Изображение: USDA, Lance Cheung / Flickr чрез Wikimedia Commons. Под лиценза Creative Commons Attribution 2.0 Generic
Съставено от Клер Робинсън, редактор на GMWatch.org. Технически съветник: д-р Майкъл Антониу, ръководител на групата по генна експресия и генна терапия, King’s College London, UK (бел.а. статията е превод на оригиналната публикация на GMWatch, която можете да намерите тук).
Бяхме помолени да изготвим актуален списък от научни доклади, които подкрепят необходимостта генетично редактираните растения да се подлагат на строги оценки на безопасността – поне толкова строги, колкото вече прилаганите за трансгенни генетично модифицирани култури. Настоящият списък не е изчерпателен, но дава представа за съществуващото научно познание. Включени са обяснения на изводите от всеки документ и тяхното значение.
Всички тези научни разработки подобряват нашето разбиране за непредвидените и потенциално рискови ефекти от генетичното редактиране. Понастоящем по тази тема са публикувани много повече документи в областта на медицинските изследвания от експерименти с човешки и животински клетки, отколкото изследвания на ефектите при растенията.
Проблемите с редактирането на гени в човешки и животински клетки, които са открити досега, засягат и редактирането на растителни гени, макар все още да не е известно до каква степен, тъй като не са направени достатъчно изследвания. Вместо това повечето изследвания на растения са насочени към разработването на продукти.
Този значителен недостиг на познания говори за необходимостта от строг надзор и регулиране на редактирането на гени в хранителните култури, както и при селскостопанските животни.
Неволните ефекти при генетично модифицираните растения носят риск от промяна на биохимията на растението и съответно образуване на неочаквани токсини или алергени. Контролирани лабораторни изследвания върху храненето на животни показват, че тези проблеми са възникнали при първото поколение генетично модифицирани култури. [1]
Тъй като не са провеждани изпитвания върху храненето на животни с нови генетично модифицирани растения, твърденията за безопасност на храните се основават на предположения, а не на експериментални доказателства.
…………
Експертно рецензирани публикации относно регулаторната рамка и биологичната безопасност при редактирането на гени
1) Gelinksky E and Hilbeck A (2018). European Court of Justice ruling regarding new genetic engineering methods scientifically justified: a commentary on the biased reporting about the recent ruling. Environmental Sciences Europe 30(1):52.Environmental Sciences Europe 30(1):52.
https://enveurope.springeropen.com/articles/10.1186/s12302-018-0182-9 (свободен достъп)
Основните положения в този коментар са:
- Настоящата вълна от ентусиазъм по отношение на новите методи на генното инженерство, с претенцията си да сбъдне неизпълнените обещания от предишната такава вълна, сякаш олицетворява по-скоро признание за провала на последното поколение генно инженерство, отколкото действителна промяна на парадигмата.
- Регламентът се представя като забрана за изследвания и употреба (твърдение, което е фактически невярно), а съдиите на Европейския съд са оклеветени че поддържат „псевдонаука“.
- Тази силно поляризирана позиция преобладава в медийното отразяване на новите техники и на решението на съда.
- Привържениците на новите техники за генно инженерство изглежда смятат, че ползите от тях са толкова очевидни, че предоставянето на надеждни научни доказателства не е необходимо.
- Едностранното и предубедено медийно отразяване често изглежда като фалшиви новини, създадени без спазване на журналистическата етика, която изисква от журналистите да представят различните позиции по балансиран начин и въз основа факти, вместо да заемат позиции и сами да се превръщат в прикрити застъпници.
Допълнително четиво: GMWatch, European Court of Justice ruling on new GM methods is scientifically justified. 15 January 2019. https://gmwatch.org/en/news/latest-news/18700
2) Eckerstorfer MF et al (2019). An EU perspective on biosafety considerations for plants developed by genome editing and other new genetic modification techniques (nGMs). Front. Bioeng. Biotechnol. https://doi.org/10.3389/fbioe.2019.00031
Този анализ твърди, че продуктите от нови техники за ГМО не могат да се приемат за безопасни, а трябва да бъдат подлагани на оценка на риска преди пускането им на пазара, съобразно конкретния ГМО. Основните послания са:
- Характеристиките на някои инструменти за редактиране на геноми като малкия размер на промяната на последователността на ДНК или точността, с която инструментът за редактиране може да бъде насочван към конкретно място не могат да се считат за показателни за безопасността на новите ГМО.
