Ние вярваме, че начинът, по който произвеждаме и консумираме месо и млечни продукти, се нуждае от сериозно преосмисляне. За да успеем да ограничим корпоративния контрол върху храните, да намалим негативното въздействие върху здравето, природата и климата, да намалим страданието на животните и да помогнем на гражданите да преминат към по-устойчива диета, трябва да намалим общото си потребление на животински продукти. Призоваваме за политики, които подкрепят и осигуряват поминък на земеделците, занимаващи се с агроекологични производствени подходи, и увеличават доверието между тях и потребителите.
Този наръчник предоставя информация и идеи за консумация на устойчиво произведени храни. Информацията се фокусира върху това да ви помогне да преминете към растителна диета за един ден всяка седмица. Също така наръчникът ще е полезен за вас, ако просто си представяте малка промяна или искате да преминете към растителна диета по-трайно. Макар че това не е книга с рецепти, тя включва стара любима рецепта на растителна основа и традиционно ястие от месо, което е пригодено да бъде направено с растителни съставки. Ще намерите много съвети за растителни рецепти в раздела за повече ресурси.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/02/Screen-Shot-2021-02-02-at-10.52.24.png12361584violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-02-02 13:48:112021-02-02 13:49:38Излезе Наръчник за вкусна храна, която е по-здравословна за нас и планетата
Третият епизод от подкаста ни Местно и Безмесно е отреден на темата за етичните позиции, които заемам, когато избираме с какво да се храним. Говорим си с Дари, Петя и Стойо – активисти за правата на хората, животните и природата.
Какво представлява философията на веганизма? Каква е връзката между системата на подтисничество над хората и тази над животните и природата?
Защо можем едновременно да се борим за по-добър живот за хората и за правата на животните? Какви действия можем да предприемем, за да подобрим условията на живот на животните?
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/veganpodcats-.jpg640820perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-01-30 21:57:052021-02-08 21:03:20Mестно и безмесно подкаст: за етичните избори в храненето
Вторият епизод от подкаста Местно и Безмесно е на тема здраве и растително хранене, където с Веселин Станков от клиника Д-р Емилова разглеждаме въпроси като: На какво трябва да обърнем внимание, когато намаляваме консумацията си на животински продукти за сметка на растителните така че да сме здрави? Лишаваме ли се от нещо, когато преминем на растителна диета? Какво печелим? Откъде идва пристрастеността на обществото към прекалената консумация на животински продукти и как да сме по-щастливи с избора си на храна?
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/pexels-taryn-elliott-4099238.jpg8531280perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-01-29 20:02:042021-02-08 21:02:06Местно и безмесно подкаст: растително ядене и здраве
Трябва ли човечеството да пусне генно изменени организми с генетично насочване в природата? Отговорът на мнозинството граждани в осем европейски държави е: „Не, рисковете са твърде високи“. Това първо проучване на общественото мнение по темата показва високи нива на отхвърляне (46% – 70% за всички страни и 69% за България) и много ниски нива на подкрепа (7% – 16% за всички страни и 12% за България) за използването на технологията Генетично насочване (Gene Drive) в околната среда. Проучването сред близо 9 000 души е представително за 280 милиона граждани на ЕС. То е поръчано от девет организации, изискващи информиран обществен дебат и глобален мораториум върху освобождаването в околната среда на този нов тип генетично модифицирани организми. Сред тях е и За Земята. Проучването разкрива, че голяма част от анкетираните все още не са решили (14% – 27% за всички страни и 17% за България) или не са знаели как да отговорят (1% – 24% за всички страни и 1% за България).
Генно изменени организми с генетично насочване са предназначени да разпространяват инвазивно генетични черти в дивите популации и по този начин да позволят бързо генетични промени или да унищожат цели видове в природата. Предложените приложения включват унищожаване на насекоми (например комари, предаващи инфекциозни болести или селскостопански вредители), контролиране на инвазивни видове (като гризачи) или премахване на устойчивост на хербициди или пестициди. Силното участие на военните агенции в изследванията също показва потенциалното им използване като оръжие.
„Подобна мощна технология с потенциално необратими последици за дивите видове и всички техните екосистеми трябва да се контролира от строги международни правила и процедури за вземане на решения. Ние не смятаме, че изпускането на организми с генетично насочване от лабораторията в околната среда, трябва изобщо да се случи. Най-малкото това ще изисква стриктни международни стандарти за оценка на риска и технологиите и предварително приобщаващо, демократично вземане на решения, основано на предпазливост и предварително информирано съгласие на всички потенциално засегнати граждани и държави“, коментира Марайке Имкен (Mareike Imken) от Save Our Seeds, Германия, която координира европейската кампания „Stop Gene Drive“.
Голямо мнозинство от анкетираните (65% -82%) се съгласяват, че освобождаването в околната среда на организми с генетично насочване трябва да се отложи, докато има научни доказателства, че това не би навредило на биологичното разнообразие, човешкото здраве, земеделието или мира. За България процентът е 82%. Подобно мнозинство (61% – 85%) се съгласява, че разрешаването на освобождаване от околната среда на организми с генетично насочване, които могат да се разпространят в световен мащаб, трябва да изисква глобален консенсус. В България 85% от анкетираните отговарят така.
Ивайло Попов от За Земята коментира: „За справяне с основните кризи на нашето време – изменението на климата и глобалното изчезване на видовете – е необходимо да се обърнем към корена за причините им. Прилагането на технологията за генетично насочване би било много рисковано и просто би адресирало симптомите. Резултатите от това проучване показват, че по-голямата част от анкетираните граждани на ЕС и България в частност подкрепят нашия призив ЕС и българското правителство да се застъпят на международно ниво за мерки, които защитават и укрепват екосистемите, вместо да разчитат на технологични решения, които ги застрашават.“
Представителното проучване беше проведено от международния институт за пазарни проучвания YouGov и анкетира 8 826 граждани от 8 държави от ЕС, включително Германия, Италия, Франция, Испания, Полша, Дания, Швеция и България през декември 2020 г. Тo беше поръчана от WeMove Europe, Save Our Seeds (Германия), Skiftet (Швеция), France Nature Environnement (FNE, Франция), POLLINIS (Франция), OGM Dangers (Франция), Bund für Umwelt und Naturschutz (BUND, Германия), Deutscher Naturschutzring (DNR, Германия), Umweltinstitut München (Германия) и За Земята (България).
Повече информация за генетичното редактиране и резултати от проучването може да намерите тук.
От тук може да свалите резултатите от проучването в табличен вид.
Тук може да видите графично представяне на резултатите.
Нашата позиция относно техниките за генетично редактиране може да намерите тук.
Повече за генетичното редактиране може да намерите тук.
Тук може да се запознаете с конкретни примери за генетично редактиране и рисковете, свързани с тях.
Може да подпишете Общоевропейска петиция за глобален мораториум върху генетичното насочване тук (натисни).
Отвореното писмо от 78 европейски организации до Европейската комисия, призоваващо за глобален мораториум върху генетичното насочване може да намерите тук.
Отвореното писмо от над 200 организации от целия свят, призоваващо за глобален мораториум върху генетичното насочване може да намерите тук.
Резолюцията на Европейския парламент за глобален мораториум върху генетичното насочване може да намерите тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/genedrives2_1.jpg6301200ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2021-01-27 15:02:042021-01-27 15:02:04Проучване: гражданите на ЕС отхвърлят генното инженерство на диви видове с генетично насочване
В първия епизод от подкаста Местно и Безмесно на За Земята Бори от екипа на сдружението разговаря с Виктор Маринов на тема спорт и фитнес на растително хранене.
Какви са ползите? Как да си набавяме всички необходими вещества от диета на цели непреработени храни без да компрометираме спортните си постижения, а да ги подобряваме? Кои са най-важните фактори, които да вземем предвид, преминавайки и придържайки се към растителна диета?
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/pexels-engin-akyurt-2456435-1-1.jpg8001200perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2021-01-27 14:17:392022-01-27 16:11:35Местно и безмесно подкаст: какви са ползите от спорт и фитнес на растително хранене
Икономиката по същество представлява дейности, които целят да задоволят нуждите на хората и да подобрят качеството им на живот, но когато се концентрираме върху други цели като увеличаването на Брутния Вътрешен Продукт, нещата системата спира да изпълнява функциите си. Неравенството между най-богатите и най-бедните се увеличава все повече и повече. Едни хора гладуват, а други изхвърлят храна заради свръх производството и тя не може да достигне до първите. Това най-малкото не е ефективно, защото в дългосрочен план води до разпад на обществата. Но промяната е трудно постижима, защото хората, които имат най-много власт и пари не искат да напуснат благоприятната си позиция и използват именно нея, за да се задържат на това място.
Твърди се, че капиталистическата система, когато е оставена свободна, винаги се стреми към и винаги постига равновесие. Проблемът е идеологически и се корени в идеята, че капитализмът трябва да бъде оставен свободен от държавата. Да, но капитализмът разчита именно на нея и на данъкоплатците, когато закъса. А в такъв вид система винаги се генерират кризи. Тя не може да съществува без тях. Това е именно въпросното търсене на равновесие. Но системата никога не се връща в първоначалната си траектория. Когато дойдат загубите, трябва да се включи обществото, данъкоплатците. Ние плащаме за тези кризи чрез една негласна и условна договорка. Но тоталитарните режими също не са алтернатива. Алтернатива са тези модели, които овластяват всички участници в обществения живот.
Няколко алтернативи, които са ни известни:
Парекон
Възниква като теоритична концепция в края на 80те началото на 90-те години, замислена от Майкъл Албърт и Робин Ханел, която цели да докаже, че алтернатива има. Името ѝ идва от participatory economy (икономика на участието). Основното в нея е, че хората са овластени. Всяка икономическа теория и система се базира на основни ценности. Парекон поставя солидарността като основна такава. Човекът е социално същество и трябва да разчитаме на взаимопомощ, за да се движим напред като общество.
Според идеите за Парекон система е успешна, когато са наличие в нея:
Ефективност
Устойчивост
Екологичност
Как постигаме това?
С институции, които качествено се различават от другите. Такива, които са различни от до болка познатите ни министерства и агенции. Те по-скоро са механизми, които целят постигането на самоуправлението. Хората, които произвеждат дадени неща, трябва да взимат решения как, защо и как да ги произвеждат на организирани работнически асамблеи. Продоволствените вериги могат да бъдат управлявани чрез т.нар. планиране чрез координирано участие във взаимодействие между асамблеите на работниците, така и асамблеите на потребителите. Всеки от нас има най-обща представа какво и колко би искал да потребява, въпреки че светът ни е динамичен. Но тези асамблеи ще помогнат за по-голяма гъвкавост и по-малко тромава бюрокрация. Необходим ни е труд, който е овластяващ, който помага за развитието на личността. Да, има и труд, който е монотонен, но трябва да се намери съчетание между монотонни и креативни дейности така че никой да не бъде ощетен. Идеята за Парекон е изпробвана на много различни места. Доказва се, че когато на хората имат възможност за пряко участие, се подобрява качеството на живот.
