„Дишай, Девня“ разказва във фотокартини историята на своя град. 23 малки истории за хора и комини. Една пътуваща изложба с фотографии на Теодора Георгиева.
Девня е малък град в Североизточна България. Изобилието на вода, сол и варовик в района, са причина за развитието на крупна химическа промишленост. Заводите край Девня са произвеждали електроенергия, цимент, захар, химически продукти – сода, торове, полимери и вещества, които се влагат в други химически производства като солна киселина, хлор.
Наричат Девня „Долината на голямата химия“, но през 70-те години Девня се сдобива и с неофициалното название „Долината на бавната смърт“. Специфичният релеф и климатичните особености, като честото безветрие, създават условия за концентрация на атмосферните замърсители и обуславят генерирането на радиационни мъгли.
През последните години Девня е предпочитано място за горене и складиране на отпадъци. Две фирми на територията на общината горят RDF отпадъци. Единствената в страната фирма, която може да гори и пестициди, се намира в Девня. Медицински отпадъци могат да се изгарят само на две места в България. Едното от тях е инсинераторът в Девня.
Долината на Голямата химия е превърната в Долината на боклука.
Девня иска да диша!В началото на 2020 година седем жени учредяват гражданско сдружение „Дишай, Девня“. За пръв път в историята на този индустриален град, граждани се организират и започват общественополезна дейност за опазване на околната среда.
Чистият въздух е наше право! Ваше право!
Чистият въздух е наше право! Ваше право!