- Всички нови техники на генетично модифициране могат да доведат до различни видове неволни промени, проявяващи се с различна честота.
- Новите генетично модифицирани растения нямат история на безопасна употреба и не трябва да бъдат освобождавани от оценка за биологична безопасност.
Допълнително четиво: GMWatch, “Safety checks needed for new GM products – new scientific analysis”. 26 April 2019.
3) Kawall K (2019). New possibilities on the horizon: Genome editing makes the whole genome accessible for changes. Frontiers in Plant Science, 10:525. doi: 10.3389/fpls.2019.00525. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpls.2019.00525/full
Тази публикация разглежда приложенията на CRISPR/Cas при растенията и посочва някои различия от конвенционалната мутагенеза, използвана при развъждането на растения, както и от спонтанните мутации. При конвенционалното размножаване и спонтанните мутации някои части от генома претърпяват промени по-рядко от други, тъй като са специално защитени от клетъчните механизми за поправка. Приложението на CRISPR/Cas е в състояние да заобиколи тези естествени процеси.
Допълнително четиво: GMWatch, “New scientific publication shows differences between genome editing and conventional breeding”. 4 May 2019
Експертно рецензирани публикации относно нежеланите ефекти от редактирането на гени върху човешките клетки
4) Kosicki M et al (2018). Repair of double-strand breaks induced by CRISPR–Cas9 leads to large deletions and complex rearrangements. Nature Biotechnology 36:765–771. https://www.nature.com/articles/nbt.4192
Това изследване върху редактирането на гени в областта на медицината, проведено с човешки клетки, показва, че редактирането на гени по технологията CRISPR/Cas9 може да причини по-големи генетични увреждания, отколкото се смяташе досега, поради вродената способност за самопоправяне на клетките, която влиза в действие след първоначалното насочено изрязване на ДНК по метода CRISPR. При много от редактираните с CRISPR клетки се наблюдава значително пренареждане на гени, например заличаване или вмъкване на ДНК. Една от възможните последици за генната терапия е отключването на рак.
Коментар на GMWatch: Техниката CRISPR/Cas9, използвана при растенията, е същата, същите са и механизмите за ДНК поправка. Тези механизми за поправка са извън контрола на генетичния инженер, колкото и да е „прецизен“ първоначалното планирано скъсване на ДНК по метода CRISPR. Подобни извънцелеви ефекти в хранителните растения могат да повлияят на безопасността на храните, включително да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.
Допълнително четиво: GMWatch, “CRISPR causes greater genetic damage than previously thought”. 17 July 2018.
5) Mou H et al. (2017). CRISPR/Cas9-mediated genome editing induces exon skipping by alternative splicing or exon deletion. Genome Biology 18:108. DOI: 10.1186/s13059-017-1237-8.
Това изследване на човешки клетки неочаквано открива значителни заличавания (в някои случаи на над 500 базови ДНК единици) в резултат на единични скъсвания по технологията CRISPR. В някои случаи са заличени субрегионите на гените (т.нар. „екзони“), които носят информация за даден протеин или протеини, които кодират. Това води до образуването на нови генни структури, кодиращи скъсени форми на протеините.
Коментар на GMWatch: На ниво цял жив организъм такива нови протеини могат да бъдат или доброкачествени, или вредни.
6) Tuladhar R et al (2019). CRISPR-Cas9-based mutagenesis frequently provokes on-target mRNA misregulation. Nature Communications vol 10, Article number: 4056, 6 Sept. https://www.nature.com/articles/s41467-019-12028-5
Това проучване изследва резултатите при човешки клетки, когато CRISPR се използва за премахване на дадена функция на гена чрез нарушаване на нормалната последователност на базовите му единици. Тази последователност се нарушава чрез вмъкване и заличаване на базови ДНК единици (т.нар. „indels“). Indels се получават от процеса на възстановяване на ДНК, известен като нехомоложно съединяване на краища (NHEJ, non-homologous end joining), който клетката задейства, за да поправи отрязаните краища на ДНК молекулата, след като CRISPR разкъса двойната нишка на ДНК. Проучването установява, че в 50% от изследваните клетъчни линии, вместо желаното премахване на функцията на гена чрез насочено редактиране по метода CRISPR, indels са довели до промяна в последователността на генните базови ДНК единици, поради което вече се произвеждат нови видове тРНК (транспортни РНК молекули) или протеини.