Дерастеж
Настоящата икономическа система е обсебена от растежа. Постоянно следим за растежа на Брутния Вътрешен Продукт, който трябва да е мерило на нашето развитие и щастие. Проблемът е, че планетата ни не е създадена със неограничени ресурси. Не може да продължим със същия темп на консумация в глобалния Север. Според философията за дерастеж, за да се справим, трябва да се фокусираме върху щастието и качеството на живот, а не върху икономическия растеж и количеството пари или неща, с които разполагаме. Необходимо е драстично регионализиране и дори локализиране на икономическата система, да се фокусираме върху местни продукти. Други важни точки, които изникват са свободен градски транспорт, преход от изкопаемите горива и опазване на биоразнообразието.
Социална екология
Основната концепция на социалната екология е, че трябва да третираме социалните и екологични проблеми заедно, защото техният произход в корена си е един и същ – доминацията на Човека над природата и на човека над човека. Тук много се говори за комунализъм, регионализиране на икономиката с цел йерархиите да останат нещо от миналото. Социалните движения също са много важни за разпространението на нови идеи за организиране на общностите и икономическите дейности. Когато искаме нейерархична система е ключово да осъзнаем и превъзмогнем като общества различните видове потисничества на расова, полова или друга основа.
Екология на Дара – Gift Economy
Вярва се, че парите са възникнали като естествено продължение на бартерния прицнип. Антропологията обаче доказва, че винаги в човешката история хората са функционирали на солидарна основа. Подаръците са имали и продължават да имат сериозна социална функция. Процеса на даряване е използван за сплотяване на отношения между семейства, кланове, съседи и т.н. Даряването създава дълг, но такъв, който сплотява обществото. Помага за спойката между хората на индивидуално и колективно ниво, затова може да бъде представен като алтернатива на познатата система, която ползва пари.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/degrowth-594870_1920.jpg8981600violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2021-01-25 10:46:002021-01-26 13:50:57Икономически алтернативи на системата, която ни провали
В настоящия доклад ще намерите позицията на За Земята и Приятели на Земята Европа относно ГМО2.0 – продуктите на генетичното редактиране.
Ето и накратко какво засягаме с него:
Кого овластява технологията, кого обезсилва и кой я притежава?
Агрохимическата индустрия представя тези нови техники като устойчиво решение, като се стреми да защити своя пазар за индустриални стоки и семена.
Понастоящем няма доказателства, че новото поколение ГМО ще изпълни някое от тези обещания.
Тези нови техники за редактиране на гени модифицират ДНК на растения, животни и микроби, променяйки генетичния материал на организма по начини, които не се срещат естествено и не се получават чрез конвенционално размножаване на растения.
Техниките за генетично редактиране могат да доведат до неочаквани резултати.
Тази непредсказуемост е един от основните аргументи за строгото регулиране, въведено за ГМО, а рискът остава и за продуктите на ГМО2.0. Следователно те следва да бъдат регулирани по същия начин.
Правилата за ГМО гарантират, че земеделските производители, животновъдите и потребителите са в състояние да вземат информирани решения, дали искат да използват ГМО, знаейки че са проведени изследвания за вероятните въздействия върху околната среда.
Лобистите, представляващи производителите на зърнени култури, картофи, захарно цвекло и други твърдят, че прилагането на съществуващото законодателство за ГМО към новото поколение технологии би било основна заплаха за техните икономически интереси.
Тяхната доминираща пазарна позиция означава, че могат да контролират достъпа до патента за технологията CRISPR на своите конкуренти, включително да определят цената за достъп до технологията.
Естествени сортове култури могат да бъдат разработени, за да се адаптират към променящия се климат, а по-малко интензивните форми на земеделие ще ни позволят да храним хората по устойчив начин.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/FoEE-GMO-briefings-BUL-social-media-Page-01.png35082481ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2021-01-19 18:20:412021-01-19 18:20:41“Поколение неизвестно” – доклад и позиция на За Земята и Приятели на Земята Европа за новите ГМО
Стефан Димитров ни разказа за организацията му и за някои стратегии за справяне с индустриалното животновъдство, които са приложими за всяка социална промяна, която искаме да предизвикаме.„КАЖИ“ е независима организация, основана в България през 2017 г. Основните кампании са срещу фермите за отглеждане на норки за ценни кожи, срещу клетъчното отглеждане на кокошки в индустриалното животновъдство и срещу „гушенето“ на гъски и патици за фоа гра (foix gras). Най-успешната им дейност досега е националната гражданска инициатива срещу фермите за кожи. За 3 месеца с помощта на 200 доброволци събират около 35 000 подписа, които са внесени в народното събрание. През 2019 е внесен законопроект от група депутати, припознали каузата.
Когато искаме да разрешим един проблем, който е много наболял, като например индустриалното животновъдство, трябва да отговорим на въпроса „Как променяме обществото?“. Следващият въпрос възниква почти веднага след това и той е „Как ще го направим? Чрез индивидуална промяна на членовете на обществото или чрез промяна в институциите?“ .
Повечето хора винаги ще правят това, което е най-лесно, но кой определя кое е най-лесно? Системата, тя е създадена от законодателство, обществени норми и пазара. За да променим нещо трябва да променим системата. Тези неща са изобразени много подходящо в следната диаграма.
Хипотеза за стабилността:
За да промениш системата трябва да промениш едно от трите съставки на системата, описани по-горе. Или законодателството, или общественото мнение, или пазара. Така малко по малко се опитваш да местиш най-ниската точка на кривата изобразена на графиката все по-надясно и по-надясно, за да отиде към по-етичните практики към животните. Единият начин е да направим тези практики, които са в ущърб на животните, по-трудни, другият начин е да направим добрите практики по-лесни и достъпни за хората. Но от къде започваме? С коя кауза си струва най-много да започнем?
Според концепцията „Effective altruism“ има три критерия да избереш от къде да започнеш:
Мащаб
Неглижираност
Колко е лесна промяната
Например ако вземем норките, на хората им е лесно да им симпатизират, защото са сладки в сравнение с кокошките например. Хората освен това не са чак толкова инвестирани в това да си купуват палта с яки от норки. Съответно биха били по-съгласни да подкрепят забраната, това е неглижираността. Но от гледна точка на колко е лесна промяната има фактор, че в България този бизнес е подкрепен от властта. Същевременно кокошките са най-многобройните животни, отглеждани за месо в света. Затова е важно да се обърне внимание на този проблем. Но трябва да започнем от някъде. Във Виена например, организациите се борят за забраната на каретите водени от коне. Не защото това е най-мащабната промяна, която може да се направи, а защото тя би променила общия облик на града по отношение на експлоатацията на животни и така ще промени по-ефективно обществената нагласа. Когато не можем да започнем от една определена кауза, защото няма достатъчно голяма обществена подкрепа, се насочваме към други каузи, в които можем да вложим усилията си и така малко по малко променяме общественото мнение по въпросите, а така и системата. Без да се промени то и без да имаме неговата подкрепа няма как да променим политиките на институционално ниво, защото все пак в едно общество политиките следват обществото.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/unnamed.png225512violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-18 10:38:162021-01-25 11:44:12Индустриалното животновъдство – и как да го спрем?
Дени Ковачева от организацията на фестивала беше подбрала интересни видеа, късометражни филми и музикални клипове на веган тематика. Те разглеждаха темата от различни ъгли и дадоха много храна за размисъл, която прерасна в интересна дискусия.
Целия плейлист от подбрани видеа можете да видите тук.
Кратката анимация „We love animals“ или „Ние обичаме животните“за зоопарка например постави дискусията за това дали те са полезни изобщо за нашето човечество. Много силен аргумент за тях от обществото е, че те помагат за опазването на видове, а също и че това е единствения начин ние хората да виждаме на живо тези животни. Да, те са полезни за опазването на видовете, но от кого? Животните са застрашени от човешката индустриална и добивна дейност, бракониерството и др. Ние искаме да играем ролята на спасители, но забравяме, че причинителят на проблеми сме също ние. Затова зоопаркът не трябва да бъде просто една индулгенция за нашия грях. Проблемът трябва да се разглежда и разрешава в корена му, а за съжаление разговорът често се измества от тази посока. В Европа преди е имало хора от Африка също в зоопаркове и то до неотдавна. Това е крайната точка, до която сме стигнали в тази негативна посока, но това не значи, че сега трябва да спираме до тук. Зоопарковете са нещо ненужно. Няма нужда животните да бъдат затворени, за да можем да ги видим. Животните могат да живеят в резервати, но това има смисъл само ако не ги смущаваме.
Филмът „Eyes“ или „Очи“ за бденията на активисти пред кланици също породи дискусия.
От една страна такива акции са много полезни за повишаване на вниманието по този въпрос и те могат да накарат хората да забележат неизбежното положение, в което са животните в този момент и да бъдат по-съпричастни. Същевременно в поглед върху голямата картина на нещата, може да се каже, че не дават видим резултат. Сред участниците в дискусията имаше хора, които са участвали в подобни неща и бяха леко скептични към ефективността на такива акции. Според тях това е дейност типична за активистите от бялата средна класа. Техните събирания често са неорганизирани. Полицията, която активистите са поканили на място, помага за сигурността на мероприятието, но и пречи на активистите да проникнат и да освободят животните.
Всички се обединиха върху това, че животните са способни на състрадание, помощ помежду си и като цяло заслужават пълноправно да се включват в живота на Земята. Че на тях трябва да се гледа с уважение и като на равни. Ние не чувстваме животните като различни. Ние хората имаме навика и възможността да контролираме чужди животи. Трябва много да внимаваме с тази позиция, защото тя е много отговорна и да бъдем много съзнателни в решенията си. Трябва да се интересуваме от къде идва храната ни. Да си позволяваме да се опълчваме на конвенционалното мислене, което може да идва от близките ни и да ни отклонява от пътя, който усещаме, че е правилен съгласно нашите принципи за отношение към животните. Солидарността помежду ни и подобни събития могат да ни помагат да сме по-уверени в посоката.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2021/01/Screenshot-6.png7681366violetahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngvioleta2020-12-15 10:26:482021-01-26 08:46:47Веган късометражно кино
Започваме публикуване на статии, които създадохме след декемврийския Веган фестивал. Те са интересни и полезни, а и ще ви дадат идеи.
Майлс е от Обединеното кралство, а от няколко години живее в България. Част е от колектива на Храна, не война/Food not bombs в София. Открива билкарството след серия от усложнения, свързани с пътен инцидент, които налагат използването на сериозно количество болкоуспокоителни и противовъзпалителни лекарства. Натрупващите се дози от тези медикаменти водят до много странични ефекти, които подсилват допълнително страданието в тялото му. Лекове се превръщат в достойна алтернатива, но с по-малко странични ефекти, които при съзнателно употребяване и балансирано хранене могат да допринесат за доброто здраве.
На този етап вече се е запознал добре билките. Много от тях, като например куркумата, отглежда сам. Научил се е как да прави етерични масла, спиртни извлеци, чайове и добре познава свойствата на всяко растение. Приготвя лекарства и за приятели. Във видеото ни представя рецепта за спиртен извлек против възпаления.
Ето и рецептата:
съставки:
95% спирт (най-високият процент на алкохол, който намерите, който не е токсичен)
черен пипер
куркума на корен
розмарин
салвия
CBD масло – 2 мл
прозрачен буркан,
Съставките нямат точно количество. Следва се пропорционално съотношение.
