Представяме българското издание на „Атлас на пластмасата“ – съвместен труд на международното гражданско движение Break Free From Plastic и фондация Heinrich Böll, който публикуваме съвместно с приятелите от Грийнпийс-България. Атласът разкрива множество непознати и тъмни страни на пластмасата – материалът чудо, превзел ежедневието на хората по целия свят. И ти можеш да подпомогнеш действията ни в борбата с пластмасата като подпишеш петицията ни.
Още с масовото си навлизане в бита от 60-те години на миналия век въздействията на пластмасата върху околната среда и здравето предизвикват тревоги сред учените и обществото. С кампанията „Свободни от пластмаса“, започната от екологично сдружение За Земята и Грийнпийс-България през 2017 г., целим да обединим усилията на хора и организации за спиране на замърсяването с пластмаса.
Днес представяме откъс от Атласа на пластмасата, посветен на историята на този материал. Повече информация за цялото издание и предстоящите публикации може да бъде намерена тук.
Преди пластмасовата ера, в която се намираме днес, глината и стъклото са били материалите, които могат да възприемат почти всяка желана форма. Думата пластмаса идва от старогръцки и означава именно „гъвкав, лесен за оформяне“. Поради своята лекота, устойчивост, гъвкавост и способност да възприема най-разнообразни форми и цветове с различна дебелина и твърдост, пластмасата постепенно замества много от естествените материали, използвани в бита (напр. дърво, метал, коприна, слонова кост), като тяхна евтина и лесно достъпна алтернатива. Именно поради това „пластмасов“ все още се свързва с нещо неистинско, имитация, втора ръка.
Първите предшественици на днешната пластмаса са синтезирани от естествени материали през втората половина на XIX век: гума, целулоид за фотографските филми, тъкани – заместители на скъпата естествена коприна. Следват бакелитът – първата изцяло изкуствена пластмаса, изобретена в началото на XX век. Пластмасата започва да се превръща в промишленост от 30-те години на миналия век, когато се появяват винилът (ПВЦ, PVC, поливинилхлорид), найлонът, полиетиленът и тефлонът, последвани от полипропилена през 50-те. Производството на пластмаса претърпява силен растеж през Втората световна война и получава изключително широко разпространение по време и след края на войната в множество домакински и промишлени приложения.
Наред с ПВЦ, днес полиетиленът и полипропиленът са най-широко използваните пластмаси по света – за опаковки на храни и напитки, дрехи, изолация на кабели, водопроводни тръби, завеси за баня и много други предмети, които използваме ежедневно.
Днес нарастващата криза с пластмасовото замърсяване кара мнозина да търсят решението в разработването на пластмаси на биологична основа – от растителни суровини, вместо от петролни продукти, както и на пластмаси, които подлежат на биологично разграждане. Въпреки това, т.нар. „биопластмаси“ не дават адекватен отговор на цунамито от излишна пластмаса за еднократна употреба, която ни залива. Това е така, защото замърсяването с пластмаса е причинено преди всичко от модела за еднократна употреба. Ако конвенционалната пластмаса бъде заместена с други видове материали, но отново за еднократно ползване, замърсяването само ще продължи да се влошава. Затова призоваваме всички замесени – потребителите, производителите и правителството, да търсим заедно устойчиви решения за дълготрайна употреба и без токсични добавки.
Повече по тази и други теми очаквай в следващите статии от поредицата, посветена на Атласа на пластмасата.
Част от основните секции в атласа са:
- Атлас на пластмасата 2020 г. – факти и данни за света на синтетичните полимери (въведение)
- 12 кратки урока за пластмасата и планетата
- Култура на изхвърлянето: защо светът е затънал в боклуци
- Употреба: благословия и проклятие
- Здраве: Хранително-вкусова химия
- Храна: Вкусни хапки
- Дрехи: синтетика – отвън и вътре в тялото
- Туризъм: противодействие на прилива от боклук
- Изменение на климата: Парников дефект
- Вода: отпадъци на хоризонта
- „Био пластмаса“: замяната на петрола с царевица не е решение
- Износ на отпадъците: сметището е затворено
- Управление на отпадъците: рециклирането не е изход от пластмасовата криза
- Корпорации: потребители на прицел
- Въвеждане на правила: решения от грешната страна
- Гражданско общество: как движението срещу употребата на пластмаса разобличава големите замърсители
- Нулеви отпадъци: спиране на проблема при източника
Следи публикациите ни, за да се запознаеш в по-голяма степен с проблема с пластмасовото замърсяване, различните отговорни групи за справянето му и любопитни факти, които е добре да знаем като волни или неволни потребители на пластмаса в ежедневието си.
И не забравяй да подкрепиш петицията срещу еднократната пластмаса ето тук.