Коментар на GMWatch: Тъй като тези процеси са подобни при растенията и животните, има всички основания да се смята, че неочаквани резултати, подобни на описаните в това проучване, ще се проявят и при растения, редактирани по метода CRISPR с цел изключване на гени чрез образуване indels посредством нехомоложно съединяване на краища. Резултатът може да бъде неочаквана токсичност или алергенност при хранителните култури.
Допълнително четиво: GMWatch, „CRISPR causes unexpected outcomes even at the intended site of genetic modification„.
7) [Обновена на 04.02.2020] Smits AH et al (2019). Biological plasticity rescues target activity in CRISPR knock outs. Nat Methods 16, 1087–1093.https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/31659326
Това проучване върху човешки клетки разкрива съществен нежелан ефект от инструмента за редактиране на гени CRISPR-Cas9. CRISPR редакции, предназначени да премахнат функцията на ген, не успяват да направят това. Вместо това увредените гени продължават да произвеждат протеини. Много от тези протеини са функционални, но също бяха мутанти [28], което означава, че могат да получат нова функция с неизвестни последици.
Коментар на GMWatch: Изследването има голямо значение за безопасността на храните на генетично редактирани растения, тъй като те могат да се окажат неочаквано токсични или алергенни. CRISPR-редактираните растения със заглушаване на гени (gene knockouts) трябва да бъдат подложени на строги проверки за безопасност, тъй като те могат да съдържат нови протеини или съединения, които представляват риск за безопасността на храните. Това включва и една гъба, която не покафенява, и която беше дерегулирана в САЩ.
Разработчикът на гъбата заяви, че не е необходимо да бъде регулирана, тъй като не съдържа трансгени (гени, вмъкнати от друг организъм) и съдържа само „малки изтривания в конкретен ген“.
Тези констатации, както и тези на Tuladhar и неговите колеги (по-горе в т.6), предполагат, че разработчиците и американските регулатори трябва да преразгледат своята оценка. „Малкото изтриване“ в един ген в редактираната с CRISPR гъба може да доведе до производството на нови протеини и променена биохимия, които излагат на риск здравето на потребителите.
Допълнително четиво: GMWatch,Researchers assumed CRISPR-mediated disruption of genes was turning them off – but they were wrong. 11 Jan 2020.
8) [Обновена на 04.02.2020] Sansbury BM et al (2019). Understanding the diversity of genetic outcomes from CRISPR-Cas generated homology-directed repair. Commun Biol 2, 1 10.
https://www.nature.com/articles/s42003-019-0705-y
Това проучване съобщава, че нов инструмент за бърз анализ на редакциите на CRISPR разкрива често наличие на непреднамерени редакции около мястото на планираното изрязване в ДНК. Водещият автор Ерик Кмиец коментира, че това е различно от риска CRISPR да причини мутации „извън целта“ (off-target mutations), като се измества от мястото на желаната промяна и прави произволни изрязвания в генома.
Допълнително четиво: GMWatch, New tool for rapidly analyzing CRISPR edits reveals frequent unintended edits.6 Jan 2020.
Експертно рецензирани публикации за нежелани ефекти от генетично редактиране in vitro
9)[Обновена на 04.02.2020] Murugan K et al (2020). CRISPR-Cas12a has widespread off-target and dsDNA-nicking effects. Journal of Biological Chemistry March 11, 2020 doi: 10.1074/jbc.RA120.012933.https://www.jbc.org/content/early/2020/03/11/jbc.RA120.012933
Това проучване показва, че Cpf1 не е толкова чист или специфичен, колкото се рекламира. Изследователите използват in vitro анализи, използвайки огромна колекция от синтезирани ДНК молекули, съдържащи вариации в последователността на мястото за редактиране. Те откриха, че Cpf1 е силно предразположен към създаване на извън целеви (off-target) едноверижни скъсвания или „никове“ (“nicks”) в двуверижните молекули на ДНК. Намерени са също така извън целеви скъсвания на двете вериги на ДНК, макар и с по-ниска честота от едноверижните никове.
Тези открития показват, че инструментът Cpf1 прави „никове“ на ДНК участъци, съдържащи до четири несъответствия на ДНК базови единици в сравнение с предвидената последователност на целевото място. Това означава, че е повредил голям брой „извън целта“ и ясно несъответстващи места.