1:8 черен пипер:куркума
1:2 черен пипер:розмарин и салвия
Важно е спазването на пропорцията, а не прецизното количество, на всеки етап, могат да се добавят допълнителни съставки.
Начин на приготвяне:
Билковите съставки се поставят в буркана в даденото пропорционално съотношение. Куркумата се поставя цяла. След това се добавя спирта, но се оставя 2 пръста свободно пространство в буркана. Съставките се изсипват в блендер или кухненски робот. Блендират се като се внимава да не се прекали. Добавя се CBD маслото, около 2 мл. Съдържанието придобива леко млечна консистенция, това е добре. Поставя се в прозрачен буркан. След това можем да използваме още малко спирт, за да оберем останалото от блендера. Изливаме и него в буркана и сме готови да го затворим. Съхранява се далеч от пряка слънчева светлина, на сухо и хладно място за няколко месеца, като се разклаща на всеки 2-3 дни. След това се премахват най-едрите частици чрез прецеждане. С филтри за кафе отцеждаме по-фините утайки до получаване на бистро, но тъмно и непрозрачно съдържание, което можем да прелеем в шишенца с капкомер.
Всички съставки в рецептата имат противовъзпалително свойство. Полезните свойства могат да се усвоят чрез пиене на разтвор на тинктурата във дестилирана или преварена вода. Разтварянето е много важно, защото тинктурата съдържа предимно алкохол голяма концентрация. Така че няколко капки във водата са достатъчни.
Бонус: Отгледайте си куркума вкъщи!
Майлс ви предлага да отгледате куркумата си вкъщи.
Тя е скъпа в суров вид, а освен това, често идва от другия край на света. Същевременно като растение не е трудно и капризно за отглеждане и можете спокойно да го направите вкъщи, а след това ще имате прекрасна и свежа куркума и ще знаете много добре произхода ѝ. А това е важно, за да сте сигурно, че нейните здравословни качества като противовъзпалително, прочистващо, обезболяващо свойство са налични.
За да култивирате това източно растение само трябва да вземете сурова куркума и да я оставите на хладно и сенчесто място за известно време. Тя скоро ще започне да покарва стъбла. Когато това се случи, я посадете така че корена да бъде в почвата, а стъблото да сочи нагоре, след което трябва отново да я държите на сенчесто място. Обикновено засаждането се случва към края на зимата, а самите корени са готови за събиране в края на лятото, когато наземната част се е развила достатъчно, а корените нямат повече нужда от хранителни вещества.
Внимание: Когато използвате куркума в кухнята всичко се оцветява много лесно с жълто и се чисти трудно. Използвайте спирт, за да си помогнете с почистването.
Чаят е друг много полезен начин за използване на полезните свойства от билките.
Мурсалският чай е любимо откритие на Майлс в България. Джинджифилът и лимонът също са част от продуктите, които използва. Той споделя, че лимонът помага на организма да усвои полезните съставки от чая, поради свойството си да ускорява метаболизма. Много съставки обаче биха били най-полезни за нас, когато са в суров вид или като добавка в смути, защото така се запазват всички витамини, минерали и други необходими на организма ни елементи. Тук Майлс предлага Годжи Бери или както може да бъде срещнато в България – мерджан.
Изображение: USDA, Lance Cheung / Flickr чрез Wikimedia Commons. Под лиценза Creative Commons Attribution 2.0 Generic
Съставено от Клер Робинсън, редактор на GMWatch.org. Технически съветник: д-р Майкъл Антониу, ръководител на групата по генна експресия и генна терапия, King’s College London, UK (бел.а. статията е превод на оригиналната публикация на GMWatch, която можете да намерите тук).
Бяхме помолени да изготвим актуален списък от научни доклади, които подкрепят необходимостта генетично редактираните растения да се подлагат на строги оценки на безопасността – поне толкова строги, колкото вече прилаганите за трансгенни генетично модифицирани култури. Настоящият списък не е изчерпателен, но дава представа за съществуващото научно познание. Включени са обяснения на изводите от всеки документ и тяхното значение.
Всички тези научни разработки подобряват нашето разбиране за непредвидените и потенциално рискови ефекти от генетичното редактиране. Понастоящем по тази тема са публикувани много повече документи в областта на медицинските изследвания от експерименти с човешки и животински клетки, отколкото изследвания на ефектите при растенията.
Проблемите с редактирането на гени в човешки и животински клетки, които са открити досега, засягат и редактирането на растителни гени, макар все още да не е известно до каква степен, тъй като не са направени достатъчно изследвания. Вместо това повечето изследвания на растения са насочени към разработването на продукти.
Този значителен недостиг на познания говори за необходимостта от строг надзор и регулиране на редактирането на гени в хранителните култури, както и при селскостопанските животни.
Неволните ефекти при генетично модифицираните растения носят риск от промяна на биохимията на растението и съответно образуване на неочаквани токсини или алергени. Контролирани лабораторни изследвания върху храненето на животни показват, че тези проблеми са възникнали при първото поколение генетично модифицирани култури. [1]
Тъй като не са провеждани изпитвания върху храненето на животни с нови генетично модифицирани растения, твърденията за безопасност на храните се основават на предположения, а не на експериментални доказателства.
…………
Експертно рецензирани публикации относно регулаторната рамка и биологичната безопасност при редактирането на гени
1) Gelinksky E and Hilbeck A (2018). European Court of Justice ruling regarding new genetic engineering methods scientifically justified: a commentary on the biased reporting about the recent ruling. Environmental Sciences Europe 30(1):52.Environmental Sciences Europe 30(1):52.
Настоящата вълна от ентусиазъм по отношение на новите методи на генното инженерство, с претенцията си да сбъдне неизпълнените обещания от предишната такава вълна, сякаш олицетворява по-скоро признание за провала на последното поколение генно инженерство, отколкото действителна промяна на парадигмата.
Регламентът се представя като забрана за изследвания и употреба (твърдение, което е фактически невярно), а съдиите на Европейския съд са оклеветени че поддържат „псевдонаука“.
Тази силно поляризирана позиция преобладава в медийното отразяване на новите техники и на решението на съда.
Привържениците на новите техники за генно инженерство изглежда смятат, че ползите от тях са толкова очевидни, че предоставянето на надеждни научни доказателства не е необходимо.
Едностранното и предубедено медийно отразяване често изглежда като фалшиви новини, създадени без спазване на журналистическата етика, която изисква от журналистите да представят различните позиции по балансиран начин и въз основа факти, вместо да заемат позиции и сами да се превръщат в прикрити застъпници.
2) Eckerstorfer MF et al (2019). An EU perspective on biosafety considerations for plants developed by genome editing and other new genetic modification techniques (nGMs). Front. Bioeng. Biotechnol. https://doi.org/10.3389/fbioe.2019.00031
Този анализ твърди, че продуктите от нови техники за ГМО не могат да се приемат за безопасни, а трябва да бъдат подлагани на оценка на риска преди пускането им на пазара, съобразно конкретния ГМО. Основните послания са:
Характеристиките на някои инструменти за редактиране на геноми като малкия размер на промяната на последователността на ДНК или точността, с която инструментът за редактиране може да бъде насочван към конкретно място не могат да се считат за показателни за безопасността на новите ГМО.
Всички нови техники на генетично модифициране могат да доведат до различни видове неволни промени, проявяващи се с различна честота.
Новите генетично модифицирани растения нямат история на безопасна употреба и не трябва да бъдат освобождавани от оценка за биологична безопасност.
Тази публикация разглежда приложенията на CRISPR/Cas при растенията и посочва някои различия от конвенционалната мутагенеза, използвана при развъждането на растения, както и от спонтанните мутации. При конвенционалното размножаване и спонтанните мутации някои части от генома претърпяват промени по-рядко от други, тъй като са специално защитени от клетъчните механизми за поправка. Приложението на CRISPR/Cas е в състояние да заобиколи тези естествени процеси.
Експертно рецензирани публикации относно нежеланите ефекти от редактирането на гени върху човешките клетки
4) Kosicki M et al (2018). Repair of double-strand breaks induced by CRISPR–Cas9 leads to large deletions and complex rearrangements. Nature Biotechnology 36:765–771. https://www.nature.com/articles/nbt.4192
Това изследване върху редактирането на гени в областта на медицината, проведено с човешки клетки, показва, че редактирането на гени по технологията CRISPR/Cas9 може да причини по-големи генетични увреждания, отколкото се смяташе досега, поради вродената способност за самопоправяне на клетките, която влиза в действие след първоначалното насочено изрязване на ДНК по метода CRISPR. При много от редактираните с CRISPR клетки се наблюдава значително пренареждане на гени, например заличаване или вмъкване на ДНК. Една от възможните последици за генната терапия е отключването на рак.
Коментар на GMWatch: Техниката CRISPR/Cas9, използвана при растенията, е същата, същите са и механизмите за ДНК поправка. Тези механизми за поправка са извън контрола на генетичния инженер, колкото и да е „прецизен“ първоначалното планирано скъсване на ДНК по метода CRISPR. Подобни извънцелеви ефекти в хранителните растения могат да повлияят на безопасността на храните, включително да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.
5) Mou H et al. (2017). CRISPR/Cas9-mediated genome editing induces exon skipping by alternative splicing or exon deletion. Genome Biology 18:108. DOI: 10.1186/s13059-017-1237-8.
Това изследване на човешки клетки неочаквано открива значителни заличавания (в някои случаи на над 500 базови ДНК единици) в резултат на единични скъсвания по технологията CRISPR. В някои случаи са заличени субрегионите на гените (т.нар. „екзони“), които носят информация за даден протеин или протеини, които кодират. Това води до образуването на нови генни структури, кодиращи скъсени форми на протеините.
Коментар на GMWatch: На ниво цял жив организъм такива нови протеини могат да бъдат или доброкачествени, или вредни.
6) Tuladhar R et al (2019). CRISPR-Cas9-based mutagenesis frequently provokes on-target mRNA misregulation. Nature Communications vol 10, Article number: 4056, 6 Sept. https://www.nature.com/articles/s41467-019-12028-5
Това проучване изследва резултатите при човешки клетки, когато CRISPR се използва за премахване на дадена функция на гена чрез нарушаване на нормалната последователност на базовите му единици. Тази последователност се нарушава чрез вмъкване и заличаване на базови ДНК единици (т.нар. „indels“). Indels се получават от процеса на възстановяване на ДНК, известен като нехомоложно съединяване на краища (NHEJ, non-homologous end joining), който клетката задейства, за да поправи отрязаните краища на ДНК молекулата, след като CRISPR разкъса двойната нишка на ДНК. Проучването установява, че в 50% от изследваните клетъчни линии, вместо желаното премахване на функцията на гена чрез насочено редактиране по метода CRISPR, indels са довели до промяна в последователността на генните базови ДНК единици, поради което вече се произвеждат нови видове тРНК (транспортни РНК молекули) или протеини.
Коментар на GMWatch: Тъй като тези процеси са подобни при растенията и животните, има всички основания да се смята, че неочаквани резултати, подобни на описаните в това проучване, ще се проявят и при растения, редактирани по метода CRISPR с цел изключване на гени чрез образуване indels посредством нехомоложно съединяване на краища. Резултатът може да бъде неочаквана токсичност или алергенност при хранителните култури.
