Има ли връзка между еднократната употреба и хигиената?

Автор: Сабина Максимова
Обявяването на пандемията от Ковид-19 даде старт не само на невиждани противоепидемиологични мерки, а и на тенденция за по-масова употреба на еднократни пластмасови съдове за консумация на храни и напитки.  През лятото на 2020 г. в много туристически обекти и заведения за хранене стандартната посуда от керамика и метал беше заменена с еднократни пластмасови чинии, купи, чаши и прибори. Като граждански активисти, забелязахме и съществено увеличение на оплакванията от родители на деца в детски градини, свързани с „препоръчителна употреба“ на еднократни чаши за пиене на вода. Преминаването от съдове за многократна употреба към такива за еднократна в контекста на „Мерки за превенция на разпространението на Ковид-19“ съдържа и налага внушения в обществото, че еднократната употреба е по-хигиеничният начин за консумация на храни и напитки. За обществото е важно да поддържа здраве и благополучие, което се случва със следване на добри практики, научни доказателства и факти. Налагането на еднократна посуда под предтекст, че последната дава повече хигиена и сигурност против разпространението на каквито и да е зарази, е тенденциозна, неоснователна, нерегламентирана и съдържа в себе си кардинални противоречия. 

Пластмасова хигиена? Има ли въобще връзка между еднократната употреба и хигиената, и ако да – каква? Запознайте се със 7-те най-големи заблуди относно „връзката“ между пластмасата и хигиената. 

Мит 1:  Еднократната пластмасова посуда е стерилна

От 80-те години на миналия век еднократната пластмаса навлиза все по-масово в областта на медицината по целия свят. Еднократните спринцовки, игли, ръкавици и други консумативи облекчават съществено вътрешноболничните ресурси, необходими за стерилизация на многократните алтернативи в манипулационните кабинети, и не само. Цената за изхвърлен отпадък от тези консумативи в годините преди да стане ясно какви са последствията от масовата употреба на еднократна пластмаса, са съществено по-ниски от цената на спазването на най-високите възможни стандарти за хигиенизация. Измиването и стерилизацията, строгият контрол на потоците от замърсени материали, режийните разходи и високият праг на инвестиции, необходими за подсигуряване на автоклави и друг вид апаратура за безупречна хигиена са съвкупност от фактори с много висока цена.  Чрез еднократните медицински консумативи медицинската услуга намаля своята себестойност.  

Митът за чистотата на еднократната пластмаса до известна степен се основава на употребата и в медицински контекст, където пластмасовите консумативи са стерилни. Това, обаче НЕ важи за пластмасовите съдове, предназначени за контакт с храни – чинии, купи, лъжици, вилици, чаши. Два различни класа продукция са пластмасите, предназначени за санитарно-хигиенни нужди и тези за храни. Пластмасите в клас „санитарно-хигиенни нужди“ са произведени от различен вид пластмаси, с различни формули и компоненти, като някои от тях имат антибактериална повърхност. Всеки един медицински консуматив, действително се стерилизира посредством различни технологии (включително радиация) преди да бъде опакован в защитна среда. Това пластмасово изделие притежава специална индикация за стерилност със съответния сертификат и срок на годност. Цената на изделието е от 100 до 1000 пъти по-висока от пластмасов аналог със сходен обем на пластмасово съдържание в клас пластмаси за хранителната индустрия (сравняваме тяло на спринцовка с вилица, например).

Съдовете за хранене за еднократна употреба притежават сертификати за допир с храни и определени сертификати за задължителни качества, за да бъдат допуснати за пласмент, но НЕ са стерилни!

Мит 2: По-добре да изхвърлим, отколкото да измием

Много преди обявяването на пандемия съществуват редица мерки за опазване на обществената хигиена и неразпространение на заразни заболявания. Всеки един цех, заведение, детска градина, получават специални разрешителни за упражняване на дейност. Дейността се контролира от Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и Регионалните здравни инспекции (РЗИ). Едно от основните изисквания, например, е ХАСЕП. Тя представлява съвкупност от системи за вътрешна регулация за контрол, чисти и мръсни потоци на посуда и материали, хигиена на всички повърхности, здравен статус на персонала, зает в производство; приготовление; пакетиране; сервиране и транспортиране на храни. За многократната посуда е определено официално изискване на БАБХ за необходимата температура на измиване и изплакване на посуда. Известно е, че измиване на над е 63,5 º С неутрализира всички патогени. Затова съдомиялни машина, които работят на съответния температурен режим, предлагат на потребителите гарантирана  хигиена.  Да припомним и препоръките на Световната здравна организация ( СЗО) –  измиване с топла вода и сапун. Сапунът разрушава липидния слой на вируса и го прави нежизнеспособен. Късата верига за изпълнение на хигиенните норми при многократните съдове е също много по-надеждна от дългата верига на изпълнение и контрол при еднократните. Измиването на една метална вилица, например, се случва само на няколко метра от мястото на консумация, за което в ХАСЕП системата отговарят 2-3 души. Вилица от еднократна пластмаса започва живота си от петролен кладенец на другия край на планетата, превръща се в пластмасов гранулат, който се транспортира по въздушен, наземен и морски транспорт, преди да стигне до предприятия за формоване и да премине през още стотици ръце в дистрибуционната верига от завода, през логистични бази, междинни складове, и още транспорт до… вашата ръка. Според изчисления на световната екологична организация Greenpeace, пътят на един пластмасов предмет от първоизточника до Вашата ръка е 6 000 километра! Заслужава си да се замислим за чистотата на предмета и за контрола по тази дълга верига на изпълнение,  нали?  