Важно е, както авторите подчертават, че компютърните програми, които обикновено се използват за прогнозиране на местата за изрязване на ДНК „извън целите“ с CRISPR, е малко вероятно да уловят тези видове непредвидена Cpf1 ДНК-„никираща“ (DNA_nicking) активност.
Авторите заключават, че „откриването на потенциални ефекти “извън целта” поради неспецифично “никиране” ще изисква цялостно секвенциране на генома или специализирани методи за откриване“.
Коментар на GMWatch: Констатациите, които авторите описват като „изненадващи“, показват, че е необходимо по-задълбоченo критично изследване върху генома на активността на Cpf1 in vivo (в клетки), когато той се използва за генериране на генетично редактирани организми. Изследователите трябва да проведат in vivo анализи с инструмента за редактиране на Cpf1 и множество различни насочващи РНК, за да проверят дали това, което се вижда в тези in vitro анализи, се случва в реалната жива среда на клетките.
Това е жизненоважно, тъй като вмъкването или изтриването (indels) на ДНК може да се извърши на места с “никирана” ДНК. Това може да доведе до нежелани мутации в целия геном на целевите клетки, което потенциално може да доведе до големи промени в тяхната функция.
В допълнение, изследователите трябва да преразгледат съществуващи Cpf1-редактирани организми, за да проверят за тези ефекти.
Допълнително четиво: GMWatch,Scientists “surprised” to find that CRISPR editing tool is not as precise as previously claimed, 2 April 2020.
Експертно рецензирани публикации относно нежелани ефекти от генното редактиране в растителни клетки
10) Wolt JD et al (2016). Achieving plant CRISPR targeting that limits off-target effects. The Plant Genome 9: doi: 10.3835/plantgenome2016.05.0047. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27902801
Този документ съдържа таблица на извънцелеви ефекти (увреждане на гени), причинени от метода CRISPR при генетично редактирани растения. Авторите правилно отбелязват, че „развитието на редактирането на генома на растенията все още не взема предвид в пълна степен възможните извънцелеви несъответствия, които могат да доведат до неволни промени в генома“, като предлагат начини за намаляване на тези ефекти.
Коментар на GMWatch: От тази публикация става ясно, че работата по намаляването на нежеланите ефекти при редактирането на генома на растенията не е завършила и все още не е успяла да постигне целите си.
11) Zhu C et al (2017). Characteristics of genome editing mutations in cereal crops. Trends in Plant Science 22:38–52. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27645899
Този обзор разглежда видовете мутации (увреждане на ДНК), причинени при растенията чрез различни техники за редактиране на гени, включително по метода CRISPR и чрез инструменти за нуклеаза с цинкови пръсти (ZFN). Авторите установяват, че резултатите се различават по своята ефективност, точност и структура на мутацията в зависимост от характеристиките на използвания инструмент за редактиране и целевия геном. Те отбелязват, че от разгледаните инструменти за редактиране „CRISPR … е по-податлив на извънцелеви ефекти и се изисква голямо внимание при избора на целта, за да се сведе до минимум вероятността от нежелани мутации“.
12) Tang X et al (2018). A large-scale whole-genome sequencing analysis reveals highly specific genome editing by both Cas9 and Cpf1 (Cas12a) nucleases in rice. Genome Biology 19:84. https://genomebiology.biomedcentral.com/articles/10.1186/s13059-018-1458-5
Това проучване анализира генетично редактирани оризови растения, генетично изменени чрез два различни инструмента от вида CRISPR за редактиране за извънцелеви и целеви ефекти. Въпреки че проучването установи, че инструментите CRISPR сами по себе си не въвеждат много извънцелеви мутации в растенията, много извънцелеви мутации са резултат от други аспекти на процеса на генетична манипулация по метода CRISPR, а именно тъканната култура и инфекцията с Agrobacterium. При редактирането на растения по метода CRISPR винаги се използва тъканна култура и обикновено се използва инфекция с Agrobacterium за доставяне на инструмента за редактиране – последният елемент добавя към мутациите, въведени от тъканната култура. Така проучването установява, че процесът CRISPR като цяло причинява голям брой мутации извън целта.
Коментар на GMWatch: Използването на думите „силно специфични“ в заглавието на документа може да се смята за подвеждащо, като се имат предвид изводите. Този документ показва, че е необходимо регулиране на процесите, като се отчитат присъщите несигурности на специфичните техники, използвани при разработването на генетично модифицирани растения.