7) [Обновена на 04.02.2020] Smits AH et al (2019). Biological plasticity rescues target activity in CRISPR knock outs. Nat Methods 16, 1087–1093.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31659326
Това проучване върху човешки клетки разкрива съществен нежелан ефект от инструмента за редактиране на гени CRISPR-Cas9. CRISPR редакции, предназначени да премахнат функцията на ген, не успяват да направят това. Вместо това увредените гени продължават да произвеждат протеини. Много от тези протеини са функционални, но също бяха мутанти [28], което означава, че могат да получат нова функция с неизвестни последици.
Коментар на GMWatch: Изследването има голямо значение за безопасността на храните на генетично редактирани растения, тъй като те могат да се окажат неочаквано токсични или алергенни. CRISPR-редактираните растения със заглушаване на гени (gene knockouts) трябва да бъдат подложени на строги проверки за безопасност, тъй като те могат да съдържат нови протеини или съединения, които представляват риск за безопасността на храните. Това включва и една гъба, която не покафенява, и която беше дерегулирана в САЩ.
Разработчикът на гъбата заяви, че не е необходимо да бъде регулирана, тъй като не съдържа трансгени (гени, вмъкнати от друг организъм) и съдържа само „малки изтривания в конкретен ген“.
Тези констатации, както и тези на Tuladhar и неговите колеги (по-горе в т.6), предполагат, че разработчиците и американските регулатори трябва да преразгледат своята оценка. „Малкото изтриване“ в един ген в редактираната с CRISPR гъба може да доведе до производството на нови протеини и променена биохимия, които излагат на риск здравето на потребителите.
8) [Обновена на 04.02.2020] Sansbury BM et al (2019). Understanding the diversity of genetic outcomes from CRISPR-Cas generated homology-directed repair. Commun Biol 2, 1 10.
Това проучване съобщава, че нов инструмент за бърз анализ на редакциите на CRISPR разкрива често наличие на непреднамерени редакции около мястото на планираното изрязване в ДНК. Водещият автор Ерик Кмиец коментира, че това е различно от риска CRISPR да причини мутации „извън целта“ (off-target mutations), като се измества от мястото на желаната промяна и прави произволни изрязвания в генома.
Експертно рецензирани публикации за нежелани ефекти от генетично редактиране in vitro
9)[Обновена на 04.02.2020] Murugan K et al (2020). CRISPR-Cas12a has widespread off-target and dsDNA-nicking effects. Journal of Biological Chemistry March 11, 2020 doi: 10.1074/jbc.RA120.012933.https://www.jbc.org/content/early/2020/03/11/jbc.RA120.012933
Това проучване показва, че Cpf1 не е толкова чист или специфичен, колкото се рекламира. Изследователите използват in vitro анализи, използвайки огромна колекция от синтезирани ДНК молекули, съдържащи вариации в последователността на мястото за редактиране. Те откриха, че Cpf1 е силно предразположен към създаване на извън целеви (off-target) едноверижни скъсвания или „никове“ (“nicks”) в двуверижните молекули на ДНК. Намерени са също така извън целеви скъсвания на двете вериги на ДНК, макар и с по-ниска честота от едноверижните никове.
Тези открития показват, че инструментът Cpf1 прави „никове“ на ДНК участъци, съдържащи до четири несъответствия на ДНК базови единици в сравнение с предвидената последователност на целевото място. Това означава, че е повредил голям брой „извън целта“ и ясно несъответстващи места.
Важно е, както авторите подчертават, че компютърните програми, които обикновено се използват за прогнозиране на местата за изрязване на ДНК „извън целите“ с CRISPR, е малко вероятно да уловят тези видове непредвидена Cpf1 ДНК-„никираща“ (DNA_nicking) активност.
Авторите заключават, че „откриването на потенциални ефекти “извън целта” поради неспецифично “никиране” ще изисква цялостно секвенциране на генома или специализирани методи за откриване“.
Коментар на GMWatch: Констатациите, които авторите описват като „изненадващи“, показват, че е необходимо по-задълбоченo критично изследване върху генома на активността на Cpf1 in vivo (в клетки), когато той се използва за генериране на генетично редактирани организми. Изследователите трябва да проведат in vivo анализи с инструмента за редактиране на Cpf1 и множество различни насочващи РНК, за да проверят дали това, което се вижда в тези in vitro анализи, се случва в реалната жива среда на клетките.
Това е жизненоважно, тъй като вмъкването или изтриването (indels) на ДНК може да се извърши на места с “никирана” ДНК. Това може да доведе до нежелани мутации в целия геном на целевите клетки, което потенциално може да доведе до големи промени в тяхната функция.
В допълнение, изследователите трябва да преразгледат съществуващи Cpf1-редактирани организми, за да проверят за тези ефекти.
Експертно рецензирани публикации относно нежелани ефекти от генното редактиране в растителни клетки
10) Wolt JD et al (2016). Achieving plant CRISPR targeting that limits off-target effects. The Plant Genome 9: doi: 10.3835/plantgenome2016.05.0047. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27902801
Този документ съдържа таблица на извънцелеви ефекти (увреждане на гени), причинени от метода CRISPR при генетично редактирани растения. Авторите правилно отбелязват, че „развитието на редактирането на генома на растенията все още не взема предвид в пълна степен възможните извънцелеви несъответствия, които могат да доведат до неволни промени в генома“, като предлагат начини за намаляване на тези ефекти.
Коментар на GMWatch: От тази публикация става ясно, че работата по намаляването на нежеланите ефекти при редактирането на генома на растенията не е завършила и все още не е успяла да постигне целите си.
Този обзор разглежда видовете мутации (увреждане на ДНК), причинени при растенията чрез различни техники за редактиране на гени, включително по метода CRISPR и чрез инструменти за нуклеаза с цинкови пръсти (ZFN). Авторите установяват, че резултатите се различават по своята ефективност, точност и структура на мутацията в зависимост от характеристиките на използвания инструмент за редактиране и целевия геном. Те отбелязват, че от разгледаните инструменти за редактиране „CRISPR … е по-податлив на извънцелеви ефекти и се изисква голямо внимание при избора на целта, за да се сведе до минимум вероятността от нежелани мутации“.
Това проучване анализира генетично редактирани оризови растения, генетично изменени чрез два различни инструмента от вида CRISPR за редактиране за извънцелеви и целеви ефекти. Въпреки че проучването установи, че инструментите CRISPR сами по себе си не въвеждат много извънцелеви мутации в растенията, много извънцелеви мутации са резултат от други аспекти на процеса на генетична манипулация по метода CRISPR, а именно тъканната култура и инфекцията с Agrobacterium. При редактирането на растения по метода CRISPR винаги се използва тъканна култура и обикновено се използва инфекция с Agrobacterium за доставяне на инструмента за редактиране – последният елемент добавя към мутациите, въведени от тъканната култура. Така проучването установява, че процесът CRISPR като цяло причинява голям брой мутации извън целта.
Коментар на GMWatch: Използването на думите „силно специфични“ в заглавието на документа може да се смята за подвеждащо, като се имат предвид изводите. Този документ показва, че е необходимо регулиране на процесите, като се отчитат присъщите несигурности на специфичните техники, използвани при разработването на генетично модифицирани растения.
Това изследване от експерти на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) открива грешки при редактиране на гени в генома на говеда, които са генетично модифицирани с помощта на инструмента TALEN да нямат рога. Разработчикът „Рекомбинетикс“ е заявил, че не са налице нецелеви промени в генома. Но учените от FDA откриват, че на целевото място за редактиране в генома на животните неочаквано са били включени гени, които придават устойчивост към три различни антибиотика.
Коментар на GMWatch: Рискът от гените за устойчивост към антибиотици, е че те ще се прехвърлят към болестотворни бактерии, които на свой ред ще станат устойчиви към антибиотици, заплашвайки здравето на хората и животните. Този случай показва, че на разработчиците на ГМО не може да се разчита да се „саморегулират“ и че е необходимо строго и независимо регулиране на процесите във връзка с генно редактираните продукти и животни. Ако в действие бе регулация, базирана на единствено на продукта (базирана на черти), според желанието на привържениците на технологията за редактиране на гени в селското стопанство, тази важна промяна щеше да остане незабелязана, тъй като тези говеда биха били разглеждани просто като говеда без рога, точно както всички говеда с естествено липсващи рога.
Допълнително четиво: GMWatch, “Gene-edited hornless cattle: Flaws in the genome overlooked”. 9 August 2019; Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019.
Експертно рецензирани публикации относно генно редактирани мишки
Това проучване установява, че след скъсване с CRISPR в целевия геном за редактиране могат да бъдат вмъкнати замърсители от плазмиди и тъканна култура чрез един от клетъчните механизми за поправка на ДНК (нехомоложно съединяване на краища или NHEJ). В този случай е установено, че редактираните миши геноми придобиват ДНК на говеда или кози. Причината за това се проследява до използването в миши клетки на стандартна клетъчна култура от ембрионален телешки серум и серум от коза. Още по-притеснително е че сред ДНК последователностите, вмъкнати в мишия геном, се намират и говежди, и кози ретротранспозони (скачащи гени) и ДНК на миши ретровирус (ХИВ е ретровирус). Така редактирането на гени представлява потенциален механизъм за хоризонтален генетичен трансфер на нежелани патогени, включително, но не само, на вируси. [2]
Д-р Джонатан Латъм коментира в Independent Science News: „Тези заключения … предполагат най-малкото необходимостта от силни мерки за предотвратяване на замърсяване с «блуждаещи» ДНК, заедно със задълбочен контрол на генетичното редактираните клетки и организми. И както подсказва случаят „Рекомбинетикс“ с генетично редактирани говеда без рога, описан по-горе, възможно е самите разработчици да не могат да удовлетворят тази необходимост. “.[2]
15) Shin HY et al. (2017). CRISPR/Cas9 targeting events cause complex deletions and insertions at 17 sites in the mouse genome. Nature Communications 8, Article number: 15464. doi:10.1038/ncomms15464. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28561021
Това проучване разглежда молекулярните последици от 17 случая на редактиране на гени по метода CRISPR в четири различни области от мишия геном. Изследователите установили, че редактирането чрез CRISPR води до неочаквани видове „индели“ (indels) на всички 17 места в генома на мишката.
Това е изненадващо, тъй като обикновено се смята, че механизмът за поправка на ДНК след разрязването на ДНК чрез CRISPR (известен като нехомоложно съединяване на краища) води до заличаване на около девет базови единици или вмъкване на няколко базови единици. Авторите обаче откриват, че в зависимост от целевото място, размерът на заличаването е неочаквано голям – до 600 базови ДНК единици. Това става особено в случаите, когато в целевото място се намират повторения на ДНК – тоест участъци от ДНК с повторение в ДНК последователността.
Освен това авторите за първи път демонстрират, че заличаването в резултат на поправката на ДНК е разположено асиметрично спрямо действителното място на скъсване чрез CRISPR. Това означава, че то е било почти неизменно разположено преди или след мястото на скъсване, вместо симетрично да обхваща отрязаното място, както се предполагаше по-рано.
В предишни проучвания липсват ясни определения за такива големи заличавания от единично скъсване чрез CRISPR. Авторите споменават, че това е така, защото технологията, която обикновено се използва за определяне на степента на заличаване (известна като полимеразна верижна реакция или PCR), не е била приложена по подходящ начин; тоест PCR анализът е използван по такъв начин, че да открива само малки „индели“ (indels).
