Случаят с предприятието за преработка на цветни метали в Цумеб в Намибия показва как токсичен отпадък от Европа се изнася към глобалния Юг с косвената помощ на средствата за развитие.
Независимо от това, че хората асоциират Намибия с дивата природа на Африка, входът към най-големия й резерват – национален парк Етоша в северозападната част на страната – не разполага почти с нищо, с което да привличе туристи. Замърсеният въздух в град Цумеб, дом на изчерпани мини на открито и медни топилни пещи, е нещо, с което се налага да се примиряват неговите близо 16 000 жители и нещо, от което чужденците се опитват да избягат.
Но не само замърсеният въздух предизвиква загриженост. Депото за изхвърляне на отпадъци се насища с арсен, който се отлага от претапянето на европейска руда и е причина за страх от заразени почви и води. Това също така повдига въпроси за сложните схеми, с чиято помощ се изнася замърсяване от Европа към Глобалния Юг и то с косвената подкрепа на публични средства за развитие. Европа към Глобалния Юг с косвената подклепа на обществени средства за развитие.
Предприятието в Цумеб е стар източник на проблеми, създадена да преработва част от най-мръсната медна руда в света. От години въздухът около топилната пещ е изпълнен с дифузни емисии – от арсенов прах до серен двуокис.
Стара табела на предишна минна компания в Цумеб
Местните твърдят, че някои от градинските им цветя и култури са се разболяли от замърсяването. Но не само растенията са засегнати. Доклад за здравето е анализирал урината на няколкостотин местни жители. Концентрацията на арсен в пробите от урина е била висока – дори при хората, които живеят на 60 км от топилната пещ.
Как нуждата се превръща в добродетел
Предприятието за преработка на цветни метали в Цумеб е собственост на Дънди Прешъс Металс, канадска компания, която стопанисва и разработва златни, медни и сребърни мини в България, Армения и Сърбия. През 2005 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е предоставила на компанията заем в размер на 20 милиона евро, както и револвиращ кредит в размер на 45 милиона долара, по-късно през 2012, една от целите на който е била увеличаване на извличането на руда в мината, собственост на Дънди Прешъс Металс в Челопеч. С по-големите си добиви мината в Челопеч с години наред поддържа икономическото съществуване на пещта в Цумеб – половината от медния концентрат, който се претопява в Цумеб пристига от Челопеч.
Предприятието в Цумеб има рупутацията на една от малкото пещи в света, която има капацитет да обработва руда, наситена с арсен – токсично химично съединение, опасно за човешкото здраве, когато не се обработва по подходящ начин. Дънди са взели практическо решение да извозват руда от Челопеч към Африка, където екологичните стандарти не са толкова строги и разходите за ремонти са по-ниски. През 1988 българското правителство наложи забрана за обработка на рудата в местните съоръжения в Челопеч, тъй като те нямат капацитет да поемат високите нива на концентрация от арсен, без това да се отрази негативно за околната среда. (Алтернативата на извличане на ценни метали с цианид беше отхвърлена http://bankwatch.org/our-work/projects/chelopech-cyanide-gold-project-bulgaria от българското общество.)
Дънди придоби предприятието в Цумеб през 2010 със специална клауза, която освобождава компанията от всякаква отговорност за щети, причиненивърху околната среда от предишни собственици. В допълнение към лошото наследство, пещта е започнала да преработва концентрати с два пъти по-високо съдържание на арсен от тези, които са преработвани в миналото. Освен това капацитетът на пещта се увеличил повече от два пъти вследствие на технологичните модернизации, включително изграждането на нови кислородни и киселинни инсталации.
Силно токсични отпадъци се съхраняват в чували за захар.
Натрупване на арсенови замърсявания
В Цумеб концентратът се претопява при високи температури, за да се отдели медта от сулфида, аресена и другите химически съединения, които се съдържат в него, за да остане само метала. Като остатъчен продукт от извличането на арсен от рудата се произвежда арсениев триоксид, който впоследствие се продава от Дънди Прешъс Металс за производството на консерванти на дървесина и хербициди. Тъй като Европа и САЩ са преустановили използването на арсениев триоксид в селското стопанство и обработката на дървесина, Дънди продава арсен на по-малките пазари в Южна Африка и Малайзия и съхранява излишъците в депо за опасни отпадъци в покрайнините на града.
Предприятието за преработка на цветни металие важен работодател за града и околностите, тъй като предлага работа на пълен работен ден на 448 души и непреки работни места на над 1,466 работници-подизпълнители. Дънди също така поддържа обществен фонд.
Притеснени от това да загубят заплатите си, местните се замислят сериозно преди да поднесат оплаквания. Независимо от рисковете, местните се осмелиха да повдигнат грас и убедиха правителството в Намибия да извърши одит, който да проучи въздействието на пещта върху околната среда и здравето на хората. Финализиран през 2012, одитът установи, че предприятието има отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на работниците и обществото. В резултат на това правителството издаде постановление, според което пещта трябва да намали захранващия си капацитет наполовина и да въведе технологични подобрения.
Доволно от модернизацията на предприятието, правителството отменя ограниченията върху количествата концентрат, които могат да бъдат третирани в Цумеб през декември 2013. Дънди Прешъс Металс твърди, че е инвестирала над 110 милиона щатски долара за подобрения в емисиите, които са намалили както нивата на арсена, който може да се вдишва, така и замърсяването с арсен на работниците.
Независимо от това, посещение на място от служители на Банкуоч през август 2015 разкри, че модернизациите най-вероятно не са засегнали опасното депо за изхвърляне на отпадъци. Както е видно от снимките (по-долу), високотоксичният арсениев триоксид се съхранява в чували за захар в сметище, което се намира на няколкостотин метра от къщите в Цумеб. Макар да са подредени върху непромокаемо дъно, отгоре торбите не са защитени от вятъра и слънцето. Депото се е запълнило с бързи темпове и видимо е на ръба на капацитета си, като съхранява десетки хиляди тонове арсениев прах и други производствени отпадъци, натрупани на няколко пласта.
Сметището в Цумеб, където се съхравява високотоксичният арсениев триоксид в чували за захар. Снимки от три различни години показват как депото се е препълнило с течение на времето и всеки момент ще достигне лимита си.
Oтпадъците от сметището в Цумеб където силно токсичен арсеник триоксид се съхранява в торби за захар. Снимки от три различни години показват как пространството е запълнено с течение на времето и е на път да достигне своя лимит.
Служители на Банкуоч от месеци наред се опитват да открият екологична документация, включително и Оценката за екологично и социално въздействие, с цел да разберат как Дънди управлява токсичните отпадъци и предотвратява замърсяването с арсен сред работниците и местното население. Многобройните им молби за среща с ръководството на пещта са били отхвърлени, както и молбите за разкриване на документи на компанията и Министерството на околната среда.
Случаят Цумеб представлява крещящ пример за западна компания, която изнася токсични замърсявания от Европа към развиваща се страна, в която законодателството не е толкова рестриктивно. Фактът, че в това са замесени европейски финанси за развитие прави държавите акционери в ЕБВР незаинтересовани от екологичните закононарушения, свързани с добивната индустрия. Това би следвало да е достатъчна причина банката да се оттегли от финансирането на проекти от миннодобивната индустрия.