Допълнително четиво: GMWatch, “New study claimed to show safety of CRISPR shows the opposite”. 29 January 2019.
Експертно рецензирани публикации относно генетично редактирани говеда
13) Norris AL et al (2020). Template plasmid integration in germline genome-edited cattle. Nat Biotech 38(2): 163-164. https://www.nature.com/articles/s41587-019-0394-6
Това изследване от експерти на Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) открива грешки при редактиране на гени в генома на говеда, които са генетично модифицирани с помощта на инструмента TALEN да нямат рога. Разработчикът „Рекомбинетикс“ е заявил, че не са налице нецелеви промени в генома. Но учените от FDA откриват, че на целевото място за редактиране в генома на животните неочаквано са били включени гени, които придават устойчивост към три различни антибиотика.
Коментар на GMWatch: Рискът от гените за устойчивост към антибиотици, е че те ще се прехвърлят към болестотворни бактерии, които на свой ред ще станат устойчиви към антибиотици, заплашвайки здравето на хората и животните. Този случай показва, че на разработчиците на ГМО не може да се разчита да се „саморегулират“ и че е необходимо строго и независимо регулиране на процесите във връзка с генно редактираните продукти и животни. Ако в действие бе регулация, базирана на единствено на продукта (базирана на черти), според желанието на привържениците на технологията за редактиране на гени в селското стопанство, тази важна промяна щеше да остане незабелязана, тъй като тези говеда биха били разглеждани просто като говеда без рога, точно както всички говеда с естествено липсващи рога.
Допълнително четиво: GMWatch, “Gene-edited hornless cattle: Flaws in the genome overlooked”. 9 August 2019; Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019.
Експертно рецензирани публикации относно генно редактирани мишки
14) Ono R et al (2019). Exosome-mediated horizontal gene transfer occurs in double-strand break repair during genome editing. Communications Biology 2: 57 https://www.nature.com/articles/s42003-019-0300-2.pdf?origin=ppub
Това проучване установява, че след скъсване с CRISPR в целевия геном за редактиране могат да бъдат вмъкнати замърсители от плазмиди и тъканна култура чрез един от клетъчните механизми за поправка на ДНК (нехомоложно съединяване на краища или NHEJ). В този случай е установено, че редактираните миши геноми придобиват ДНК на говеда или кози. Причината за това се проследява до използването в миши клетки на стандартна клетъчна култура от ембрионален телешки серум и серум от коза. Още по-притеснително е че сред ДНК последователностите, вмъкнати в мишия геном, се намират и говежди, и кози ретротранспозони (скачащи гени) и ДНК на миши ретровирус (ХИВ е ретровирус). Така редактирането на гени представлява потенциален механизъм за хоризонтален генетичен трансфер на нежелани патогени, включително, но не само, на вируси. [2]
Д-р Джонатан Латъм коментира в Independent Science News: „Тези заключения … предполагат най-малкото необходимостта от силни мерки за предотвратяване на замърсяване с «блуждаещи» ДНК, заедно със задълбочен контрол на генетичното редактираните клетки и организми. И както подсказва случаят „Рекомбинетикс“ с генетично редактирани говеда без рога, описан по-горе, възможно е самите разработчици да не могат да удовлетворят тази необходимост. “.[2]
Допълнително четиво: Jonathan Latham, PhD, “Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find”. Independent Science News, 23 September 2019. https://www.independentsciencenews.org/health/gene-editing-unintentionally-adds-bovine-dna-goat-dna-and-bacterial-dna-mouse-researchers-find/
15) Shin HY et al. (2017). CRISPR/Cas9 targeting events cause complex deletions and insertions at 17 sites in the mouse genome. Nature Communications 8, Article number: 15464. doi:10.1038/ncomms15464. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/28561021
Това проучване разглежда молекулярните последици от 17 случая на редактиране на гени по метода CRISPR в четири различни области от мишия геном. Изследователите установили, че редактирането чрез CRISPR води до неочаквани видове „индели“ (indels) на всички 17 места в генома на мишката.
Това е изненадващо, тъй като обикновено се смята, че механизмът за поправка на ДНК след разрязването на ДНК чрез CRISPR (известен като нехомоложно съединяване на краища) води до заличаване на около девет базови единици или вмъкване на няколко базови единици. Авторите обаче откриват, че в зависимост от целевото място, размерът на заличаването е неочаквано голям – до 600 базови ДНК единици. Това става особено в случаите, когато в целевото място се намират повторения на ДНК – тоест участъци от ДНК с повторение в ДНК последователността.