Този аналитичен провал има две последствия:
Предвидената промяна в даден регион на геном би могла да бъде далеч по-обширна от предвидената и по този начин неочаквано да повреди елементи в генома – например части от целеви гени или гени в съседство с целевото място и / или техните регулаторни елементи
Големите заличавания биха останали напълно незабелязани.
Препоръките на авторите са, че е необходимо в търсене на такива нежелани ефекти да се изследва последователността на целия геном, вместо да се използва обичайния PCR метод за преглед, който може да ги пропусне.
16) [Обновена на 22.02.2020] Skryabin BV et al. (2020). Pervasive head-to-tail insertions of DNA templates mask desired CRISPR-Cas9–mediated genome editing events. Science Advances 12 Feb 2020: Vol. 6, no. 7, eaax2941. DOI: 10.1126/sciadv.aax2941. https://advances.sciencemag.org/content/6/7/eaax2941
Това изследване показва, че когато CRISPR/Cas системата е била използвана в процедура за редактиране на ген от типа SDN-2 („генна модификация“), насочена към инженерно въвеждане на генетичен материал в мишки, е открита висока честота на вмъкване на множество копия на молекулите на ДНК, използвани като шаблон за постигане на желаните генни модификации. Изследователите са загрижени от факта, че вмъкванията не могат да бъдат открити с помощта на стандартен PCR анализ. Това от своя страна доведе до това, което те нарекоха „висока степен на фалшиво претендирани прецизно редактирани алели“ (генни варианти). На английски цитатъте е: „a high rate of falsely claimed precisely edited alleles“.
С други думи, учени неоснователно претендират за точност за CRISPR, а в действителност той не е точен.
Изследователите използвали разширен PCR аналитичен метод и открили, че в повечето случаи има множество вмъквания на ДНК молекулата за възстановяване.
Водещите автори на изследването Борис Скрябин и Тимофей Рождественски разказаха пред списание The Scientist, че техните открития могат да имат значение за редактиране на гени във всички царства на живота – от растения до човешки клетки. Те предупредиха, че дублирането може да причини опасни „мутации с изместване на рамката“ (frameshift mutations), което да доведе до производство на протеини с нарушена форма (misshapen proteins).
Таива протеини биха могли да имат непредвидими последици за безопасността на храните от генетично редактирани култур – например да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/04/Plant_tissue_cultures_1200x600.png6001200ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-04-16 13:23:582022-01-20 18:31:18Науката подкрепя строги оценки за безопасността на генетично редактирани растения
Нови документи разкриват, че регулаторните органи на Канада са използвали търговското споразумение между ЕС и Канада, за да отслабят европейски регулации за безопасност на храните. Въз основа на Законите за достъп до информация, неправителствената организация Council of Canadians е получила документи от първата среща на Комитета по санитарните и фитосанитарните мерки към СЕТА, състояла се на 27 март 2018 г. Това е един от многото, така наречени комитети за регулаторно сътрудничество, създадени, за да обсъждат регулациите, които засягат двустранната търговия между Канада и ЕС. Канадската организация, съвместно с FoodWatch Нидерландия издадоха и доклад на база на документите.
Документите показват, че Канада е оспорила много европейски регулации, включително такива, свързани с животни, растения, пестициди, хербициди и принципа на предпазливостта. Последният е залегнал в основните регулации на ЕС, свързани с храните, химикалите и пестицидите и изисква страните членки да предприемат превантивни действия, когато е налице риск за общественото здраве и биоразнообразието. Документите показват, че канадските регулатори не само се противопоставят на този подход на ЕС, но получават уверение от европейските регулатори, че в крайна сметка ЕС ще го промени. На много места в документите изглежда, че канадските регулаторни органи се опитват завоалирано да заплашват ЕС със Световната тръговска организация. В отговор регулаторните органи на ЕС уверяват канадските власти, че законодателството ще се промени или че Канада ще получи възможност да участва в законодателния процес на съюза.
Според документите изглежда, че Канада успява да промени минималните остатъчни нива на пестициди и хербициди. В няколко случая, касаещи диметоат и глифозат, комитетът на СЕТА не просто се съгласява с Канада, но и взема решение за кампания, която да промени европейското законодателство, както и това на отделните страни членки. „Трябва да приемаме по-високите стандарти на ЕС за безопасност на храните, а не да ги разрушаваме” казва Суджата Дей (Sujata Dey) от Council of Canadians. „Тези документи показват, че Канада подкрепя интересите на САЩ в стила на Тръмп, атакувайки разумното законодателство на ЕС, което защитава човешкото здраве, животните и природата.” добавя тя.
Документите показват, че в някои случаи канадските регулатори отказват да обсъждат въпросите на европейските си колеги. В тези случаи канадската страна твърди, че трябва да хармонизират регулациите си със САЩ, а не с ЕС, поради важността на американския пазар за тях.
„Важно е българските и европейските политици да обърнат внимание на тези документи, понеже рекламата на СЕТА не отразява реалността” казва Ивайло Попов от „За Земята.” „На нас ни се повтаря, че регулаторните органи по прилагането на СЕТА няма да навредят на здравето и природата ни. Казват, че принципът на предпазливостта е залегнал в споразумението и ще бъде ненакърним. Но още от първата среща на един от многото комитети се вижда, че това не е така, а СЕТА заплашва безопасността на храните в ЕС. Това е само част от причините, заради които България не трябва да ратифицира споразумението.”.
Избрани пасажи от документите могат да се намерят тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2020/02/shutterstock_498015112.jpg600900ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2020-02-18 11:39:282020-02-18 11:39:28Канада използва СЕТА, за да атакува европейските правила за безопасност на храните, разкриват нови документи
Срокът за кандидатстване се удължава до 14 ноември (четвъртък)!
Кандидатстването официално стартира и е отворено до 7-ми ноември! Ако си млад човек под 30 години, виж по-долу как да участваш и да надградиш знанията си относно причините, въздействията и иновативните начини за борба с изменението на климата.
Цели
Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.
Курсът ClimAlt предлага обучение за млади хора, фокусирано върху причините, въздействията и възможните решения на изменението на климата. Обучението има за цел да даде възможност на младежите да надградят своите знания за причините и последиците от изменението на климата, да разпознават заинтересованите страни, които участват в борбата с изменението на климата и да се запознаят с най-новаторския опит по темата. Крайната цел на курса е да засили осъзнаването на възможните социално-екологични промени и да насърчи желанието на младите да участват в промяната.
Описание на курса
Обучението, разработено по проект ClimAlt, се състои от безплатен 32-часов онлайн курс достъпен от 25 ноември 2019 до 25 февруари 2020 и 1 тематичен уебинар, допълващ курса, който ще се проведе през март 2020. Курсът ще бъде наличен на 4 езика: български, английски, италиански и хърватски.
Онлайн курсът се състои от 3 основни раздела (Причини-Въздействия-Алтернативи), състоящи се от 7 модула или общо 14 лекции. Всеки модул съдържа 10 часа видео лекции, тест, материали за четене, а за всеки от трите раздела има по 1 писмена задача.
Основните теми, покрити в лекциите, са следните:
Науката за изменение на климата, Потребление на енергия и емисии, Хранителната система и икономиката, базирана на изкопаеми горива като двигател на изменението на климата, Екологични и социално-икономически въздействия, Политически контекст и международни климатични споразумения, Климатична справедливост, Кръгова икономика, Нулеви отпадъци, Справедлив енергиен преход, Възможности за смекчаване и адаптиране на селското стопанство в отговор на изменението на климата
Всички версии на курса (българска, английска, италианска, хърватска) ще завършат със задълбочен 90-минутен уебинар, посветен на най-добрите практики и алтернативи в отговор на климатичните промени.
След завършването на курса участниците ще получат Сертификат за постижение, в който се посочват конкретните придобити знания. За да получат сертификата, студентите ще трябва да завършат поне 75% от курса.
се интересуват от екологични и климатични теми (доказано с образователен, професионален или еко-активистки опит)
владеят английски на ниво B1
заявяват интерес и ангажираност за завършване на обучението
ангажираността с действия за климата и доброволческа дейност е плюс
Общо 160 кандидати ще бъдат избрани, по 40 за всяка езикова версия на курса.
Избраните кандидати ще бъдат помолени да предоставят акаунт в Google, за да имат достъп до платформата за електронно обучение.
Как да кандидатствате
Кандидатства се чрез попълване на онлайн формуляр, наличен за всяка езикова версия на курса, където кандидатите представят себе си, своя опит и споделят мотивацията си.
Срокът за кандидатстване е 7-ми ноември 2019, ще се свържем с избраните кандидати до 18-и ноември 2019.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.png00r.slavkovahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngr.slavkova2019-10-14 12:48:192021-03-02 18:17:09Започва кандидатстването за онлайн курс за климатичните промени
Страните от Европейския съюз (ЕС), включително и България, не провеждат тестове за определени видове ГМО, тъй като Европейската комисия (ЕК) не е успяла да разработи методи за изпитване. Това излага на риск храните и земеделието ни.
Съвместно с международните с Friends of the Earth Europe и Corporate Europe Observatory събрахме и анализирахме документи, които показват, че правителствата на ЕС не са в състояние да тестват вноса на храни и фуражи за ново поколение ГМ храни (известни като ГМО 2.0) поради липсата на протоколи за изпитване в ЕС. [1] През април 2017 г. Генерална дирекция здраве и безопасност на храните на ЕК (DG SANTE) блокира изследванията в областта на тестването на тези ГМО, което означава, че соя и рапица от Северна Америка, съдържащи незаконни ГМО, могат да влизат в ЕС. [2]
Кореспонденцията между държавите-членки и Европейската комисия, получена чрез искания за достъп до информацията, заедно с официални документи и отделни изявления от националните органи (включително и от БАБХ) разкриват, че:
Националните органи не могат да контролират дали вносът на семена, храни и фуражи съдържа неразрешени нови ГМО;
Вносът на храни и фуражи, съдържащи канадската рапица и американска соя са с най-висок риск от съдържание на неразрешени ГМО; [3]
Правителствата са готови да изпълнят своите законови задължения и да тестват вноса на храни, фуражи и семена веднага след като Европейската комисия предостави методи за тестване;
Европейската комисия е отстъпила от организирането на процес за актуализиране на контрола върху вноса на ГМО 2.0, включително тестване, без ясен път напред. [4]
Хората и околната среда са изложени на риск, тъй като Европейската комисия в нарушение на правото на ЕС не е разработила методи за тестване на новите ГМО, а такива вече се произвеждат в САЩ и Канада. Трябва спешно да се предотврати случайното засаждане на ГМ семена в Европа и да се уверят гражданите, че не ядат неодобрени и непроверени ГМ храни. Правителствата, включително и българското, трябва спешно да окажат натиск върху Европейската комисия да започне да работи по създаването на валидирани методи за изследване.
Една година след решението на Европейския съд За Земята и Приятели на Земята Европа (Friends of the Earth Europe) настояват Европейската комисия незабавно да разработи методи за изпитване, за да се гарантира, че околната среда и гражданите не са изложени на неразрешен и непроверен внос на ГМО.
Бележки:
[1]Цялата кореспонденция между държавите-членки и ЕК, на която се базира долното е достъпна при поискване.