Мит 3: Пластмасата е по-чиста, защото не е ползвана 

Неизползваната пластмасова посуда за еднократна употреба винаги се съхранява в близост до мястото за сервиране на храна и напитки. Предимно в открити и разопаковани стекове. Не е известно преди колко време са били разопаковани, какъв контакт са имали с обкръжаващата среда. Характерно за чашите за еднократна употреба е стифирането и почти неизбежното докосване на чашата по ръба, който влиза в контакт с устата на пиещия от нея. Това компрометира хигиеничността на съда и добавя много неизвестни. Чашите и посудата, които се предлагат при самообслужване, в това число и найлоновите торби, са изложени и на влияния от всички преминаващи ползватели без контрол върху хигиената. Да вземем за пример стековете с пластмасови чаши в диспенсърите за вода в офисите. Колко често се случва да се дръпне по-голям от необходимия брой чаши и после да се върнат обратно в стека? Друг пример са рулата с найлонови торби в големите магазини за хранителни стоки. Статистиката показва, че отделянето на ръбовете на торбата става най-често по метода на „наплюнчения пръст“. Разтревожени потребители са публикували в мрежата над  56 000 000 статии, видеа и снимки със съвети на тема как да отворим найлонова торба (bag opening frustration) без да си помогнем със слюнка. Тази концепция не отговаря на общоприетите представи за хигиена, нито на препоръките за ограничение на заразни заболявания. 

Мит 4: Когато използваме пластмаса, ще предотвратим заразяване с Ковид-19

Голям брой тестове и много спорове в науката съществуват по въпроса колко дълго се задържа вирусът на SARS-CoV-2 (Коронавирус COVID-19 ) върху различните повърхности. Темата засяга пряко създаването на адекватни препоръки за това как и колко често да бъдат хигиенизирани/дезинфектирани повърхностите в помещенията, където се събираме по различен повод – работа, учене, хранене, социализация. Известно е, че вирусът може да се задържи на открито до няколко дни. Неговата жизнеспособност зависи от атмосферните условия – топлина, влага, светлина. 

Два са неоспоримите научни аргументи, които разбиват мита за връзката между употреба на еднократна пластмаса и разпространението на COVID-19. Първият е, че капко-слюнковият начин на разпространение е водещ. Т.е. заразата се осъществява по въздушен път, от човек на човек. Вторият аргумент е, че поставен при равни условия върху различни повърхности, животът на вирус  SARS-CoV-2  е най-дълъг върху пластмасова повърхност: около 6,8 ч. върху пластмаса. Следван от задържане върху върху стомана – 5,6 часа. Два пъти по-кратко спрямо пластмасовата повърхност вирусът живее върху мед. Най-дълго се задържа във въздуха.

Ако предположим, че в едно помещение са разположени един до друг пластмасов и метален или керамичен съд, то ще знаем, че ако върху всеки от тях има вирус, вероятността да се заразим е най-голяма при консумация на храна именно от пластмасовата чиния. Като прибавим и факта, че последната никога не е била стерилизирана или хигиенизирана (виж. Мит. 1 и 2), то тогава няма да е в услуга на истината да твърдим, че употребата на пластмасови съдове ни предпазва по какъвто и да било начин. 

Източник:

Мит 5: Препоръчват се еднократни съдове 

Световната здравна организация, която обяви глобалната пандемия от COVID-19, следи тенденциите в разпространението и развитието на вируса и не на последно място – издава препоръки за справяне и поддържа специална секция в своя уебсайт, посветена на фалшиви новини и митове. СЗО никога не е препоръчвала употреба на еднократни съдове за хранене и пиене, като мярка за ограничаване разпространението на заразата. Препоръката е да се спазват всички хигиенни норми такива, каквито са били до момента, и към тях да се добави т.нар. социална дистанция – избягване на струпвания на хора на едно място, и употреба на лични предпазни средства. 

През лятото на 2020 г. ние, като потребители, станахме свидетели на извеждане на стандартната посуда от керамика и метал в много от заведения и туристически обекти, и замяната й с еднократни чинии, купи, чаши и прибори от еднократна пластмаса. Интересен е фактът, че препоръките се издават от страна на здравни инспектори по район и са устни т.е. без  никакви писмени предписания. Такива препоръки, макар и спазвани от собствениците на заведения и туристически обекти, остават неофициални, защото НЕ отразяват насоки на СЗО, нито официални насоки на Министерство на здравеопазването (МЗ), нито се обосновават на факти и научни доказателства.

