От днес можете да прочетете доклада ни „Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда“, който беше издаден от Friends of the Earth US и преведен от За Земята. Темата за ГМО е изключително популярна в България, но към този момент за обществото ни липсва достатъчно информация относно новите технологии на генното инженерство. А малкото налична такава е изключително едностранчива и говори предимно за ползите от тях. Публикуваме този доклад, защото индустрията, която предлага новите продукти на генното инженерство старателно избягва асоциирането им с класическите способи за производство на ГМО и ги нарича най-често „нови техники за отглеждане“. Рекламира ги като изключително прецизни, безопасни и важни за човечеството до такава степен, че не можем без тях. Според лобистите с тях (и едва ли не само с тях) ще можем да изхраним човечеството, да се справим с предизвикателствата на климатичните промени, дори ще трансформираме селското си стопанство като го направим устойчиво и щадящо околната среда. Но дали трябва да вярваме на същите обещания, които ни предлагаха и продължават да ни предлагат относно класическите ГМО, та нали те бяха изключително прецизни и нали те щяха да изхранят човечеството?!
В доклада показваме, че генно редактираните организми са склонни към непредвидени и неочаквани ефекти на молекулярно ниво, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда, ако бъдат пуснати на пазара без задължителна задълбочена оценка на безопасността. А индустрията, нейните лобисти и някои политици искат да променят законодателството на Европейския съюз в тази посока, защото решението на Европейския съд от юли 2018 г. постанови, че продуктите на тези нови техники трябва да се третират като ГМО като се приложи принципа на предпазливостта – да се изпитват за безопасност преди въвеждането в употреба и да се етикетират като ГМО.
Едновременно с доклада искаме да ви предупредим, че в отговор на наше питане от Българска агенция по безопасност на храните официално потвърдиха, че не се осъществя контрол при внос на храни и фуражи за наличие на генетично редактирани организми. Причината е, че Европейската агенция за безопасност за храните не е въвела лабораторни методи, отговарящи на критериите за изпитване на ГМО на ниво Европейски съюз. В същото време към момента има поне две култури, които се предлагат на международните пазари – соеви зърна Calyxte и рапица Cibus. Същите нямат разрешение за използване в ЕС, но без реален контрол, потребителите и отговорните институции няма как да знаят, дали такива се използват в храните и фуражите или не. Заедно с други европейски организации се опитваме да окажем натиск върху Европейската комисия да даде мандат и осигури ресурси за възможно най-бързо разработване на верифицирани лабораторни методи, които да влязат в употреба при контрола за ГМО2.0. Очаквайте още информация за това скоро!
Повече за това какво са ГМО2.0 и какви са рисковете за здравето и околната среда вижте в целия доклад тук.