Комуникация между DG SANTE и национални власти, както и информация, получена официално от органите в две държави (включително тази от БАБХ) разкриват, че редица държави (Финландия, Франция, Испания, Ирландия, Дания, Великобритания, Литва, Румъния, Австрия, Полша и България) твърдят, че не могат да проверяват продукти за наличие на новите ГМО поради липса на официални методи за тестване в ЕС.
Правилата на ЕС изискват за всяко ГМО, което е разрешено за внос в ЕС, да бъде разработен метод за изпитване. Някои ГМО могат лесно да бъдат тествани, докато за други това е сложно или дори невъзможно. Независимо от това, контролът и тестването на вноса е правно задължение за Комисията (член 9, параграф 3 от Регламент 1830/2003), което е напомнено на ЕК от френските служители в кореспонденцията между тях.
Освен това в част от наличната кореспонденция националните власти подчертават, че много, ако не и повечето от новите ГМО могат да бъдат тествани. Изследователите от Съвместния изследователски център на ЕС (JRC) изясниха през 2017 г., че проверката на разрешенията, заявленията за патенти и друга информация за прилагане на целенасочен подход за тестване на вноса дава най-добри резултати (http://gmo-crl.jrc.ec.europa.eu/ENGL/docs/WG-DIR-Final-Report.pdf).
[2] През април 2017 г. DG SANTE блокира работата по методите за откриване на нови ГМО 2.0 на експертна среща с национални служители (Европейската мрежа на ГМО лабораториите (ENGL), която има важна роля в разработването, хармонизирането и стандартизацията на средствата и методите за вземане на проби, откриване, идентифициране и количествено определяне на генетично модифицирани организми). Според Протокол от заседанието на ENGL от април 2017 г.:
„Беше отбелязано, че ENGL може да играе роля в дискусията за способността за откриване на нови организми, създадени с нови техники. SANTE обясни, че ENGL е много важна мрежа, но Комисията е решила да проведе по-открит дебат по този въпрос, който да гледа в бъдещето от по-широка перспектива “.
[3] От публично достъпна информация е видно, че две растения, произведени с техники на ГМО 2.0, се отглеждат в Канада и САЩ: генно-редактирана рапица, наречена Cibus, и соя, наречена Calyxte.
Европейската комисия има опит с контрол на вноса на неодобрени ГМО и преди – през 2006 г. неоторизиран ГМ ориз, разработен от Байер, беше открит на пазара в ЕС. Комисията въведе протокол за изпитване и вносът на ориз в ЕС ставаше само със сертификати, които да доказват, че партидите не съдържат незаконния генетично модифициран ориз. „Държавите-членки разрешават първото пускане на пазара на продуктите, посочени в член 1, само когато оригинален аналитичен доклад, основан на подходящ и валидиран метод за откриване на генетично модифициран ориз„ LL RICE 601“ и издаден от акредитирана лаборатория, придружаваща пратката показва, че продуктът не съдържа генетично модифициран ориз „LL RICE 601””. (Решение на Европейската Комисия 2006/3932).
Същият подход беше приложен в подобен случай с незаконно в ЕС генетично модифицирано ленено семе с произход от Канада.
[5] В продължение на години лобистките групи на биотехнологичната индустрия се опитват да изключат новото поколение ГМО (наричано още мутагенеза, редактиране на гени или CRISPR) от законодателството на ЕС за ГМО. Но през юли 2018 г. решението на Европейския съд:
постанови, че ГМО 2.0 се определя като ГМО съгласно законодателството на ЕС;
подчерта, че изискванията към съществуващите ГМО се отнасят и за новите ГМО. Това означава, че преди да могат да бъдат продавани или отглеждани в ЕС, те трябва да преминат проверки за безопасност и процедура за издаване на разрешение, както и да се приложат правилата за проследяване.
потвърди, че новите ГМО могат да предизвикат сходни екологични и здравни рискове подобно на по-старите поколения ГМО;
постанови, че изключването на новите ГМО от директивата „би компрометирало целта ѝ да се избегнат неблагоприятните последици за човешкото здраве и околната среда и би нарушило принципа на предпазливостта, който тази директива се стреми да приложи“.
Всяко решение на Съда на Европейския съюз трябва да се приложи незабавно. Това означава, че Европейската комисия и националните правителства трябва да гарантират, че всички полеви опити с новите ГМО се разглеждат съгласно съответното законодателство за ГМО и само ГМО, които са разрешени в ЕС, могат да бъдат внасяни. Но засега този контрол не се случва.
Контролът за безопасността на храните и на въпросите, свързани с ГМО са от компетенциите на националните органи за безопасност на храните. Регламент (ЕС) 2017/625 изяснява, че националните компетентни органи отговарят за контрола на ГМО за храни и фуражи. (Чл. 1, и чл. 23). В допълнение, официалният контрол за безопасността на храните трябва да включва тестове за ГМО, както е продиктувано от Регламент (ЕС) №178 / 2002, член 17, параграф 2. Европейската комисия е длъжна да координира важни решения и съвместни подходи за методите за изпитване.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/07/unnamed.png338600ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2019-07-26 12:46:282019-07-26 12:46:28Възможен е незаконен внос на ГМО, защото Европейската комисия не въвежда тестове
Някои членове на отиващата си Европейска комисия и агробиотехнологичното лоби искат регламентите, регулиращи генетично модифицираните селскостопански култури и храни, да се отслабят или отхвърлят, за да се отворят пазарите за генно редактирани продукти. Но това противоречи на науката, на която се основава технологията и може да изложи на опасност обществото и околната среда, пише д-р Майкъл Антониу.
Д-р Майкъл Антониу е молекулярен генетик в King’s College London.
Някои членове на отиващата си Европейска комисия искат да променят законодателството на ЕС относно генетично модифицираните (ГМ) храни и култури, за да се улесни употребата на продукти, произведени от новите техники за редактиране на гени, често наречени „нови техники за селекция при растения“ или НТО (бел. пр. или нови техники за отглеждане, НТО/NBTs).
Изглежда, че тези комисари подкрепят дългогодишния лобистки натиск от агробиотехнологичното лоби за премахване или отслабване на обичайните предпазни мерки, прилагани към генетично модифицираните организми (ГМО), когато става въпрос за продукти, произведени чрез нови техники за редактиране на гени.
Ако лобито успее, генно-редактираните култури и продукти могат засипят пазара без никакви проверки за безопасност и евентуално без етикетиране.
Задействането на натиска за дерегулация идва след миналогодишното решение на Съда на Европейския съюз, че организмите, получени чрез техники за генно редактиране (наречени в случая „мутагенеза“), са ГМО и попадат в обхвата на Директивата за ГМО. Това означава, че те трябва да бъдат подложени на проверки за безопасност и да носят етикет, че са ГМО.
Решението е в съответствие с принципа на предпазливостта и казва, че техниките за редактиране на гени не притежават дълга история за безопасност и биха могли да носят подобни рискове като по-старите техники за ГМО. Въпреки това, решението разстрои агробиотехнологичното лоби, което го възприема като бариера пред бизнеса си.
Като генетичен инженер, използващ за медицински изследвания, както старомодния генетичен трансфер, така и новите инструменти за редактиране на гени, мога да потвърдя, че решението на Съда на Европейския съюз е научнообосновано.
В медицинската изследователска общност не се оспорва, че техниките за редактиране на гени са ГМ-техники, които създават ГМО, и че тези процедури и техните продукти носят рискове, които изискват стриктно регулиране. Само в средите на агробиотехнологиите се иска дерегулация.
Комисарят по здравеопазването Витянис Андрюкайтис заяви, че планираното преразглеждане на регламентите за ГМО е необходимо, тъй като 20-годишната директива на ЕС за ГМО не отразява технологичния напредък при редактирането на гените.
Но истината е, че инструментите за редактиране на гени са все още далеч от съвършенство. Изследванията показват, че те не са толкова прецизни, колкото се твърди, нито са им предсказуеми резултатите. Те причиняват много непреднамерени ефекти, не само на „нецелеви” места, но също така и на целевото за генетичното редактиране място.
Много непреднамерени ефекти се появяват, след като инструментът за редактиране на гени е завършил своята работа, когато процесът на редактиране е в ръцете на машината за поправка на ДНК на клетката, върху което имаме малък или никакъв контрол.
Какви означава това за безопасността на потребителите и за околната среда? Генетичната манипулация води до нови комбинации от функции на гените и така могат да променят състава на растенията по неочаквани начини, което означава, че те могат да произвеждат нови токсини или алергени или да имат вредно въздействие върху дивата природа.
Това не е просто спекулация. Редица проучвания с хранене на животни, проведени с първото поколение генетично модифицирани култури показват, че диета, включваща ГМО е увредила здравето на животните. В повечето случаи не знаем дали ефектите са били причинени от самите ГМО или пестицидите, с които са отглеждани, но това е просто още една индикация за това колко непълни са нашите познания.
Дали подобни ефекти биха се получили от генно-редактираните растения? Никой не знае. Няма публикувани проучвания за хранене на животни с „новите ГМО“.
Други проучвания показват, че ГМ-култури са навредили на дивата природа по неочаквани начини.
Както знам от личен и чужд опит, проучванията, които показват рискове от ГМ-храни и свързаните с тях пестициди, са атакувани от лобистите на агробиотехнологията и техните съюзници в научната общност. Голяма част от тази общност сега зависи от финансирането на тази индустрия и/или е повлияна от лични финансови интереси в земеделската биотехнология.
Тази ситуация накара екологичния антрополог Глен Дейвис Стоун да се оплаче, че научната общност е загубила до голяма степен „честните посредници“, които би трябвало да информират обществената политика за рисковете от технологиите за редактиране на гени.
Въпреки това, някои учени са готови публично да настояват, че трябва да се заеме предпазна позиция относно генно-редактираните продукти. Твърдят, че тези продукти трябва да бъдат строго регламентирани с пълно признаване на несигурността на процеса на редактиране на гени, както и трябва да бъдат етикетирани, за да се даде възможност за избор на земеделските стопани и потребителите.
Това е разумният „среден път“, който би трябвало да приеме новата Комисия. Това не е забрана на тези технологии, но също така не е екстремна свобода за всичко, която лобито на агробиотехнология иска. Най-важното е, че този подход е подкрепен от науката и поставя обществената и екологичната безопасност преди печалбите на компаниите.
Източник: статия на Майкъл Антониу, публикувана в EurActive.com
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/07/pl-800x450.jpg450800ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2019-07-15 12:31:222019-07-15 12:31:22ЕС не трябва да премахва регулациите за генетично редактираните храни и земеделски култури
От днес можете да прочетете доклада ни „Редактирането на гени: рискове за здравето и околната среда“, който беше издаден от Friends of the Earth US и преведен от За Земята. Темата за ГМО е изключително популярна в България, но към този момент за обществото ни липсва достатъчно информация относно новите технологии на генното инженерство. А малкото налична такава е изключително едностранчива и говори предимно за ползите от тях. Публикуваме този доклад, защото индустрията, която предлага новите продукти на генното инженерство старателно избягва асоциирането им с класическите способи за производство на ГМО и ги нарича най-често „нови техники за отглеждане“. Рекламира ги като изключително прецизни, безопасни и важни за човечеството до такава степен, че не можем без тях. Според лобистите с тях (и едва ли не само с тях) ще можем да изхраним човечеството, да се справим с предизвикателствата на климатичните промени, дори ще трансформираме селското си стопанство като го направим устойчиво и щадящо околната среда. Но дали трябва да вярваме на същите обещания, които ни предлагаха и продължават да ни предлагат относно класическите ГМО, та нали те бяха изключително прецизни и нали те щяха да изхранят човечеството?!
