Дени Ковачева от организацията на фестивала беше подбрала интересни видеа, късометражни филми и музикални клипове на веган тематика. Те разглеждаха темата от различни ъгли и дадоха много храна за размисъл, която прерасна в интересна дискусия.
Целия плейлист от подбрани видеа можете да видите тук.
Кратката анимация „We love animals“ или „Ние обичаме животните“ за зоопарка например постави дискусията за това дали те са полезни изобщо за нашето човечество. Много силен аргумент за тях от обществото е, че те помагат за опазването на видове, а също и че това е единствения начин ние хората да виждаме на живо тези животни. Да, те са полезни за опазването на видовете, но от кого? Животните са застрашени от човешката индустриална и добивна дейност, бракониерството и др. Ние искаме да играем ролята на спасители, но забравяме, че причинителят на проблеми сме също ние. Затова зоопаркът не трябва да бъде просто една индулгенция за нашия грях. Проблемът трябва да се разглежда и разрешава в корена му, а за съжаление разговорът често се измества от тази посока. В Европа преди е имало хора от Африка също в зоопаркове и то до неотдавна. Това е крайната точка, до която сме стигнали в тази негативна посока, но това не значи, че сега трябва да спираме до тук. Зоопарковете са нещо ненужно. Няма нужда животните да бъдат затворени, за да можем да ги видим. Животните могат да живеят в резервати, но това има смисъл само ако не ги смущаваме.
Филмът „Eyes“ или „Очи“ за бденията на активисти пред кланици също породи дискусия.
От една страна такива акции са много полезни за повишаване на вниманието по този въпрос и те могат да накарат хората да забележат неизбежното положение, в което са животните в този момент и да бъдат по-съпричастни. Същевременно в поглед върху голямата картина на нещата, може да се каже, че не дават видим резултат. Сред участниците в дискусията имаше хора, които са участвали в подобни неща и бяха леко скептични към ефективността на такива акции. Според тях това е дейност типична за активистите от бялата средна класа. Техните събирания често са неорганизирани. Полицията, която активистите са поканили на място, помага за сигурността на мероприятието, но и пречи на активистите да проникнат и да освободят животните.
Всички се обединиха върху това, че животните са способни на състрадание, помощ помежду си и като цяло заслужават пълноправно да се включват в живота на Земята. Че на тях трябва да се гледа с уважение и като на равни. Ние не чувстваме животните като различни. Ние хората имаме навика и възможността да контролираме чужди животи. Трябва много да внимаваме с тази позиция, защото тя е много отговорна и да бъдем много съзнателни в решенията си. Трябва да се интересуваме от къде идва храната ни. Да си позволяваме да се опълчваме на конвенционалното мислене, което може да идва от близките ни и да ни отклонява от пътя, който усещаме, че е правилен съгласно нашите принципи за отношение към животните. Солидарността помежду ни и подобни събития могат да ни помагат да сме по-уверени в посоката.