Мит 6 : Експертите смятат, че еднократните съдове са по-хигиенични 

СЗО никога не е издавала препоръка за употреба на еднократни пластмасови съдове, като мярка за справяне с пандемията от COVID-19, но щом някои български здравни инспектори препоръчват тази мярка, може би имат право?

Скоро след официалното обявяване на пандемията, над  150 водещи учени, вирусолози, епидемиолози и здравни експерти от 18 държави се обединиха в официална декларация, която съдържа общата им позиция в защита на фактите. В нея експертите единодушно заявяват, че няма абсолютно никакви научни факти, които да обосноват изискване за употреба на еднократен съд с цел по-висока хигиена.  Необходимо е да се продължи спазването на всички базови хигиенни изисквания такива, каквито са били преди пандемията. Това е напълно достатъчна мярка за превенция. Твърденията за по-висока хигиена на еднократните съдове са научно необосновани.

„Въз основа на най-добрите налични научни факти и препоръки на държавни здравни експерти става ясно, че системите за многократна употреба могат да се използват безопасно, като се прилагат базови хигиенни практики.“  

Мит 7: Посветен на всички, които все още са убедени, че е хигиенично да употребяваме еднократна пластмаса. 

Изхвърлянето на еднократна пластмаса в околната среда не е и не може да бъде хигиенично. Околната среда е жизнена среда, от която човекът и всички живи същества черпим необходимите ни вещества за физическото ни съществуване. Всеки човек изпива на ден по 1-3 литра вода и вдишва по 6000 литра въздух, изхранва се с между 0.300 – 1.5 кг храна на ден. Когато всички тези основни компоненти за поддържане на живот и здраве са замърсени, не може да се говори за хигиена. 

Пластмасата е създаден от човека синтетичен материал, чийто състав не се открива в природата. Затова пластмасата се явява механичен и химичен замърсител. В ролята на механичен замърсител е микропластмасата – миниатюрни частици пластмаса, които попадат в нашата храносмилателна система, оттам в кръвта и в органите, като учените все още нямат информация за вредите, които този тип замърсяване нанася на нашите тела. 

В ролята на химичен замърсител са компонентите, от които е съставена пластмасата. Те навлизат в човешкото тяло именно чрез околната среда – чрез почвите , водата, по въздушен път. 

А сега и фактите за състоянието на жизнената среда, силно повлияно от навика да се изхвърля еднократна пластмаса с цел „хигиена“. 

Само за последните 10 години в света е произведена повече пластмаса, отколкото за предходните 100 (считано от откриването на бакелита през 1907 г.). Годишно се произвеждат по 300  милиона тона пластмаса, което е приблизително равно на общото тегло на всички хора, населяващи Земята. 

До момента на Земята има 8  милиарда тона натрупани пластмасови отпадъци. Разпределени един до друг, те покриват цялата площ на планетата. 

В над 80% от всички солни проби по света се откриват микропластмаси. 

В кръвта и метаболитните продукти на 95% от хората по света се откриват следи от пластмаса. 

Микропластмасите, както и химичните синтетични агенти, от които са съставени, доказано предизвикват  метаболитни смущения (хормонални проблеми, затлъстяване, репродуктивни проблеми, вкл. стерилитет)  и ракови заболявания за хората във всички възрасти.  

Заключение: 

Необходима ни е качествена промяна в нагласата към еднократна пластмаса. Когато обществото е подведено да вярва, че употребата на еднократни пластмасови изделия е обосновано от фалшиви твърдения за повече хигиеничност и се представя като здравословна практика, ще ставаме все по-болни. Здравето е важно. И постигането на това така желано благо зависи от участието на всеки един от нас в опазване на чистотата на жизнената ни среда, наречена още „околна“. Затова можем да кажем, че ако има връзка между хигиената и еднократната пластмасата, то тази връзка по-скоро е обратнопропорционална. Особено, когато погледнем на нея в дългосрочен план. Дългосрочен план обаче няма да има, ако продължим да пренебрегваме тревожните сигнали за собственото ни здраве и продължим да изхвърляме безпрецедентни количества от този вековен замърсител. 

 1. Източник : Може ли медицината да съществува без пластмасата? National Geographic Science
 2. ХАСЕП (НАССР) система. БАБХ
3. “The Conversation“ Journal
4. The story of a spoon. Видео. Greenpeace International
5. Източник: The New England Journal of Medicine
6. World Health Organization. (СЗО. Съвети към обществото във връзка с COVID-19)
7. Health Expert Statement Addressing Safety of Reusables andCOVID-19
8. Break Free From Plastic
9. Пластмасов Атлас. Break Free From Plastic и За Земята