В доклада показваме, че генно редактираните организми са склонни към непредвидени и неочаквани ефекти на молекулярно ниво, които могат да представляват заплаха за човешкото здраве и околната среда, ако бъдат пуснати на пазара без задължителна задълбочена оценка на безопасността. А индустрията, нейните лобисти и някои политици искат да променят законодателството на Европейския съюз в тази посока, защото решението на Европейския съд от юли 2018 г. постанови, че продуктите на тези нови техники трябва да се третират като ГМО като се приложи принципа на предпазливостта – да се изпитват за безопасност преди въвеждането в употреба и да се етикетират като ГМО.
Едновременно с доклада искаме да ви предупредим, че в отговор на наше питане от Българска агенция по безопасност на храните официално потвърдиха, че не се осъществя контрол при внос на храни и фуражи за наличие на генетично редактирани организми. Причината е, че Европейската агенция за безопасност за храните не е въвела лабораторни методи, отговарящи на критериите за изпитване на ГМО на ниво Европейски съюз. В същото време към момента има поне две култури, които се предлагат на международните пазари – соеви зърна Calyxte и рапица Cibus. Същите нямат разрешение за използване в ЕС, но без реален контрол, потребителите и отговорните институции няма как да знаят, дали такива се използват в храните и фуражите или не. Заедно с други европейски организации се опитваме да окажем натиск върху Европейската комисия да даде мандат и осигури ресурси за възможно най-бързо разработване на верифицирани лабораторни методи, които да влязат в употреба при контрола за ГМО2.0. Очаквайте още информация за това скоро!
Повече за това какво са ГМО2.0 и какви са рисковете за здравето и околната среда вижте в целия доклад тук.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/06/FOE_Genome-website-845x321-1.jpg321844ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2019-06-26 14:54:232019-06-26 17:02:51Какво са ГМО2.0 и какви са рисковете, свързани с тях. Могат ли да се окажат в чиниите ни, без да знаем за това?!
Повече от 20 години гражданското общество, земеделските стопани, политиците и хранителната промишленост успешно се борихме земеделските ни земи да са без ГМО и за правото ни да избираме храни без ГМО в Европа.
Но това може да се промени. На 25 юли, Европейският съд ще отсъди, дали новите ГМ храни и семена (така наречените „ГМО2.0“) трябва да бъдат обект на проверки за безопасност съгласно законите на Европейския съюз.
Какви са тези нови ГМО2.0 техники?
Тези нови техники модифицират генетичния материал в растителните клетки по начин, който не се случва естествено или с конвенционалните селекции. Тези модификации могат да доведат до същите нетърсени промени, както и досега съществуващите техники за ГМО. Те повдигат и същите въпроси относно рисковете за околната среда и човешкото здраве. В момента единствената култура, отглеждана с тези нови техники е сорт маслодайна рапица в САЩ, където ГМО не са регулирани. Соеви, царевични и картофени сортове са в процес на въвеждане.
И както при съществуващите ГМО, отново големите компании в агробизнеса са тези, които ще печелят. Въпреки че често са развивани от стартъп компании и университети, шестте най-големи биотехнологични компании притежават повече от 70% от патентите и лицензите за ГМО2.0.
Какво се очаква да реши съда най-вероятно?
Ако делото се развие според очакванията, най-вероятно ще отсъди, че повечето от храните и селскостопанските култури, получени от тези нови техники на генетичното инженерство ще бъдат класифицирани като Генетично модифицирани организми. Това обаче не означава, че автоматично те ще станат обект на съществуващите норми за безопасност на ГМО. В зависимост от конкретното решение по делото и от дейността и изказванията на политиците ни през седмиците след решението, може да се окаже, че ГМО2.0 ще бъдат отглеждани в ЕС без оценка на безопасността. Без значение какво ще е решението, ще зависи от волята на нашите политици в ЕС да изискат тези нови ГМО да бъдат регулирани подходящо.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/01/DNA.jpg194259perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2018-07-19 02:26:202019-01-30 16:45:51Ще влязат ли ГМО2.0 в Европа през задната врата?
Снимка: Министерство на здравеопазването на Украйна via Wikimedia Commons
Днес, 21.11.2017 г. организациите от Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ внесохме в Народното събрание Становище към Законопроект за храните с искане за промени в текстовете, регулиращи стандарта при етикетирането „Без ГМО“ на хранителните продукти. Според нас е избран неработещ модел, който поставя под риск добрата инициатива, а сроковете за внасяне на предложения за промени изтичат в четвъртък 23.11.2017 г.
Ако законът бъде гласуван в този вид, Народното събрание няма да удовлетвори желанието на мнозинството от българите за въвеждането на работещ доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране [1]. Според публикуваното през миналата седмица от За Земята национално представително проучване сред гражданите 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.
Според нас предлаганата регулация за продукти „Без ГМО“ в законопроекта е неясна и в нея не се посочва изрично създаването на национален стандарт (обхващащ цялата верига от фермер до потребител). От една страна в законопроекта се говори за наредба, а от друга – се предлага въвеждането на добри производствени практики за произведено „БЕЗ ГМО”, които да се разработват от браншовите организации и съюзи, които да се одобряват от министъра на земеделието, храните и горите. Ние искаме стандартът да бъде уреден с нормативен акт – наредба, разработена от МЗХГ при участието на всички заинтересовани страни: браншови, природозащитни организации, организации за защита на потребителите. От представителното проучване се вижда широка обществена подкрепа на искането ни – 82,6% искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.
Ивайло Попов от За Земята коментира „В детайлите на тази част от законопроекта има допусната грешка, която може да постави под въпрос въвеждането на стандарта, чрез който потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО. Основният проблемът с това браншовите организации да изработват добри производствени практики за продукти без ГМО е, че никой не може да ги накара да го направят и да им постави срок за това. Ако даден бизнес оператор има желание и възможност да предлага продукт, без употреба на ГМО и иска да постави на етикета си надпис „Без ГМО“, но ако браншовите организации в неговия сектор не са разработили най-добри производствени практики, той няма да може да го реализира. Надяваме се депутатите да осъзнаят този проблем и да внесат исканите от нас промени“.
Припомняме, че първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се измени и не включи създаването на национален стандарт за продукти „Без ГМО“, обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място се предвидиха добри производствени практики за, които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ законопроектът отново бе изменен и така приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие.
Бележки:
[1] При провежданият официален контрол от БАБХ отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4% oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.
Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или „индиректно“ (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това. Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.
Днес представихме национално представително проучване за нагласите на гражданите към етикетирането на ГМО, извършено за Екологично сдружение „За Земята“ от Маркет линкс. То показва широка подкрепа сред гражданите за въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт, който да гарантира, че в продуктите няма наличие на ГМО и под законовия праг за етикетиране. 74.9% от анкетираните искат такъв. Процентът на българите, които желаят стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без употреба на ГМО във фуражите е още по-висок: 78.4%.
Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година Законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него се предвижда създаването на правила за етикетиране на продукти „Без ГМО“. Първоначалният вариант на законопроекта казваше, че такъв стандарт ще бъде уреден с наредба на МЗХГ. В последствие обаче, без ясни мотиви за това, законопроектът се измени и не включи създаването на национален стандарт за продукти „Без ГМО“ (обхващащ цялата верига от фермер до потребител), а на негово място се предвидиха добри производствени практики за които да се разработят от браншовите организации и съюзи и да се одобрят от министъра на земеделието, храните и горите. След реакция и изпратено Становище на Коалиция „България – зона, свободна от ГМО“ законопроектът отново бе изменен и приет от Народното събрание на първо четене, но без да се спази основното искане на организациите – регулирането на доброволния за бизнеса стандарт „Без ГМО“ да бъде с наредба, изготвена с широко обществено участие. Публикуваното днес изследване показва, че нагласите на гражданите подкрепят искането на Коалицията – 82,6% искат стандартът да се разработи от всички заинтересовани страни, включително граждански организации, научни институти и др., а едва 5,8% смятат, че той следва да бъде подготвен само от браншовите организации.
Ивайло Попов от За Земята коментира „Управляващите са на път да опорочат една добра идея и потребителите да могат наистина да купуват продукти без ГМО, като го гарантират с национален стандарт. Вместо това се предлага браншови организации да изработват добри производствени практики. Не става ясно кои са тези браншови организации, а сред тях има дори такива с противоположни интереси по отношение на ГМО. Не виждаме и как ще ги задължат да ги изработят и в какъв срок. Ами ако те не искат?! Вместо да следваме примера на редица страни от ЕС, които са развили добри модели, даващи възможност на потребителите да се хранят без ГМО, ние сега ще измисляме топлата вода. В Германия доброволният стандарт е уреден със закон, в Австрия и Франция – с наредби. Оставаме с усещането, че отново не се защитава обществения интерес, а нечий частен такъв. С това и няма да се даде шанс за развитие на една силна бизнес ниша: само в Германия 4000 продукта носят знака „Без ГМО“, което генерира продажби за над 4 млрд евро.“
Бележки: [1] При провежданият официален контрол от БАБХ отчитат, че за периода от 2012 г. до 2016 г. 4% oт изследваните за съдържание на ГМО храни съдържат такова под 0.9 % (за 2014г. и 2015 г. те са около 10%). Съгласно българското и европейското право за тях не съществува задължение за етикетиране за съдържание на ГМО. За същия период в 50% от тестваните фуражи се открива съдържание на ГМО над 0.9% (средно съдържание около 5% за продукт), а при 4% от тестовете се открива съдържание на ГМО под 0.9%.
Това означава, че на практика българските потребители консумират директно (в случаите с храните) или „индиректно“ (в случаите с фуражите) ГМО, без да са информирани за това. Предвид, че законодателство на ЕС не позволява други мерки за промяна на този факт чрез въвеждане на по-строги правила за задължително етикетиране (например за храни и фуражи, съдържащи ГМО и под 0.9%, както и на храни, произведени от животни, хранени с ГМО фуражи), един от основните варианти за по-информиран избор на потребителите се явява доброволното етикетиране на продукти, които гарантирано са произведени, без употребата на ГМО по цялата верига. Това се доказва и от практиката на редица европейски страни, които са въвели такъв стандарт.
Настоящата публикация се издава с финансовата подкрепа на Европейския съюз по проект EYD:2015: Spotlight on the global food-land-climate nexus: mobilizing European support for sustainable management of natural resources and human right to food. Изказаните позиции и мнения, както и представената информация са отговорност на За Земята и донорът не може да бъде ангажиран и не носи отговорност за тях.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/08/Naglasi-GMO.png462875ipopovhttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngipopov2017-11-17 13:14:522019-08-03 13:24:5675% от българите искат въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт „Без ГМО“
Ако сте журналист, учите журналистика или просто създавате текстове за блогове и сайтове, заповядайте на Работилница за журналисти „Пиша за храна и земеделие“.
Работилницата ще бъде разделена на две части – 10:30 до 12:00 и от 13:00 до 15:00.