Освен това авторите за първи път демонстрират, че заличаването в резултат на поправката на ДНК е разположено асиметрично спрямо действителното място на скъсване чрез CRISPR. Това означава, че то е било почти неизменно разположено преди или след мястото на скъсване, вместо симетрично да обхваща отрязаното място, както се предполагаше по-рано.
В предишни проучвания липсват ясни определения за такива големи заличавания от единично скъсване чрез CRISPR. Авторите споменават, че това е така, защото технологията, която обикновено се използва за определяне на степента на заличаване (известна като полимеразна верижна реакция или PCR), не е била приложена по подходящ начин; тоест PCR анализът е използван по такъв начин, че да открива само малки „индели“ (indels).
Този аналитичен провал има две последствия:
- Предвидената промяна в даден регион на геном би могла да бъде далеч по-обширна от предвидената и по този начин неочаквано да повреди елементи в генома – например части от целеви гени или гени в съседство с целевото място и / или техните регулаторни елементи
- Големите заличавания биха останали напълно незабелязани.
Препоръките на авторите са, че е необходимо в търсене на такива нежелани ефекти да се изследва последователността на целия геном, вместо да се използва обичайния PCR метод за преглед, който може да ги пропусне.
16) [Обновена на 22.02.2020] Skryabin BV et al. (2020). Pervasive head-to-tail insertions of DNA templates mask desired CRISPR-Cas9–mediated genome editing events. Science Advances 12 Feb 2020: Vol. 6, no. 7, eaax2941. DOI: 10.1126/sciadv.aax2941. https://advances.sciencemag.org/content/6/7/eaax2941
Това изследване показва, че когато CRISPR/Cas системата е била използвана в процедура за редактиране на ген от типа SDN-2 („генна модификация“), насочена към инженерно въвеждане на генетичен материал в мишки, е открита висока честота на вмъкване на множество копия на молекулите на ДНК, използвани като шаблон за постигане на желаните генни модификации. Изследователите са загрижени от факта, че вмъкванията не могат да бъдат открити с помощта на стандартен PCR анализ. Това от своя страна доведе до това, което те нарекоха „висока степен на фалшиво претендирани прецизно редактирани алели“ (генни варианти). На английски цитатъте е: „a high rate of falsely claimed precisely edited alleles“.
С други думи, учени неоснователно претендират за точност за CRISPR, а в действителност той не е точен.
Изследователите използвали разширен PCR аналитичен метод и открили, че в повечето случаи има множество вмъквания на ДНК молекулата за възстановяване.
Водещите автори на изследването Борис Скрябин и Тимофей Рождественски разказаха пред списание The Scientist, че техните открития могат да имат значение за редактиране на гени във всички царства на живота – от растения до човешки клетки. Те предупредиха, че дублирането може да причини опасни „мутации с изместване на рамката“ (frameshift mutations), което да доведе до производство на протеини с нарушена форма (misshapen proteins).
Таива протеини биха могли да имат непредвидими последици за безопасността на храните от генетично редактирани култур – например да предизвикат неочаквана токсичност или алергенност.
Допълнителни четива: GMWatch, „Yet more problems with CRISPR – with consequences for food safety„. 22 Feb 2020.
Katarina Zimmer, „CRISPR can create unwanted duplications during knock-ins„. The Scientist, 19 Feb 2020.
Jonathan Latham, „Researchers are substantially undercounting gene-editing errors, concludes a new paper„. Independent Science News, 25 Feb 2020.
………………
Бележки
- Виж Krimsky S (2015). An illusory consensus behind GMO health assessment. Science, Technology & Human Values. & August. http://sth.sagepub.com/content/early/2015/08/05/0162243915598381 ; Hilbeck A et al (2015). No scientific consensus on GMO safety. Env Sci Europe 27(1):4. http://www.enveurope.com/content/27/1/4/abstract; references collected in Robinson C, Antoniou M, and Fagan J (2018), GMO Myths and Truths, 4th edition. Chelsea Green Publishing. https://www.amazon.com/GMO-Myths-Truths-Citizens-Genetically/dp/0993436722
- Latham J, Gene-editing unintentionally adds bovine DNA, goat DNA, and bacterial DNA, mouse researchers find. Independent Science News, 23 September 2019.
