицензиране пред отговорните институции.

Да не говорим че е свързано със сериозни икономически загуби за руската компания, която няма да използва свои турбини.

Към френската компания Фраматом също ще бъде отправено предложение през януари 2020 да участва в проекта със своята система за сигурност.

С други думи нашето правителство и премиер, както и голяма част от медиите в страната очакват  АЕЦ Белене да бъде построен за работа с руски реактори с американски турбини, френска система за сигурност… а за всичко да платят китайците.

Не е ясно само дали Великите сили ще се чувстват удобно, затънали в корупционния гьол на площадката на АЕЦ Белене.

Снимка: Анастас Търпанов

Жителите на предвидените за изселване Бели бряг и Трояново построиха символична къща от кашони и внесоха своите искания в Министерски съвет. Това се случи в знак на протест, че заради разширението на рудниците за въглища на Мини Марица-изток, те трябва да напуснат домовете си срещу обезщетения, които го обричат на мизерия. Датата беше избрана неслучайно — ден след Международния ден на човешките права. За съжаление, не успяха да се срещнат с нито един министър.

Когато на 1 февруари излязоха пред парламента, те бяха уверени от не един и двама депутати, че ще съдействат за намиране на решение. Близо 10 месеца по-късно, вместо решение, предстои Коледа в неизвестното за жителите на двете села. Поканата за среща към министър Теменужка Петкова все още не е приета от министъра. На първия ден от новата 2020 година се очаква да започне процедурата по принудително отчуждаване на имоти в село Бели бряг, което трябва да бъде заличено до 2023 година.

В същото време проблемът с обезщетенията е далеч от решението си. След години буксуващи преговори с мините, до момента собствениците получават оценка на имотите си около нивото за пазарната в региона, но продажбата на земя е по цени от от 2007г., а средствата за трайни насаждения са неактуализирани от 2003-та година насам.

Отделно, няма ясен социален пакет и какво допълнително подпомагане ще получат хората при преместването си, ако приемат финансовите предложения на мините. По всичко изглежда, че те сами трябва да платят икономическата, социална и психическа цена за разширяването на рудника.
Дългогодишната игра на нерви за по-добро обезщетение не е понесла на всички и много собственици се отказват, приемайки каквото им се предложи.
Семействата, които са останали обаче, не искат да се отказват. Те определят, че резултатът от един справедлив процес на обезщетение трябва да им позволи да могат да си осигурят жизнения стандарт, за който са се блъскали и градили цял живот.

За да бъдат обезщетени справедливо семействата в село Бели бряг, е необходим бюджет в порядъка на 3-4 млн. Лева. Това е пренебрежимо малка сума на фона на всички милиарди, които изтичат в българската енергетика и сума, която би коствала части от стотинката от сметката за ток. За да бъдат обезщетени адекватно тези хора и да не бъдат принудени те – обикновени граждани – да понасят пропорционално най-големия товар в осигуряването уж на националната енергийна сигурност.

Министерски съвет може да направи много неща за Бели бряг. Ето няколко примера:

1. Министрите могат да се запознаят отблизо с казуса на изселваното село.

2. Министрите могат да съдействат за среща между жителите на Бели бряг и министър Теменужка Петкова.

3. МС може да гласува промяна на наредбата за компенсация от загуба на продукция от трайни насаждения при принудително отчуждаване – същата трябва да може да се самоактуализира с промяната на пазарните цени. Към момента последно е променяна првез 2003г.

4. МС може да съдейства Мини Марица изток да променят цените, по които лимитират изкупната цена на земеделска земя. Изкупната цена е лимитирана с решение на борда на ММИ по нива от 2007г.

5. МС може да вземе решение за участие на България в Платформата за справедлив преход, за да има повече икономически алтернативи за зависимите от въглища региони.