[av_textblock size=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ font_color=“ color=“ id=“ custom_class=“ av_uid=’av-lee3m5k3′ admin_preview_bg=“]
Какво изхвърляме по пътя си?
Резултати от одит на крайпътните отпадъци в България, м. ноември 2022 г.
Галерия в края на статията
Всяка година десетки, ако не и стотици хиляди доброволци по света се включват в почиствания на плажове, паркове и други природни кътчета, замърсени от неправилно изхвърлени отпадъци. Високопланинското чистене, организирано ежегодно от За Земята също привлича стотици участници вече над 20 години. Ползата от такива действия е не само, че наоколо става по-чисто – защото за жалост този ефект не винаги е траен, но че преди всичко те възпитават хората да бъдат по-отговорни и съзнателни към това, което използват и изхвърлят в ежедневието си.
През късната есен на ноември 2022 г. група от доброволци на За Земята направиха един по-различен вид почистване, което включва сортиране и преброяване на намерените край пътя отпадъци. Целта бе да се установи колко от отпадъците са пластмасови изделия за еднократна употреба, за да имаме началани данни, с които да сравняваме напредъка по намаляването им през следващите години.
Ето какво открихме:
Количество
За 24 километра междуселски и междуградски пътища (без магистрали) са събрани 12900 броя отпадъци с тегло 316 килограма. Това означава, че на тези отсечки има по 537 броя отпадъци или 13 кг на километър път.
Сътав
Общо различните опаковки са 95% от откритите отпадъци по брой и 77% по тегло, като повечето са пластмасови или смес от пластмаса и други материали. Водещи както по брой (82%), така и по тегло (67%), са опаковките и съдовете от храна и напитки: бутилки, кенчета, обвивки от чипс, чашки от кафе и кутии от бърза храна. Немалък е делът и на други видове опаковки – най-вече цигарени кутии.
Забележка: Поради ограниченото време не са броени угарките от цигари, които традиционно представляват огромен брой от небрежно изхвърлените отпадъци навсякъде, включително и край пътя.
Най-много са опаковките за напитки – пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета с размер между 100 милилитра и 3 литра – съответно 5277 броя (41% от общото) и 169 кг (53% от общото).
[av_button label=’таблица с резултати’ icon_select=’yes’ icon=’ue84c’ font=’entypo-fontello’ link=’manually,https://www.zazemiata.org/wp-content/uploads/2023/02/22_RoadsideWasteAudit_ZaZemiataBG-summary.pdf“‘ link_target=“ size=’small’ position=’center’ label_display=“ title_attr=“ color_options=“ color=’theme-color’ custom_bg=’#444444′ custom_font=’#ffffff’ btn_color_bg=’theme-color’ btn_custom_bg=’#444444′ btn_color_bg_hover=’theme-color-highlight’ btn_custom_bg_hover=’#444444′ btn_color_font=’theme-color’ btn_custom_font=’#ffffff’ id=“ custom_class=“ av_uid=“ admin_preview_bg=“]
Значение
Точно тези опаковки са част от действащите из над 50 страни по света депозитни системи, при които потребителят връща празния амбалаж в магазина, за да получи малката сума – депозит – платена при закупуването на бутилирана напитка. Всъщност причината някои държави да въведат депозитна система още през 80те и 90те години на 20 век е именно, за да се поддържа чистотата на обществени и природни места. При опаковките с депозит вероятността да бъдат изхвърлени извън определените места е значително по-малка, отколкото при останалите опаковки без депозит, а общото ниво на нерегламентирано замърсяване пада чувствително с най-малко 30% до над 60%. Именно така се постига бърз и дълготраен спад на замърсяването с този вид опаковки.
Бъдеще
Преброяването ще бъде повторено на същите места, за да се установят разликите след година, както и след въвеждане на депозитна система в България. Но заявките за това са чак към 2025 г.
Сметката, моля
Ако дотогава институциите ни не направят нещо ново и различно, ще сме изхвърлили поне още по над 500 броя отпадъци на километър пътна мрежа: над 200 хиляди килограма или 10 милиона броя. Средно разходите в Европа за почистване са около 15 евро на жител на година, докато в България сумата е 34 лв на жител на година. Имайки предвид сериозните средства, които българите плащат за почистване в сравнение със страните с по-висок стандарт, или ще стоим на мръсно, или чистотата ще ни струва скъпо. Време е за депозитна система и в България – без никакво отлагане.
[/av_textblock]
[av_masonry_gallery ids=’25787,25786,25785,25784,25783,25782,25781,25780,25779,25778,25777,25776,25775,25774,25773,25772,25771,25770,25769,25768,25766,25765,25764,25763,25762,25761,25760,25759,25758′ caption_elements=’title excerpt’ caption_styling=“ caption_display=’always’ size=’flex’ orientation=“ gap=’large’ columns=’flexible’ av-medium-columns=“ av-small-columns=“ av-mini-columns=“ items=’24’ paginate=’none’ color=“ custom_bg=“ overlay_fx=’active’ animation=’active’ container_links=’active’ link_dest=“ lightbox_text=“ lazy_loading=’disabled’ id=“ custom_class=“ av_uid=’av-lee42no2′]