В първата част под формата на пресконференция от За Земята ще представим:
– Новия ни доклад „Концентрацията на земеделието в България. Необходими реформи.“
В България и ЕС като цяло има тенденции към свръх концентрация на земеделската земя. Тя има негативни социални и екологични ефекти, които вече се признават и на най-високо равнище. Какви трябва да са адекватните реформи в сектора, за да се прекъснат негативните тенденции?
– Oще един нов доклад „Има ли ГМО в храните и фуражите в България“. Ще ви представим ситуацията в момента и тенденцията през последните години. Ще засегнем темата за въвеждане на стандарт за продукти с претенцията „Без ГМО“ като възможно решение за информиране на потребителите.
– Как търговските споразумения като ТТИП и СЕТА застрашават Хранителната независимост. През последните две години споразуменията на Европейския съюз с Канада и САЩ занимаваха повече или по-малко обществото ни. По време на събитието ще ви разкажем какво се случва с тях и какво предстои. Основен фокус ще бъде ратификацията на СЕТА от България.
След почивката ще влезем в повече подробности по темите и ще предоставим ценни източници на информация.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/01/041f2e6b8c.png472900perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2017-06-09 01:48:012019-01-30 16:53:16Работилница за журналисти „Пиша за храна и земеделие“
По собствена инициатива на 27 април 2017 г. Европейският парламент прие Доклад Относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята?”. Ние от екологично сдружение “За Земята”, както и нашите партньори от коалицията “Да си върнем земята за хранителна независимост” и международното движение на дребните земеделци Виа Кампесина, приветстваме приетия миналата седмица от ЕП документ. С него се признава острата нужда от спешни действия срещу свръх концентрацията на земята в Европа. ЕП мотивира резолюцията с това, че 80% от стопанствата имат достъп до едва 12 % от земеделската земя. Цените на арендата и на земята на много места в Европа са се завишили до степен, която лишава от достъп голяма част от младите, дребните и средните земеделци в съюза. Наред с това високите рискове, скъпите инвестиции и неадекватната селскостопанска политика възпират развитието на дребните и селските земеделци, а подкрепят единствено вече установените едри производители.
В докладът се заявява, че земята не може да се разглежда като стока, защото не може да се умножава, както и поради това, че достъпът до земя е човешко право.
“Въпреки че големите стопанства в ЕС представляват едва три процента от всички земеделски производители, те контролират 52 от цялата земеделска земя, това е неприемливо”, както казва Антонио Онорати, член на координационния комитет на европейския клон на Виа Кампесина. Според него това, че ЕП вече също признава проблема означава, че “е време европейските и националните поземлени политики да се пренасочат в подкрепа на фермерското земеделие и да възпрат спекулацията със земеделските земи. Това ще означава повече работни места в селата и по-справедливо използване на европейските земеделски земи за производството на качествена и здравословна храна за всички, включително и за онези, които са най-засегнати от продължаващата икономическа криза”
Докладът бе подкрепен от всички парламентарни групи и от 86% от евродепутатите. Българските представители в ЕП от всички парламентарни групи също гласуваха за декларацията (със 17 за и 1 въздържал се). Разчитаме, че това директно разпознаване на проблема ще се преведе и в нови национални и европейски политики в областта на поземлените отношения. В България ситуацията е още по-тежка и под 5% от стопанствата използват близо 90% от земеделската земя, както показваме в наши изследвания, но това е видно и от данните и анализите на Българска академия на науките.
Приетият от ЕП доклад е продукт и на продължаващите ни усилия като широка и силна коалиция от европейски социални и екологични движения, неправителствени организации и изследователи в областта на поземлените отношения, както и на сътрудничеството им с някои членове на ЕП. Някои от основните искания на гражданските движения, които бяха включени са
– Чрез резолюцията ЕП признава, че свръхконцентрацията на земеделската земя или това, което често се обозначава като заграбване на земята, не е ограничено до развиващите се страни, а е сериозен проблем и в Европа.
– Европейският парламент иска от Европейската комисия да приеме препоръки и насочващи принципи за управлението на поземлените отношения, които да са базирани на Насоките на ООН за отговорно владеене на земята, риболова и горите. Насоките на ООН са единодушно приети и от Комитета по световна хранителна сигурност.
– ЕП призовава за създаването на общоевропейски Център за наблюдение на поземлените отношения, който да извършва цялостен мониторинг на поземлените транзакции. Такава централизирана инситуция би могла да събере необходимите данни и информация за точните нива на концентрация на земеделската земя. Основните задачи биха включвали: регистриране на движението на цените и пазара на земята; наблюдение изменението на употребите на земята и загубата на земелски земи; тенденциите в почвеното плодородие и ерозия.
– Чрез резолюцията ЕП признава и това, че Общата селскостопанска политика (ОСП) и други европейски политики в областта са предпоставката за концентрацията на земеделските земи в Европа. За да се отговори на това предизвикателство се призовава за формирането на работна група на високо равнище, която да разгледа внимателно въздействието на политиките на ЕС за концентрацията на земята.
Докладът е не само постижение на гражданските организации и на социалните движения, но и потенциална отправна точка за изискване на действителни и разумни реформи в сектора, които да гарантират по-справедливото управление на поземлените отношения.
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/01/hands-on-the-land.png176334perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2017-05-05 01:36:112019-01-30 16:54:56ЕП призовава за спешни действия срещу свръхконцентрацията на земята в Европа
Вчера, 27.03.2017 г. по-голямата част от европейските правителства, включително и българското, отново се противопоставиха на навлизането на генетично модифицирани (ГМ) култури [1]. Въпреки това въпросът за отглеждането импредстои да бъде решен окончателно отЕвропейската комисия. От За Земята призовавамепредседателя иЖан-Клод Юнкер да ги отхвърли. В случай, че това не се случи, настояваме българското правителство да започне процедура, с която да изиска страната ни да бъде изключена от обхвата на разрешението.
Правителствата гласуваха против предложение за разрешаване на два нови щама на ГМ царевица Те са първите нови генетично модифицирани култури, които може да бъдат разрешениза отглеждане в ЕС от 1998 г.насам. Двата вида царевица, технически наречени Bt11 и 1507, са на Syngenta и Dow-Pioneer. Предназначени са да издържат на пръскане с хербицида глюфозинат на Bayer, който е класифициран като потенциално вреден за хората [2]. Има и големи въпроси за безопасността на тези ГМО, свързани със способността им да имат негативно влияние върху нецелеви организми, например пеперуди[3] и от там върху цели екосистеми.
Ивайло Попов от За Земята коментира: „Независимо дали му харесва или не, отговорността сега пада върху Жан-Клод Юнкер. Той може да заеме страната на по-голямата част от държавите, гражданите и земеделските производители, които не искат генетично модифицирани култури или да подкрепи огромните компании, стоящи зад индустриализацията на селските райони. Това че отделни страни като България могат да забранят отглеждането на своята територия на тези ГМО, не е достатъчна гаранция за предотвратяване на проблемите. Опрашването и разпространението на семената не се влияят от държавните граници и можем да станем жертва на генетично замърсяване, ако някои от съседните ни страни започнат отглеждане на тези сортове.“
Освен за тези две нови ГМО, Европейската комисия трябва да вземе решение и за съдбата на единствената генетично модифицирана култура, разрешена за отглеждане в Европа – царевицата MON810 на Монсанто. Тя вече е забранена в 17 страни от ЕС, включително и в България и се отглежда на по-малко от 1% от земеделските земи, най-вече в Испания и Португалия [4].
БЕЛЕЖКИ:
[1] Разбивка на сласуването:
За подновяване на разрешителното на ГМ царевица MON 810
8 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 34.45% от населението на ЕС: CZ, EE, ES, NL, RO, FI, SV, UK.
6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват22.26% от населението на ЕС: BE, DE, HR, MT, PT, SK
14 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 43.29% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, IT, LT
За разрешаване на ГМ царевица 1507
6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK
6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK
16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT
За разрешаване на ГМ царевица Bt 11
6 Страни-членки гласуваха „за“ и представляват 30.45% от населението на ЕС: EE, ES, NL, RO, FI, UK
6 Страни-членки гласуваха „въздържал се“ и представляват 22.28% от населението на ЕС: BE, CZ, DE, HR, MT, SK
16 Страни-членки гласуваха „против“ и представляват 47.27% от населението на ЕС: BG, DK, IE, EL, FR, CY, LV, LU, HU, AT, PL, SL, SV, IT, LT, PT
Правната служба на ЕК подчертава, че Юнкер може да откаже разрешението за отглеждане:
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2019/01/GMOCorn.jpg416617perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2017-03-28 01:05:472019-01-30 16:57:59България се противопостави на нови ГМО. Решението е в ръцете на Юнкер.
От публикувания на 15.11.2016 г. доклад на Европейската комисия става ясно, че европейските фермери ще бъдат силно засегнати от сделките за свободна търговия на ЕС. След искане на 20 земеделски министри на страни-членки Европейската комисия беше задължена да извърши оценка на кумулативното въздействие, което настоящите и предлаганите дванадесет търговски споразумения биха оказали върху селскостопанския сектор. Докладът стига до извода, че цели земеделски сектори на ЕС, например пасищното отглеждане на говеждо, ще бъдат засегнати от подобни споразумения.
Ивайло Попов, координатор Храна и земеделие към Екологично сдружение За Земята, коментира: “Семейното селско стопанство играе основна роля в осигуряването на хранителната сигурност и опазването на природните ресурси. Общественото недоволство от сделките с Канада (CETA) и САЩ (ТТИП) е абсолютно на място. Проучването на ЕК показва, че много европейски фермери са били пожертвани на олтара на търговските споразумения. Селското стопанство трябва да бъде извадено от тях, така че ние да можем да подкрепим местното и екологичното производство на храни и да позволим на фермерите да имат доходи, с които могат да оцелеят.“.
Повече по темата:
Съществуващи проучвания на ЕП и на Министерството на земеделието на САЩ предвиждат загуби на няколко земеделски сектора в ЕС от ТТИП. Кратко резюме на ключовите проучвания тук:
https://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/11/STOPP-TIPP-300x300.jpg300300perunahttps://zazemiata.stage-test.eu/wp-content/uploads/2018/02/zzlogo.pngperuna2016-11-06 21:27:272019-01-30 17:04:56Фермерите губят от търговските споразумения на ЕС
Този сайт използва бисквитки. Запознайте се с Политиката ни за поверителност като натиснете бутона "ПОВЕЧЕ". ПриемамПолитика на поверителност
Политика за поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may affect your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
Предизвикателствата, поставени от изменението на климата, най-сетне са на дневен ред по цял свят. Активизирането на младежта играе ключова роля в процеса на повишаване на осведомеността, ангажиращ все повече млади хора по света, които искат ефективни мерки, за да предпазят своето бъдеще от въздействието на климатичните промени.
ГМО2.0
можете да прочетете на английски тук
Настоящата публикация се издава с финансовата подкрепа на Европейския съюз по проект EYD:2015: Spotlight on the global food-land-climate nexus: mobilizing European support for sustainable management of natural resources and human right to food. Изказаните позиции и мнения, както и представената информация са отговорност на За Земята и донорът не може да бъде ангажиран и не носи отговорност за тях.
тук